Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Коя е книгата?

7.   Авторката: Искрено благодаря на всички, които проявиха разбиране и ме подкрепят!
А към номер 2 искам да кажа: Знаеш ли, бих била щастлива, ако историята ми беше от филм, но.....за съжаление това е моя живот. Завиждам ти, че си мислиш, че няма такива неща в реалния живот.....и се моли никога да не ти се случват, защото тогава друго ще говориш.....мога да се обзаложа, че няма да ти е така забавно. Надявам се да си едно неореантирано момченце в тинейджърска възраст, а ако не - жалко е колко си груб/а.

8.   7, всичко минава в този скапан живот, всичко.. така сме устроени, че с всичко сесправяме. дано намериш сили и ти и любимият ти човек. Не спирай с опитите - децата са благоловия.

Няма как да те утеша, живея със същата мъка цялживот. Вече имам 2 деца да са ми живи и здрави, но никога не бих забравила случилото се. бях стигнала до 4км и след много химия се възтанових.
Ако думите и пожеланията се изричат като молитва, заклинание, то от сърце ти желая много сили в този момент и много щастие в близко бъдеще и най-важното - здрави и щастливи дечица!

9.   8,Най-искрено благодаря! Дай Боже нещата да се оправят и един ден и аз да се радвам на живи и здрави дечица!
А на теб от сърце желая много щастие!

10.   Уважаема авторке, ще споделя какво се случи с мен преди 15 години..та още си плащам последствията.
Преди 15 години бях бременна. Бременността ми беше абсолютно безпроблемна. В 8-мия месец станах свидетел на въоръжен обир в чейндж-бюро. Получих слаби контракции, бях много изплашена. Приеха ме за задържане. 15-тина дни по-късно, през една гореща нощ, дежурният лекар реши, че трябва да предизвика раждане ( защо? - и до ден днешен не знам).

Сложиха ме на системи, започнаха контракциите, но водите не се пукаха. Е, "дежурният" се справи и с тях, след което...се оказах съвсем сама, на една кушетка да..чакам да родя. Болките бяха нечовешки, бях п лувнала в кръв, а около мен нямаше кьорав човек!

ПО едно време усетих, че детето ми просто само напира вече. Със сетни сили се разкрещях като луда и се домъкна една фльорца. Като видя какво става се раззвъня по телефоните. Дойдоха и ме вдигнаха внимателно ( половината главичка на детето ми беше излезнала). 5 минути по-късно родих мъртвата си дъщеря. Беше се задушила докато чаках някой да се омилостиви и да ми обърне внимание.

Да, загубих дъщеря си вследствие на лекарска безотговорност, престъпна безотговорност. Няма да описвам емоциите, реакциите - и моята и на съпруга ми. Беше, а и е, най-кошмарната нощ в живота ми. На следващия ден, след като ме бяха бродирали цялата отдолу, гърдите ми се подуха невероятно много. Имах кърма. Дадоха ми някакви лекарства, задържаха ме още ден-два и се прибрах.

Години наред нямах желание - по-точно се страхувах да забременея. Не съм пила контрацептиви, просто съпругът ми ме пазеше. След куп сеанси с психолози, най-сетне се решихме и започнахме да правим свободен секс. Година, две, три - бебето не идваше. Диагнозата беше супер модерният днес "стрес". Трябвало да съм спокойна, да не мисля за това, бля, бля, бля. Никой, разбира се не ми каза какво точно ми причинява този стрес аджеба, че не мога да зачена.

Преди 2 месеца посетих поредното светило на Гинекологията и най-сетне получих адекватна диагноза. А именно - липса на пролактин, в следствие на която липса, овулацията ми е по време на самият цикъл. Т.е. мога да забременея само и единствено по време на менструация. А пролактин организмът ми не произвежда, в следствие на онези лекарства, които ми дадоха тъпите лекари преди 15 години, за да ми спре кърмата. Дали са ми лекарство, което се прилага при....туморни образувания в гърдите, с тенденция за мастоктомия ( отстраняване на гърдата)!

Не искам да ти казвам как съм..Подкрепа откривам единствено в съпруга си, който преживява не по-леко от мен цялата ситуация. МНого е трудно, много е тежко. Мога да те разбера перфектно!!! Разните клишета от рода на "всяко зло за добро" и т.н. са супер изнервящи - не ги слушай. Най-добре се вдигнете със съпруга ти и отидете някъде за няколко дни да се отпуснете и успокоите. Дай малко време на тялото и на организма си и правете нови опити. Недей да се обвиняваш за случилото се ( сигурна съм, че е имало и такъв момент) и просто мисли позитивно.

Не знам защо споделих историята си...може би, за да видиш, че не си сама, че има хиляди жени със същия проблем. Не се отчайвай! Дай всичко от себе си и ни пиши пак, за да ни кажеш, че очакваш рожбата си :) Кураж!

11.   Авторката:10,....не знам дали ще ми повярваш но се разплаках докато четох историята ти:( Просто нямам думи и обяснение за твоя случай....

Не знам и аз как ще се съвзема от всичко това...при мен проблемите са много-имам миома на матката, отделно съм Rh-, аз също пих хапчета за спиране на кърмата, незнам след това секцио какви и колко сраствания ще имам,защото непрекъснато нещо ме дърпа и опъва.....

В момента толкова много ми се иска да имам дете (знам че скоро няма да стане), но в същото време и аз изпитвам страх....
Струва ми се, че с всеки ден вместо да се оправят нещата, те се задълбочават и се сривам психически...бях започнала да пия успокоителни, но вече ми се струва, че се пристрастих към тях и ги спрях...след което вече не мога да спя спокойно....наистина не знам дали някога ще се възстановя психически и физически от това, което преживях?

12.   Страхът и успокоителните, нила, не са добър съюзник. Ужасно много съжалявам за това, което ти се е случило. Знам, че няма сила в момента, която да те накара да се почувстваш по-добре. Само ще ти кажа това, което последният лекар, който посетих ми каза: "Скъпо момиче, в днешно време, ако една жена иска да има дете - ще го има!"
С цялото си сърце ти желая много сила!
От номер 10

13.   Добре миличка пробвай се да се съмземеш ако на успееш да го направиш направете си още едно бебе и се радвай ще видиш 4е ногато го родиш ще забрамиш мъката си. както номер 5 каза след най-трудните моменти идва и най-хубавото. не искам да ти праша а пък и не знам при4ината за загубатат ти но ако си решила да послушаш втория ми съмет първо отиди при доктор и успех ИСКРЕННО ТИ ПОЖЕЛАВАМ НАЙ-ХУБАВАТО И ЕДНО ЗДРАВО БЕБЧЕ. :)

15.   Номер 2 и 6 са 1 и същ човек ако питате мен но ако той/я можеше да се постави на нейното място щеше да почувства болката която изпитва тя и усета за подигравка.А за болката на майката загубила детето си мисля че няма лек бавно тя ще се утолява и ще изкапва в субективните спомени за гледането казано от подробна гледна точка,но болката и споменат от загубата му винаги ще стоят в сърцето и !

16.   ПОЖЕЛАВАМ УСПЕХ, ЩАСТИЕ И МНОГО ЗДРАВЕ-ПСИХИЧЕСКО И ФИЗИЧЕСКО НА ВСИЧКИ МАЙКИ, КОЙТО СА ЗАГУБИЛИ БЕБЕНЦЕТО СИ. КУРАЖ

17.   Здравейте От историята на авторката и историята на номер 10 много се натъжих по някога живота е много коварен и на мен са ми се слъчвали много неприятни неща но винаги се опитвам да съм силна и да се справям с трудностите който ми предоставя скапания живот.. Много ми е Криво за вас и много съжалявам найстина .. но ако ти и мъжа ти несе подкрепяте взаимно неси давате кураж и сили няма как да се оравиш .. трябва ти наистина спокойствие човек който да те пулни с положителни мисли и много скоро ще си имате детенце сигурна сам! И моляте неискам повече да казваш че "аз знам че няма да стане скоро" ти сама неси даваш кураж .. найстина когато правите опити веднъж си кажи "ние ще си имаме дете" и ще видиш че ще се почустваш по добре! Надявам се да несъм те убидила с нещо а да съм ти била от полза ! Успех миличка и не забравяй че когато цениш и много искаш нещо ще го имаш! както казах не искам да чувам неща от сорта "знам че няма да стане скоро! Просто бъди силна :)

18.   И Вярвай ..

19.   Здравейте и от мен! Незная какъв съвет мога да ви дам защото при всеки човек реакцийте са различни, минах и аз през това преди 3 години и честно казано незная как оцелях защото всичко ти минава през ума! След повече от 10 години опити забременях бяхме на седмото небе от щастие и така до същия 7 месец изведнъж ми ставаше толкова горещо на моменти че все едно изгаряш и така до през ноща когато вече почна кървене леко и се изплаших почнаха и контракции. Всяка следваща минута докато отидем в болницата която ни е на половин час път ми се струваше като цяла вечност. Приеха ме сложиха ми системи сестрите защото беше рано сутринта и нямаше още лекар който да ме прегледа с цел задържане бяха системите. Когато лекаря дойде и ме гледа на ехографа нищо не показа или не ми казаха всъщност че не помръдва бебето и като ме прегледа водата ми се спука и ми каза съжалявам госпожо това беше бебето ви няма да оцелее това винаги ще ми кънти в главта не може да се забрави каза трябва да предизвикаме раждане. Сложиха системи за да го предизвикат контракции, раждане като всяко друго но знаеш че ражда6 и дедето ти няма да оцелее и няма да му се радваш. Роди се беше момиченце както бчха предвидили по рано не ми го дадоха изобщо да го видя премериха го и го затвориха го в една желязна кутия това беше и на мен ми спираха млякото с хапчета но всичко вече беше без начение след 2 дни ми казаха да си взема резултат от аутопсията и епикризата имам цервикална недостатъчност и ме предупредиха че при следваща бременност ще ми правчт серклаж(Зашиване )след изписването всеки ден беще все по голяма драмата но реших че трява сама да си дам кураж и да не миисля и да не се връщам постоянно назад след като не е имало шанс изобщо да може да оцелее и така някак си незная но след 4 месеца ми закъсня цикъла и реших да направя тест ни най малко не съм очаквала резултат 2 чертички в тоя стрес но ето господ беше с нас и аз се оправих благодарение на тази бременност имах сили да преодолея тази загуба имам син на 1годинка и 3 месеца и той е смисъла на живота ми и вярата в господ и чудеста който прави! Никога няма да забравя за мимченцето си и още и паля свещички в църквата и си поплаквам но всеки има някаква орис и неща през които трябва да мине и да излезе по силен и по разумен аз така си обяснявам нещата! Дано съм била полезна и да съм дала малко сили и надежда защото живота е хубав когато има надежда и с кого да споделяш разбира се! Много късмет и щастие ти желая от сърце!

20.   Колко тъжно :(

21.   Авторката и номер10:много силно ме разчуствахте, особено 10. На вас- искрени съболезнования. Лекарските грешки вече са факт, вече да те е страх да родиш... Жена умря от апандисит... В нашия малък град, един лекар махаше апандисити без проблеми, а сега се стига до смърт... А до хлапака номер 2: ти си едно нищо, с това нещо шега не бива.
Noood

22.   Здравей и от мен. Същия въпрос си задавам и аз, как да се справя с проклетата болка, как да спра душичката ми да плаче, как да забравя... днес и аз загубих бебчето си за моя огромна болка... напълно те разбирам какво ти е и бих ти пожелала скоро време здраво бебче, каквато е и моята молитва себе си..