 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Не мога да се справя с загубата й.
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 1950 пъти
Здравейте, може би не е мястото за такива теми.. но искам да видя как се справят другите хора... На 3ти февруари тази година, майката на баща ми и моя баба получи инсулт пред очите му... докато той чакаше шибаната линейка да дойде, той говореше с мен по телефона, да си идвам защото бях на очни извън града тогава.. Когато разбрах, леко ми причерня и залитнах и затова клекнах на земята.. Когато отидохме с баща ми в болницата на другия ден, тя все още разбираше, въпреки че не можеше да говори, нито да си мърда дясната ръка и крак... Когато ме видя се разрева, както и аз.... тя знаеше, кои сме... и така няколко дена, имаше някакъв контакт с нас.. в началото се опитваше да мънка, но после спря.. От страна на лекари и медицински сестри, гледането беше трагично.. Оставяха я мръсна, не я хранеха и постоянно имаше кръвно и температура и трябваше ние да я оправяме... Седя в болницата и ставаше по-зле.. след 10 дена я изписаха, защото не можела да седи повече.. Как ще изпишат човек, който е зле.. Прибрахме я, купихме и специален дюшек, гледахме я всеки ден с баща ми... Почти не спяхме, много трудно се хранеше, няколко пъти получаваше кризи и викахме линейки, но те и помагаха само за момента.. Накрая още по-трудно преглъщаше течностите които и давахме, ставаше все по- неадекватна, едва ли трудно разбираше кои сме.. Започна да си хапе долната устна, защото зъбите й бяха правени, не спираше да тече кръв... И една сутрин след 14 дневно гледане, бяхме я обърнали настрани, за да я изчистим и после когато я обърнахме след известно време, започна да получава криза, да става на петна цялата, затвори очи, започна да диша много тежко.. викнахме линейка, дойде някаква 20 годишна пикла, която нищо не разбира и не знаеше какво да направи, само охкаше и пъшкаше, а баба ми се мъчеше за живота си пред мен и баща ми... викна тя парамедици и когато те дойдоха, още като я видяха и казаха, че не могат да помогнат... и ние гледахме как тя умира пред очите ни и изведнъж спря, и аз им казах... но те нищо не направиха, а можеше поне да опитат... имах чувството, че ще умра.. разтреперих се цялата, избухнах в рев, а медиците си заминаха... Това беше един от най - големия ми страх... да я загубим.. Защото тя ни обичаше, даваше всичко за нас и ни помагаше много и беше уникално добър и вярващ човек... а накрая как си отиде, по най- гадния начин... трябваше да се мъчи.. Това е България, нищо не помагат и оставят хората да умрат.. Тя ми казваше няма да мога да доживея да те видя, как завършваш висше, няма да те видя когато се омъжваш и имаш деца.. и аз и казвах, да престане да говори такива глупости, ще живее още много.. Не мога да спра да мисля за нея и досега, всеки ден този момент в който се мъчеше и почина е пред очите ми и не мога да го забравя.. Лееха ми куршум, уж да се поуспокоя малко, но без ефект.. Имам и някакъв страх, да седя сама вкъщи и да спя в моята стая, където тя спеше. Боли ме ужасно много от загубата й, почти всеки ден плача за нея.. Баща ми трудно го преживява, защото я обожаваше, а и имаме много други проблеми и гледам как да съм силна пред него и да го подкрепям.. Сънувах я няколко пъти и после ми ставаше гадно, не можахме да се сбогуваме с нея.. да си кажем нещо за последно.. Ужасно много искам пак да я видя, почувствам, да я разсмея, както правех много често.. Искам си я обратно.. Много ми се насъбра, защото преди това загубих още 3ма човека и то по нелеп начин си заминаха от този свят.. Не знам, защо тази болка се увеличава... И още не мога да свикна с мисълта, че я няма... Дрехите й все още седят в стаята ми и всичко ми напомня за нея.. Искам да ги продам някъде, но не знам къде.. Не знам как ще живея без нея, как ще живея с тази болка.. Искам да знам вие как се справяте, когато загубите много скъп за вас човек.. Извинявам се пак, ако не му е тук мястото...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 2a2828b9bf |
|
1. Милата, знам какво ти е. Моята мила баба почина преди година, пак заради некадърните лекари, почина в мъки... не спирам да се сещам за нея всеки ден, нося й цветя и мислено си представям, че си говорим. Много е тежко и не спира да боли :( Но това е животът, трябва да преодолеем и лошите неща. Съжалявам за загубите ти, бъди силна.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: dd341b9b66 |
|
2. Всеки човек го преживява различно, само това мога да ти кажа! Някои с добро, други с лошо- звуча малко като философ, но е вярно например- Да се напие или да плаче....
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: ed18cd08e1 |
|
3. Първо - съболезнования. Няма лесен начин да се справиш с болката, няма и рецепта. Някои го приемат философски и си казват, че в крайна сметка така е било писано и че смъртта е част от живота, че е неизбежна и т. н. Разбира се, болката не намалява, но настъпва нещо като успокоение, надежда, вяра. С течение на времето става по-лесно. Другият вариант е да плачеш, да се затвориш в себе си, да говориш малко, да пиеш много и т. н. Това е трудният начин, който няма да помогне. Но пък да ти кажа, не си го избираме, много зависи какви хора сме (с по-силна психика или точно обратното). Най-важното в твоя случай според мен е да се подкрепяте с баща ти, да говорите за хубавите неща, свързани с баба ти, без да се връщате към лошите спомени.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 88fb91b87e |
|
5. Ох, мила моите съболезнования! Аз загубих моята най-мила и обична баба, която ме е отгледала.... Веднага след Великден. Не беше чак толкова зле като при теб, но беше даже по-зле в друг аспект- как леля ми я остави да се мъчи (не за дълго... ) и ми е много тежко от цялата ситуация... Не зная какво да ти кажа- на мен ми "помага", че живея в чужбина (добре, че си бях в България последните й дни!!! ) и най-вече че съм заета с нов апартамент... Покрай грижите около това напрегнатата и работа не ми остава много време да мисля... Освен, преди да заспя или когато се събудя... Дано времето да ти помогне!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 065c70067f |
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 87089402a6 |
|
7. Милата ми съболезнования, но радвай се и се успокой, че е преминала отвъд, и в момента се е отървала от мъките. Всички това ни чака, но поне духът е вечен. Престани да И пречиш по този начин-скърбейки за Нея. Приеми го и благодари, за всичко. Такъв е живота-просто едно училище. Един миг от нашата вечност.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: ab89231f37 |
|
8. Първо ще ти кажа да останеш силна и да стоиш плътно до баща си и да го подкрепяш във всеки един миг!!! Знам колко е трудно да изгубиш близък човек.. преди година си отиде един прекрасен човек от моят живот.. Уплаших се много, защото никога не ми е минавало през ума, че нещо такова може да се случи, поради простата причина, че за пръв път губя някого от живота си.. Чудех се какво да направя, докато плачех - да ходя и да се напия и поне за малко да забравя за случващото се, но, това не беше най благополучният вариант, защото щеше да бъде глупаво докато хората около мен плачеха и същевременно се опитваха да бъдат силни, зареди самите себе си, а и зареди останалите аз да се опитвам да преодолея своята болка и да ги оставя да се утешават сами.. не нямаше как да стане това - и единствения вариант, който имах е да бъда до семейството си и да ги подкрепям във този толкова нещастен момент.. Бъди силна трудно е наистина.. понякога си казвам, че всеки един от нас ще си отиде рано или късно - не че, това може да спре болката... но просто не му остава друго на човек освен да се утешава, чрез нещо и да мисли положително!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
