 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Полудявам ли?
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1774 пъти
Здравейте. От известно време имам проблем близо 3 години. Стана ми така откакто навлязох в пубертета. Точно преди да тръгна за училище ми прималя появи се едно бяло петно пред очите ми. От тогава живота ми се обърна станах много притеснителна и нервна. Не исках да излизам, защото си мислех, че ще припадна и ще умра и всякакви глупави мисли. Затворих се, като излизах сама почвах да се изпотявам, задъхвах се, виеше ми се свят, едно такова неспокойство. Излизах не защото искам а защото трябваше.. правех го насила. При най-малкото нещо почвах да се дразня, всичко изглеждаше нереално, мислех, че ще се побъркам. Един ден излизах дланите ми се изпотиха и почна едно ацки силно сърцебиене всее едно ще умра не можех да дишам. Беше ад.. всяка нощ плачех.. Толкова зле бях.. Мъчех се ацки много. Това беше много болезнено за мен. Кръвното ми беше доста високо. Ходихме на лекар в Пловдив, правиха ми кардиограма, кръвни изследвания, щитовидната жлеза и ЕЕГ, абсолютно всичко беше добре, освен в ЕЕГ-то имах нарушен алфаритъм, но невроложката каза, че това изобщо не пречи на нищо. Всеки ден ми мериха кръвното, и винаги беше около 140 на 100. Преписаха ми невролакс казаха ми, че всичко е от пубертета да бъда по-спокойна, но уви. Пиех го един месец и постоянно ми се спеше. Лятото бях на море, през цялото време бях като пияна, виеше ми се свят не исках да излизам, ужасявах се когато оставах сама, не исках да ходя с нашите никъде. Винаги исках да се пребирам. Никой не ме разбираше.. Даже ме упрекваха, че си измислям и провалям всичко.. Съсипвах се, както си седях изведнъж през мен минаваше някаква вълна и имах чувството, че ще падна.. последната вечер нещо ми стана спеше ми се а не можех, изпотих се, започнах да се въртя.. стана ми лошо, имах чувството, че нещо ме люлее, повдигаше ми се.. Изтичах в тоалетната да се наплискам.. Молих се, да не умра. При пътуването за вкъщи си мислех, че ще умра, че полудявам, че въм болна от нещо и така нататък. От тогава започнаха тези натрапчиви мисли от който не мога да се отърва. Вдигала съм и 180 кръвно-моментно. Не знам какво да правя вече и какво ми има. Искам всичко това да спре уморих се.. Само да допълня като малка съм се натровила била съм алергична от лекарство и не сме знаели припаднала съм (10-15мин продължителност) и са ми открили огнище. Лекуваха ме 3 години от Епилепсия с Депакин, и огнището се махна нямаше ми нищо. Единственото притеснително беше, че след припадъка започнах да се свивам в себе си все пак съм била на 3-4 години, говорех си сама, взимах си пръчки или хартийки и си представях, че съм някъде където всички са около мен, обръщат ми внимание и ме обичат.. Ходих на психолог заради това и те казаха, че това е нормално и ще го преодолея. на 9 години спрях.. но все пак от време на време се овкубвах от света в мислите си, което е напълно нормално, всеки мечтае. Имах прекрасно детство, не знам какво ми стана в един момент. Всичко уж е от пубертета а аз не го вярвам, имам чуввтвото, че съм в омагьосан кръг.. Моля редакторите да публикуват разказа ми, найстина имам нужда от помощ.
15г.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 1457fbee97 |
|
1. хей
при мен е общо взето същото. Разбирам те и ти съчувствам, защото знам какво е. Миналата година по това време изведнъж ми причерня и припаднах на улицата. Като се прибрах кръвното ми беше много ниско и от тогава почнаха лекарите. В края на учебната година ми стана лошо, почнаха да ми се потят дланите и сърцето ми щеше да изскочи. Лекарите ми казаха, че си измислям, сама съм си го била правила и т.н. Правиха ми изследвания, уж всичко окей, но след оня случай се наплаших, влизам в магазин примерно и ми става лошо имам чувството, че ще припадна и гледам да изляза на въздух. В училище е същото и като прибавим и стреса става ужас. И на психолог ходих, каза ми че сама си ги правя нещата, нищо ми нямало и съм мислела постоянно за лошо. Но не е така, постоянно си мисля, че припадъка ще се повтори и т.н и вече луднах честно. Разбирам те, не знам твоето на какво се дължи, дано е временно и да отмине. Знам какво е, защото съм минала по тоя път и все още е така. Може да е наистина от пубертета, може да е нещо временно. Щом ти е високо кръвното, най-вероятно е от това. За високо кръвно почти нищо не знам, само това, че трябва да избягваш стрес и че ти е лошо и ти се вие свят. Ако се окаже от това, най-вероятно ще отмине бързо, просто си в такава възраст. Избягвай да мислиш за това, трудно е , но се опитай. Намери си занимание, което да ти отвлича вниманието. Искам да ти помогна по някакъв начин, тъй като все едно си написала част от това, което се случва и на мен.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: faede20e02 |
|
2. Мила, и аз бях така след като ме оперираха от дискова херния, даже викахме и бърза помощ. Ще ти кажа как се оправих след 6 месеца паника-със спорт и здравословна храна, зареждане на батериите със слънчеви бани на някоя пейка и пак спорт /силов с гирички и собствено тегло леко кардио с почивки/. Това е формулата. Спираш да мислиш за глупости, доволна си от себе си, животът ти има смисъл и хормоните ти се нареждат. Пробвай и ще усетиш сигурността в себе си и прилив на енергия и сила....и пиши след време за новата ТИ.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 60d223581f |
|
3. Здравей, аз имам(имах) твоя проблем, преди 1-2 години, сега съм на 17.Аз също съм от Пловдив, нека започна от там, че една обикновенна сутрин пътувах с автобуса към училище. Една спирка преди това обаче, извенъж ми прилоша, виеше ми се свят, започнах да се изпотявам, сърцето ми щеше да изкочи, ушите ми щяха да експлодират от шум.. Молех се да ида до следващата спирка по-бързо, мислех, че буквално ще умра.Слезнах от автобусна, едвам се довлачих до спирката и седнах, постоях малко и ми мина всичко. Имал съм и още такива случай, не ми достига въздух, сърцето си от биене го чувам в ушите, но от 1 година не е ставало нищо сериозно. Ходих в ДЦК(до картите) с направление от личния, направиха ми кардиограма, всичко беше идеално, каза ми, че се дължи на бърз и усилен побертет.. Така и стана, мина ми. Пожелавам ти късмет и бързо "оправяне".
П. С. А, и още нещо, пий поне 2 литра вода на ден!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 1ee20cb1fd |
|
4. Миличка, трябва да посещаваш някой добър психолог. Говори с родителите си за това, а ако не те подкрепят или не вземат това на сериозно отиди при училищния психолог.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 8c6c5010d4 |
|
5. Ами колкото и банално да ти звучи само ти си тази, която може да си помогне. Аз бях в същото състояние, дори още на моменти ми се случва. Люлееше ми се едно такова, имах чувството, че постоянно пропадам и залитам. Стреснах се, мислих, че умирам, затворих се в себе си, започнах да чета в интернет за някакви тумори и други простотии и накрая от това побъркване стигнах до скенер и ЯМР. Подлудих и родителите ми, докато не отидох в Пловдив при един професор, който ми каза, че нищо ми няма, изписа ми едни хапчета на билкова основа, които ги пих около две седмици и се оправих. Не си мисли обаче, че всичко е станало от хапчетата, аз самата някак си се навих, че вече съм добре и ще се оправя и то наистина се случи. Започнах да мисля и да се тревожа за други неща и това люшкане и другите неща изчезнаха. Сега отново ми се появяват от време на време, но знам че е при притеснение и тревога. Просто сме такива деца. Винаги ще си останем по-чувствителни и особени, дори когато излезем от пубертета и това не трябва да те стряска. Не може всички да са хладнокръвни използвачи и лицемери, има ги и такива като нас. Аз също като малка се затварях в себе си и си говорих самичка, мечтаех си за някакви неща и си ги представях и до ден днешен се случва. Просто си такъв характер, успокой се и спри да се тресеш. Мисли си, че тези години сега, които ги имаш ще изчезнат и всичко ще е било потене и откачане. Отдай се на хубавите моменти, въпреки че получаваш тези сърцебиенета и други неща. Захвърли ги настрана и през това време излизай, ходи на екскурзии, харесвай, обичай, влюби се, ще видиш как изведнъж тези неща, които преживяваш ще утихнат и вече няма да ти създават проблеми. А това, че си по-чувствителна и се страхуваш от смъртта и тези неща, означава че си просто едно обикновено момиче, което живее и чувства
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 2ef03380de |
|
6. Класическо паническо разстройство. Трябва да промениш начина си на живот и мислене коренно. Едва тогава ще ти мине или поне отчасти. Можеш да пиеш и антидепресанти, но те не лекуват, а само те подобряват временно. Прочети повече за паническите атаки в нета. Успех :))
ЛЛ
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 62ca0de592 |
|
7. здравей когато бях на 17 ми се случи същото това се нарича паник атаки и спокойно от тях не се умира. И аз като теб съм имал чувството че ще се пръсна или ще откача или ще загъба съзнание но това никога не може да ти се случи. Само който не го е изпитвал това чувство той не знае колко е гадно. Паник атаките при мен, продължиха повече от година и половина може и 2 да са били но с времето ще започнеш да ги контролираш на мен най много ми помагаше като имам паник пристъп да запазя хладнокръвие знам колко е трудно но се получава и много важно нещо е да дишаш това помага много. Ако имаш желание за разговор можеш да ми пишеш скайп spun_95
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 90fdfbbfe4 |
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: b2bfa66045 |
|
11. Абе номер 6... какво паническо разтройство... ти май не си в ред.. И номер 8..
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: d52692b8b1 |
|
13. Нищо ти няма напълно добре си..нервна си повече ..просто да не ти пука напълно нормална си си
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 78c788e1c9 |
|
14. И на мен ми прилича на паническо разстройство. Имал съм паник атаки и нещата са били много подобни. Самото разкриване на същността на "болестта" намали много от симптомите (което доказва, че е психосоматична).
Може да опиташ с техники за дишане - по-специално дълбоко и бавно дишане, което е силно успокояващо. Има такива пранаяма техники - начини за дишане в йога. Например:
Вдишваш докрай 3 секунди, задържаш 3 секунди, издишаш докрай 3 секунди, задържаш 3 секунди и повтаряш - прави го в удобна поза с изправен гръб (да не си облегната). След десетина такива вдишвания и издишвания, ще си няколко пъти по-спокойна. Дълбокото дишане стимулира т.нар. блуждаещ нерв да успокои мозъка. Това е нерв, който тръгва от мозъка и стига до сърцето, белите дробове и храносмилателната система, но по-важното е, че е свързан с най-примитивната част от човешкия мозък - лимбическата система и това означава, че директно може да влияе на най-базовите емоции. Страхът е една от най-базовите емоции, така че с правилно дишане, страхът може да се намали многократно и дори да изчезне.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
