 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Климактофобия - страх от стълби
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 3721 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 16 години и от близо година имам климактофобия, което означава страх от изкачване и слизане по стълби. Честно да ви кажа, не знам от какво ми се появи, като малка бях сънувала как падам по стълби някак от високо и се събуждах рязко и дишах тежко, но това е било отдавна. Изведнъж както си бях в училище започнах да изпитвам паника, задух и страх от стълбите без да съм имала реална злополука, която да я е причинила. Мен по-скоро ме е страх да слизам отколкото да се качвам. В училище стълбите са някакви сиви и се сливат една с друга заедно с пода и тъй като съм късогледа и не ги виждам и те ми се сливат и ми е като равна пътека, дори с очила този факт не се променя. Може би ако бяха разноцветни нямаше да ме е така страх, но съм слизала и по друг цвят стълби и пак беше така. В училище проблема ми е голям, винаги търча да вярвя пред приятелите ми, защото ако съм зад тях, те вече са в стаята, а аз още съм на началото на стълбите и затова гледам да ги изпреваря, за да стигна преди тях, но понякога ме подминават и аз оставам сама отзад цялата тресеейки се и винаги се държа или за парапета или за стената, изпитвам ужас ако съм между двама човека и няма къде да се държа. Картинката става страшна, когато някоя учителка или дете иска да се хване за парапета при изкачване и съм длъжна да се пусна и го чакам да мине, за да сляза. Съучениците ми забелязаха и аз им обясних как ми се сливат стълбите и те казаха само ''о кофти'', никой не идва да ме хване под ръка или да се опита да ми помогне. Добре, че в блока ми имаме асансьор. Споделих на нашите за фобията и ме водиха на психиатър, после на психолог и нищо не стана, казаха ми да си се държа и толкова. Искам да я преодолея и акъла не ми побира от къде се е получила, но направо свят ми се завива в училище, голяма паника е и никой не ме разбира, опитвам се да слизам бързо, но имам чувството, че ще се пребия, а не искам да ме гледат как се треса и се държа за стената и едвам слизам, чувствам се обект на подигравка като ме погледат без дори да кажат и дума. Някой от вас има ли тази фобия или ваш приятел? Знаете ли как да я превъзмогна и какво значи тя и защо се е получила? Много бих била благодарна ако ми разкажете ваши такива случки и какво мога да направя, за да съм по-добре, да съм си както преди.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: e3fc1ee2cb |
|
1. Проблемът ти изисква специалист.
Може би психиатър или психолог.
Ако психолог разгадае какво е провокирало това състояние (фобия), може и да се справиш.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 344ae952fe |
|
2. Знаеш ли, направи ми впечатление, че си писала за цвета на стълбите. По-скоро си провери зрението, да не се окаже, че ти наистина не ги виждаш, защото имаш проблем с разпознаване на цветовете. Можеш да се движиш по стълбите в твоя блок, за да се успокоиш. Когато слизаш стъпвай с десния крак, след това с левия, но пак на същото стъпало. След това пак с десния. Аз пък не обичам да се возя на асансьор, обаче няма как, нависоко съм. Опитай се да го преодолееш това. Човек през живота си се сблъсква с много различни страхове. Най-голямата борба е да се бориш със себе си, най-голямата победа е да победиш сам себе си.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: b67bff2d60 |
|
3. От няколка месеца и на мен ми е страх не знам защо. Имам чувството, че ще се търкалям надолу, когато слизам.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: be66165820 |
|
4. Отиди на очен лекар да ти проверят зрението. Може да трябва да ти сменят диоптъра очилата. То сигурно всеки човек ако не вижда добре стълбите ще го е страх...
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 684c1d9b4d |
|
8. Номер 1-Писала съм, че съм ходила и на психиатър, и на психолог и нищо не ми помогнаха. Четете по-внимателно.
Номер 2 и 4-Стълбите са сиви и се сливат, това е проблема. Ако се редуваха синя, зелена, червена, можеше и да е по-добре. А отностно моето зрение аз си виждам размазано на далече, но имам много малък диоптър 0, 3 и имах преди очила, но ми казаха, че с тея и без тях виждам еднакво, така че не идва от там проблема. Той е на психическа основа, мисля си че ще падна и редовно ми се случва да изпусна последното стъпало и не отразвам, че съществува и се хвърлям и е се чудя какво става. Много ясно, че първо съм си провелира зрението преди да искам съвети от хората. Това за зрението го бях споменала също, явно наистина не четете.
от авторката
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 08bd886b77 |
|
9. А преди да ти се появи страха, случвало ли ти се е, докато слизаш по стълби, да изтървеш някое стъпало, да се стреснеш и да си помислиш нещо като "за малко да се пребия"?
Случвало ли ти се е, преди този страх да се появи, да губиш равновесие докато слизаш по стълби?
Не мисля, че е от зрението.. аз съм с -4 диоптъра (не 0. 4) и без очилата съм слизал по стълби. Всъщност мога да слизам по стълби и в абсолютен мрак без да мога да ги различа (често ми се случва, тъй като съм в нов блок и още нямаме етажно осветление). Така че не е зрението.
На по-малки/къси стълби как се справяш? Ако са само 4-5 стълби по-добре ли се чувстваш като слизаш?
Ако слизаш приклекнала? Ако слизаш докосвайки земята с ръка (не е хигиенично да го пробваш, но може да си представиш ситуацията и да усетиш дали нещо ще ти прави проблем)?
Идеята ми е да определим коя част от слизането по стълби точно те плаши. Според мен основният страх ти е свързан със загуба на контрол, но това е само предпложение. Имаш ли други такива интересни неща в живота си, които може според теб да са свързани с това, че искаш всичко да е под контрол?
Също е интересно защо като слизаш и има други хора около теб, страхът не изчезва и дори може да се усили. Логиката подсказва, че ако има други хора около теб и се пребиеш на стълбите, ще има хора, които ще ти помогнат и ще те изправят на крака по-бързо. Но поведението ти не е логично.
Така че това е друг възможен основен страх - страхът от провал пред други хора.
Разкажи малко повече за обстоятелствата около появата на страха - в близките седмици/месеци нещо съществено да се е случило? Нещо с училище, гаджета, родителите, социалната група, хобита и тн.?
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 0eead4d84d |
|
10. Защо не пробваш да оттренираш страха си? Всеки ден можеш да изкачваш и да слизаш стълби на различни места, но с условието да не се хващаш за парапета. За начало можеш да пробваш в някой блок, като повтаряш за деня многократно процедурата. С всеки следващ път ще увеличаваш темпото на слизане, а в различни дни може да сменяш местоположението и стълбите. Когато човек върши нещо с голяма честота на повторения, мозъка и способностите на индивида привикват. Давам пример: Ако работиш в автосервиз и всеки ден ти се налага да отстраняваш един и същ проблем по двигателя на дадена марка автомобил, то ти в един момент ще привикнеш с работата си и ще започнеш да я вършиш без дори да се замисляш. Същото е и със страха. Отделяй по един час на ден в това занимание и съм сигурен, че в даден момент ще разбереш, че няма нищо страшно в това да качваш и слизаш стълби. А напротив, даже е полезно и здравословно.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 07531d4672 |
|
11. Когато слизаш или изкачваш стълби задължително мисли за нещо хубаво, което ти се е случило или предстои да ти се случи. Това помага.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: b2069ce7d2 |
|
12. Добър ден! Този разказ наистина ме заинтересува, защото аз самия винаги съм бил със този страх! Винаги съм се питал каква ли е причината, и не мога да обясня не само на другите, но и към себе си! Дълги години не можех да слизам нормално-трябваше да стъпвам и с двата крака! Качването ми е по-лесно, но не мога да не се държа за стената(не и за парапед)! Преди 5-6 години почти се бях отървал, но паднах и фобията ми се върна отново! Напоследък ми стана по-лесно, защото се научих да слизам по парапед и крача спокойно! Но все още имам известни проблеми! Надявам се вече да Сте по-сигурна и да нямате проблеми!
Момче на 16г.
|
| преди: 9 години, 3 месеца hash: 30575a3639 |
|
13. Трудно е да преудолееш някаква фобия сама. Потърси психолог или психотерапевт защото една фобия докарва и други със себе си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
