Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   3 до 4. Както вече си прочела в поста ми, ти не си болна. Нищо ти няма. Съвсем нормално е след първа ПА организмът ти да не може да възприеме това явление, нормално и да се чувстваш като друг човек, да си депресирана, да не можеш да се нормализираш. Но след всяка следваща ПА тези периоди ще са все по-къси, защото организмът ти ще се адаптира. При последните си ПА просто чаках да отмине и си бях нормален веднага след това. Без никакви странични усещания. Жъвотът ми продължаваше да си тече нормално в очакване на следващата такава. Но трябва да знаеш, че изтърпях много-много неприятни моменти преди да се стигне до това. На какво се дължи ПА? Най-общо казано ПА се дължи на внезапен приток на адреналин. Точно поради тази причина е треперенето, сърцебиенето, чувството, че излизаш от тялото си и т. н. За твое сведение (и малко успокоение) някои индиански племена са ползвали различни билки за да придизвикат точно това. Е, тогава не са знаели, че е ПА :) Мислели са, че се възвисяват и се доближават до духовете. Съвсем сериозно. Вярно е, че чувството е много гадно и след това си като изцеден лимон, но всичко е в главата ти. Нищо друго. Ще ти разкажа накратко какво стана с мен, за да разбереш, че дяволът всъщност не е толкова черен, колкото изглежда.
В живота никога не ми е липсвало нищо - нито материално, нито духовно. Образован и интелигентен човек съм. Преди да сключа брак около 30-та си година работех доста стресова работа към една структура, която изискваше много командировки, много анализи и доста често попадане в доста неприятни и непридвидими ситуации. Въпреки всичко гореизброено, работата ми харесваше и я вършех на ниво, което се ценеше високо от ръководителите ми. Точно там през едно лято, далеч от дома, вършейки си работата усетих, че нещо ми става - ускорен пулс, обилно потене, треперене, пребледнях. Колегите, които бяха с мен, така и не усетиха. Незнайно как и защо се сетих да звънна на майка ми, защото не се бяхме чували от известно време. Какви глупости съм й дрънкал, хич не помня, но това, което знам е, че се успокоих, но след това все едно не бях аз през целия ден докато не се прибрахме в хотела. Седнахме с останалите колеги на маса в ресторанта и след това всичко, както си е по протокол. Доста време след този случай не ми ставаше лошо, както го наричах тогава, защото не знаех какво е ПР, но в един прекрасен момент, пак в командировка, пак с колеги, пак се повтори. Още по-силно. Тогава вече се уплаших. Оставих колегите да си вършат работата и се забих в едно близко заведение, където още треперейки си поръчах една бира. Изпих я. Интересно, успокои ме. Изпих втора, трета. Всичко си бе ОК. Казах си, ето това е начина да боря туй чудо. Когато разберех, че ще се ходи по работа - задължително по 2-3 бири преди това и по още толкова по време на работата. Готово. Всичко бе наред. Но това се усеща. Имах разговори с началниците, естествено, че не им казах защо го правя. Нямаше да ме разберат. Както и да е, "заземиха ме", снеха ме от оперативна работа и отидох на бюро. Там беше спокойно, т. нар. "сигурна зона". Още повече, че бях в една сграда с тогавашната ми приятелка (настояща съпруга). Оженихме се след време. Атаките бяха спрели. По една или друга причина реших, че повече няма какво да дам на въпросната структура, както и тя на мен и си намерих нова работа в друго ведомство. Всичко бе нормално отначало, но за съжеление имах един пряк ръководител, на когото му бях трън в очите, защото ме считаше за заплаха за мястото си. Започна да ме тормози в прекия смисъл на думата - непосилни срокове, задачи и т. н. Тогава ПА се появиха отново. Преди една оперативка в 10 сутринта, така ме удари, че колеги щяха да викат бърза помощ. Държа ме сигурно час време. Когато попремина, казах на ръководителя си, че отивам на лекар, както и направих. Отидох на кардиолог - пулс ОК, кръвно ОК, ехография ОК. Нищо ми нямало. Ааааа, не става така. Има ми нещо. Зачестиха атаките - от гадна - по-гадна. Особено преди работа. Та, какво правех - преди работа - по 2-3 бири, гледам на бързо да свърша, каквото имам да върша, хоп до близкото заведение и още бири. Ако някой ме търси - на служебния GSM. И така живеех. Хората около нас не са глупави и виждат какво става, аз не исках да давам обяснения на когото и да е било и така си я карах. КПД-то на работа ми падна значително с оглед на това, че през 2/3 от времето бях "на черешата". Ръководителят ми бе на крачка от това да ме отстрани, но по обективни причини се разминах само с "разговор". Междувременно ми се роди дете. Беше ме страх да остана сам с бебето, да не би да ми стане нещо. Беше ме страх да карам кола, беше ме страх да се возя в транспорт, беше ме страх да ходя дори и в магазини, където имаше много хора и нямаше познат до мен, пък и да имаше, пак ПА-то си бе в кърпа вързано. Е, всичко гореизброено, ако не бях пил, естествено. Ако съм на няколко напитки - няма проблем. Така алкохолът превзе живота ми. Виждах, че потъвам и не можех да направя нищо. Една вечер съвсем случайно гледах със съпругата ми един филм по телевизията (не си спомням заглавието му), където един от главните герои имаше ПР. Е, точно тогава разбрах за съществуването му. Започнах да чета, да се интересувам. Отидох на психиатър. Когато му описах състоянието си, думите му бяха "ПР по учебник". Още го помня. Изписа ми лекарства (нарочно не споменавам какви и дозата, защото не съм лекар), който да пия, каза ми, че всичко ми е в главата и бла-бла, това, което ти написах в горния си пост и тук. Пиех си лекарствата (несъвместими с алкохол). Беше ми добре. Е, от време на време се появяваше по някоя ПА, но много рядко. Ходех си при доктора на консултации. Видях, че монетата има и друга страна. Животът ми тръгна в съвсем друга посока. Поставих си високи цели (които с времето лека-полека постигнах, но все още има какво да се желае), започнах да живея не за момента, кога ще бъде следващата ПА, а да живея живота заради красотата в него, заради вълшебните моменти, заради хората около мен. Мина много време, откакто съм спрял лекарствата, ПА нямам никакви, наслаждавам се на живота и се радвам на всичко около себе си. Онези гадни моменти съм ги заключил с дебели вериги на дълбоко, в дъното на съзнанието си и никога няма да ги отключа. Но лекарствата само потискат това. ТИ трябва да се справиш с него. Не знам от кой град си, ако си от София - докторът, при който бях се казва Юри Пулчев (надявам се модераторите да не го изтрият). Ще ти помогне до една голяма степен, но ТИ си човекът, който трябва са си помогне на 100%.

Много здраве, щастие и успехи!!!

8.   Авторката:
Благодаря Ви на всички!
Номер 3, според теб спортът пречи ли ми в момента?
По принцип спортувам най-редовно, но както споменах, не ми се получи след този случай.
Сега да пробвам ли пак? При положение, че спортът е интензивен, да не би да спомогне отново за чувството ми на "задушаване".
Подобно изпитах миналия път на тренировката, както и световъртеж. И не издържах.
Спрях кафетата и цигарите. Понякога се изкушавам за 1 цигара... но си оставам с изкушението.
Та, на въпроса за спорта, да изчакам ли още време, докато пак започна да спортувам?
Какво да правя? Започнах да се отпускам и да ми се яде повече.

9.   Не съм от София, ходих на невролог и ми изписа Транксен, не бих казала, че ми пречи. В Опаковката има 30 хапчета, имам още малко над 10... след това трябва да отида и евентуално да ми изпише билки.
Това, което разказваш за страха да не останеш сам и да не се случи нещо, ми е познат вече. Почти всекидневен е.
Тренировките си изпусках само, ако имам някаква много важна задача. Сега съм ходила само веднъж оттогава, и то безуспешно.
Когато започне лек конфликт между мен и приятеля ми, отново започвам да се задушавам..
Не се чувствам пълноценна. Дебелея, ям, спя и пия хапчетата. Това е...
Благодаря ти за коментара и ако някога имаш време, ще се радвам да ми напишеш нещо.
В началото ми стана обидно, че приятелят ми не ме разбира. ЛИгавила съм се. Нищо ми нямало.. Мисля, че накрая разбра, може би.
Само родителите на човек са с него в такъв момент. Искам да се оправя по-бързо. Да спортувам, да ми се случват хубави неща!
Не го пожелавам на никого! Чувството е ужасно.

10.   Виж момиче, прави това, което те кара да се чувстваш добре и да си щастлива. Опитай се да разбереш каква е причината за ПА. По принцип тя не е нещото, което е подтикнало ПА в дадения момент като земетресението. Причината понякога се крие в детството, в самотата, в притъпената болка. Тялото ти показва, че има нещо дълбоко в теб, което ти пречи да си добре и ти трябва да поговориш със себе си и да разбереш какво е. Аз съм имала ПА три пъти до сега. Първият път беше преди 3 години някъде и беше от стреса на работа. Тогава беше по-леко и успях да го прикрия. Преди 3 седмици се случи пак след като научих притеснителна новина, на следващия ден ей така без причина. Този път беше различно. Имах почти всички симптоми по учебник и ме държа около 40 мин. На другия ден пак се повтори, но ме удари в корема с болки и пак студени вълни, виене на свят и гадене. Държа ме 2 часа на приливи и отливи. Тогава и аз бях уплашена. Закараха ме в спешното и след като ме прегледаха и изследваха ми казаха, че е от стрес. Страхувах се как да изляза сред хора? Как да отида на курс? Ами ако ми прилошее какво да кажа на хората, че ми има? Смущавах се, че ще привлека много внимание и ще направя цирк на публично място. Обаче си казах, че ако сега се дам на страха след време ще се затворя в нас и ще стана асоциална както много хора правят. Отидах си на курса и за мое щастие нищо лошо не стана. Не мислех за това, че ще ми прилошее. Мислех за това за което учехме. Истината е, че самата мисъл "ей сега ще ми прилошее" действа. Спри да мислиш за това! Кажи си: "ОК. Ще ми стане лошо и какво от това? " Знаеш ли, че сърцето може да удържи няколко пъти по-силен пулс от този по време на ПА? Както са ти казали от това не се умира. То не е и болест. Даже е здравословно за сърцето по това, което съм чела. Ти си добре, момиче! Здрава си! Отстрани първопричината, радвай се на живота и ще си по-добре. Ето при мен вече 3 седмици след ПА не са се появили. Не съм пила никакви хапчета. Нито мисля да направя грешката от преди да посетя Психиатър. Те си изписват хапчетата и това е. Но хапчетата не ти решават емоционалните проблеми. Те са притъпяват нещата и те правят зависим. Аз пия витамин Б сега и ако съм нервна пия Валериана. Върша си всичко както преди и не ме е страх, че ще ми стане нещо, защото знам, че и да ми стане ще съм добре. Според мен ходи си на тренировки ако те карат да се чувстваш добре. Ако са много интензивни обаче може да повишават пулса ти и това да провикира ПА в комеплект с постоянната мисъл за това. Пробвай по-умерено и не мисли за това! Не давай на страха да те победи! Мисли колко ти е забавно там и се забавлявай! Ако не помогне тогава спортувай нещо друго, по-леко или ходи на разходки. Заобиколи се от положителни хора, които те карат да се чувстваш добре! Няма нищо страшно. Погледни положително. Обичай се такава каквато си, с ПА, чувствителна, емоционална... А сега се усмихни! :)

11.   Моят съвет е да си направиш изследване на хормоните на щитовидната жлеза плюс антитела ТАТ и МАТ. Много често, ако те не са в норма дават такива симптоми на паническо разстройство. При мен беше точно така, естествено, съчетано със стрес. Първата атака се случи в момент, в който се чувствах спокойно психически. Ако се изключи проблем с хормоните, значи основната причина е психическа. Аз също бях с агорафобия. Мноого търпение, четене на подходяща литература, преосмисляне на нагласата към нещата, които ти се случват, йога, ми помогнаха да се измъкна от това състояние. Струваше ми около пет години. Транксена си го пий. Но той е помощно средство, без което в момента не можеш. Останалото е твоя работа, която трябва да свършиш. Успех! Има няколко сайта в интернет, които са за хора с паническо разстройство. Влез, има изключително полезна информация. Ще разбереш, че не си сама, но битката си е само твоя!

12.   Авторката съм.

Благодаря за отговорите. Днес, ходих при невролога. Каза, че вижда подобрение. Че съм здрава и нищо ми няма, но ми каза след вече изпитите 20 транксена, да изпия и останалите 10 от опаковката. Като прибавя и дeанксит всяка сутрин. Увери ми, че е за добро, че все още имам нужда от това лечение, и е рано да мина само и единствено на билки.. Разбрахме се да отида след 10 дни отново, да види състоянието ми, и да прецени какво следва.
От транксена, чувствам лека отпадналост, сънливост.
От утре сутрин, в комбинация с деанксита сутрин, ще видим какво ще стане. Невроложката твърди, че деанксита щял да ми подобри настроението и състоянието.

Утре много се изкушавам да отида на любимата си тренировка.. но ме е страх малко. Поотпуснах се, понапълнях. Не тренирам, ям повечко май.

Страх ме е като отида да не стане нещо на публично място, да не се изложа, да не ми спре сърцето или да се задуша. Всякакви неща ми минават през главата..
Всички Вие, преживели това, знаете какво представлява.

Колената ми ме болят-не знам защо.. Спрях да пуша и да пия кафета.

През годините ми се струпаха доста неща- смърт на близък(макар и преди 10 години- но с времето тежи), проблеми в семейството, във връзката.. лоши неща.

И сега макар и с помощта на лекар и т. н. оправянето ми е доста бавно...

13.   Авторката съм.

Благодаря за отговорите. Днес, ходих при невролога. Каза, че вижда подобрение. Че съм здрава и нищо ми няма, но ми каза след вече изпитите 20 транксена, да изпия и останалите 10 от опаковката. Като прибавя и дeанксит всяка сутрин. Увери ми, че е за добро, че все още имам нужда от това лечение, и е рано да мина само и единствено на билки.. Разбрахме се да отида след 10 дни отново, да види състоянието ми, и да прецени какво следва.
От транксена, чувствам лека отпадналост, сънливост.
От утре сутрин, в комбинация с деанксита сутрин, ще видим какво ще стане. Невроложката твърди, че деанксита щял да ми подобри настроението и състоянието.

Утре много се изкушавам да отида на любимата си тренировка.. но ме е страх малко. Поотпуснах се, понапълнях. Не тренирам, ям повечко май.

Страх ме е като отида да не стане нещо на публично място, да не се изложа, да не ми спре сърцето или да се задуша. Всякакви неща ми минават през главата..
Всички Вие, преживели това, знаете какво представлява.

Колената ми ме болят-не знам защо.. Спрях да пуша и да пия кафета.

През годините ми се струпаха доста неща- смърт на близък(макар и преди 10 години- но с времето тежи), проблеми в семейството, във връзката.. лоши неща.

И сега макар и с помощта на лекар и т. н. оправянето ми е доста бавно...

14.   Това, което описваш в последния си пост са си чисти симптоми на паническо разстройство - като по учебник. Със сигурност има и други. То не се е появило от нищото. Трябва да разбереш причината каква е. Това може да стане с помощта на психиатър, ти защо ходиш на невролог изобщо? не оставя така нещата, защото можеш да получиш и по-силни пристъпи. Всичко е в главата ти всъщност и трябва да наложиш контрол на мислите си. Много е трудно, но е постижимо. Ходи на тренировки, виж как ще се чувстваш там. Не очаквай много хора да разберат състоянието ти - няма да стане. Както и не очаквай, че ще се оправиш бързо - не си стигнала дотук за един ден или нощ, нали? Процесът е бавен, но трябва да си упорита и да вярваш, че отново можеш да бъдеш същия човек отпреди атаките.

15.   номер 14, отидох на невролог-1те 20 дни ми включи транксен, после, въпреки подобрението ми каза да включа и деанксит сутрин, още 10 дни, след които пак да отида. Каза ми, че съм била напълно здрава, ни щом отвреме навреме съм имала такива панически атаки, би било добре да си довърша транксена, придружен вече с деанксит. 2 дни пих деанксит, след ставане и през целия ден бях като "мърда", с извинение... ужас!
и днес реших на своя глава, вместо да се чувствам зле, да пия само транксен вечер.. и се чувствам по-добре.

16.   Аз също имам ПА и най много ми помага спорта и разходките вън. При мен най добре ми действа да не съм си в нас и се чувствам доста по-добре. Но от скоро нещо се случи с мен нямам отговор докторите немогат да ми помогнат. Не знам къде да отида постоянно се чувствам замаян, с едното око като че ли не виждам добре все едно съм гледал в силна светлина и после ми е едно такова бледо... Всичко стана когато бях на море преди 20 дни, знаех че имам ПА и пиех доста алкохол, 6 дни бях пиян почти постоянно. И след като спрях да пия на другият ден когато трябваше да си тръгвам изведнъж нещо ме удари толкова силно че бях замаян цялата вечер и постоянно си мислих че ще се взривя толкова бях напрегнат от тогава не се чувствам същият. Не мога да разбера дали проблема е заради алкохолът който изпих и още се чувствам зле или ми има някаква болест, Имам болки в главата, слънчевия сплит постоянно се заглеждам и цикля понякога си мисля че имам тумор в мозъка. Някой ако може да ми помогне на мен или дами каже какви изследвания да си направя да разбера дали всичко ми е наред и това е от ПА ще съм му много благодарен.

17.   Авторката съм.
Днес ходих на преглед и невроложката ми каза да пия транксен още месец, след което отново да отида. До тук съм изпила 30 капсули транксен. Следват още 30.. притеснявам се как ще ги спирам тези хапчета. След месец тя щала да прецени дали да ги спра или да продължа да ги пия.

В понеделник ще ходя на психиатър. Не съм същият човек. Стягането в гърдите малко понамаля, но пак съм на моменти. Напрегна ли се за нещо, и пак се появява някоя паническа атака.
Родителите ми са до мен постоянно. Що се отнася за човека до мен, все си мисля, че ще му писне.
Скоро ми намекна, че леко съм понапълняла. Така е, защото не мога да спортувам, и спрях цигарите.

Искам да си стана предишния човек.

А транксенът започна да ми влияе на месечния цикъл. Отделно последните 3-4 дни се чувствам доста замаяна на моменти.

Кръвното ми днес на прегледа беше 90/60. По-късно 110/70.
Невроложката каза, че 90/60 било нормално. Аз си мисля, че е ниско. После, в следобедните часове като се покачи, и се поуспокоих малко.

Сега пишейки ви, отново съм притеснена.
Като ида на този психиатър, какво ли ще ми каже. И той на свой ред, дали ще иска да приемам някакви други медикаменти?

Защо, Боже Господи, за месец, се превърнах в друг човек?? Този живот не е моят живот. Искам да съм нормален човек.

18.   Аз съм номер 10. Ти си нормален човек! Просто не го осъзнаваш. Истината е, че си съвсем добре, здрава си! Кръвното ти е абсолютно нормално и не разбирам защо се опитваш сама да си внушиш, че си болна. Ако продължаваш да си повтаряш как не си наред, ще продължаваш да се чувстваш болна. Имаш проблем само със самата себе си. Хората с панически атаки най-често страдат от това, че се опитват да бъдат някой, който не са, че подтискат себе си, чувствата си, емоциите си и един ден избухват. Спри да гледаш физическите си неразположения ами погледни дошевните такива. Там е проблемът ти! А психиатърът от сега ще ти кажа какво ще направи от личен опит. Ще те пита какви са ти симптомите и ще ти изпише хапчета. Те само това правят. Изписват лекарства. Само че никой не ти казва, че дори и след тези лекарства ще дойде ден, когато ще трябва да си се справиш сама без тях. Аз много съжалявам, че пих антидепресанти. Не стига, че трудно ги спрях после и пак всичко се върна ами и качих от тях доста. Вместо да ходиш на психиатъри и лекари, вземи отиди на една терапия, на психоаналитик. Като ти чета коментарите оставам с впечатлението, че ти самата си се възприела като много болна, депресирана, тъжна, плачеща... Така до никъде няма да я докараш. Човек се чувства така както си мисли, че се чувства.

19.   Лека полека замени лекарствата с билки, но най-важното излизай сред природата и се научи да медитираш. Така ще можеш да изчистиш съзнанието си от натрупаните негативни емоции. Изключи от съзнанието си всичко, което може да те смачка и подтиска, научи се да мислиш позитивно. Мислите ти трябва да са светли, позитивни и чисти. Излагай се на слънчева светлина и се научи да забелязваш малките красиви неща около себе си.... Лекарствата са само временна патерица, която ще ти помогне до момента в който в мозъка ти ще започнат да протичат правилните биохимични реакции и няма да се чувстваш както сега. Обаче твоя е грижата(волево може да се научиш)по-нататък да си създаваш и насочваш правилни мисли-такива, които те издигат, окуражават и те подкрепат емоционално. Чети книги, които ще те насочват в учат как да се справяш с това.
Мисля, че ти трябва почивка, едно откъсване и от връзката ти и най-вече от ежедневието ти ще ти се отрази добре.

Смъртта на близки за нас хора и проблемите в семейството/връзката са неща, които винаги ще ни съпътстват докато сме живи на тая земя. Но ние трябва да се научим как правилно да ги изживеем, отиграем и преодолеем, така че да не ни съборят у смачкат и изсмукват цялата ни психическа енергия... А ти си още толкова млада. Кръвното ти е нормално(може да е малко по низко от класическо), но е добре. Всичко е в главата ти, миличката.
Трябва просто да се научиш как да извоюваш емоционалната си свобода-това ти е нужно.

21.   Здравейте от мен, авторката!
Имах известно подобрение напоследък, но тъй като невроложката продължаваше да ми казва да не спирам транксена, се обърнах към друг невролог, чието име се спряга за най-доброто в града ни. Каза ми, че не е трябвало да пия толкова дълго транксен(около 40 дни), и ми даде схема, по която трябва да спра транксена до края на юли. След което да отида на преглед и да приключа със всякакви медикаменти.
Което звучи толкова добре..
Каза, че тъй като транксена е от групата на бензодиазепините, води до пристрастяване много бързо. Схемата, по която трябва да го спра е следната. Досега го пиех всяка вечер, а по новата схема, изпивам го 1 вечер, а на следващия ден пия 2 симпатила след ставане и 2 преди лягане.. И така редувам, като след 10тия ден, разреждам вземането на транксена с още 1 ден. И започвам до го спирам през 2.
Нали има някакъв синдром на отнемане при евентуална промяна на лечението или при спиране... И днес, 4 дни след като започнах схемата на прием, излизайки от нас, имах чувството че не знам къде се намирам, а доскоро не ми се беше случвало. Крайниците ми леко започнаха да изтръпват. Преживях пак ПА, но под по-лека форма.
Мъжът до мен се ядоса, че пак ми ставало нещо.
Лъжела съм и съм се превземала. А аз не знам къде се намирам.
Номер 3, ако случайно чете, тъй като е писал, че го е преживял същото, какво би ми казал? Аз не знам къде се намирам :(.
Какво да правя? !!

22.   Здравейте,
Включвам се и аз към темата за паник атаките, защото и аз бях заложник на това зло.
Според мои набюдения, те не се лекуват правилно. Лекарите търсят психическа нестабилност, вместо реален физически проблем, който както се оказа е реален.
При мен ПА започнаха преди билзо 4 години, какво ги отключи не знам. Беше много зле, след такава атака, ми трябваше поне ден в леглото за да се освестя. Всички физически признаци, изредени по горе бяха и при мен. Получаваха се след психическо пренатоварване, при стрес, след емоционално ядосване.
Ужас. Отаначало не знаех какво ми е. Постепенно, четох в инетрнет и се досетих. Ходих на лекар, предписа ми деанксит - за 6 месеца. Това контролираше нещата донякъде. Спрях лекарствата - и след година ПА се върнаха. Ад някакъв Sick. Веднъж месечно - задължително. До 3 март тази година. След поредното емоционално фиаско от моя страна - през ноща получих адска болка в теменната обаст на главата, повръщане, не знаех къде се намирам. На другия ден, цялото тяло ме болеше, главата ми туптеше страховито. Лекарите май и те не бяха наясно какво е станало, лекуваха ме за шипове във врата. Направих си снимка, шипове нямаше. 20 дена туптенето в главата продължи. лекуваха ме с противовъзпалителни и В омплекс. аз междувременно четох дали някой е преживял подобно нещо и в инетрнет се натъкнах на други случай. както се оказа - причината е в разширени шиини кръвоносни съдове или нещо от рода. Така или инъче, от тогава НЕ получавам панически атаки.
Според мен те са били резултат на разширен кръвоносен съд в продълговатия мозък, които при стрес е дразнил нервите там. Спукал се е в един момент - което е причинило ужасната болка в главата - в теменната област. След лечението с противовъзпалителни - възпалението в района се е изчистило.
Дано с моята история ви помогна. Smile