|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Безсилие и депресия
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 3428 пъти
От години имам склонност да изпадам в депресивни състояния, но те обикновено са краткотрайни. В последно време, обаче, пропаднах в сериозна дупка, от която не мога да изляза. Постоянно се чувствам слаб, нищожен, неспособен и безполезен. Всеки ден ми се плаче. Почти непрекъснато мисля за постоянните провали, които търпя, за самотата, от която не мога да избягам и сълзите ми потичат. От време на време се вдигам на крака и тогава ставам твърде приказлив, жизнен и пълен с физическа енергия, както някога. Ходих на психолог преди известно време заради депресия, но успях да се възстановя бързо. Преди две години започнах да си създавам обсесии и натрапчиви мисли, но в последно време ги овладях. Сега ме е страх, че може да ми поставят диагноза биполярно разстройство или клинична депресия, което би ме довършило окончателно. Безкрайно съм объркан и притеснен, нямам близки приятели, с които да споделя терзанията си и това ме товари допълнително. Често мисля как не е нормално на 20 години да изпадам толкова лесно в такива състояния, обвинявам се и се натъжавам още повече. Винаги съм искал някой ден да имам собствено семейство и деца, но това ми се струва неосъществимо, имайки предвид моите лесни сривове и депресии. Представям си бъдещето в сиво-черни краски и се страхувам, че ще бъда сам до живот. Опитвам се да си давам кураж, но рядко успявам. Не знам дали ще се справя и дали този период ще отмине. Струва ми се, че всичко е необратимо и ще живея в този кошмар до край.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 3cf0c80489 |
|
1. На тези години доста младежи и девойки изпадат в такова състояние. После като намериш смисъл в живота си това обикновено отшумява. ще ти кажа това, което казват и на мен, че всичко зависи от теб. Интересувай се от хората не само от себе си. това го разбрах от личен опит. И аз изкарах няколко депресивни епизода, но когато разрах, че хората не се интересуват кои знае колко от твоите състояния единствено на теб ти пука. Има различни причини за това човек да е в депресия. Помисли си каква е твоята и направи нещо по въпроса напр излизай повече, ходи на фитнес, танци, незнам какви интереси имаш.
ще се радвам да си пишем, ако искаш.
Ж27
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: eb1e645a84 |
|
2. Истината е, че не си единствения, който чувства подобни работи. Да съм се справил с всички лай*а да ти дам съвет, но и аз все още се люлея насам натам. Знаеш как седят нещата - отиваш при личната казваш горе долу какво е тя те насочва към специалист и така, но ако мислиш, че от нещо ще ти мине ей така забрави(и забрани) тези мисли. Сядаш си на гъза и това е - спорт, книги, ако може излизания с някой/я, РАБОТА.
Ако си болен от БАР не трябва толкова да се филмираш, радвай се, че не е шизофрения(нали да не се убидят и обезверяват хората с шизофрения).
Лично на мен ми говорят, че съм имал проблем с натрапливости, но в момента нямам такива, а пак съм си в 'любимата' депресийка.
Горе главата!
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 0964ff59de |
|
3. Наистина бих искала да поговоря с теб...
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 13e0830e6a |
|
4. Здравей, аз съм момиче на 20 години и се чувствам по същия начин като теб. Много съжалявам за това, което преживяваш. Не знам дали съветите ми биха ти помогнали, но аз за да изляза за малко от депресията започвам да уча (без значение какво) или да чета художествена литература. Така върша нещо полезно и същевременно не мисля толкова за лошите неща в живота си. Не си казал работиш ли, работата също помага. Помисли какви цели би могъл да си поставиш и ги следвай. Опитай се въпреки всичко да се запознаваш с нови хора с идеята просто да опознаваш хората, не си поставяй големи очаквания. В книгата "Щастието е сериозен проблем" прочетох, че не трябва да имаме големи очаквания, за да не сме разочаровани нещо като не се случи и да се радваме ако се случи.
Прегръщам те, дано животът ти е прекрасен!
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: f48e07da61 |
|
5. Здравей, аз съм момиче на 20 като теб, от 2 години съм така ту съм добре, ту пък много зле, имаше период във който плачех всеки ден. Един ден реших и отидох на психиатър, смесено- депресивно разтройство, хапчета, и така вече от една година. В началото се чувствах добре, после пак по старому. Пиша ти това в знак на подкрепа, чувствам се по същият начин. Не се отчайвай, не мисли, че ще останеш сам. Вярвай Бог ще нареди нещата :)
|
...
преди: 10 години, 7 месеца hash: 6d969ace92 |
|
6. Привет!!!
Може би, всъщност няма, човек, който така добре да те разбере като мен, не защото ти влизам в положението, не защото те разбирам, а най-вече защото до преди няколко месеца страдах и се излекувах успешно от тежка депресия.
Всеки може да ти говори каквото си иска, че уж те разбира, да те критикува за състоянието ти и неспособността да се справиш с него, но така е най-лесно, особено когато не си бил ДЕПРЕСИРАН, не просто депресиран, а БОЛЕН от нея. Да, съществува и тя е факт!!! Но е факт, че в никакъв случай не би могъл да те разбере освен, ако не му е диагностицирана тази диагноза или я усеща с цялото си същество.
Накратко, аз от дълги години страдах от "разстройство на настроението" или иначе казано, депресия. Но в един момент всичко ескалира, направих няколко нервни срива и то за една седмица, отидох на лекар и чак тогава разбрах истината. Предписаха ми "Деанксит" и "Лексотан", едното антидепресанти, а другото успокоително за нервната система, плюс това приемах и още куп хапчета странично. Казаха ми, че е хубаво да се лекувам и при психолог, но от липсата на високи доходи, реших да използвам само медикаментите. Лекувах се с тях 6 месеца, след което трябваше да спра и да видя как се чувствам. Разбира се вярвах, че съм превъзмогнала всичко, но хапчетата оставят такова впечатление и след още по-сериозно "заточение" в мен отидох на психолог. Лекуваха ме с когнитивно-поведенческа терапия и една нова - ЕМДР терапия. 4 месеца мъки с терапията и сега слава Богу съм добре. Все се притеснявах, че всичко ще се върне, онова чувство на безпомощност, на апатия, безсилие, безкрайна мъка, самота, неразбиране, страх, но най-вече ОГРОМНАТА ЧЕРНА ДУПКА, така я наричам аз, не се завърнаха, нито обсесивните ми мисли за самоубийство, защото сигурно знаеш, че ти се струва това най-лесният изход, просто РЕШЕНИЕТО, КРАЯТ на тези агонизиращи мъки!!!
Но се появи нещо друго.
Сега съм що-годе добре. Преди 2 месеца развих паническо разстройство, в следствие на депресията, така разбрах аз. Реших да се лекувам сама, да превъзмогна всичко, защото не ми се даваха пак толкова сериозните суми за психотерапия. Не казвам, че е правилно, но все пак донякъде успях. Вече не правя панически атаки, кризи, не се страхувам като преди и все пак не се чувствам напълно нормална след всичко случило ми се. Още ме е страх, още ми се гади, и дори най-малкото сърцебиене ме плаши. Казвам го защото, както ти твърдиш се притесняваш, че са ти се появили и други състояния, че не се чувстваш нормален. Това, скъпи мой, е съвсем нормално за такива като нас. Искам да кажа, аз изпитвам абсолютно същото, наистина те разбирам на 100 %. И аз не се смятам за пълноценна след преживяното, някакси не мога, страх ме е, че ще навредя на връзките си с околните и тази на мой бъдещ любим.
Ако трябва да се определя, наистина се смятам за ''луда". Не защото минах през какво ли не, а защото не съм онова същество, което бях преди години и колкото да се опитвам да се намеря от тогава, да стана същата, за съжаление не успях. Понякога имам бегли спомени за усещанията, мислите, състоянието, преди всичко. Да, става ми мъчно и ми е жал, но...
Уф, честно, не знам какво да ти кажа, за да те подкрепя. Просто исках да знаеш, че не си сам в тази си битка и борба.
Аз лично се справям с обичайните неща предписани ми от терапевта - комедии, книги, спорт, най-вече йога, работа, много при това, да съм сред хора... , дори воденето на дневник. Някак, смятам, че воденето на дневничето, ми помага да остана "трезва" в мислите си, със здравомислие и като, че ли това ми тренира мисълта да не полудея напълно, защото както ти казах и преди, никак не се имам за нормална.
Последен съвет, ако някой тук ти отправи критика, не му обръщай внимание. Те не разбират. Те не са виновни, че не разбират, че не знаят! Приеми ги за невежи, ограничени, дори злобни, но не се натоварвай с тях. ОК?
О, и не срамувай от себе си и преживяното. Разговаряй, ако не те разберат, да ти дишат пушилката след теб.
Една приятелка, Ева, 25г.
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 3681608857 |
|
7. Ми хората са измислили психиатрията и съответните специалисти и медикаменти за тази работа. Какво точно очакваш от нас? Майка ми беше така и със съответното лечение и медикаменти е катопушка и няма нищо общо с напреди. Само психиатър ще те оправи. Подчертавам психиатър, не психолог или психотерапевт.
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 21d6ba21d6 |
|
8. Автора: Благодаря ви безкрайно за разбирането и подкрепата. Макар да не ви познавам лично, коментарите ви ми подействаха много положително. Липсва ми комуникацията с хора като вас. Винаги съм се опитвал да се боря сам със страховете и депресиите, които ме налягат, и вашата съпричастност ме ободрява. Никой от околните не ме познава в тази светлина. Винаги съм обичал да спортувам, да обръщам внимание на външния си вид, да контактувам с хората. Никога не съм се чувствал като аутсайдер, в тийн годините често движех с "готините", но винаги съм се държал на лека дистанция, защото проумявах колко повърхностни са повечето от тях. Много пъти ми се е случвало да хващам тяхната вълна и да се държа като типичен пубер - алкохол, дискотеки, партита по цели нощи. Но никога не съм срещал човек, с когото мога да споделя вътрешния си свят и това все още ми тежи. Още веднъж ви благодаря от сърце за коментарите, иска ми се по-често да можех да общувам с такива хора.
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 4f85146226 |
|
9. Здравей, младежо! Много ми е тъжно да чета как млади хора като теб страдат от депресия и то в най- хубавите години от живота си. Извинявай, че се обръщам така към теб, но може би съм по- възрастна и от родителите ти. Много хубави съвети са ти дали хората по- горе, някои от които са твои връстници и имат същите проблеми. Аз мога да да добавя нещо и от себе си като искрено ти желая данамериш своето място под слънцето и да забравиш за този мрачен период от живота си.
Аз посещавах една група за медитация, където използват Maum meditation ( можеш да го потърсиш на Гугъл). Те имат имат специален метод как да се освободиш от целия този излишен товар, който е в съзнанието ти. Хората, които ме обучаваха са корейци, нямат група в България, за да правиш сеансите с инструктор, но аз доста подробно описах в една от подобните теми тук в секция " здраве" как се прави изчистването на съзнанието, за се почувстваш спокоен, уравновесен и пълноценен. Ако искаш, можеш да го потърсиш, на същата страница е дори. Трябва да ти кажа, че хората, които идваха на сеансите бяха хора с различни професии и дейности- от криминален следовател, до музикант на китара и всеки казваше, че след два месеца практикуване на този метод, просто са се чувствали други хора и все едно, че огромен товар се е махнал от тях. Аз същото го твърдя от личен опит. Ако решиш да опиташ, трябва да го правиш всеки ден в продължение на два месеца. Това всъщност в чистенето на " шлаката" напластена години наред в съзнанието ти, но за теб ще е достатъчно и това, поне да опиташ нещо различно. В този курс на обучение истинската медитация започва след трето ниво, а това е само първо. Иначе нивата са седем.
И запомни едно нещо от мен, всичко негативно в главата ти си го създаваш сам. То съществува единствено и само в твоята глава, никой друг не може да го го види, усети или знае за него. С други думи, твоите мисли са илюзия и не съществуват никъде в реалния свят, ти си ги създаваш и си ги храниш и по този начин те те контролират. Основната ти цел трябва да бъде как да се научиш да спираш тези мисли и как да изхвърлиш всички негативни емоции свързани със спомените от миналото ти и сега.
Няма достатъчно информация за живота ти и състоянието ти като цяло, но от това, което си написал виждам, че няма сериозни причини да не се оправиш. Светът е голям, цветен и красив. Ако чувстваш празнота, търси какво е това, което ще я запълни и ще те накара да се чувстваш удовлетворен и пълноценен. Стани доброволец да помагаш на други хора или деца, потърси Аз - а си и смисъла на живота си.... има безброй начини да се изявиш. Споделяй каквото те терзае или радва... бъди повече отворен към близки и приятели. Прекарвай повече време навън из природата, слънцето е важно за създаване на серотонин в мозъка на човек, чети и се образовай... в днешно време има толкова много информация за всичко. Не се предавай, животът е пред теб с цялата му загадъчност и красота! Търси и ще намериш, моли и ще ти се даде! Бъди здрав и успех!
|
преди: 10 години, 7 месеца hash: 00262d5af1 |
|
10. Просто имаш нужда от едно добро момиче, което те обича
Ж18
|
...
преди: 10 години, 5 месеца hash: 21d6ba21d6 |
|
11. Автора: Отново пиша тук, защото няма с кого да споделя. За почти трите месеца, които минаха откакто споделих проблемите си в този сайт, положението се влоши. Обсесивните мисли се върнаха, чувствам постоянно вътрешно напрежение и нервност без видима причина. Много трудно контролирам емоциите си и плача почти ежедневно. Прочетох доста материали в Интернет и установих, че е възможно да имам някакъв вид разстройство на личността, от което се притеснявам допълнително. Винаги съм изпитвал срам и напрежение при комуникация с непознати или в по-големи групи, но съм прикривал несигурността си зад фасада от престорена самоувереност и самочувствие. Обикновено изпитвам някакъв страх и неудобство от близък контакт с хората около мен и затова нямам близки приятели, които да ме подкрепят. Другата седмица ще отида на психиатър, но вече не знам дали и това ще ми помогне. Усещам, че вече нямам сили да се боря сам и все повече губя надежда, че някога ще живея нормално.
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 4f85146226 |
|
12. Здравей! Съжалявам, че нещата при теб са се влошили вместо да се подобрят. Може би наистина имаш нужда от лекарска помощ. Надявам се, че не си вземал някакви лекарства до сега по препоръка на приятели или по собствено усмотрение, защото някои лекярства водят до влошаване на състоянието вместо да помогнат, особено ако са приемани без лекарско предписание.
Предполагам, че лекарят при когото отидеш( постарай се да намериш добър психиатър), ще ти изпише антидепресант, така че следвай стриктно предписанието и ако имаш влошаване вместо подобрение , не оставяй нещата така, а се обади на лекаря за състоянието си. Намери колкото си може повече информация за лекарството си( не само листовката), питай и лекаря си за повече подробности.
Потърси форуми на интернет за хора с твоите проблеми, защото така ще разбереш, че не си единствен с такива проблеми , ще можете взаимно да обменяте информация и да се подкрепяте помежду си. Помисли и какво от досегашния ти начин на живот може да промениш, което може да ти помогне за подобрението ти. Ако е възможно, обсъди това с лекаря си. Не се отчайвай, нямаш си на представа колко много хора по света са като теб и в дори в по- тежко положение , борят се и се справят. Търси и ще намериш!
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 4f85146226 |
|
13. До #6 ако все още четеш този пост. Знам каква е причината за състоянието ти, вземала си Лексотан, а това е бензодиезепин с оригиналното име Bromazepan. Когато го спреш, особено ако е отведнъж, може месеци след това, дори години да имаш различни симптоми- замаяност, гадене, вътрешна напрегнатост, страх, безсъние и много други. Ако прочетеш този текст, пиши тук, за да ти кажа какво да правиш, защото аз самата имам същия проблем и сега съм в процес на бавно оставяне на лекарството. Вярно е, че хората около теб не могат да ти разберат състоянието, ако самите те не са го изпитали. Съжалявам, че не можем да се свържем директно, иначе бих ти дала много полезна информация.
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 4f85146226 |
|
14. Горещо препоръчвам на всички, които са посетили тази страница да прочетат статията на следния линк:
http://www.drugsinfo-bg.org/bg/drugs-alphabet-11.html?force_print_version
Има много още да се каже по темата, но това намерих за сега на български.
|
преди: 10 години, 4 месеца hash: 21d6ba21d6 |
|
15. Автора: Антидепресантите едва ли ще ми помогнат. След всичко, което изчетох, по-скоро ще си отворя още проблеми ако започна да ги приемам. Може би нямам друг избор и трябва да избера по-малкото зло. Има дни, в които се чувствам добре и нямам никакви притеснения. Но когато остана сам, започвам да мисля само лоши неща и губя контрол над сълзите си. Уморен съм от всичко това...
|
...
преди: 10 години, 4 месеца hash: 4f85146226 |
|
16. Правилно си решил, колкото по- далече стоиш от антидепресантите и бензодиезепините, толкова по- добре ще си. Хора, които са приемали такива лекарства казват, че след приема депресията и тервожността не само не са спрели, но след време още повече са се обострили. Да не говорим за дупката в която ще влезеш и от която много трудно се излиза, да не кажем, че може и да не излезеш. Ако разбираш английски или имаш приятели, които са на "ти" с английския, може да отидеш на YouTube да сложиш на търсачката Dr. Peter R Breggin и да видиш неговите кратки лекции и препоръки за справяне с психиатрични проблеми. Някои от лекциите му са за лекарствата и как те действат на човешкия мозък ( по- точно за вредата от тях). Този доктор има издадени книги и уеб сайт с много полезна информация, ако те интересува. Пак на YouTube има и едно разтърсващо видео с един млад мъж- Brian Baxter минал през ада на Xanax-а, какво е преживял, горчивия опит с докторите и как е успял да се измъкне от този кошмар. Има и второ негово видео, пак на YouTube как се чувства и как живее три години след като е спрял лекарстовто.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|