|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Притеснение от хората
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2407 пъти
Бих искал да споделя своята история. От 7 годишна възраст бях тормозен от съучениците си, подиграван и какво ли още не. За съжаление в мен е остана следа която е страх от хората. Когато съм навън имам чувството, че някой ще ме нападне, че ме следи опитвам да потискам това, но все не става и не става. Вкъщи усещам спокойствие, но навън съм много зле чудя се какво да направя да изчезне това чувствам се ужасно навън нищо не е добре :( Имам чувството, че всеки момент ще ме нападнат не знам сега съм много зле моля за съветите ви.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 9 месеца hash: f16e1d1258 |
|
1. Принципно хората са същества, които съчетават в себе си лицемерие, лъжи, злоба, завист и т. н. Разбира се имат и добри черти- добрата, любов и още доста други конкурентни на първите. Ако човек ти каже, че не е лъгал или лицемерствал и лицемерства през живота си, знай че те е излъгал(това че всички се изкарват добри и морални, а всъщност не са е друг въпрос). Това е вметка. Прекалено отрано са почнали униженията при теб. Винаги има и ще има, и така докато земята се върти няколко гаднярчета, които те тормозят и които впоследствие ще окажат влияние на психиката ти, вече дали ще избие на гняв, изолация или плахост(както при теб) е различно и индивидуално. Но като цяло за да не изпитваш уплаха, трябва да заобичаш хората, а за да ги заобичаш трябва да си сред тях, в изолация няма как да стане. Като си сред тях, ще срещаш харизматични хора, ще срещаш и глупаци... първите ще те накарат да заобичаш хората и да искаш да си сред тях.
|
преди: 10 години, 9 месеца hash: d543d347c4 |
|
2. Здравей,
Чувството ми е познато. Предполагам нямаш и много приятели, другари...
Ами като за начало ти предлагам да станеш по общителен, да речем в някоя социана мрежа като Фейсбук. Опознай хората, контактувай с тях. Дори няма да усетиш как завързваш контакти.
Та... след като намериш някой от града ти, и който да ти е симпатичен, да имате какво да си приказвате, започвате да излизате заедно. Когато има някого до теб ще се чувстваш по-спокоен и няма да имаш време да мислиш за това дали някой ще те нападне, понеже ще сте увлечени в някакъв разговор, който вълнува и двама ви.
С времето ще свикнеш и се надявам проблемът ти да мине. Ако не, има и вариант да се посъветваш с психолог, който ще ти обясни за видовете фобии (понеже в твоя случай имаме нещо средно от ксерофобия и логонофобия). Във всеки случай предприеми нещо, от което да се чувстваш добре, на място, в кожата си, както искаш го наречи.
Успех :)
|
преди: 10 години, 9 месеца hash: 4997114ce2 |
|
3. И при мен е същото, само че имам чувството, че не пасвам, че съм грозна и от всякъде ме гледат и се притеснявам.
|
преди: 10 години, 9 месеца hash: da6a2f6e14 |
|
4. Чувството ми е познато. Бил съм в същата ситуация и тя оказа влияние на целият ми живот. Постепенно успях да стана горе - долу нормален човек. Но все пак никога не успях да стана като повечето хора, макар дълго да търсих какво искам да правя. Сега доволен от живота си, но белезите ще ми тежат цял живот.
Това което мога да кажа, е че е най - добре да потърсиш професионална помощ.
Иначе ето какво стана с мен, в гимназията бях тормозен, дори и в 13 клас, от 11 клас започнах да се опълчвам на останалите, просто вече се бе събрала такава омраза към тях, че не ми пукаше дали ще ме пребият, стига да им се опълча поне веднъж. В редките случай когато го правех, се чувствах много доволен от себе си. За съжаление живеем в общество в което трябва да смажеш тези които те закачат, за да те уважават.
Иначе, не аз бях най - слабият, имаше и по - слаби и те бяха мой приятели.
Така, че не бях съвсем без приятели, имах 1 - 2 ма които бяха от по - кротките. Те обаче се свеждаха само в училище.
В гимназията започнах да изследвам човешкото мислене, исках да знам, защо хората се държат по определен начин.
Това не ми донесе особен успех, но поне имах в какво да повярвам.
Бях започнал да изучавам карате, единствено като съвет научих, да си уверен в себе си. И да не се предаваш, иначе ще стане още по - лошо за теб.
В университета попаднах на човек, които ми отвори очите за много неща в живота. Също така дълго време нямах интернет и компютърни игри, имах часове за самонаблюдение, наблюдение на останалите, анализ на поведенията, преоткриване на себе си.
Промених външният си вид, скъсах с миналото.
Последното което ми се случи, когато позволих на някой да ми се качва на главата бе преди година, обаче и това успях да анализирам и да преодолея.
Какво мога да ти кажа, че да ти помогна.
Ти не си сам, много хора са като теб, макар да не ги виждаш, всъщност те трудно се забелязват.
Без да попаднеш на добри хора, няма как да повярваш в обществото, аз намерих подобни хора най - вече в доброволческа организация. (Обществено известна - да не влезеш в някоя секта/църква).
Ако е необходимо воювай за правото да те уважават. (Срещу мен правеха съюзи, и ме биеха групово) Обаче винаги имаш възможност да си срещу тормозещите хора поединично.
Анализирай поведението, твоето и на другите. Мисли какво и къде може да се промени.
Намери поне 1 добър човек, отнасяй се с него с уважение.
Не очаквай много от хората. Всички ние действаме, така че за нас да е най - добре.
Помни, че всички са заменими.
Винаги имай резервен вариант, или бъди готов да го измислиш почти веднага, ако нещо ти попречи на главната цел (която ти препоръчвам да имаш).
И накрая, но не на последно място - А може би най - важното е това. Когато успееш да се издигнеш в обществото, не позволявай на омразата ти към света да се прояви.
Това последното аз не можах да направя и сега никога няма да съм нормален гражданин.
|
преди: 10 години, 9 месеца hash: 21b9838bda |
|
5. От автора : да прочетох какво означава ксенофобия и изпитвам враждебност, когато най - често съм в училище. Съмнявам се , че ще намеря приятели, защото съм извън България. Иначе в бг имах приятели, там се чувствах по спокоен, но тук повечето хора в Италия са трудни за разбиране. В училище изпитвам гняв към всички който по някакъв начин опитват да ме дразнят. Направил съм промени в живота си, дано скоро намеря начин да отида на психолог.
|
...
преди: 10 години, 9 месеца hash: 560b484e48 |
|
6. Поговори с психолог, ако не те е страх да отидеш. И му кажи всичко това, за да го оправите с приказки, а не с хапчета.
|
преди: 10 години, 9 месеца hash: da6a2f6e14 |
|
7. Сериозно запознанство водещо, до излизане с някой познат от ФБ е много трудно.
Но все пак ФБ може да ти помогне, да станеш по - общителен.
Най - лесно е да влезеш в някоя група привърженици на нещо. Там е достатъчно да подкрепяш, това за което по принцип са хората в нея и да не казваш нищо в против. Така не е важно какво толкова казваш, факта че ги подкрепяш, ги кара да те приемат.
Друго място в Интернет, чрез което може да станеш по - общителен е, онлайн чатовете. Анонимните са за предпочитане.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|