 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Шизофрения или панароидна шизофрения
преди: 12 години, 22 дни, прочетена 5572 пъти
Здравейте,
Майка ми в момента е в психиатрия и е болна от шизофрения. Наскоро от татко научих, че нейната баба е била шизофреничка, аз също бях болна от панороидна шизофрения. Майка за трети път е в психиатрия, аз два пъти съм била - единия път за 2-3 дни, а втория за 2 седмици.
Майка ми обикновенно стои по 2 седмици в болницата. Това ме кара да си мисля, че в нашия случай малкия процент за наследственност не е както съм чела по 20%, максимум 40%. Явно при нас в гена ни е заложено да "откачаме". Наистина не буйстваме, не викаме, напротив тихи сме и страдаме вътрешно. Говорим глупости и само за лоши неща мислим като сме в това състояние.
Въпроса е, че не ми се иска децата ми да унаследят тази болест и се чудя как да постъпя. Да знам лекува се самата болест, но проблема е че през определени етапи от живота се появява, просто когато си по-уязвим или със слаба воля, по-чувствителен и имаш повече проблеми - в началото е депресия само, но след това като не вземеш мерки при нас поне си става шизофрения. Най-интересното този път е, че майка ми сама си беше отишла в психиятрията. Тя от няколко месеца не работи, останалите ходим на работа и 1-2 дена наблюдавахме, че не е добре и брат ми на следващия ден след работа щеше да я закара, когато му се обадила тя че си е отишла сама и много се учудихме, досега на сила са я карали да отиде.
Въпроса е не сега да ме съжалявате или подобни, а да ми кажете на мое място как бихте постъпили? Всеки иска семейство деца, за това живеем, но в случая при мен е малко по-сложно не искам децата ми един ден да наследят гените на майка ми или моите и да страдат. Не че гените са определящи, живота е непредсказуем.
Поне за 2 знам, момчета тинейджъри или малко по-големи около 20годишни бяха, без да имат генетични и наследствени шизофреници в семействата, без да са били откачили и да пият хапчета, се "обесиха". Има и такива шизофреници, при които не е наследствена болестта им. Така че поне така мисля, дали роднините ти са болни от рак, шизофрения, а на друг не са били болни от такива тежки болести - не е застраховано детето на тези, които нямат проблем с роднините и са им здрави. И все пак ми се иска да чуя и Вашето мнение по въпроса, какво да правя? Да създам семейство или да се "закопам жива"
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 21 дни hash: f562e8657d |
|
1. Дори и да създадеш семейство, не раждай деца. Ако успееш намери си психично здрав приятел или съпруг. В противен случай ще страдаш доста.
|
| преди: 12 години, 21 дни hash: 6a8989b693 |
|
2. Според мен е най-добре да поговориш с лекар. Ние няма как да знаем какви са шансовете болестта да се предаде на детето ти. Най-добре е да се консултираш с хора, които са изчели нужната професионална литература, а не говорят базирайки се на уикипедия, на болни познати или на страха от тази болест. Лекарите в доста случай са доста директни и прагматични.
Иначе имам позната дете на шизофреник, която си е напълно нормално, но не мога да ти кажа дали е едно изключение или по-често срещания случай.
Ана
|
| преди: 12 години, 21 дни hash: 094f01707e |
|
3. Генно инженерство и отстраняване на болния ген... За съжаление, все още не е често прилагано, но след време- кой знае.
|
| преди: 12 години, 21 дни hash: 0e0f916c5c |
|
4. Възхищавам се на смелостта ти да говориш открито за този твой проблем. В България е прието той да се крие до последно, доколкото е възможно. За съжаление, склонността към такива състояния се унаследява. Никой не може да ти каже със сигурност какво и как ще се случи с децата ти. Най-добре е да попиташ компетентни лекари, а не нас, но дори и тогава, гаранция няма. Трябва да приемеш, че такава вероятност съществува. Това не значи, че не можеш да създадеш семейство. Но преценката относно децата трябва да направиш ти лично със съпруга си след консултация със специалисти. Не пренебрегвай и варианта осиновяване. Ще бъдеш истинска пълноценна майка, много по-добра от някои биологични, дето човек се пита защо Господ им е дал деца. В никакъв случай не се отчайвай, проблемът ти има решение, даже няколко.
|
| преди: 12 години, 21 дни hash: ec1b1f0d96 |
|
5. "Да знам лекува се самата болест" - Шизофренията не се лекува. Просто има периоди на "затишие", които се наричат ремисия. Когато болният с шизофрения е в ремисия, той е един съвсем нормален човек, който по никакъв начин не се различава от другите хора.
"Въпроса е, че не ми се иска децата ми да унаследят тази болест" - не се наследява болестта шизофрения, а предразположеността към нея. Т. е. твоите деца ще унаследят предразположеността към шизофрения, но това не означава, че ще я отключат. Това се случва при определени ситуации - силен стрес, интоксикации и т. н.
Относно опасенията ти - редно е да споделиш със съпруга си всичките си страхове и заедно да решите дали да създадете семейство или не. В крайна сметка вие ще сте родители на тези деца, а не някой в този сайт. Повечето хора не са запознати с болестта, въобще стигмата, която тегне над нея е ужасна. Затова и повечето болни със шизофрения се страхуват да говорят за болестта си, често я крият от другите. Истината е, че при редовно приемане на лекарствата, предписани от психиатър, може да се поддържа един дълъг период на ремисия и да се води нормален живот. Което включва и семейство, деца. Успех, не се страхувай и срамувай от болестта си. Никой не е застрахован от нея.
|
...
| преди: 12 години, 20 дни hash: f562e8657d |
|
6. До 5. Явно сте вещ в психиатрията, но не сте прочели внимателно споделеното. Става въпрос за майка и дъщеря както и други в рода с това заболяване. Така, че вероятността бъдещите деца да са шизофреници е много голяма и не бива да рискува особено ако и бащата на детето е предразположен, а в тези среди интимните запознанства са чести.
|
| преди: 12 години, 19 дни hash: 45203e01d4 |
|
7. Благодаря за съветите! Важно е, когато е в депресия човек да си обърне внимание или по-точно близките на този човек, защото наистина специално от депресия никой не е застрахован. При мен такъв беше случая в депресия бях, далеч от близките ми-студентка, която много се караше с едната съквартирантка и една нощ, започнахме да се караме с нея, започнах да викам и крещя и на следващия ден, ме откараха където трябва, директно в болницата - ако бях у нас щяха на психиатър да ме отведат и още в началото, а не да чакат да "отключа" шизофрения. Искам само да кажа, че е много тънка границата депресия и болестта шизофрения. Много зле се чувства болния, и никой не може да го разбере - по-скоро му се присмиват - а не е правилно, защото той разбира, че му се смеят отстрани и подиграват и се влошава състоянието му. И все пак важното е да се поучаваме от грешките си - пример майка ми - сама е отишла в болницата, като е видяла че не е добре, а не изчака като преди насила да я водим - важното е да осъзнаеш тази болест и да се примириш с нея. Това също като инсулт или друга коварна болест, която доживот е с теб и няма как да се оттървеш от нея.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: a94d26f7bc |
|
8. Колко години преживяват шизофрениците? Ако се разболееш на 20 години, колко дълго ще живееш с тази болест?
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 0cbe9036f3 |
|
10. Здравей на авторката!
Поздравявам Ви, че имате смелостта да представите емоцията, която носите като човек страдащ от тази болест. Пиша Ви, защото и аз си задавам този въпрост, но при мен е малко така да се каже от обратната страна. Дядото и бащата на приятеля ми са били болни от тази болест. В моя род подобни заболявание не са били наблюдавани никога. Приятелят ми няма проблеми, правил е необходимите изследвания- всичко е ок, дори похвално, но в мен се прокрадват ред въпроси. Ами, ако нещо се случи и се отключи? ( Естествено да пази Бог) Ако имаме деца, а ние обмисляме това, те наследят този ген? Лекарите не дават гаранция и не могат да отгоорят конкретно. Мен ме е страх, той също се страхува. Обичам го, той мен също. Искам да го направя щастлив и да му родя рожба, а аз да стана майка. Притеснявам се, страх ме е, но ще поживеем, помислим, помъдреем. Пожелавам Ви успех в живота, бъдете силна и за Вас, но и за близките си.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: efc8d7b7fd |
|
12. Както каза номер едно не раждай. Може да е грубо, но психичните заболявания са ... присъда, нещо, от което не можеш да избягаш. Дали децата ти ще наследят заболяването ти не е сигурно, генетиката не е точна наука, но може да се прояви при техните деца.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
