Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Имаш обсесивно компулсивно разстройство.

7.   Мила, потърси професионална помощ. И аз имам такива мисли, но сама се преборих с тях. На 20 години съм. Твоето вече е в напреднал стадий, аз не съм извършвала ритуали само се сещах постоянно лоши и ужасни неща. Цаката при мен беше да се разсейвам и накрая намаляха, вече мога да ги контролирам на 90 %. Успех!

8.   Нарича се подсъзнание и го имаме всички :). Ако ти кажа аз за какво си мисля точно и какви движения правя докато никой не ме гледа... ще си представиш напълно луд човек (пък не са ме освидетелствали още). Нека дам някои примери:1) Докато върша нещо в главата ми винаги има някаква песен или диалог от филм, който/която съм слушала наскоро, която толкова ми е омръзнала, че чак ми се гади от нея, но не излиза от мозъка ми. 2)Мога да будувам до 4 часа сутринта, не защото не ми се спи, а защото си представям как някои познат е до мен и си споделяме разни неща. Веднъж се хванах, че даже докато си "споделяме" се смея и шептя на глас, не само в съзнанието ми. 3)Обичам да гледам спорт- мисля, че ако си задържам дъха и си свивам юмрука има голяма вероятност ЦСКА да вкара гол, или да не получи... Напоследък съм все без дъх. 4) Когато видя двойка на улицата моментално започвам да си ги представям в леглото (тук вече минавам от луда към развратна). Същото се отнася и ако видя някой сам мъж, който ми харесва. 5) Имам чувството, че предметите са одушевени. Купих си нов лаптоп, но сърце не ми дава да изхвърля стария, който ми е набор- на 20. Прекарали сме много моменти заедно и си мисля, че ще съм адски подъл човек, ако просто така го захвърля. В същото време си седи в шкафа и даже не го поглеждам. 6)Също като на теб понякога ми спира дъха... не знам защо, мисля, че е волево, тоест сама го правя и не си поемам дъх без причина. 7) Твоят най-голям проблем- и аз си представям погребения на близки хора; как баща ми катастрофира, защото работи като шофьор; как точно ще се чувствам, ако стане нещо с родителите ми... А от миналото моментите са ми и те постоянно в главата, предимно лошите. Това го споделих, защото е анонимно. Ако познавах всички, които ще прочетат това лично, нямаше да го направя. Затова и твоите познати и роднини не са ти разказали за себе си и си останала с впечатлението, че не са чак толкова зле.
Не мисля, че се нарича стрес, даже е по-скоро от липса на работа и стрес. Какво да ти кажа- и аз съм го мислила това много, но от 2 години уча в университет- от 8:00 до 13:00 лекции, от 14:30 до 20:00 на работа, вечерта уча, нямам време да се обърна даже... знаеш ли от кога не съм си мислила какво ми има? Намери си нещо за правене и не бъди така самокритична.

9.   Консултация с психолог, ако той прецени - психиатър. Това не е без причина. Причините могат да бъдат установени само от специалист. Не очаквай бърз резултат. Трябва да съдействаш по време на консултациите. Не отлагай.

10.   Обсесивно-компулсивно разтройство! Ходи на психолог и ще се оправиш!

11.   Обесесивно компулсивен синдром! Само че моите ритуали са по нетрадиционни от миенето на ръце, даже не ги мия :) Аз се напрягам например когато в определен ден на година, когато празнувам нещо със сантиментална стойност, ако някой от гостите от миналата година не дойде или яденето, което готвя всяка година специално за този ден е станало малко по- различно, задължително трябва да се вкара и нещо различно в ритуалите. На гости или на заведение трябва да съм на една и съща маса където съм винаги, на същото място. Издивявам ако е заета. Дори по другите градове заведенията си помня мястото. Споко, може да се забавляваш с това, това не е проблем, ние с приятелите ми се забавляваме, защото почвам да им разправям например: 2005 година бяхме тука ти беше седнал, тук, ти там, беше облечен еди си как, случи се еди си какво. Забавно е, може да има и приложение в работата, например ако работиш като полицай това може да ти е от полза да забелязваш детайлите и да имаш собствена подредба на нещата в главата си. Освен това слагам символично различно белъо за случая имам си и творчески чорапи. Може просто да си творческа личност, а тези неща които те връхлитат като видения, може да е някаква дарба, която може да развиеш с времето. Паниката и тревожността, вече зависят от темперамента, от интензивността на протичането на различните процеси в мозъка и организма. Предполагам, че ти се потят дланите, също, най- вероятно си холерик- най- тревожният тип от темпераментите. Само едно помага от личен опит ти го казвам и това е спорта. Спорта лекува душата и тялото. Ако ти е скучно да ходиш на фитнес или да бягаш. Аз като обсесивно компулсивна се отегчавам от такива монотонни дейности. Избери плуване или тенис, бадминтон. Спорт при който да имаш противник и стимул за победа, тогава ще откриеш силата в "недостатъка" който мислиш, че имаш. Избери професия, която изисква бързина на взимане на решенията. И така не забравяй СПОРТА. Търси спокойствие сред природата, намери вътрешният си мир. Надявам се да съм помогнала! :)

12.   Когато бях 8 клас, имах подобен проблем. Суеверна бях и повтарях по много пъти различни действия, защото вярвах че само така ще запазя нещата под контрол и ще се предпазя от лоши неща. Сега ми звучи супер смешно като се сетя как преди класно повтарях всичко по два пъти като ехо и каак винаги като излизах от вкъщи пипах по три пъти дръжката на вратата. Но тогава беше ужасно и се чувствах роб на самата себе си. Даже бях забравила и сега като прочетох теоята история си спомних. Не помня как точно спрях - не е от веднъж със сигурност, но започнах да ходя на танци. И покрай това ново "обсебване", а малко по-късно се влюбих и започнах да излизам с едно момче... Се освободих някакси т тия натрапчиви мисли:) Просто позволи на съзнанието си да бъде свободно.. Не си поставяй сама пречки. Ти си умна и съвсем не си луда, напротив звучиш от написаното като много интелигентно и приятно момиче. Просто трябва да се осмеляваш малко по малко да променяш навиците си-въпреки се си и желанието да повтаряш. Колкото и да е трудно - поеми дълбоко въздух само един път, издишай и приеми, че не си отговорна за всичко, че другите не зависят от твоите действия и мисли и че сама си господар на себе си:) Това е! ПС: това с повтарянето се преодолява лесно с песни и стихове (аз пишех едно време) Можеш да опиташ да изразходваш енергията си и фиксирането върху образо и думи по тоя начин. В началото ще ти се струва глупаво, но кой знае, може да откриеш неподозиран талант или интересно хоби. Успех:)

13.   Аз имам нещо подобно и обръщам внимание на всичко около мен, за да видя къде е проблема! Може би имаш някаква депресия или агорафобия, която се отключва от нещо или е станала вече мн силна и ще трябва психически да се пребориш с това. Хобито е мн важно нещо, за да си щастлива и да избегнеш подобни мисли, които ти идват!

14.   Здравей. Аз имам много подобен проблем, винаги съм го имал, но когато бях 9-ти клас стана много зле. Не можех нито да спя нито да ям, това ме съсипваше. Бях на психиатър, минах терапия и вземам анти-депресанти серопрам. Слава Богу, оправих се. Натрапчевите мисли могат да са свързани с различно разстройство ОКР, хронична депресия, паническо разстройство или както е при мен тревожна депресия. Най-добре потърси специялист, в това няма нищо срамно. Не би те било срам, ако имаш диабет например и взимаш инсулин за да живееш нормално

15.   Така като гледам ми прилича на ОКР ( Обсесивно - кумпулсивно разтройство) на английски OCD виж в интернет youtube примерно има много клипове за това заболяване, ще научиш много

16.   Мила, не се измъчвай. Може би все пак нещо ти липсва в живота, нещо не ти достига. Предлагам ти да отидеш някъде на почивка, излизай, запознай се с нови хора, запиши се на някой спорт, измисли си хоби, отклони вниманието си от тези неща.. Понякога в следствие на нещо преживяно се отключват някои депресивни състояния или от самата възраст на човек. Силно емоционалните хора също изпадат в такива подобни моменти в живота си. Нищо ти няма, просто си в такъв момент. Природата, чистия въздух, хубавата храна, спорта, ще ти помогнат. Повярвай ще се справиш с проблема си и си намери гадже, ще се почувстваш обичана и щастлива и ще забравиш напълно за тези неща..

17.   Обществени и соицални въпроси :D:D да ти имах хобито. Относно странните ти неща и аз на моменти ги имам. На еднакви години сме и по едно и също време е започнало и при 2ма ни тези странни неща.

Не си ненормална. И аз съм така, но не 24 часа на ден а много по-рядко. Сигурно ти е много тежко... поне на мен ми е тежичко в подобни моменти...

Единствения начин да преодолееш тези неща( всяко лято почти ги преодолявам и другото наново-сигурно от жегата изперквам :D ) е да си твърда. Когато вътрешния ти глас ти каже " хвани дръжката на вратата щот ваще щи се карат" си казвай " не те чувам" и се махай от вратата. Борба му е майката. Нормална си. Нямаш аутизъм. Гарантирам ти го!!!

В днешно време животът ни е толкова забързан че няма как да не се получат подобни отклонения. Бори се и не се отдавай на тези мисли. Трудно е знам, но просто не ги слушай. С всеки следващ път е по-лесно.

Колкото повече мислиш и му се отдаваш на проблема, толкова по-сериозен става той. Защо на запад масово използват психолози( или в САЩ ги ползваха) - защото си мислят че ще им помогнат. Единствения който може да ти помогне си ти самата и Бог. Той може да ти помогне единствено ако види че ти си готова да се бориш :)

НяКоЙ КоЙтО Те РаЗбИрА

18.   Не се притеснявай, всеки си има такива периоди. Случвало ми се е. Моят съвет макар и не много умен предполагам е да не ангажираш ума си, тоест да говориш постоянно, за да не ти е ангажиран мозъкът. Тези неща се проявяват точно тогава. А ако не се опитай да си повтаряш в мозъка една и съща дума и така може да се поуспокоиш, поне при мен се е случвало ;)! Късмет

19.   Аз имам подобни натрапчиви мисли, но не чак като теб. Същите неща, които описа, стават и при мен. Обаче, при мен не водят чак до такива крайности. Аз често твърде много премислям нещата и не мога да ги забравя. Не знам как точно да ти помогна, но аз лично просто гледам да се занимавам с нещо друго и ако реално има проблем, да го решавам.

М21

20.   И аз съм като теб... Дори когато пиша този текст си мисля как нещо може да се случи на мен или моите близки, да избухне бомба, да има земетресение и какво ли те! Например гледам нещо по телевизията, че някой има рак и започвам да мисля, ако се случи на някой мой роднина и дори си го представям, но започвам да повтарям, че това не е истина и откачам.... Не съм луд, но скоро ще откача чувствам се отвратително

21.   Недей да се притесняваш, момиче! Не си трови живота, а го живей! Това ще ти мине! Просто послушай съветите на останалите! Никой от нас не мисли че си ненормална, как изобщо пък може да ти хрумне подобно нещо? Ако всички се тревожехме за такива простотии, половината човечество да е болно! Споко, гледай позитивно! Защо не пробваш да изговаряш думичките, които те тормозят на глас? Така по -ще ти олекне.

22.   От авторката:
Благодаря много за съветите и разбирането, ще се възползвам от тях максимално! До № 6 и № 18 :не считам че имам ОКР, уверена съм в това, даже си мисля, че проблемът е къде-къде по -незначителен, и именно това ме притесняваше. Благодаря още веднъж за съчувствието! Тази седмица се записах на йога, и мисля че ми помага. Поне спрях да си внушавам измислени болежки. До номер 5:с удоволствие бих ти намерила скайп, но работата е там, че аз нямам, само фейсбук. До номер 17:това не ми е хоби, просто исках да изтъкна че не съм някаква такава, без никакви интереси, интересуват ме политика, какво става по света.

23.   Здравей. Пише ти момиче на 18, със същия проблем. От няколко години на сам ме преследват натрапчиви мисли, толкова непоносими, че се е случвало да изпадам в гърчове от страх и ужас. Страх, че мога да навредя на някой близък, на някой когото обичам, нещо което никога не бих сторила, нещо против природата ми. Последвани от ритуали за моята и тяхната безопасност. Бях толкова потресена и ужасена от себе си, че реших да се поровя и да опитам да открия отговор. Мислих си, че проблемът го имам само аз и съм ненормална и луда. Оказа се, че не е нищо такова. Четох някъде, че често се случва на хора да имат такива натрапчиви мисли, неща които наистина не биха направили и са против тях самите. Това е някакъв породен страх в главата и мозъка по този начин, чрез образи ти показва нещата от които се страхуваш, без сам да знаеш за това.
Може да не си развила напълно ОКР, но симптомите показват точно това. Аз самата не смятам че страдам от него, но имам същите симптоми. Мисля обаче всичко зависи от теб самата. Ако продължиш да се страхуваш и да се мислиш за луда, нещата ще се влошат. Когато разбрах, че и други хора имат същия проблем се почувствах много по-добре и смятам да отбележа, че вече изобщо не мисля за това. Мислех да се свържа със специалист, но вече дори няма нужда.
Пожелавам ти успех и вярвам, че ще се справиш с положението, помни че нищо ти няма, и всичко е само в главата ти. Знам, че е много трудно, преживях същия кошмар, но лек има и вярвам, че ще го откриеш в себе си.

24.   Започни да се лекуваш с хомеопатия, имала съм хиляди такива тикове, натрапчиви мисли, дори гласове в главата. Сега да чукна на дърво всичко е ок, така че ако се обърнеш към хомеопат няма да сгрешиш!

25.   Здравей аз съм Момче и все като теб ми се появяват натрапчиви мисли започнах да правя ритуали и примерно давам пример че ако ритна примерно топката ще стане нещо лошо а ако не я ритна ще стане нещо хубаво почнах със едно почукване на дърво като чуех нещо лошо и почвах с почукването и така поне 2. 3 минути после това отшумя и започва друго ако може дайте ми савети какво да правя

26.   Всички симптоми сочат към ОКР (спокойно, това не те прави "луда") - ежедневни натрапчиви мисли, ритуали и т. н. Пробвай с йогата - най-добре да е с медитативна насоченост - а ако не се почувстваш по-добре, потърси психотерапевт (не психолог), който обаче задължително да има опит с такива случаи. Мисля, че психотерапевтите, занимаващи се с когнитивно-поведенческа терапия, помагат в такива случаи. Психиатър няма да ти помогне, само ще ти изпише антидепресант.