Спрях цигарите.
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 1746 пъти
Здравейте,
Първо бих искал да кажа, че не е никак трудно да се спрат цигарите. Казваш си "КРАЙ! " и това е. Без такив "ама ще ги намаля до 1-2 на ден", "ще пуша през ден", "само за кафето" и т. н.!
Толкова дълго го отлагах този "край", понякога опитвах, и след като 1-2 дни не съм пушил, издумквах по 10 цигари за половин час.. Да отбележа, момче на почти 18 години съм и пуша.. да кажем от 7-8 клас. Засега не е голямо постижение - една седмица, но смятам да е завинаги. Миналата година ги бях спрял от април до ноември, но се появиха проблеми в живота ми и пак пропуших. Силно се надявам това да не се случва отново. Засега не съм забелязал да ям повече-хапвам си нормално, тренирам си и всичко е ок.
Всичко е в решителността, ако си решил да го направиш, ще успееш! Успех на спиращите ги или тези, които имат намерение да ги спират. Трудно е, но воля му е майката.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 3 месеца hash: bb1634da24

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Само така се отказват - от раз! С намаляването си е чиста агония и трябва да си мазохист за да успееш по този начин. Аз лично 2 пъти съм ги отказвал с рязко спиране. Първия път за 3 години, но лична трагедия ме поттикна да започна отново, пуших 2 години и отново ги спрях, и ето - вече около 10 години съм непушач и не мисля, че някога ще пропуша отново. В началото е трудно, но стига да имаш воля и желание не е невъзможно. Първите 10-15 дни са критични, издържите ли ги, след това идва облекчението. Става все по-и по-лесно да устояваш на желанието да запалиш, а и самото желание намалява драстично. СЛед 3-4 месега почти няма да се сещате за цигара. При мен обаче и двата пъти имаше един период от около година след спирането, в който много ми се искаше да запаля цигара, когато съм на гръчма с приятели. Аз обаче изтърпях и не палих, защото усещах, че ако запаля, това ще е ново започване. Воля, желание и пак воля...това е. Успех ти желая, и не започвай този отвратителен навик отново, аз лично вече не понасям дори цигарения дим.

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 3334dded6f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   И аз ги отказвам ...издържах 2 седмици и се напих и изпуших 10 цигари.Сега пак не пуша :)

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 2eaff8ae09

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   браво! аз пуших 18 год, и накрая ги спрях от раз. вече 10 год не пуша и не смятам да започвам. пушенето е най-тъпия навик. ако изкараш 6-7 месеца така, после рядко ще се сещаш за цигари, даже ще те дразни ако някой ти дими под носа. ще видиш и как ще почнеш да се чувсташ по добре, енергия, настроение, съвсем различно е... и не се оставяй на пушачите да те притискат психически и да ти вляят. ти си този който е на прав път, те са на път за болницата.

 

...

горе^

преди: 10 години, 3 месеца hash: a27f52308b

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

4.   Искрено те поздравявам!

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 89baf2d5a5

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   Ох, наистина е трудно, но с гордост мога да заявя, че не съм пушила от 10 години. Пропуших на 16, нали знаете лапешки истории, всички пушат, хайде и аз. И пуших до към 21-22, вече бях в университета когато реших СТИГА! И ги спрях. Като за начало спрях да купувам цигари, а и казах на всичките си познати, че ги спирам, че да ме е срам ако почна да прося цигари. И така, в началото беше трудно, ама много! Случвало ми се е да сънувам, че пуша и да се събуждам посред нощ с неистовото желание да запаля, ама като нямах цигари нямаше как да стане и така месеци наред. После тия гадни сънища престанаха, но продължавах да избягвам компанията на пушачи за да не се изкуша, защото знаех, че запаляли само една цигара, ще поискам и втора. Сега вече 10 години по-късно почти не ми се пуши, само когато съм страшно нервна и ядосана, обаче винаги успявам да издържа на изкушението и не си купувам цигари, нито прося от някого. А и най-хубавото е, че и близките ми хора отказаха цигарите и сега няма как да поискам цигара от майка ми, защото и тя не пуши вече. Та е по-лесно да издържа на изкушението. Напротив, трансформирах желанието си да пуша в борба против цигарите и успях да убедя доста роднини и приятели да се откажат от тях. Най-много се гордея, че майка ми и баща ми ги спряха, и двамата бяха заклети пушачи от над 30 години, обаче от 2 години не пушат. Много се гордея с тях! Като знам на мен колко трудно ми беше, а бях пушила само няколко години и то по няколко цигари на ден, а баща ми пушеше по 2 кутии! И все пак волята е страшно нещо! Е и съветите от лекарката помогнаха. :))

 

...