 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Булимия - Отчаяност.
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 1712 пъти
Здравейте! Пише ви едно младо момиче след поредния си пристъп на преяждане и съответно пречистване чрез повръщане и слабителни чайове. Вече съм напълно отчаяна, психически изтощена. Всичко това е от болните ми амбиции, от ужасния ми перфекционизъм. Това ми трови живота. Аз искам да живея, искам да съм щастлива, отчаяно искам да се излекувам. Това е все едно да си зависим от наркотик. Не искам да мисля само за храна, не искам да преяждам. Попринип съм човек с вевероятна воля, способна да постигне всичко, което желае, но уви само за преодоляване на булимията не ми стигат волята и силите. През времето извън булимичните ми кризи се храня здравословно, спортувам, чета, уча, срещам се с приятели, грижа се за външния си вид. Никой не би повярвал даже и да ме види, че такова успешно момиче като мен всъщност колко е пропаднало.
Знам, че трябва задължително да започна лечение с помощта на психиатър или терапевт, да кажа за болестта си на най-ближните ми. Но нямам такива. Да, родителите ми ме обожават. И точно затова не мога да им кажа. Те ще се побъркат психически и мен двойно повече. Познавам си родителите и знам отлично какво ще се случи. Нямам и толкова доверени приятели. Нямам навършени 18, нямам и разбира се пари, за да се излекувам. В бездънна улица съм, отчаяно искам да се излекувам, но незнам как. Вие, мили и търпеливи читатели, ако знаете, умолявам ви кажете, дайте някакъв съвет, защото усещам как лека по леко се самоунищожавам.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: c0fc42fb3c |
|
1. Аз като тебе бях, но се отказах, просто видях, че няма смисъл от тия глупости. Само си сриваш здравето до дъното, ако искаш да не вдигаш кг прави разходки по 4км и край с проблема. Всичко зависи от теб няма кой да ти помогне ако ти не го направиш. Яж както трябва, а не пълни корема после да ходиш, че да повръщаш. Може да си докараш много проблеми с това, но ти си решаваш. Късмет! **МАА**
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 2a3acc6809 |
|
2. Мила, мисля че трябва да говориш с родителите си но внимателно, не директно да изстреляш мамо тате аз съм булимичка. Обясни им как се притесняваш за теглото си, храненето и т. н. и им кажи какво ти е и че ти трябва помощ за да се излекуваш. Аз мисля така че е правилно в твоя случай, не знам, нека и другите дадат съвети и ти си прецени как да постъпиш, но който и да ти помогне, най-вече дай всичко от себе си тези воля желание и сила които ти стигат за всичко друго да ти стигнат и да преодолееш това, настрой се така, всичко е в главата ти и ще успееш. Пожелавам ти успех :)
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 9deef48df3 |
|
3. Намери човек до себе си които да те вдъхновява. Най желателно е да кажеш на родителите си. Ако те обичат ще ти помогнат но ако разберат по късно ( рано или късно може да те хванат и тогава става страшно). Човешката депресия идва от много фактори но два от тях са основни ( самота и външност). Имаш приятели как нямаш поне няколко по близки. Млада си. Съвета ми е да кажеш на родителите ти. Родителите могат да помогнат в последствие в процеса на психотерапията, но сега и да им казва, и да не им казва изобщо няма значение. Нека има предвид Авторката, че проблемите ? не са свързани със суетата, а има психологически проблем, коренящ се най-вероятн в детството, който само с професионалист можеш да намериш и да се пребориш.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 8ccdef6ac1 |
|
4. За голямо съжаление без специализирана помощ не знам дали ще се справиш - психиатър, диетолог. Но задължително лечението трябва да е комбинирано с психотерапия, не само с лекарства. Говори с родителите си - щом те обожават, ще проявят разбиране и ще бъдат съпричастни. Просто трябва да стигнеш до истинските причини, довели до това, а те са психически. Булимията и анорексията, както знаещ са заболявания на психиката. Самият факт, че осъзнаваш какво всъщност се случва и че имаш нужда от помощ е доста обнадеждаващ, но не губи време!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 1bf465c6a5 |
|
5. Мисля, че Авторката трябва да потърси лекар-психолог. Дали ще сподели на родители или не, това няма да ? реши проблемът, а ако са паники някакви само ще го увеличи. Спри да живееш за родителите си и поеми отговорност за живота си и решението на проблемите си.
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: d6ad618903 |
|
6. Бях болна от булимия 7 години. Повръщах всеки, ако не - почти всеки ден, имала съм светли периоди за по няколко седмици, но все не успявах и кръга се завърташе отново. Преяждах ужасно много и имах нужда да го правя, нямах търпение понякога да се прибера и да се натъпча и да повърна. А после се чувствах толкова виновна. Сега не съм повръщала от 5години и половина. Все още сънувам понякога, че съм повърнала и изпитвам ужас, че всичко ще се върне. Апетита ми се нормализира, не изпитвам ужас от храната, храня се нормално и се засищам, защото преди превъртах и не знаех кога да спра. Нямах нормално чувство на засищане, храната ме контролираше изцяло. Как се оправих ли - честно казано не знам, в един от светлите периоди издържах месец, после 2, 3 и така изпитвах все по -малка нужда от повръщане. Междувременно здравето ми се беше разклатило заради повръщането ( след повръщане имах сърцебиене често, защото когато повръщах често все повече усилия ми костваше да повърна) и може би се уплаших. Но те съветвам да потърсиш помощ. Аз също криех от майка ми (само с нея живеех тогава), но сега си мисля, че трябваше да споделя. Не бива да си сама в борбата, много е трудно. Успех ти желая, изход има, щом аз се оправих, а бях много зле, значи и ти ще успееш
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 200ddbb92e |
|
7. Ами, ако сега не кажеш на родителите си, защото може би, ще се побъркат, то тогава остави за по-късно, когато наистина ще стане така.
Каквото и да се случва с теб, ( добро или лошо), първо споделяш с родител. Той най-добре ще те разбере и най-правилното решение ще вземе.
Ти явно вече си безпомощна сама да се справиш, така че те трябва да знаят за проблема ти овреме.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
