Споделена история от Здраве |
Туморна формация на епифаринкс - рак
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 4956 пъти
Здравейте, аз съм Георги, мъж на 32 години. Родом съм от малко миньорско градче. Днес живея в Варна.. Четейки из нета истории и премеждия на хора с подобна диагноза, ще се опитам да разкажа по-възможност накратко моите премеждия, като се надявам по-някакъв начин, моята история да помогне с нещо на хора с подобни диагнози.. И така..
Когато бях на 17 години имах чести и обилни кръвотечения от носа - дясната ми ноздра, като си спомням едно от тях беше толкова обилно, че се уплаших много - помислих си, че с мен е свършено.. Огромно количество кръв до образуване на малка локва на пода. Случи се в дома на дядо ми, който извика спешна помощ с линейката.. При първоначалния преглед от местния УНГ (нямаше друг) специалист нищо не се установи, освен предположения за слаби капиляри за възрастта ми.. Този лекар ми назначи и направи няколко процедури на 'туширане и тампонаж'. Тук искам да отбележа, че самата процедура по- 'тампонаж' от този лекар беше адски болезнена, защото се извършваше с някакви пинсети с остри върхове, които усещах как ме нараняваха силно и дълбоко по-стените в ноздрата, докато той 'набутваше' някакъв бинт в дясната ми ноздра. След тази процедура кръвотеченията спряха, но започнах да усещам с времето (не си спомням за какъв период от време.. ), че от дясната ми ноздра все по-трудно можех да дишам, докато в един момент дори с усилие не можех да 'прекарам' въздух.. Дори започнах да усещам леки затруднения и в лявата ноздра.. Отидох с родителите ми при същия УНГ лекар, който ми прави 'туширане и тампонаж', но този път неговата диагноза беше синузит.. Препоръча на родителите ми да правим нагревки с морска сол на лицето ми, или другия вариант бил да ми се направи пункция. Правихме само нагревки с морска сол на лицето. Ефекта от това беше минимален, близък до нула. Както казах, тогава съм бил на 17 години, а тогава ми предстоеше 3-та военна комисия, където се минаваше по различни кабинети - вътрешен, очен, УНГ.. Когато влязох в кабинета на УНГ, лекаря беше друг и ме попита имам ли оплаквания от нос - уши.. Разказах му историята, която ви разказах до тук. Лекаря взе едно 'огледалце', като тези на зъболекарите, виждали сте ги.. С него погледна през устната кухина, дълбока към носната кухина зад сливиците ми. Лекаря ме погледна учудено и ми съобщи, че имам някакъв израстък - образование (с размери почти на орех) в дясната половина, дълбоко в носната кухина.. Изпратиха ме за диагностика и лечение в Смолянската окръжна болница. Отидох тогава с майка ми и ме приеха веднага за диагностика, и хоспитализация. Тогава разбрах, че има нещо сериозно, но не продължих да се замислям по-дълбоко.. Направиха ми първоначалния преглед (от 2-ма специалисти УНГ), в следствие лекарите решиха да се направи биопсия.. Начина по-които ми направиха биопсията в тази болница беше меко казано отвратителен. Причината - липса на техника! За да достигнат до дъното на носната кухина и да откъснат материал за изследване, използваха ножица тип стипци и "гумени маркучета" 2 броя- (такива дето се използват за стягане на ръката, когато искат да ти открият вена за да те боцнат.. ), които се прекараха през ноздрите ми от единия край, а да излязат през устата в другия край.. С стягане се връзват на възел пред горната ми устна, като по този начин сливиците се притискат с тези "гумени маркучета" и се отваря малко по-голямо пространство за достъп до мястото.. Две седмици след това ме боляха тези сливици заради 'маркучите', с които са ме стягали... Мисля, че придобивате представа за картинката.. Тогава разбрах, колко бавно излизали резултатите от биопсия - една седмица, 7 дни. Една седмица бях хоспитализиран само за да се изчакат резултатите от направената ми биопсия. Лечение нямаше защото нямаше диагноза. Резултата в крайна сметка излезе, но на мен нищо не ми се обясняваше тогава.. Обясниха на майка ми, която като излезе от кабинета не можа да овладее притесненията си от новината, която лекарите и бяха съобщили и избухна в плач.. Аз се стъписах.. Майка ми през сълзи се опитваше да ми вдъхне кураж.. Предполагам сами разбирате отчаянието в този момент.. От Смолянската окръжна болница ни изпратиха за лечение в ВМИ/УНГ - Пловдив.. И там отново ме приеха веднага за диагностика, и хоспитализация. Процедурата се повтори..
Първоначален преглед - Биопсия - Резултат..
Тук биопсията се направи както трябва с наличие на техника - използваха нещо като сонда.. Тогава разбрах от лекуващия лекар, че подобни диагнози са били голяма рядкост, докато обясняваше на негови стажанти.. Вижте им каза, че през кариерата им е малко вероятно да се сблъскат с подобна диагноза.. Отново седмица хоспитализиран без лечение, докато не се потвърди диагнозата..
Този път видях ЕПИКРИЗАТА си..
Окончателна диагноза: Ангифиброма епифарингис - ювенилис.
Фиброепифарингоскопия - туморна формация с широка основа, ангажираща епифаринкса с гладка повърхност, налобена, обтурираща напълно дясната хоана и частично обтурираща лявата. Отоскопично - в дясно помътнена тъпанчева мембрана, хлътнала към кавум тимпани. КАТ: Туморната формация узурира базата на черепа, достига до десния сфеноид..
Лекуващ лекар: Доц. Йовчев
След резултатите отново бяхме насочени към друга болница - ДУБ"Царица Йоанна" 1-ва УНГ клиника - София.. И там отново ме приеха веднага за диагностика, и хоспитализация. Процедурата се повтори..
Първоначален преглед - Биопсия - Резултат..
Окончателна диагноза: Потвърдена с предишната - Ангиофиброма Ювенилис.
Започна същинското лечение.. Назначи ми се операция под обща анастезия, като операцията пое проф. Иван Ценев. Самата операция е продължила близо 3 часа.. Когато се събудих от упойка имаше една банка кръв, която се вливаше през левия ми крак и друга система с някаква бяла течност в лявата ми ръка.. Явно съм изгубил доста кръв по време на операцията, като голяма част от нея е влязла в стомаха ми, защото когато се събудих, повърнах само кръв - около 1л. В дясната си ноздра имах отново 'тампонаж'.. Поне една седмица се хранех с някаква специална течна храна, наподобявайки на цвят, вкус и гъстота, като на бозата.. Туморната формация се отдели радикално. Премахнат ми бе и някакъв лицев нерв поради съмнение за метастази или разсейки.. Сега, до ден днешен, горната дясна част на бузата ми, под окото до носа са безчувствени, както и зъбите ми от горното чене от дясно - като чужди ми са, но какво да се прави.. В битката с/у такива неща не минава без жертви..
Следоперативна хистолотия - НЕЗОФАРИНГЕАЛЕН АНГИОФИБРОМ.
До тук нещата минаха успешно.. След година минах контролен преглед и всичко беше ок :) През премеждията си, които минах и лекарите с които се срещнах, из между тях изскочи версията, че всичко това е било възможно да е и предизвикано от нараняванията от първия лекар, които ми правил прцедурата на 'туширане и тампонаж'.. :( Всичко това се случи преди 15 години. Никъде не съм плащал за нищо! Всичко беше осигурено.. Може би това се дължи на това, че здравната система тогава не беше толкова силно комерсиализирана, както е сега вече.. Сега обаче, напоследък имам чувството, че симптомите ми се повтарят.. :( Само без обилното кървене и запушване на носа.. Усещам заглъхване на дясното ми ухо и по-силна проява на ушна кал и лек сърбеж.. Притеснявам се за рецидив.. В най-скоро време смятам да посетя лекар и се моля историята да не ми се повтори.. Този тип премеждия са кошмар за хора, които са го изпитвали вече на гърба си. Пожелавам успех на всички, които се борят с/у ракови заболявания.. Ако имате подобни симптоми, не ги подценявайте за обикновена хремичка! Поздрави от мен :)
|
