 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Мога ли да се излекувам сама???
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 3603 пъти
От пет-шест години страдам от социална фобия. На 19 съм. Не мога да излизам сама дори до магазина, а няма вечно да съм с родителите си. Искам и аз да се отделя, да не ме е страх да съм сама, да не ме е страх от хората и от общуването с тях. Искам да имам приятели. Догодина ще ходя да уча в друг град и направо съм ужасена и мисля само за това как ще се справя. Като излезна почвам да треперя, да не ми стига въздуха, имам чувството, че всички ме гледат лошо и подигравателно, че ще ми се случи нещо лошо и че не мога бързо да избягам вкъщи. Целта на живота е човек да се отдели от семейството си, да се научи да е сам, да си намери работа и да създаде свое семейство. Не знам дали има смисъл да казвам, че в общуването никаква ме няма и умирам от страх и срам като трябва да говоря, защото всички с тая гадост май сме така. Въпроса е, че цял живот човек е сред хора, част от обществото е и за свое добро трябва да функционира нормално(не знам как иначе да се изразя, съжалявам ако е прозвучало като предразсъдък). Искам и се опитвам да събера сили да излезна днес сама до библиотеката без цялото треперене, оглеждане, бързане и страх, но не знам дали реално мога, дали някога ще мога. Опитвам се да мисля позитивно, моля се, опитвам се да повярвам и в себе си, но нещо не ми се получава. Искам да попитам други хора с този проблем дали са се опитвали да се справят сами, как и има ли напредък, решение, което да не се състои в ходене при психолог/психиатър и пиене на хапчета към които се пристрастяваш и от които дебелееш? Направление, иначе, имам и ако лекар е единственото решение, искам да споделите своя опит от посещенията и как сте сега, защото това не е живот, не и пълноценен.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 3c90a461ca |
|
1. Аз също понякога изпитвам страх когато излизам навъм сама, но се опитвам това да не ми пречи в живота. Имало е случаи когато съм се прибирала плачейки. Отидох в друг град и сега все още понякога изпитвам страх, когато излизам. Не съм ходила на психолог, просто се старая да излизам по често и да бъда по смела. Нещата потръгват когато човек се изправи пред страховете си и не бяга от тях.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: d5a11cf9f5 |
|
2. Имаш нужда от консултация с психиатър. Но има и хомеопатични лекарства които помагат за оплаквания като твоите. Така че може би е добре да си прегладана от лекар, който се занимава с хомеопатия.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: dde047d9ac |
|
3. скачаш смело в боя и това е!
няма да му мислиш 100 пъти преди да направиш нещо, да заговориш някой или да излезеш от вас. тази фобия не е психическо заболяване, което може да се лекува с хапчета. те могат да помогнат, но най-важното е да премахнеш причината на този стрес.
понеже в твоя случай не можеш да премахнеш обществото, трябва да се научиш да живееш с него. това няма да стане със стоене вкъши. най-добрата терапия за тези които имат страх от високо е като стоят толкова често на ръба на покрива, докато свикнат и вече не им прави впечатление. това не е метафора, има наистина такава терапия и то с резултати. така че ти трябва постоянно да се опитваш да превъзмогнеш тези страхове. това става най-лесно когато заживееш сама и няма кой друг да свърши нещата вместо теб. тогава щеш не щеш, трябва ти да се захванеш. повярвай ми - нищо страшно няма и това всичко е детска игра. може да ти се струва трудно сега, но направиш ли го няколко пъти, ще придобиеш опит и ще ти стане част от ежедневието.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 3f852e9c46 |
|
5. От това, което си написала оставам с впечатление, че става въпрос и за агорафобия-страх от открити пространства. Най-добре е да да посетиш психолог, който евентуално би те препратил към психиатър, за да откриете причините за това състояние. Това се преодолява много трудно. Направи си изследване на хормоните на щитовидната жлеза, ако там всичко е наред, значи се касае само за психичен проблем.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: dbc3751823 |
|
6. И аз преди години се чувствах по подобен начин. Ходих при всякакви специалисти, веднъж и при психиатър дори, правих всевъзможни изследвания. Всички каваха, че съм добре и нищо ми няма. Но аз се чувствах зле, страхувах се да изляза сама, до магазина, който е до блока ми, ако отидех сама, за мен беше постижение. Но понякога и до там не можех, тръгвах, разтрепервах се по пътя и се връщах.
Справих се след година, две. Реших, че ще се справя, винаги съм вярвала, че ще мине и това. Започнах да излизам и сама, на по-кратки разстояния, после на по-дълги, после започнах работа, на моменти и сега ми става така, но се стягам и си казвам, че съм добре и проблем няма вече. Справих се без да изпия и едно хапче, сама с вярата, че мога. Преди гледах живота отстрани, исках да излизам и аз, и да живея, а не да гледам как другите живеят. Така се справих аз и преоткрих донякъде живота, защото това е като след дълго боледуване отново да проходиш и да се върнеш към живота. Определено сега ценя малките неща като да отида сама да напазарувам, да изляза сама да свърша нещо, да изляза с приятели, такива неща, които преди приемах за даденост. Успех, намери своя начин да се справиш и помни, че всичко е в главата на човек.
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: f1f200fdcf |
|
7. недей да мислиш че другите гледат само в теб, човек за повечето време мисли само за себе си, излизай сама лека полека и не се притеснявай от хората те са същите като теб, нищо повече... Опитвай се да водиш повече разговори.. Не си мисли лоши неща.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 36b038c4aa |
|
8. за сега съм на водка, но е изтощително пък и принципно мразя алкохола, но той е единствения начин да изживея няколко свободни мига, хубавото е че не ми действа в агресивна насока, съзнателен съм и целенасочен, това ме изненадва защото повечето пили хора вършат глупости. Аз съм се приел такъв вече, няма да мога никога да говоря и да се държа като другите хора, но това не значи че трябва да се отказвам от живота, просто ще го живея по различно и ще трябва да постигам целите и мечтите си по заобиколни пътища.
естествено аз съм slepia май вече във всички теми за социална фобия се разписах :D
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 13c4dc6284 |
|
9. За начало, общуването в интернет изглежда ти се получава, прави го повече.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 43f7e54837 |
|
10. Лесно ще се оправиш, когато осъзнаеш, че на никой не му пука за теб. Всеки си живее така, все едно сам е център на вселената. Всеки си мисли, че е най-важен той. Че на него трябва да се обръща внимание. Че е по-специален от останалите. Че само неговите чувства имат значение. Всеки си гледа неговата работа и той да е добре. И всеки е прав сам за себе си. :) Така че спокойно. Никой не се интересува от теб, че да те гледа, още повече подигравателно. Затова излизай навън и се радвай на живота.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 24936273bb |
|
11. Аз ще ти разкажа моя проблем. В момента уча в университет 4 курс съм. От толкова години и не живея с родителите си. В гимназията моите съученици доста се подиграваха с мен защото аз не бях от разговорливите. Никога не съм имал приятелка. Тези неща ме побъркват, нямам самочувствие, в депресия съм. Мисля само за секс и пари, а всъщност парите що годе ги имам, но секса липсва и това ме побърква. Не е лесен хич живота, дори мисля за самоубийство. Но ще почакам още малко и ще видя. Чакам просто деня в който ще умра и така. Не живея за нищо. Така че момиче не си толкова зле, има далеч по-зле хора от теб. Момче съм на 22 години. Пиша ти тези неща с огромна болка в моето сърце, знам че не е правилно но няма оправия, не мога да продължа напред. Според мен от психолог няма много смисъл само ще ти вземе парите и това е, кой от къде е. Успех и на теб и на мен. Бъди здрава!
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 8f5a020237 |
|
12. МОЖЕШ! И аз имам подобен проблем, но почти съм се излекувал. Мисля, че след като идеш в друг град ще се пооправиш. Поне при мен подейства, макар, че и аз се страхувах много!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 4fef0a8553 |
|
13. Не вярвам да се оправиш. Според мен каквото и да правиш цял живот ще си така. И за какъви приятели говориш? Никой не иска да е приятел с човек като теб!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: c29b0c442c |
|
14. Погледнато от биохимична гледна точка, за всичко са виновни биохомичните процеси. Да се излекуваш сама - не можеш. Най-ефективно би било да се запишеш за психотерапия, но това явно не ти върши работа щом искаш да се излекуваш сама. Аз лично бих ти препоръчал "Неоплексан". Хранителна добавка, без рецепта. Можеш да вземеш от аптеката. Прочети за него първо в интернет. Съдържа "серотонин". На най-прост език - "хормонът на щастието". Синтезира се от... няма значение, нямаш нужда от такава информация. Просто прочети за "Неоплексан". Хранителна добавка е, нещо като антидепресант без възможните странични ефекти. Най-добре ще е да започнеш с ниски дози, но ти ще разбереш след като прочетеш листовката. Хайде успех =]
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 9ebf0a1235 |
|
15. Как разбра, че имаш социална фобия? Ходи на лекар ли? Ако не си, най-вероятно си въобразяваш че имаш социална фобия. Впрочем човек винаги се изправя срещу страховете си, постоянно. Няма такова нещо да бягаш от страховете си. От тях и да искаш, не можеш да избягаш, защото те са с теб.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 779970f625 |
|
16. иди на психолог .. не психиатър ! хората в България смятат, че ако ходят значи са луди, но не .. това е модерен метод да се справиш с проблема .. може според мен лични сеанси прии психолог но и груповите ще те отчупят. Потърси нещо евтино и ефективно ;) успех
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 97fcc24bfe |
|
17. Детенце, как се докара до това състояние!?
Тази "социална фобия" диагноза, поставена от специалист ли е, или така наричаш проблема си?
Това, че нямаш приятели, не е болка за умиране. Понякога повече подкрепа можеш да получиш и от добър познат. Дори от непознат, както е в случая с това споделяне.
Не знам колко ще ти олекне, ако ти кажа, че не съм излизала от месеци. Ако не е семейството, досега да съм умряла от глад.
Личният лекар ми даде направление за психиатър. Посещението обаче нямаше нищо общо с това, което знаем от книги и филми. "Лечението" почва с хапчета, после повишаване на дозите, заявления да те "вкарат в болница" (не че е нещо непоносимо), но повлияването е бавно.
Добрият вариант е посещение при психотерапевт, но това е скъпо удоволствие, а и в България не съм сигурна, че има много такива специалисти.
Ти имаш обаче по-големи шансове, щом питаш можеш ли да си помогнеш сама.
Стискам ти палци!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: c356fcfef1 |
|
18. 11, ха-ха-ха, някоя кака ще те хареса и бързо-бързо ще обърнеш плочата на 180'! Даже и стихове може да пропишеш!
И за психолозите си в много голяма грешка, но като си рекъл - живей си според твоите си разбирания.
Преди време попаднах на един от този сайт, който дори пари не ми взе, а отбелязах много голям напредък. Както и на обратното можеш да попаднеш, разбира се. Но всички си зависи най-вече от самия теб. Психологът не може да ти свърши твоята работа вместо теб, но може да ти покаже подходи, за които сам никога не би се сетил.
Един твой БИВШ събрат по съдба.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: af31b7014c |
|
19. Изследвай не само хормони на щитовидната жлеза, но и полови хормони. Отиди на опитен гинеколог и поискай да ги изследваш. Скъпи са, но е важно да провериш дали всичко е наред. И без психиатър и добър психотерапевт също няма да стане. Психотерапията ти трябва, за да ти помогнат да промениш мисленето си, защото обикновено негативното мислене води до такива проблеми. Антидепресанти също трябва, но предписани от компетентен лекар в минималната доза, която има ефект. Аз съм била в подобно положение, но много за кратко, около половин година. И антидепресантите ми помогнаха. Ходих и на психотерапия. Но първо виж хормоните. Ако там не са добре нещата, това дава отражение. Вярвай, че ще се оправиш и не се предавай! Но и действай, за да се оправиш. Успех!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 558f3b3d62 |
|
20. 11- и от теб по-зле има. Аз съм на 28 и съм в същото положение. Сами сме се разболели от тая болест и сами трябва да се излекуваме.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
