 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Социална Фобия. Страх от общуване.
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 3711 пъти
Имам страх от общуване с хората. Притеснявам се да съм обект на внимание. Ако това става, особено когато е за по-продължително време, получавам панически атаки. Смятам, че всички са се вторачили и ме преценяват и сякаш ми се струва, че каквото и да кажа, другите ще го сметнат за глупаво и ще си създадат погрешно впечатление за мен... убедена съм, че винаги имат лош извод и това ме кара да се треса от нерви постоянно. Усещането е парализиращо.. Случвало ми се е да измислям какви ли не причини, само и само да се измъквам от обществени места.. Не мога да разбера защо толкова се притеснявам от това хората да не ме обсъждат. Нямам отговор.
Откакто ми се появи паническото разстройство и по конкретно страхът от полудяване, който ме обзе след една криза преди няколко месеца, станах още по неуверена в себе си и се страхувам от това да не се изложа по някакъв начин(с думи или действия) и да не ме помислят за луда.
Никога не съм предполагала, че ще ми дойде това чудо на главата. Ужасно е!!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: fe5b951f89 |
|
1. Здравей. Имам няколко въпроса:
Първо, на колко години си? Каква е социалната ти среда? А историята на общуването ти - къде, как, с колко, кога и сред какви хора НЕ си се чувствала притеснена да се изразяваш и чрез това си действие да привличаш и задържаш вниманието на останалите върху себе си?
Имаш ли близки хора, на които можеш да се довериш (почти) безрезервно и без притеснение по въпроса? С непознати също не е лошо - както сама си преценила, щом пишеш тук, но така, по интернет и 100% анонимно, изобщо няма да ти помогне да си разрешиш проблема, въпреки че се чувстваш удобно и в безопасност.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 2ae00f943b |
|
2. Опитай се да мислиш така: Те ще те обсъждат, ок, може би да / може би не. Но дори и да го направят, след половин час вече ще има друга тема и с теб ще са приключили, а скоро и забравили.
Това е нещо повърхностно и на всеки се случва, НО не трябва да го приемаш толкова лично.
Виж политиците-гаф след гаф, един от друг по срамни и гнусни, минават през цялата преса, после през хорските усти и с това приключват нещата. А те си живеят живота и си пълнят гушите и нямат подобни терзания.
Или с известните личности - порно клипове, пиянства, изцепки, хванати в нарушения - цяла България говори за това около 3 дни... и после всичко се забравя.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 4419ed4b00 |
|
3. Аз имам подобен проблем (е, нямам панически атаки и не се треса), но например на мен също ми е ужасно трудно общуваното, нерешителен съм, страх ме е да не се изложа, да не кажа нещо глупаво, поради което предпочитам въобще да не общувам с хора... което пък е още по-глупаво и идиотско. В момента се опитвам да игнорирам тези мои мисли, опитвам се да се събирам и контактувам с повече и нови хора, няма да те лъжа, ужасно дискомфортно ми е това, определено бих предпочел да съм си сам някаде, но пък знам, че ако искам да се социализирам, то трябва да направя тази "жертва".
Така че мога да те посъветвам именно това - колкото и да ти е неприятно, стисни зъби и започни да те събираш хора, като задължително спри да мислиш и разсъждаваш върху всяко твое дейтсвие и всяка твоя дума, повярвай ми всичко това дава резултат. Но пък, ако мислиш, че не можеш да се справиш сама, то тогава се консултирай с психолог, поне веднъж може да отидеш, поне да ти даде някакви насоки как да действаш завбъдеще.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: c73eb091a7 |
|
4. Здравей :) Не бих казал че имам същия проблем като теб... по-скоро бих казал, че и при мен забелязвам такива неща.
Не се стига до панически атаки, (до изчервяване се стига, срам) но пак, когато разговарям, не разговарям много. Ако имам нещо да казвам, го казвам с малко думи, ясно и кратко и това е.
Докато ако трябва нещо да кажа, започвам да се притеснявам и ставам неуверен и започвам и аз да си мисля, че това, което искам да кажа, няма да се хареса на другите, в смисъл, че няма да покажат заинтересованост и така много неща просто си премълчавам.
Особено за шеги... вече никакъв ме няма, не говоря никакви майтапи и шеги.
А и като цяло, като се замисля, не искам да съм някакъв център на внимание.
Често дори, решавам, престрашавам се да кажа нещо (предимно полезни неща, нещо свързано с ученето, понеже съм студент сега)
и го казвам, като си мисля, че някой ще ми обърне внимание и ще ме изслуша (все пак се говори в тоя момент за учене, та и аз да кажа нещо по темата, която обсъждат, ще е от полза)
И го казвам, но НИКОЙ не ме чува и дори не ми обръща внимание, продължават си да си приказват и думите ми (често се случва) остават във въздуха да висят-никой не ги е чул и... това е.
Дразни ме това и направо постепенно се отказвам да общувам с хората.
Търся хора, срамежливи като мен, а не некакви надути, някои с които да мога да проведа нормален разговор, интелигентен разговор, и да се изслушваме един друг, а не да се забия в неква компания, в която секи се надвиква с другия и всякаш са на състезание, при което печелившия получава парична награда егаси....
Доколкото до решение на проблема... недей да взимаш медикаменти. Вярвам, че това може да се преодолее без хапчета и други такива неща.
Повярвай в себе си. А и не е важно да се буташ във всяка компания.
Аз ясно знам и виждам в коя компания няма да се впиша и не мога (не че и искам де :D ) и просто си продължавам сам, но естествено има хора, които ме уважават и като се срещнем си поприказваме и не ми е притеснено :)
Просто не се сбирай с такива, с които ти е неудобно да разговаряш или са някакви олигофрени :)
дишай дълбоко ако усетиш че навлизаш в паник атака.
Трябва мозъка ти в такива моменти да се насища добре с кислород и точно той (кислорода) спомага за справянето с паник атаките (и страх и т. н. ) :)
Надявам се да ти е полезен коментара ми :)
Вярвам че ще се справиш, бъди силна, не се отказвай! :) :)
И Никакви Хапчета!!!
Едно Момче-20г.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 4c139c411a |
|
5. Ами каквото и да ти кажем в този сайт едва ли ще е от голяма полза. По-добре с консултирай с психолог. Няма нищо срамно. Аз имах подобен проблем отидох 2-3 пъти и се "излекувах". Успех :)
Мика
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 5b9cd96d6e |
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 9ffb6a1a90 |
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 8423f9c5c7 |
|
8. До № 1. Момиче съм на 24г. Общувам с едни и същи хора- имам 3-4 приятелки сред който не изпитвам притеснение. Останалите ги загубих, защото започнах да ограничавам излизанията на вън. Не се чувствам комфортно сред хора. Излизам много рядко, предимно когато ми се налага. Когато говоря с непознати ръцете започват да ми треперят и някак все едно мозъкът ми изключва, не мога да се изразявам добре, устата ми пресъхва, прото не мога да го обясня. На блиските не искам да споделям, веднъж опитах да говоря с мъжът ми, но той ми каза, че съм откачила. Работа също не мога да започна, защото се притеснявам от хората. Работих до преди няколко месеца и напуснах, защото напрежежието и притеснението от хората ми доиде в повече и не можах да издържа. От скоро започнах да посещавам психолог, който ми каза, че всичко това е причинено от детството ми, защото като малка бях много тормозена от майка ми и ще ми отнеме повече от година, може би 2 за да започне за изчезва този страх и тези проблеми. Тук пиша за да получа съвети от хора, които имат или са имали моя проблем, и някак си се чувствам по- добре, защото разбирам, че не само аз имам такав проблем и не съм едва ли не луда. Защото се чувствам като такава.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 8423f9c5c7 |
|
9. Благодаря ти №4. за хапчета не съм си и помислила. Не искам да съм център на внимание, просто искам да имам приятели, с които да излизам спокоино на вън, да седна в някое заведение, да изпия едно кафе, да се псмея, да се забавлявам, без да испитвам срам и притеснение. Случвало ми се е да седна в заведение и да не мога да си нацеля устата от притеснение, да не знам, къде да си сложа ръцете, самата кърдинация ми се променя, не знам дали разбираш за какво говора. На мен също ми е трудно да го обясня. когато съм пред хора, много хора, без значение дали са непознати или не, само мълча, не мога да се намешам в техния разговор, не мога да намеря тема на която да говоря, когато те ме заговорят, някак започвам да отговарям троснато с по една дума и имам чувството, че се държа като олигофрен. Постоянно мисля, че ме мислят за тъпа, за грозна, за дебела- това е постоянно и това е причината, поради която избягвам да излизам, да ходя по гости и т. н. Вярвайте ми, че съм опитвала какво ли не, за да го превъзмогна, но просто не мога. Както казах в предишния пост, започнах да ходя при психолог, но всичко ще протече много бавно. А аз просто не мога да издържам почеве така, много е тръдно да водиш такъв начин на живот... Дори до магазина избягвам да хода.. Дано да ме разбирате. за това търся хора, с които да споделя, хора, които са тук, които знаят за какво става дума, които не ме познават и аз не познавам, защото се срамувам от себе си, срамувам се, че съм такава.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 07e4aeeff9 |
|
10. Иди на психоаналитик да те психоанализира!
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 9014e838a5 |
|
12. Авторке, не се отказвай от лечението при психолог. Ако вече не издържаш, посети и лекар-психиятър да ти изпише някакви хапчета. Аз съм против хапчетата!!!!, но понякога е по-добре да помогнеш временно на човек като теб, вместо да го събираш под някой влак след месец. Хвани, пий си хапчетата и продължи с психоанализата. Можеш да се излекуваш само с психоанализа дългосрочно, но краткосрочно ще ти помогнат хапчетата.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 8cb629cdfb |
|
13. Здр, аз съм на 28 и нямам нито гадже, нито приятели, но това не ми пречи да се забавлявам сам, излизам в парка, пазарувам, правя си купони вкъщи и не ми липсват нито излизанията на дискотека нито приятели за кафе. Човек трябва да се научи да живее сам, предпочитам да не се занимавам с никой, отколкото да си тровя живота с идиоти. А колкото до хората-На тях не им пука за теб и ги подминавам като пътен знак, просто си кажи аз съм най-важната и не ги мисли. За приятелка даже и не мисля, не изпитвам нужда засега, даже и в телефона нямам нито един номер на момиче. И сега какво да се самоубия ли? Празнувайте си утре празника и не мислете за глупости, Аз мисля, че нямаш нужда от психолог, а от някой който да те измъкне от блатото, от мъж за да не си в това състояние. Това мисля, По-добре сам отколкото с лицемери, подмазвачи и други...
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 8098db9962 |
|
14. Провокирана от мнението на №13 ще ти напиша и аз. Същата съм, и не съм на 20, или 30, а на цели 40 години. Това се появи при мен преди около 3 години. Никой не е застрахован. От общителна и усмихната се превърнах в човек отказващ да общува и получаващ паник атаки и агорафобия. Първо започна така, както ти го описваш, ако някой прекалено дълго говори с мен или се вторачва започвах да се задушавам и да губя координация. Лошото беше, че и работата ми е свързана с това. Преди изнасях презентации пред много хора без да ми мигне окото. Последните едва ги изкарвах, ръцете ми трепереха и се изпотяваха, а най лошото беше, че постоянно си представях как припадам или полудявам или правя нещо страшно неуместно пред толкова хора. Ходих по лекари, защото, с който и да споделях ме съветваше да си прегледам сърцето, хормоните, щитовидната жлеза... Нищо, здрава съм си. Накрая някой спомена за паник атаките, до тогава не бях чувала нищо за тях. Е занесох се и при психиатър - резултат 2 месеца болничен и друсане с хапове дето те правят на парцал. Аз още на първият месец се усетих, че не става така, а още повече и самият лекар си призна, че това е болест на нашето време, преди не е имало и те не знаят точно какво да правят с хора, като нас. Просто ти изписват хапчета. Е спрях ги. Още месец се борих с агорафобията и гадните атаки, но вече знаех, че от това не се умира или полудява. Даже хората около теб не забелязват в повечето случаи, въпреки че ти се струва, че са се втренчили в теб. А как се измъкнах ли... сама. Казвам провокирана от №13, защото според мен най-лошото нещо е млад човек да се обрече на самота. Не бива... Общувай и знай, че ние просто сме малко по чувствителни. И дишай, на мен специално много ми помага, като усетя, че наближава атаката за дишам бавно. А и друго... за последно, че мога много да пиша по тази тема, значи при мен поне предварителният страх е най-гадното. В смисъл, канят ме на обяд, ако сме 10 човека не ми пука, все ще се скатая, ако ми стане лошо, ще изляза за малко и т. н. Но, ако сме трима аз предварително вече съм се изтипосала, пребледняла на масата, потледи втренчени в мен и разни други кошмарни неща и излагации... ако това си го спестиш си наполовина победител! :) УСПЕХ!
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 2e2de57d01 |
|
15. Имам същите симптоми, така да го нареча като на авторката. Също така нямам гадже, нито приятели, това което всяка момче на 19 години, на колкото съм аз има. Просто не мога да общувам. Така съм си бил през целия живот. Може би родителите ми са виновни, защото и брат ми е така, но не ги обвинявам. Нямам и желание да общувам, искам да имам приятели, но желанието го няма, както и не мога. Има хора с които 1 минута се сприятеляват, а аз през това време отблъсквам хората... До преди 3-4 години бях много срамежлив, но това като че ли ми мина. В училище беше много зле работата... от 5 до 12 клас дума не съм продумвал на никой, освен ако някой не ме попита с нещо и аз отговарям повечето пъти с "да" или "не". Мислят, ме за откачалка (даже са ми го казвали) както и странен. Може и да съм такъв, знам ли, но честно да кажа не ми пука за мнението им. От известно време си мисля, далида не се примеря и да си остана сам завинаги, но ме е страх. Друга част от мен иска да си имам поне жена, както и малко приятели, но истински. Надявам се след като започна работа даси намеря някой. Но общуването ми е големия проблем, може би завинаги. Не смятам, че всички хора са боклуци, все още има свестни такива.
|
| преди: 10 години, 3 дни hash: 5e99824e32 |
|
16. И аз съм така днес за пореден път се убедих, нямам вяра в себе си, имам ниско самочувствие и ниска самооценка. Особено що се отнася да направя важно решение или постъпка просто си казвам, че не мога и това е и накрая наистина не ми се получава. И аз си мисля че е от детството плюс генетиката в училище и детската градина децата много ми се подиграваха казваха ми че съм луда, бавна с бавни рефлекси, че се обличам зле и т. н. и ме джасаха с топката по главата, аз си мълчех и страдах и станах по - неуверена и затворена и се мислех за ненормална, защото така ми казваха в даскало. Започнах да си седя повече в къщи сама, където изпитвах спокойствие и ми доставяше удоволствие да си седя в къщи сама и сега обичам да съм сама. Въпреки, че свърших училище преди 4 години продължавам да изпитвам неувереност и дори страх при вземане на важни решения или действия, особено ако ме гледат много хора, също така не обичам много социалните контакти, дори с близките ми и понякога се питам за какво ли живея. Не познавам друг човек като себе си, толкова да обича самотата и не мисля че от мен ще излезе човек много съм нерешителна и лесно се афектирам от другите.
|
...
| преди: 10 години, 3 дни hash: bd9320534c |
|
17. Аз съм също като теб номер 16, не се отчайвай.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
