За психолога ли съм?
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 1627 пъти
Здравейте, за пръв път реших да говоря за проблема си. Ще ви опиша всичко и искам да ми кажете дали според вас съм за психолог или терапия?
Нека започна с това. Не знам доколко възпитанието ми има отражение върху ми днес. От дете аз винаги съм била заплесната нанякъде и фантазьорка, с розови очила на носа и до ден днешен. Това помага да си оптимист, но... Струва ми се, че съм твърде добра. Една личност, която почти разкарах от ежедневието си, ми влияеше... Общо взето, Май изгубих умението си да изразявам мнение! И стана така, че изгубих критичната си преценка. Резултатът? Ами, мачкат ме, предават ме. Яд ме е и искам да спра да го допускам!
Какво да сторв? Ето какво наблюдавам при себе си.
Страх ме е да отправям предложения на определени хора (колеги, приятели), защото мисля, че не ме харесват и ще откажат, следователно.
Страх ме е от критика... Самата аз си отправям достатъчно от същата. Искам да съм максимално изрядна и безупречна и винаги ме боли от забележки.
Страх ме е даже да се карам с хората, защото понякога от гняв плача - не от разстройване, а от яд.
Страх ме е да си изказвам негативните чувства в лицата на хората, защото съм виждала саморазправи и т. н., много грозна работа. И винаги се притеснявам, че може да си навлека бой, да ме причакат пред нас, да ми отмъстят по ужасен начин и т. н.
След последната ми връзка и до любов не ми е. Идеята за близост ме вбесява, отвращава. Има хора, с които си пиша по фейсбук, но стане ли дума за излизане лично (ние се познаваме лично с тях и се виждаме по други поводи, професионални най-често) - изчезвам.

Да ходя ли на психолог? Искам да си помогна и да се освободя от тези нерви. Искам да разгърна потенциала, който знам, че имам - и да бъда личност, без да ми пука кой ме е предал и кой ме е наранил.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 7 месеца hash: 3c7e6c3a51

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не си за психолог и има решение. Спри да се интересуваш от другите и да търсиш тяхното харесване и тяхното одобрение. Просто приеми че твоите си работи, успехи, неуспехи, болежки и радости са си твоя работа, а не на хората.

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: d956e7ce9d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Според мен е малко крайно да говориш за психолог на този етап, аз лично също съм имала такива моменти, ако съдя по думите ти-ти си човек, който си поставя цели и ги следва. Опитай да излезеш с човек, който познаваш съвсем малко или отскоро. Провокирай се. Не е нужно да е мъж, може и да е жена. Опитай да защитиш позиция си без да повишаваш тон и се пробвай да не го наричаш "критика" или "забележка", а "съвет". Дай си малко време, не се насилвай, да кажем 1-2 месеца работи малко по малко върху тези неща. Ако няма ефект-все пак няма нищо лошо да потърсиш психолог! Дори мисля, че е полезно за всеки човек.

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 36c689101f

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Жалко е, наистина. Не, не си жалка ти или проблемите ти, а това, че всеки човек си има свойте проблеми в живота и се бори с тях, разнообразни, разнознаячни от всчкакъв вид и естество. Забелязва мнението на масата невежи хора да твърдят. че отидеш ли при психолог значи си луд, превъртял или нещо подобно. Аз мисля, че точно тези хора имат много голям проблем, и и в живота и ежедневието си няма голяма вероятност да намерят правилният съвет, помощ, подкрепа (има изключения) по ред причини. Нормалните хора имат проблеми, и те могат да бъдат разрешавани с помощта на психолог. Хората, които се страхува да отидат на психолог, също имат проблеми, част от които не ги забелязват. Аз самият искам, но все не намирам време да отида. При теб обаче е наложително, защото можеш да изпаднеш в някоя депреся.

 

...

горе^

преди: 9 години, 7 месеца hash: bad9c03f87

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Ох и аз съм същата като теб :(

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 317e80a8bf

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

8.   Проблеми на голямото Его. Вярваш си, че си най-важната на света, искаш да си супер звезда и затова се получава така. Споко, още много хора сме като теб (аз включително). Решението е да не гледаш толкова сериозно на живота, бъди по-весела и по-позитивна и по-приемаща. Егото е временно - докато умрем, Съзнанието е вечно. Лао Дзъ е казал "Този, който не се състезава, няма конкуренция".

 

...