 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Лекарска грешка уби...
преди: 14 години, 8 месеца, прочетена 16432 пъти
Казвам се Веселка А..
След като гледах историята на 2 годишния Дани в предаването ''Горещо'', просто бях потресена от случая и реших и аз най-накрая да споделя пред някои и моята, поредна за България история свързана с нашите "лекари".
На 14-15 години ме оперираха от апандисит. Хирургът казваше:"това не е за мен, това е за гинеколог",гинеколожката казаваше: "това не е за мен, това е за хирург" и така, около 3 часа ме размотаваха от единия на другия етаж и нищо. Никой не се зае със случая. Накрая ме пратиха в спешно отделение и ме оперираха по спешност.
След може би 1-2 години-непомня вече колко, бях спортистка и тренирах, но скъсах минискус и ме оперираха в Русе. Болките ми така и си продължиха. Минаха години и отново се наложи операция на минискуса, пак на същия крак. Този път отидохме в Плевен при п-р Аспарухов който ме оперира.
Мина време и забременях. Още от самото начало имаше уж малък проблем. Казаха ми, че плодът не се развива добре, но с лекарства и инжекции ще се оправи. Така изминаха 2 месеца ходене по мъките и по лекари, инжекции, лекарства. Накрая ми предписаха ударна доза на ден по 12-13 хапчета и плодът на 3-тия ден умря в мен и се наложи кюртаж.Тогавашните думи на лекуващия ми лекар бяха цитирам: "Е аз си знаех,че ще стане така ама да не ти убивам кахъра..."
Направиха ми изследвания и всичко беше наред.Така измина известно време и отново забременях.Отидох веднага на преглед при друг гинеколог и ми каза, че е извън маточна бременност, и че ако до 3 дни плодът не слезе в матката, се налага спешна опреция за премахване на дясната тръба, защото иначе, ако не се оперира може и аз да си замина. От там нататък тръгнах по други лекари. Обиколих почти всички възможни в града, но всеки казваше нещо различно. Стигнахме и до Тутракаан-там има АГ клиника. Решихме,че няма да се подложа на тази операция, и че ще изчакаме пък каквото стане. Плодът слезе в матката 1 седмица след като ми бяха насрочили тази операция, на която не се подложих, за което съм крайно благодарна, че не се доверих на някои от лекарите.
През цялото време пиех лекарства за задържане, втория месец влязох в АГ за задържане, а между 3-4-тия месец ми направиха сирклаж. Почти всяка седмица ходех на прегледи, който не се поемат от здравната каса.Останаха 2 седмици до раждането мислех си.че най-накрая всичко е свършило но уви...Тогава се прави едно изследване на сирклажния конец.Когато излеза резултата ми казаха,че имам e "coli o6". Лекуващият ми лекар каза, че ще ме излекува до раждането с антибиотици, и че няма да има проблем.Когато го попитах дали е опасно за мен и за бебето той каза, че е малко опасно, но няма страшно-той щял да ме излекува. След тези думи пак трагнахме по лекари на частно, да търсим второ мнение. Казаха, че е опасно както за мен така и за бебето. Ако родя нормално преди да се излекува, има опасност бебето да се зарази като излиза през родовия канал, а ако родя секцио имало опасност за мен. И така пак ме поставиха в шах.
Започнах да пия някакви лекарства изписани ми пак от въпросния лекар и имаше подобрени.Започнахме да говорим за раждането.Той щял да ме изроди, да съм му звъннела ако има проблем и ако тръгна да раждам, и да не се притеснявам от изследването като дойдело време, той щял да ми скрие изследването от другите лекари и нямало да има проблеми.Тогава наистина се изплаших и го попитах защо ще ми крие изследването като не е опасно,а той ми отговори "ами защото да не съм раждала в заразното при циганките и при тези дето нямат документи".
Тогава се поразровихме, поразпитахме и разбрахме, че при тези колита и лекуващия ми гинеколог трябва да си направи изследвания, защото ако и той ги има става също преносител и може да зарази и други бременни.
При следващия преглед ми каза, че пак той щял да ме изражда. Да си наглася 300 лева и да му се обадя.Тогава за пореден път му казах, че не искам да ме изражда той, и че няма да му дам 300 лева. Той упорстваше и дори започна да ме изнудва като казваше:"е нищо де какво толкова все от немотията ще ги съберете", накрая се скарахме и той каза "добре де, няма проблем, ти ми звънни аз ще доида да те изродя и ще платя 300 лева вместо теб, но ми се обади, не се тревожи." Така и не му се обадих, няколко пъти ми звъня на мобилния, но аз не му отговорих.
Отидох на преглед при първата гинеколожка която искаше да ми махне тръбите, но тя не ме позна и не си спомни какво ми каза първия път. Аз пак и се доверих прегледа ме и ми каза, че бебето е добре и е около 3,400 3,500кг и около50см..Влязох да раждам и на смяна беше пак въпросната лекарка и аз се оставих в "нейните ръце".Раждах нормално,платих си 120лв.за епидурална упойка и през цялото време бях в съзнание.Тази упойка се поставя периодично на около 1 час но не по-малко.Малко преди да направя 10см.разкритие, гинеколозите ми казаха да не искам последната доза упоика за да мога да помагам с напъните по-добре. Когато анестезиоложката дойде и казах, че не искам последната доза, но тя се обарна към мен и ми каза "е няма няма аз така и така съм я нагласила" и ми я постави, а нямаше минали и 40 мин.от предната доза.Така се получи предозиране.До родилна зала родилката трябва да стане на крака и да отиде сама до там а аз дори и от леглото неможах да се надигна. Докараха инвалидна количка. Да не говорим, че два пъти щяха да ме изтарват-краката ми се влачеха по земята, забравиха да вдигнат степенките на количката...С една дума-ад! Започна и раждането. Бебето не искаше да излезе, напъвах натискаха ме, напъвах натискаха ме, те направо скачаха отгоре ми. Накрая докторката каза, че ако сега не излезе(накрая скачаха отгоре ми без да имам контракции) влизаме за секцио, но слава богу бебето се роди.
Роди се 3,900кг(ако едно бебе е толкова голямо от 3,900 4,000 и нагоре е за секцио от самото начало)52см, момченце, живо и здраво. А както по нагоре казах, една седмица преди това ми казаха,че е нормален плод(за кг.)
И така изминаха 3 прекрасни месеца, докато една сутрин ме хванаха адски коремни болки. Пих лекарства в къщи, но без резултат. Наложи се да отидем до спешното отделение. Сложиха ме на система(обезболяващи) след това ми написаха рецепта и ме пуснаха да си ходя. След около 2-3 часа след като се прибрах, отново неможех да стоя от болка и пак към спешното. Пак ми включиха система, но без резултат. Пратиха ме в АГ-то но и там казаха че не е за тях и че те невиждат нищо нередно след раждането. Постъпих в болницата и на следващия ден се започнаха мъките. Започнаха изследвания 3 пъти се мъчеха да ми сложат сонда, на четвъртич успяха. Беше ужасно.След това ме пратиха на едно изследване наречено "горна ендоскопия" (с тръба през устата се влиза в корема и се оглежда), за което се полага упойка, но завеждащият отделение "не дава такава", защото това били лиготии...След това изследване ми казаха че имам гастрит, колит и от това бил раздразнен стомахът, от там ми били болките. След като минаха 7 дена и нямах никакво подобрение, ме изписаха, защото била минала клиничната пътека. Успях да остана в къщи с тези болки около една седмица, след което отидох при личния лекар и поисках направление за гастроентеролог.
На следващия ден отидох и когато ме погледна, жената щеше да припадне от изумление, че в болницата и в АГ-то не са видели около 15см.киста. Веднага ме прати в спешното и отново ме приеха за 3-ти път, пак по спешност.
Отново се започнаха едни изследвания и пак нищо. "Стоим и чакаме да видим какво ще стане"- това бяха думите на завеждащия отделение. Мина още една седмица в чудене и размисли какво може да ми има. В продължение на седмица бях на 3 вида антибиотици едновременно, резултат нямаше почти не получих анемия, но никой не се нае да ме оперира, защото незнае какво ми има. Започнаха едни съмнения за киста на панкреаса. Направиха ми скенер и потвърдиха диагнозата, но за операция пак нямаше кой.
След още няколко дни решиха да ми направят пункция (да вземат материал от кистата). Събраха се целия екип и ми направиха пункция (имаше някъкво раздвижване).След като излязох от операционната вдигнах 40 градуса температура, тресях се цялата, а когато дойде сестрата ми каза цитирам: "сега не е време за температури,и си замина".....След като поодмина и тази пункция, ми казаха,че тази операция (киста на панкреаса) е много сложна и опасна. Било 50 на 50 или ставам от операционната или оставам там..Пропуснах да спомена, че след поставянето на диагнозата ми постоянно стоях гладна, защото можело всеки момент да вляза за операция по спешност. Ако се наложело да ме оперират по спешност, ще оперират, ако ли не-стоим и чакаме. А какво чакаме така и не разбрах...
След като ми казаха тези неща, предстаавете си как съм се чувствала като знам, че мога да оставя 4 месечно бебе полусираче и вдовец на 27 години. Това беше моят най-голям кошмар в живота. По цели нощи не съм спала и не съм спирала да плача, като знам, че всеки един момент мога просто да си отида и никога повече да не видя семеиството и бебето си. Господи, просто бях съсипана и проклинах съдбата, че може би няма да видя първите стъпки на детето си, че няма да чуя неговите първи думички. Просто бях съсипана и психически и физически..
Решихме да отидем в София. Взех си документите и изследванията от Русе, събрахме пари записахме си час и отидохме при Професор Виолета Димитрова (тя се занимава с кисти на панкреаса и е най-добра в цяла България), която всеки ден благословя защото тя е моят Ангел Пазител. Когато отидохме в кабинета П-Р Димитрова ме прегледа и каза да за операция е, и постъпих в Александровска болница още същия ден. На следващия ден ми направиха нужните изследвания за операцията и на другия ден казаха, че ще оперират.Бях едновременно и ужасена и благодарна, че най-накрая ще свърши моят ад. Сутринта бях първа за операция, беше се събрал екип и влязох на операция. Когато се събудих бях много зле не помня нищо от този ден. Само знаех, че това е краят на мъките ми. На следващия ден 2 след операцията се събудих, болеше ме,но бях Жива и благодарях на Бог, че отново ще мога да прегърна моето дете. Когато минаха на визитация ми казаха,че не е било киста на панкреаса,а ХЕМАТОМ НА ДАЛАКА ДЪЛЪГ ОТ 17 ДО 19 СМ.ОБРАЗУВАН ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО. Дори се чудеха как съм търпяла тези болки и как едвам не се е спукал тоя хематом. Бил е просто на косъм, а ако се е бил спукал ...? Просто бях шокирана. Плодът е бил прекалено голям и от напъните, и от това натискане буквално дето са скачали отгоре ми да изкарат бебето, са ми спукали дълака. Всички лекари в София бяха шокирани от случилото се: Как в Русе след първото изписване от болницата няма да видят 17 см хематом при 2-3 прегледа с ехограф, нито в болницата нито в АГ-то? Как са ме натискали при раждането? Защо не са ме оперирали?
Толкова въпроси, а няма отговори, няма и наказани, няма виновни, защото всеки си умива ръцете с другия. Какво можем да направим? Всички лекари все протестират, че са им ниски заплатите, че нямали направления, че работели по много...Лично аз нито веднъж не видях нещо подобно. Нито работят много (не си спазват работното време), нито заплатите са им ниски (защото те си ги изкарват от нас, обикновените хора по-друг начин). Те са недоволни от тези неща, но си живеят живота живи и здрави, нали?
А ние? Ние какво да кажем, как да се лекуваме и кой да ни обърне нужното внимание, когато сме болни, когато имаме нужда от тях..? Просто нямаме избор и пак се размотавяме в техните ръце, молейки се всичко да приключи благополучно и всеки пак по пътя си.
Ето затова неспрях да плача като гледах историята на малкия Дани,защото моят случаи е точно същият,но представен с други болести и други лекари. За жалост, Дани не е имал късмет като мен, ако мога да го нарека такъв, но може би и ние, ако не бяхме потърсили второ мнение за бременноста и за тази киста, сега нито щях да имам дете, нито може би, щях да съм сред живите....
Затова Ви моля никога не се доверявайте само на един лекар, независимо колко е добър той и какво ще ви струва да направите и втора консултация, защото точно тази ВТОРА КОНСУЛТАЦИЯ понякога може да ви струва живота. Всеки ден благодаря на Господ. Съболезнования на родителите на Дани и поклон пред неговата памет.
Ако с това писмо успея да предпазя дори и един живот ще е много,защото само той няма цена...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 902646afc9 |
|
1. От страх или от липса на средства не си заминала веднага за София ? Тук вероятно има некомпетентни лекари, но много повече са къдърните и знаещите.Апаратурата е доста по-добра!
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 7c8616272a |
|
2. Ами по скоро от липса на средства, но все пак се намериха, за моя благодарност...
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 3c34ff4f27 |
|
3. Браво ! Просълзи ме ! Пожелавам ти много здрве, щастие и всичко най-хубаво ! Дано да изживеете един дълъг и достоен живот с детето и съпруга ти !
Между другото - компетентни лекари има, но повечето са в столицата. Убедила си се сама така или иначе.
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 4ae1b46215 |
|
4. Ето и нещо, което не съм споделила в предното писмо Те са толкова неща, че няма как да напиша всичко...
Бебето ми се роди с лек проблем на езичето. Долната му ципичка е почти докрая на езика и се наложи да го цепнат. Цепнаха го преди около 2 месеца в кабинета на лекаря с лека упойка под формата на пръскало, лекарят си взе от БЮРОТО ножичката и нещо като лъжица заклещиха бебчо със сестрата и го срязаха наживо. Детето пищеше и се мяташе от ужас, но...Както и да поне си мислехме, че сме приключили с това, но уви.
Днес го водихме отново на преглед, но този път при друг лекарр защото ми се струваше, че не е цепнато достатъчно (защото още неможе да се плези и да си извади езичето навън) и наистина съм била права. И сега отново другата седмица ще ходим да го режат.
За мое щастие този път манипулацията ще се извърши в болница в операционна и с пълна упойка, след което ще останем 2 дни под наблюдение в болницата. Поне този път се радвам, че няма да го измъчват така както първия път. Просто ще си заспи и това е-няма да помни нищо.
Но пак питам, защо трябваше отново да се налага да ходим втори път? Не можеше ли всичко да свърши от едно ходене? А да не говорим,че педиатърката не искаше да ми даде направление и какво ли още не, а бебчо е едва на 10 месеца. Защо поне към децата нямат по-добро отношение???
Нямам думи, омръзна ми...Започвам да си мисля, че съм най-големия карък щом стане дума за лекари, защото все при мен са неприятностите....Вече ще се побъркам....
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: b88b41a121 |
|
5. Хайде и аз да споделя някои абсурди в тази насока. Преди 3-4 години се събудих в неделя сутринта с адски болки в единия бъбрек. Направо не можех да се помръдна. С майка ми едва отидохме до болницата и заставайки пред "Бърза помощ" излезе някаква кокона, наметнала си едно елече...Като й казах какъв е проблема, тя най-невъзмутимо каза: "Ооо, търсете си личния лекар." Та потърсихме го вкъщи, каза ми да отида до една аптека, която е доста далече, но пък работи в неделя, да си купя еди какво си и да го изчакам пред кабинета. И понеже ме болеше и не можех да ходя, майка ми отиде за лекарствата, а аз седнах на една пейка пред кабинета на личния. Впрочем беше края на януари, а аз с болки седя на пейка в снега... Та лекаря дойде 40 мин. по-късно. Друг случай: Отивам при този същия лекар и му казвам, че от една седмица ми е заглъхнало ухото и го помолих за направление за УНГ. Без да ме прегледа ми надраска някаква рецепта и каза да пия тези хапчета и ако не ми се оправи да дойда за направление. Друг е въпроса, че може да ми е заседнало нещо и да няма как да се оправи от хапчета... Е, изпих хапчетата, но не се оправих. Много се ядосах и си приложих самолечение с билки и се оправих. Жалко е, много е жалко, когато някой се гаври с най-ценното - здравето.
|
...
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 0b2a219b53 |
|
6. Ужас!
Напиши тази история на Карбовски от "Отечествен фронт" и да направи предаване за българското здравеопазване...
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 8374bb2fc2 |
|
17. Не искам да оправдавам лекарите, макар и заради това, че сестра ми е практикуващ лекар. Тя работи в Ст. Загора, а аз живея във Варна.Много често съм й се оплаквала от моята лична лекарка. Преди време в един следобед започнах да повръщам, почувствах се много зле. Децата ми по това време бяха малки: на 2 и на 4 год. Бях сама. Мъжът ми пътува с корабите. Родителите ми бяха извън Варна.Повръщането продължи. Започнах да се чувствам мн зле. Звъннах на бърза помощ, те ми казаха да се обърна към джипито. Тя ме посъветва да пия течна глюкоза. Как да си я купя, като не можех да стана от леглото. Децата мънички дето се казва няма кой тях да погледне. А тя знае това. Пак й звъня, ставам по- зле започва да ми причернява, а тя вика" ако повърнеш още веднъж обади ми се , че имам гости не мога да ги оставя" А аз нямам сили да говоря. Това продължи с часове. Свих се на топка и чакам майка ми( бяха на 250 км от Варна) Тръгнаха веднага за града като разбраха какво ми е. Тя е мед. сестра вече пенсионерка. Дойде, включи ми система вкъщи при домашни условия. Бях станала парцал докато дойдат. Благодаря ти майко! Ако не беше тя, не знам какво щеше да стане. Така се оправих, благодарение на мама. А домашния ми лекар си остана при гостите без да й пука.После я смених,разбира се, но това ли е начина ???
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 187c190b5c |
|
18. Всяка професия си има черните овце. Не може да съдите за цяло едно съсловие по няколко единични случая. А и не е коректно да споменавате имена наляво-надясно, а да се представяте само като Веселка А.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 7c8616272a |
|
19. Пиша до номер 18.Вие май се шегувате?От написаното от вас сйм почти 100 процента убедена,че сте лекар.Защо да не се споменават имена на ляво и дясно,защото Ви се очерня репутацията ли???.Защо да са единични случаи.Вие явно не живеете в България,защото ако се интересувахте малко повече щяхте да знаете и да виждате ежедневните проблеми на БГ общество свързани с лекарите.Всеки ден умират невинни хора от лекарска небрежност,затова Ви моля:първо помислете когато решите да напишете следващия си коментар по темата
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: bb232da565 |
|
20. Знаете ли аз съм дете,но въпреки това осъзнавам мъките на момичето много ми е мъчно..дори като четях историята и се просълзих ! Просто в България всеки мисли за него..никой не мисли за ближния ! Оставете,че са лекари ама като човек не осъзнава ли болките на момичето..не осъзнават ли колко страда и въпреки това я изнудват..подлагат на големи рискове и защо..заради тъпите лекарски грешки,които в последно време начестяват ! Съгласна съм с номер 6 ! Трябва това да се види трябва някой да ги накаже тези гадове ! Ами горкото детенце какво му е било на него ! Ебати тъпия лекар как го е мъчил :X Няма ли малко жал към детенцето ! Слава Богу,че сега всичко е добре :) Пожелавам Ви един дълъг живот изпълнен с много радостни моменти и усмивки! Да ви е живо и здраво детенцето !!!
От едно дете,което разбира какво се случва в тази държава !
|
...
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 4ae1b46215 |
|
21. Здравей мило "ДЕТЕ"Съжалявам,че още както казваш толкова малко си запознато с реалния живот в БГ.Благодаря ти за милите думи,А що се отнася до бебчето ми то скоро ще стане на 1 год. и след вторито цеппене на езичето сега вече само се плези:)))Бъдете здрави
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 411be7f432 |
|
23. Като станах 7 ми клас, ми се измести капачката на коляното при едно падане от легло. Комично донякъде, но само донякъде. След като в Пирогов ми наместиха капачката , сложиха ми ГИПС НА ЦЕЛИЯ КРАК за 45 дни.
Мускулите атрофираха, после 3 месеца възстановяване и така до 8 клас, когато при едно рязко движение капачката за миг се измести, после сама се намести с известна болка. Отново лекари, този път Дианабад, артроскопия, ама не - капачката стана ПОСТОЯННО ИЗМЕСТЕНА! Втора операция година по-късно / как се ходи 1 година с луксирана навън под 45 градуса капачка на коляното не ви пожелавам да разбирате /, при това в частна клиника" Ескулап" в Центъра на София, вече я няма, близо до ЦУМ се намираше.
И двете операции от един и същи лекар с много, ама много МАЗНО име, в Петрич добре го познават. При втората операция ми преместиха СУХОЖИЛИЕТО на колянната капачка по- навътре, за да я задържало...Заедно с това ми набухали упойка за 110 кг. човек, а аз бях 60 кг - да ме било "хванело"по -сигурно...за ПЪЛНА УПОЙКА говоря.
Та, и децата знаят, че сухожилията СЕ РАЗТЯГАТ и капачката пок взе да се измества в хода на раздвижването! Тогава рехабилитаторката, която ми беше препоръчала МАЗНИЯ доктор като много кадърен, се разрева и заяви, че той й давал комисионна за всеки привлечен от нея клиент, тоест пациент, обаче аз съм бил ПЕТИЯТ ЗА ТАЗИ СЕДМИЦА с неуспешна операция и на нея й било писнало. И повече нямало да работи с него.
С Мазния. Аз обаче имах по - важна задача - да оправя ИДИОТЩИНИТЕ на Мазньото, защото РАЗВИВАХ ГОНАРТРИТ от изместената капачка... И така - айде в Горна Баня година по - късно, ТРЕТА ОПЕРАЦИЯ НА ЕДНО И СЪЩО КОЛЯНО. За капачката пришиха БЕДРЕН МУСКУЛ, който да я крепи и СЛАВА БОГУ И СЛАВА ХИРУРГУ, досега ВСИЧКО Е НАРЕД!
Е, не мога да скачам, да тичам и да клякам до долу, но това беше добре за мен - отървах казармата. В заключение от чисто любопитство наскоро поразпитах познати лекари относно моя случай и тяхната позиция беше, че ОПЕРАЦИЯ ВЪОБЩЕ НЕ Е БИЛА НУЖНА, защото съм бил във фаза на активен растеж и е нормално колената да са халтави за година - две - три, след което със усилването на мускулатурата всичко си идва на мястото. Та, съвета ми е - МАЗНИЯ ДОКТОР ОТ ПЕТРИЧ го оставете настрани, забравете го, ако ви трябва ортопед.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 9dbb601ed3 |
|
24. Пиша Ви по повод преживяното от мен в болница Майчин дом Варна, наричана по-нататък "болницата". Накратко историята. На 07.07.2010 около 23:30 часа постъпих с истекли води за раждане в болницата към 3:30 на 08.07.2010 бях поставена на система с окситоцин и след около 4 часа без болки и контракции се реши да се пристъпи към спешно секцио. Нищо лошо, което да не се е случвало и на други... Родих на 08.07.2010г в 7:36 часа, слава Богу едно прекрасно момченце, но след това започна голямата драма (предварително искам да подчертая, че имах най-леката бременност и до седмица преди раждането си вършех всички ангажименти и уча своевременно, явявах се на изпити и не се спирах за секунда). Започнах да вдигам температура 38 градуса на 10.07.2010 и въпреки това на 12.07.2010 бях изписана без да ми се направят изследвания за установяване на причината като ми беше изписан антибиотик, цитирам: "За всеки случай, за наше успокоение". Няма нужда да питам защо никой от толкова прехвалените там лекари не се сети да потърси някаква причина за това, а само ми се даваше парацетамолче на всеки 4 часа... На 14.07.2010 г. отидох на контролен преглед при гинеколога, който ми следи бременността и ме изражда и се оказа, че имам хематом (причината според лекарите - или незашит кръвоносен съд, или кръвнал след секциото, и аз пак си казвам - човешко е и сигурно се случва), след което решиха, че може да го изкарат с дренажи. Направиха ми дренажите през оперативния шев ми натикаха едни тръбички, през които да се изтича събралата се кръв и така два дни ходих с памперс и кървящ корем на разни вливки, а вечер спях със куб лед на корема и с памперса, разбира се. На 16.07.2010 бях отново приета в болницата, отидох на контролен преглед, като за всичко това не се издаваха нито документи, нито нищо, но се наложи спешна ревизия на секциото, тъй като кървенето не спираше и веднага ми направиха спешна операция като поискаха трима кръводарители, защото показателите ми се бяха влошили (хемоглобина ми беше 67, а влязох да раждам със 124, не е чудно като знам колко кръв ми изтече само за тези два дни, чудя се как изобщо оцелях). Питам кому беше нужно да ми се причинява този стрес с кървящ корем два дни, а не ме отвориха веднага, след като за всички беше ясно, че хематома не е малък и така няма да излезе, но то в нашата страна всичко е на принципа проба-грешка??? Цитирам от епикризата: "Под венозна анестезия се отвори коремната стена по стария оперативен шев. Намери се хематом и кръвни съсиреци ....". Покрай всичко това на 17.07.2010 г. една от сестрите вкарвайки ми поредния медикамент, със спринцовка в абоката, за да не ме дупчат повече, понеже нямах здраво място, аз пищях от болка и се превивах на леглото, никога не ме беше боляло толкова при всички манипулации, а те не бяха малко, но тя каза, че трябва да ми го вкара и щяла да бъде внимателна, по малко, а той абоката бил изкривен и лекарството се изля в ръката, като се подду като боксова ръкавица и зачерви цялата (от рамото до пръстите). Е това, считам че вече не е "Божа работа"... От тук- нататък вече не беше ясно от какво вдигам температура, от ръката или от операцията, дали пък не са изчистили хематома и съсиреците... На 21.07.2010г. бях изписана с лечение: Cikatridina spray - за раната, Clindamycin 600 и Tavanic 500 - за ръката и по три пъти на ден ми биеха инжекции Heparin 5000 единици още от 18.07 и продължиха до 22.07 (а как боли това нещо, не е истина, след всяка имах синина и оток, а бях започнала да не усещам нищо от манипулации вече), когато на 22.07.2010г. отидох на консултация със съдов хирург, който е на кабинет в болницата ми отмени тераппията (представете си не било необходимо нито антибиотика, от който имах разстройство, нито болезнения хепарин) като я замени със следното: Fraxyparin 0,6 - други инжекции за още 7 дни, Flamexin tabl. - 15 дни, продължих с Tavanic общо 8 дни и благодарение на всичко това от 12.07.2010 не кърмя детето си, защото постоянно бях с някакви медикаменти, които не позволяваха, а след това кърмата ми изцяло спря. Може би заради огромния стрес или от безкрайните медикаменти... Не разбирам само защо не си го повикаха човека за консултация още като направиха гафа с ръката, а трябваше да ме мъчат толкова време... И на всичко отгоре искаха да си плащам и 35 лв. преглед при съдовия хирург, както и 100 лв. за кръвопреливане по време на ревизията, при условие, че ми беше казано, че няма да плащам нищо за ревизията. От това между другото следва извода, че лекарите признават вината си за случилото се. Защо иначе не си приберат още 1000 - 1300 лв. ???
Извинявам се ако съм Ви объркала! И накрая само един апел към всички бъдещи майки: ЗА БОГА НЕ РАЖДАЙТЕ В МАЙЧИН ДОМ! Освен ако не искате да си плащате, без да получите никакво внимание. Има и кадърни лекари и акушерки, но като цяло организацията на работа там куца и всичко е за ПАРИ. Предполагам лекарите, които работят там са на трудови договори и на постоянни заплати, докато външните си вземат хонорарите за няколко часа работа и от там идва ниския стимул за работа и дезинтересованост от състоянието на пациентите (визитация - как си?, някакви оплаквания?, да- вдигам температура, вдига температура - парацетамолче на 4 часа и толкова).
Всеки преценява сам за себе си, аз знам, че ако даде Господ да имам второ дете няма да раждам в тази клиника! Ако някой се интересува от допълнителни данни, нека пита, ще отговоря на всички, само бягайте далеч от тази болница! Не споменавам имена, защото вината е комплексна, на всички, на цялата клиника, иииии няма нужда, защото всички знаят за моя случай.
Написах всичко това, за да се обърне малко внимание и на частните клиники, от които също зависи човешки живот. Здрава жена, просто влиза да ражда и стават такива сакътлъци. Не се учудвам ако и при момичето, което беше изпаднало в кома има голяма грешка, ама това само те си го знаят, защото в операционната е само екипа, е и родилката, но с упойка. Не ми се мисли ако детето ми беше останало сираче заради нечия некадърност и нека "големите професионалисти" не ми казват, цитирам: "Е какво толкова, нали и ти и детето сте живи и здрави..." Живи - да и здрави - Слава Богу!
И нещо, което пропуснах. Няколко пъти питах защо едното око на детето секретира, но никой нищо не предприе за това, то било нормално... Месец след като мина цялата драм при мен ходихме на очен лекар и се оказа, че има запушен слъзен канал. Изписаха капки, обясниха как да масажираме и слава богу сега вече всичко е наред при двамата. Но да питам кой какво свърши??? След ревизията ми пускаха изследвания всеки ден, но трябваше ли да се стигне до там? Трябваше ли под страх да не ме изпуснат да започнат да си вършат работата? Нямам думи... Съпричастна съм към всички и дано никой повече не изпитва на гърба си нечия некадърност или безхаберие!
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 55aa467520 |
|
26. Като цяло медицината в България е на много ниско ниво.Единствено в столицата нещата са по-добре.За мен лично лекарите са безчувствени хора.(не всички)
Те са свикнали с обстановката на болните хора и не изпадат в паника,когато например някой припадне.Просто са ,като роботи.Държат се хладнокръвно-винаги.Сякаш не възприемат,че това е най-отговорната професия.
Да си лекар,не е като да си учител ,магазинер.
Учителят ,като те учи на нещо,не застрашава живота ти,но лекаря да.
И какво ще стане с нас?Ще се наложи да се оставяме в ръцете на некадърници и касапи.
Това е положението в страната ни.Нямаш ли пари,си никой и не си човек.
Просто ужас!
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 8678984521 |
|
27. Ужас... и аз това го пожелавам, дано НИКОЙ да не стига до тях и да не им попада в ръцете. Здрав човек ще се разболее при тях.
Такива абсурди съм виждала, че не е за говорене. А вечно мрънкат и плачат за заплати, пари, апаратури...
Баща ми беше в една болница, с инфаркт. отидох да го видя, и... беше едно голямо помещение, имаше столове там, и взех един стол и седнах до леглото му.
И тогава дойде някаква с бяла престилка...сестра ли беше, лекарка ли...и ми каза да стана от стола, че тези столове били за персонала.
Погледнах я, имаше една стегната бездушна и безизразна физиономия...Ако не беше баща ми, щях да вдигна луд скандал. но заради него се сдържах и доста остро и казах, че е недопустимо да се отнася така с хората. Казах и, че това е срам и позор за тах. Казах: ВИЕ за какво сте тук и получавате заплати от нашия джоб?!
Тя се стъписа, не знаеше как да реагира. Явно не беше очаквала това...нали са свикнали все да им се молим и да им се подмазваме...но това ще се промени. вече започва да се променя.
Все повече навлиза алтернативната медицина, и ще навлиза. Техните хапчета и цялата им бандитска система, да не говорим за...безразлично и безхаберно отношение към човека е меко казано...всичко ще рухне, убедена съм в това. Те със зъби и нокти гледат да си пазят хлебеца, но нещата се променят.
Сега някой доктор ако го прочете, сигурно в капка вода ще ме удави. Но това е, господа - вие мразите хората и професията си, ами като е така, станете бакали.
|
...
| преди: 14 години, 1 месец hash: 51608f23ca |
|
28. е нали вии си избирате докторите, що се оплаквате? ми тя и даржавата е такава. вземете се в рьце и си оправете проблемите, кво само се оплаквате ? а да забравих всички бьлгари само знаете да се оплаквате, и чакате някои друг да дойде и да ви оправи нещата. жалко много жалко, че чак сега се сьбуждате от литаргията в която сте изпаднали язьк.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 9dbb601ed3 |
|
29. Искам само да вкарам една лека забележчица ;) пише се "вие", а не "вии", "защо", а не "що", "какво", вместо "кво", а за "литаргия", пише се "лЕтаргия", за пунктоация няма да коментирам, защото едва ли знаеш какво означава. И нека никога не ти се случва нещо подобно, човек не може сам "да си оправи проблемите", както пишеш, когато става дума за лекарска небрежност или грешка ;), затова се доверява на професионалист и си плаща за услугата, ако може така да се нарече. Като не си поне малко съпричастен към хорските мъки и преживяни страдания, поне не публикувай такива коментари. Остани си със здраве!
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 7aa3f3627c |
|
30. 30. Съжалявам за всички случаи, в които пациентът не е получил адекватната медицинска помощ, но не всички лекари са толкова лоши, колкото се описват по-горе... и аз не съм медицинско лице.
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: d8481aa1b8 |
|
31. 30, ясно е, че не всички са такива. Но при тях това е личностна деформация, изкривяване. Казваш, че не всички са такива, но ако /не дай боже/ ти или твой близък попадне на такъв, като описаните случаи... със сигурност няма да кажеш, че не всички са лоши, а има и добри.
Преди време гледах в предаването на Карбовски как на един човек му отрязали ръката поради лекарска грешка.
Човекът беше шофьор, с 2 малки деца, и се чудеше как ще ги изхрани и изучи... искаха му 20 х. е. за протеза, която трябвало да се сменя на всеки 4 години и всеки път да дава по толкова за нова. Не е единичен случай, помисли си какви са тия хиляди евро, които искат от хората за една операция или протеза! ЗА КАКВО са им толкова пари, за какво! И не става въпрос за 1 човек /лекар/,а за цяла безкрайна верига медицински лица, с чиято помощ е възможно да се случва това...
"Лекарска грешка" и никой не носи отговорност! Едни други се защитават на принципа "гарван гарвану око не вади". Стига вече сме си мълчали и сме се примирявали да ни рекетират, ТЕ СА ТАМ ДА СЛУЖАТ НА НАС, НИЕ ИМ ПЛАЩАМЕ ЗАПЛАТИТЕ!
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: caf9712d91 |
|
32. Да така е, но за съжаление повечето лекари забравят, че трябва да помагат на хората и го превръщат в бизнес:(затова и населението ни страда толкова. Единят ще те увреди и ще те прати при другия, другия ще те доувреди и ще те прати до третия и така да не казвам до къде...
|
...
| преди: 13 години, 2 месеца hash: cd156f7e17 |
|
33. Цялата ни даржава е такава... пак в бургас каквиса некадарници... ас понеже раждах там направо едва уживях искахами и пари, захварлихаме в предродилна бес никво внимание никво наблюдение...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
