Споделена история от Здраве |
Страх
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1373 пъти
Здравейте! Моят проблем е вече от доста време. Имах много приятели, обичах да пътувам, да излизам навън, да се забавлявам и т. н., но това вече не е така. В мен се появи някакъв страх - страх от това как ще ме възприемат околните, какво ще си помислят за мен, как ще реагират спрямо мен. Започна като притеснение, свиване на корема, прилошаване, постепенно ограничавах контактите си, излизанията си. Понякога от силното притеснение се е случвало да ми треперят пръстите на ръцете, които аз естествено се опитвах да скрия. Всичко това изби и в друга посока - промених хранителните си навици, почти не се хранех, което се случва и сега, стомахът ми стана раздразнен и сякаш страхът стана още по-голям, което още по-негативно повлия на социалния ми живот, излизанията ми се ограничиха до минимум, както и "приятелският" ми кръг. При различните покани аз винаги намирах някакви оправдания, че не мога, заета съм и пр. (един вид като защитна реакция). Факт е, че сега, освен близките ми, не остана никой друг, а да не говорим за приятел. Посещавах психолог, но не помогна. Опитвам се да се преборя с този страх, но... отново това чувство и мисълта да не бъда отхвърлена се появяват. До толкова е силно, че дори изпитвам страх как човекът до мен би реагирал, ако например кажа, че ми се ходи до тоалетна, ако кихна, ако се закашлям. Като цяло никога не съм имала кой знае колко високо самочувствие, дори напротив. Също така винаги съм се опитвала да угодя на останалите и първо близките и приятелите ми да са доволни, а пък после аз.
Осъзнавам, че това, което се случва не е добре. Мисълта остава, но не искам да съм вече сама, иска ми се да преборя този страх, отново да имам приятели, да се веселим, да имам човек до себе си. Бих се радвала, ако получа някакъв съвет. Почувствах се по-добре като споделих. Благодаря за отделеното време! :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: ffca893637 |
|
1. ми и за мен е много важно как се държа изглеждам и пр във всеки един момент но това за мен лично е много полезно защото така си излекувах един вреден навик и като цяло знам как да се държа с хората около мен и как да реагирам на всяка ситуация докато наистина има много хора, на които изобщо не им пука как ще изглеждат в очите на околните и именно затова се държат като абсолютни тъпанари и изглеждат като такива.
Аз лично мн внимавам с речника си и как използвам и подреждам думите във всеки разговор именно поради това да не би някой си да си помисли нещо си за мен.
Така че определено може да се каже че си приличаме :D.
Но чак да ти става лошо и да прималяваш не е добре... гледай това притеснение да го превърнеш в нещо което ти помага а не да ти остане като недостатък
щом психологът не е помогнал отиди на нормален лекар за прилошаването защото когато се притесняваш е нормално коремът да си свива така да се каже и това в комбинация с притеснението и да кажем ниско кръвно или нещо такова може да е причина за прилошаването но иначе трябва сама да си внушиш че си супер и че се харесваш
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: c2eb8b9540 |
|
2. Изхвърли всички негативни мисли, всеки ден си казвай и аз съм като другите, мога да преодолея този проблем, не ме е срам да общувам. Каквото си мислиш това става, щом си мислиш, че те е страх, ти автоматично го подсилваш, програмираш себе си подсъзнателно и това се случва. Мисли позитивно и никога не мисли как ще се представиш и дали ще се изложиш. Опитай да заговаряш непознати и ще видиш, че няма нищо страшно, и те са хора като теб, с своите недостатъци, за които не трябва да се впрягаш. Знам че можеш и ще успееш да се справиш, трябва да повярваш в това. Силата на мисълта е огромна, ако мислиш, че си усмихната добра красива и общителна, това се излъчва като енергия и се улавя от хората и те ще те харесат и ще искат да общуват с теб. Ти го можеш, успех. М37
|
|
