Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

108.   Аз съм номер 106. По мое настояване и по схема, предложена ми от лекаря, спрях гадното тритико. В момента на намал;яване на дозите се чувствах добре. Но когато спрях напълно - криза... Не ми се говори за какво става въпрос, един ад, от който искаш да избягаш кати се самоубиеш. Да, такива мисли ми минаваха. Една седмица се гърчех и отидох на друг лекар - изписа ми золофт и някакво хапче за сън. Не ме хвана... Изписа ми друго хапче за сън - пак не ме хвана... Отчаях се-не бях спала точно 3 денонощия. Преди беше само безсънието, после се появиха ппаник атаките - особено като си легна. Задушавам се, следя си дишането, горя, а сърцето ми се пръска. Смених и тази лекарка - отидох при друг, който ми каза, че съм за ривотрил. в началото ми подейства супер - натрапчивит емисли изчезнаха, спях, но... започнах да залитам и да усещам странна еуфория. От 2 мг ми го намали на 1 мг и пак ужас. Явно имам някаква психологическа зависимост, пак безсъние, пак кошмари. Вдигна ми дозата, но сега се питам ривотрилът лекува ли изобщо или просто тушира симптомите? И какво ще стане когато го спра? Ще стана ли наркоманка? Отчаяна съм. Имам бебе на 6 месеца, което гледат родителите ми. Чувството за вина и че полудявам ме побъркват. Пред развод съм, никой не издържа покрай мен...
Всичко е в главата и трябва силна воля, за да препрограмираме съзнанието си. Забравих да кажа, че имам и Хашимото. МИло, сладко Хашимото, което бавно и последователно съсипва живота ми.
Ще пробвам с психотерапия, дано помогме. НИкога не съм пила лекарства, а сега се задръстих с дроги. Искам да спра лекарствата и да съм нормалерн човек и нормална майка.

109.   от Авторката - номер 108, казват, че когато станеш майка покрай грижите за детето ще се оправим

110.   109, не е вярно. Напротив. Чети за следродилната депресия. Ако мислиш, че едно ревящо и вечно изискващо нещо ще те оправи, както и хаоса от хормони ще е добър за психиката ти, лъжеш се. Първо се стабилизирайте, после ставайте майки!

111.   Аз съм номер 107. Към 106: Пишеш, че сменяш лекарите, но какви са те? Защото тези състояния са за психиатър. Ако не си ходила при такъв специалист-отивай, без да се срамуваш. Прави ми впечатление, че ривотрила ти е в голяма доза. Аз съм пила на ден 3/4 от таблетката, но от 0, 5мг, или 0. 375мг, а ти пиеш 2мг. Ривотрила действа успокояващо, спират страховете и паник атаките, но се пие за кратко време - до 3месеца, защото води до зависимост. И винаги се спира по схема. В твоето състояние наистина имаш нужда от него, но дозите ти ги определя лекар. Моят психиатър с ривотрила ми изписва винаги и антидепресант - Анафранил и Флуанксол. Флуанксола също се пие 2-3 месеца и после оставаш на Анафранил. Но всеки лекар преценя според състоянието. Кураж и успех!

112.   Здравей, номер 111. На психиатър ходя. Знам, че това е адска доза, но иначе присто не спя и покрай това почнаха и паник атаките. Пила съм флуанксол, но от него попучих секрет от гърдите. Има нещо, което ме смущава - снощи пак спах зле, нищо, че вземам конска доза ривотрил. Дали започва да не действа при ман? Искам да се насладя на майчинството, а съм физическа и психическа развалина. ПОнякога има надежда, но тя угасва след всяка адска нощ. Съпругът ми съшо започна да не спи. Аз пия ривотрила втора седмица. Психиатърът ми обясни, че нямало да стана зависима. Явно състоянието ми е тежко, щом е преценил, е тази доза ми е добре. Искам да го намалим и да ги спираме. Макар, че се притеснявам да не почнат пак атаките. Притеснявам се, че при мен е на психична основа и че ставам психически зависима от лекарствата. когато спирах тритикото бях ок, но когато окончателно го спрях - почна адът... Детето има нужда от майчица, а аз се измъчвам, че не давам на детето си това, от което се нуждае...

113.   И аз пия антидепресанти, ама да ви кажа... нищо особено не е. Знам, че трябва сам да се справя. А всъщност вие на гърба на кой живеете? Защото човек ако остане сам, ще се махнат и симптоми и всичко, ако проявите самостоятелност. Аз излязох от депресията, ама сега разбирам, че всичко си зависи от човека. Ако искате - можете. Ако не искате - търсете оправдания колкото искате и занимавайте хората с проблемите си.

Стъпете си на краката малко - ако хората, които сега ви търпят умрат? Какво става? Оставате сами и какво - ще се справите, защото иначе значи да умрете и вие. Стигнал съм до извода, че тези симптоми с паниката и депресията идват, когато не поемаме нужната отговорност. Лично мои разсъждения, нападайте ме колкото искате, имал съм същите проблеми и само сила му е майката за справяне. А не да разчитате на "друг" да ви оправи, или квото и да е което опира до "друг" човек.

116.   аз съм момче на 20 години и съм така 2 месеца и повече казаха ми да ида на псехиатър ама не утидох :) не трябва да мислиш отрицателно а положително и нети трябват дианксити и други боклуци аз пия дианксит от месеци няма полза от него мисля да си зема на д-р тошков невролаксин и глог мента и валериана нети вреди защото са на билкова основа и трябва дасе пият не 2 3 дена а месеци невролаксина е 9 10 лева а друго 2 2 и нещо

117.   Здравейте! Към 113 - Нещо не ми се вярва да си се справил с депресията. Казваш, че още пиеш антидепресанти.
Хората тук не търсят оправдания-напротив - търсят помощ, защото не могат да намерят причината за това си състояние. Знаеш ли колко е трудно да анализираш себе си и какво те е довело до това. Вярно е че много хора бъркат депресията с депресивното състояние. Защото депресивни състояния изпитват много хора, но не всички изпадат в депресия.
Недей така да упрекваш хората, че едва ли не са слаби и затова не могат да се справят. Това не зависи от силата на характера. Зависи от емоционалността на човека, от способността му да изразява и контролира емоциите, от начина на възприемането им.
И не толкова силата на характера, колкото постоянството и разбирането на близките помагат.
Към другите-споделяйте си проблемите! Нека близките ви знаят, че имате проблем. Иначе как да ви помогнат?
Кураж на всички!

118.   Еволюцията продължава. благодарение на нея хората все повече ще осъзнават, че възможноста да разсъждаваме е най-голямото ни наказание. не знам какво точно искам да кажа, но това го сънувам често и се шашкам, защото сънища не помня.

119.   Здравейте! През 2007 год. за пръв път получих паническа атака след тежко неврологично заболяване. Неврологът се опита да ме лекува в продължение на една година с антидепресанти и приспивателни, но нещата вместо да се оправят се задълбочиха... Стигнах до там, че един ден просто не желаех да стана от леглото, бях загубила смисъла. И така една седмица... Станах, за да видя новородения си внук. И реших, че е крайно време да отида на психиатър, след като си правих какви ли не изследвания и разбрах, че не умирам от наизлечима болест, защото нещо постоянно ме души, вие ми се свят и сърцето ми ще изхвърчи от гърдите и трепера като лист. Лекарят беше много внимателен, разказа ми всичко за болестта, изписа ми лекарства - сертран, който пих в продължение на една година и лексотан, който пия и сега от време на време, когато се почувствам напрегната - по 1/4. От есента на 2009 год. съм получавала точно 3 пъти панически атаки, които туширам със спокойствие, така ме посъветва психиатъра и дозата лексотан. Повтарям си това, което и той ми каза - всичко е илюзия на мозъка, болките не са истински, ти не умираш и нищо лошо няма да ти се случи! Вземам хубава книга и задълбочено чета... и аката преминава. И между другото не съм напълняла нито с кг през годините, през които пих какви ли не лекарства. Трябва да поискаш да се измъкнеш от дупката, това е истината! С помощта на специалист, лекарства, твоята собствена воля и хора, които те обичат и те покрепят:)

120.   Подкрепям изцяло номер 117 трябва да има някой до теб който да ти помага и сайтове като този са много полезни. От 10години съм с депресия и паническа атака опитах какво ли не, от антидепресанти до психотерапевти и нищо. Щом спра антидепресантите всичко започва отначало. Аз съм силен характер боря се повярвайте, но е много трудно. Само едно знам когато започна всичко нямаше интернет и нямах толкова информация си мислех, че имам някоя срамна болест вид лудост и че съм единствената която страда от това. Дълго време не смеех да кажа на никого и да потърся помощ. Сега чета много знам, че има и други хора като мен и ми е по-лесно да се боря. Затова споделяйте и се борете не е лесно но е възможно.

121.   От Авторката: хора, моя психиатър казва, че щом депресията ми нее се поддава дори на Анафранил(най-силният антидепресант), значи нямам депресия, а нещо друго, каза че може да е "негативна психоза". Това се лекува с антипсихотици(невролептици). Замислете се!!! А за социална фобия казва, че хомеопатията помага много при фобии! Затова борете се и пробвайте всичко. Другата седмица отивам за консултация при двама специалиста и вероятно ще мина на такаа наречените невролептици. И м/у другото жестоката тревожност, за която ви говорех вече не ме мъчи от както пия Анафранил! И не са му много страничните ефекти. И когато ми предстои да ида някъде не ми се свива стомаха от притеснение, а съм мноооого по-спокойна. Забелязвам, че промените в ежедневието малко ми помагат да се чувствам лееееко по-добре. Ако не ми помогнат никакви хапове ще ходя и на екстрасени, затова борете се още, преди да се откажете от живота си! пиште, ако някой вече пие невролептици и най-вече, ако случайно някой е стигнал до Лепонекс!

122.   113 съм: Повярвайте ми лекувам се от тежка (самоубийствена на моменти) депресия. Имал съм моменти в които съм бил на крачка да приключа, но го преосмислях.

Не искам да завися от хапчета, терапевти и други глупости, за това просто няма какво да го мисля. СПРЯХ да го мисля - изобщо не ми пука - излизам навън, каквото ще да става, да става. Не е депресивен епизод, както някой го описа. А с това оплакване нищо не правите освен да се самонавивате - "Ето има и други, значи не сме най-зле. " Не мога да се оставя на това състояние и не точно, че се боря с него - по-скоро се научих сам да не му отдавам внимание - никакво! Каквото има да става, просто нека се случи. Писна ми да живея в страх, или да завися от хапчета и т. н.

От както не пия антидепресанти съм бил на крачка от паник атака, но вместо да си повтарям, че е илюзия на мозъка си казвам - "Достатъчно силен си за да се справиш със тъпия симптом", вдишвам един път, усещам цялото си тяло и докато издишвам усещам как спокойствието ме залива...

Сигурен съм, че има МНОГО хора, които са се оправили завинаги от тези неща (депресия и паник атаки), прсото те вече не четат такива теми, защото живота им е друг и нямат нужда да си припомнят старите гадости. Убеден съм в това, както съм убеден, че силата на духа е това, което ще ни избави, а не това да се оплакваме кой от кой е по-зле.

Искам да завися от себе си, не от хапчета, не от хора, не от терапевти... искам сам да си градя живота и да не разчитам някой (или нещо, като хапче) да ме спасяват. Чувствам се доста добре, надявам се да се задържи, да не е само временно.

123.   Пак съм 113 към авторката: Направи ми впечатление последния ти пост и най-вече "Ако не ми помогнат никакви хапове ще ходя и на екстрасенси".

Ето тея шарлатани се хранят от такива като тебе - от нещастието на хората, а вие им слагате парите в бездънните джобове. Ти разчиташ някой, или нещо да те оправи, но просто няма как. Много ми е трудно да го обясня с думи, защото аз стигнах до тоя извод след доста време - просто хората могат да помогнат за друг тип проблеми, не за нещо което е вътре в теб, което не се вижда и над което само ти имаш власт.

Искрено ти пожелавам да се оправиш по-скоро, но недей да търсиш още и още и още хора и екстрасенси и дивотии - от това няма какво да спечелиш. По-скоро се вгледай в себе си и в хубавите неща от живота - има такива - дълго време бях забравил да ги гледам, но наистина ги има... положително отношение съм света му е майката. Първият коментар към темата е май най-правилния, но и най - труден за постигане, защото трябва сами да си го направим.

124.   Здравейте и от мен. Изчетох всички коментари и до някъде се успокоих, че не само аз съм така. От 7години и аз съм със тревожнност и от 5, 6 години се лекувам с Ривотрил и Ципралекс, но няма оправяне. И наистина всичко е в начина на мислене. Трудно ще се справим с това положение, но със сигурност лекарствата няма да ни помогнат. Сега аз постепенно намалям хапчетата и ще се боря. Ще ми е много трудно понеже работя в магазин сред хора, но няма да се предам, защото съм самотна майка и съм длъжна да го направя. Борете се хора защо пък да не можем. Все пак за тези заболявания има надежда за разлика от др. като Спин, Рак и т. н. Да не дава господ. Горе главите хайде да не мислим повече за това дори да не четем тези форуми, това не е позитивно.

125.   Здравейте,

Чета всички коментари и виждам във всеки по нещо от себе си. Мога да пиша много за ада, в който живея от две години, но не това е идеята ми.
Искам да ви предложа нещо и започвам от главата за краката. Да направим група за подкрепа.
Четох наскоро книга, писана от американски психолог и оттам ми дойде идеята.

Изпадам в Депресия за трети път и както предишните пъти се зарових в Интерент, форуми да видя дали няма някакво чудодейно лечение, дали някой не споделя как е излязъл. Наистина като че ли тези форуми се четат само от хора, които страдат. Мисля обаче, че все пак можем да си помогнем взаимно. Хора, които не са изживявали това не могат да разберат колко е трудно, как не можеш да се "стегнеш". Идеята ми е не да се оплакваме, а да получим разбиране от хора, които са минали оттам и да научим нещо от опита на другите. Според мен дори тези, които са се възстановили могат така си помогнат да не се депресират отново. Ще пиша на тези от вас, които са оставили е-mail, а ако някой друг иска да опитаме, пишете на този:

********************

А сега накратко за мен:

Изпадам в Депресия за трети път и то бързо и неконтролируемо. Хапчетата не ми действат, психиатърката ми не е в България и се ужасявам да потърся друг психиатър, макар че май ще се наложи. Искам сама да поема контрола над живота си и да се справя трайно с депресията си, защото явно тя не е само единичен период в живота ми, а хапчетата няма да решат проблема. Казват, че отчаяните ситуации изискват отчаяни средства. Опитвам варианти, които не съм опитала досега и се надявам на принципа проба-грешка-случаен успех все да намеря разковничето.

Преди две години усетих, че се разпадам и не мога да функционирам. Слабо си спомням как започна всичко, каква беше причината и изобщо беше ли много съществена, тогава атмосферата в работата ми беше ужасна и сигурно и това е имало значение, наред с другите неща, които се бяха натрупали. Откакто се помня се боря с ниско самочувствие и чувство на отчаяние, но този път болката беше непоносма и имах чувството, че се разпадам, че не мога да се справя с това сама и се обърнах към психотерапевт. Нямах никакво подобрение, а ходех редовно. След това потърсих психиатър, за да мога с хапчетата малко по-бързо да възстановя контрола върху живота си, да не се мъча, да си намеря нова работа, тъй като междувременно компанията фалира. Взимах Ципралекс и депресията отиде към мания, изхвърчах от работата, която бях започнала, потънах още по-дълбоко, въпреки опитите ми да се контролирам и пак се озовах при психиатъра си. Взимах Атаракс против постоянния страх и Золофт за депресията. Сега съм на Ламиктал (лекарство за контрол на колебанията в настроенията) - уж да ме поддържа, за да не затъна отново, но си затъвам здраво. И така стигнах до тук. Сигурно има причина.

Успех на всички!

Модератор - не публикувеме контактни данни. Не правим изключения.

126.   Минал съм през това наистина е зле дори и още съм малко така но не е както преди виж ся
1 Мисли позитивно
2 Немисли за това какво ще се случи и колко ще продължи
3 Избягваи алкохол и цигари...
4 бъди спокоен и се весели немисли за нищо гадно несе нервираи бъди спокоен...
5 Отиди при психолог тои ще ти помогне ;)

128.   От авторката, благодаря 126

129.   Здравейте. На 23 години съм момче. Имам този проблем от 3 години. Посещавал съм психо терапевт и психиатър. Пил съм хапчета, но само 1, 2 пъти досега. Отначало мислех че имам проблем с бъбреците или със сърцето, но после разбрах(пални изследвания), че е тази ужасно досадна болест - депресивно-страхова невроза.
Минал съм през всички страхове и симптоми (така мисля аз) Потене на ръце, панически атаки, фобии, нервност, болки в главата, високо кръвно и тнт..
Винаги съм гледал да не пия хапчета а да оправя нещата сам :)

За тези години съм разбрал, че всичко това е от начина на живот, от не задоволяването на нужди, от стресови ситуации, от ежедневното натоварване и т. н. т
Да си представим, че нервната система е въже.. То се изтънява от всичко това и колкото по тънко е въжето толкова по-чувствителни ставаме. Като стане конец, започват тежките състояния..

Това е състояние което е променливо. Има хора (като мен) Които влизат и излизат от тези депресии.. Като излезе някои може да заживее щастливо месеци и години и пак да се върне. Може да излезе и никога да не се върне и предполагам много хора не могат да го преодолеят дълги години. Това е до човека и начина му на мислене, но всички ние които имаме и сме имали този проблем сме склонни към това състояние.
Съвет:
1. Ако сте в напреднала фаза - идете на психолог да ви изпише хапчета (важно е да е читав лекар)
2. Напишете на 1 лист нещата които ви дразнят и 1 по 1 ги елиминирайте.
3. Не съм голям читател, но ви препоръчвам книгата Мета Тайната.
4. Започнете да се храните здравословно.
5. Започнете да спортувате (препоръчвам Кардио и Фитнес тренировки + 2 пъти седмично йога), но може и др. спортове. Ако нямате време.. намерете, а ако нямате финансова възможност за лъскави фитнеси и йога тренировки направете фитнеса тичайки + домашни упражнения а за йогата има книги и youtube. com

6. И не на последно място - Вярвайте в нашия съвършен Бог Исус Христос, четете библията и се учете от нея. Аз се уча от нея, не съм научен, но ще продължавам да се уча сигурно до края на живота си.. Нека се смирим и да кажем майната му на дявола който се крие ежедневно и ни дразни и ни кара да правим лоши неща и после да сме в такива ситуации или по-лошо никога да не влезем в депресия и да останем лоши до края на живота си.. Обичайте и правете така, че и вас да ви обичат.

И така лека полека ще излезем от това състояние и ще живеем пълноценен живот, но най-важното за мен е да бъдем с Бог и в хубави и в лоши времена за да може и Той да е с нас ;) Той придава смисъл..

Успех на всички борещи се с тази болест и Бог да ви пази пазете се и вие :)

131.   За последния коментар - много вдъхновяващо! Благодаря ти от сърце!

132.   казвам се Краси четох целия форум и искам да споделя с всички вас ; има една прекрасна билка казва се енчец, тя е за душевни натоварвания и тревожни мисли. прочетете повече за нея също и билката страшниче. мисля че ще ги намерите в билковите аптеки. Тези билки са бълкарски и растят по планините. Ползвала съм ги и са добри. Успех

134.   спрете антидепресантите и пийте хапчетата Happy day. Действат по-бавно, но са много ефикасни аз ги пия. Намаляват и теглото. Купете си книгата Подсъзнанието може всичко на Джон Кехоу.

135.   A аз от близо месец пия солите на д-р Шуслер и по-точно номер 5 наистина действат по-бавно но има ефект и са по-безобидни.

136.   Здравей, до скоро и аз бях в твоето положение, без желание за живот, без вяра в утрешния ден. Не можех да се концентрирам, сякаш имаше нещо на мозъка ми някакъв "облак" в главата ми който не ми позволяваше да мисля трезво и всичките натрапчиви мисли постоянно заредени в главата ми, нямах желание за нищо, нямах желание да стана от леглото сутрин. Събуждах се рано и се чувствах ужасно, изпитвах празнота, сякаш имах огромна дупка в гърдите. Постоянно ми се плачеше, за най- малкото нещо плачех, чувствах се толкова слаба. Каквото и да започнех да правя завършваше с провал, нямах сили да го довърша. И така 6 месеца... Ужасен период от живота. Добрата новина е че има изход... Аз го намерих за себе си и си бях обещала аз се измъкна от това състояние да споделя начина... Аз започнах да водя по активен начин на живот, повече движение. По здравословно хранене и като цяло по леки храни. Но това което наистина мисля, че ми помогна да се справя е чаят от жълт кантарион - съвсем натурален антидепресант, но си намери билката, не тези чайчета с филтрите, пий редовно и все пак в умерени количества. Аз си го закупих от аптеката 1, 38лв пия го от 2 седмици и се чувствам много по добре. Успех

139.   деанксита трябваше отдавна да е забранен. Той води до пълна лудост. Дори лудост е малко да се каже. Взимайте Хепи Дей, или от фитнес магазин си купете аминокиселините от които той се състои. Аурорикс но в малки количества. Витамини - непременно. Синбиотик. Ензими. Калиеви минерали. Музика на Хайдн през ноща - тя не е дразнеща но не е и тъжна, така че одобрява сънят. Депресията идва от недоспиване, защото мозъкът се заседеда с енергия в не будно състояние. Иначе ще имате ниска енергия на мозъка. Много често поради ниската енергия на мозъка, не може да контролираме реалноста, и тя ни изненадва, което ни докарва стрес. Омагьосан кръг.. Ако човек е на място като психика, хората с които се среща ще се държат по-добре с него, защото ще имат респект от него. И така живота ще тръгне. С мозък на макс - ще сте макс. Мозъка може да прави чудеса.

140.   Вивдам че доста от вас смятат че хомеопатията може да им помогне с фобооте и душевните проблеми но не
ХОМЕОПАТИЯТА Е ПЪТ КЪМ ГРОБА недейте да се подлъгвате да пиете тези неща те наистина ще ви вкарат в гроба да не говорим пак ако се разболеете от плевмония или нещо сериозно което изяква да се пият лекарства хомеопатичните лекарства блокират всякакъв вид антибиотици било то за гълтане било то на инжекции ЩЕ СИ ОМРЕТЕ И НЯМА КОЙО ДА ВИ СПАСИ говоря за класическата хомеопатия която в по голяма концентрация на лекарството да дории в малките трудно се антидотира или бобще не се антидотира НЕДЕЙТЕ ДА СИ ПРЕВРЪЩАТЕ ЖИВОТА В АД.

141.   Здравето е в главата, а не в аптеката! Мозъкът е като компютъра, каквато програма му заредиш с такава ще работи! Ако искате да работи правилно вашият компютър, изчистете го от вирусите и излишната информация! Водата е извор на живот! Вие не сте болни, а просто сте жадни!

142.   Здравейте!Не искам да навлизам в подробности за моята съдба, но само ще ви кажа едно- майката му Е ПОСЕЩЕНИЕ на психолог/НЕ НА ПСИХИАТЪР/ И ПОЗИТИВНИ МИСЛИ. НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ ДА ВИ ВЪВЛЕКАТ СТРАШНИТЕ МИСЛИ НА БЕЗИЗХОДИЦАТА

143.   От Авторката до номер 142 - така е, но едно оточнение да добавя - не психолог, а психоТЕРАПЕВТ и в доста случай включването И на психиатър помага страхотно!

144.   Само едно ще ви кажа аз бях в същото положение липсата на работа, пари и сериозен приятел ме докараха до това положение. НО позитивното мислене много ми помогна, не мислете отрицателно - мислете си само за хубави неща. Един сериозен приятел и много Секс могат да направят чудеса - радвайте се на малките неща около вас който ви заобикалят всеки ден. Всичко е в главите ви и не ви трябват хапчета

145.   Здравейте на 22 години съм и най-вероятно имам паническо разтройство поне това са симптомите. И тези дни съм много разстроен , дори ми се идва да се разрева на глас. Хората казват, че трябва да не мислиш за лошото, но просто започнаха да идва от тялото, едно задушаване за момент и си мисля, че ще умра. Това се получава тогава, когато съм сам навън, от два дни просто гледам да излизам на по малки маршрути било до магазина или пред блока. Но да се върна малко назад, преди няколко 2-3 месеца вдигнах изведнъж много висок пулс до 180 и се изплаших, помислих, че ще умра, но това не ми попречи да си върша работите след това. Получавах такива пристъпи, но с времето някак си ги стопирах и за определен момент изчезнаха. От както се затопли замерях, че пулса ми в покой от 70-75, се повиши на 90-100 и рядко спада най-много до около 80. ( не знам дали от жегите, но се притеснявам).

Мисля си какви не работа, че ще получа инфаркт, че ще умра и т.н. По рано ходих на лекар и ми направиха кардиограма, която няма отклонение, преди дни ми направиха и Ехография, която не показва отклонения. Изследвах си и хормона на щитовидната жлеза, но в деня след като си направих ехография усетих едно чувство в ляво на гърдите и се стреснах, защото там е сърцето панирах се за кратко пак. На моменти и аз се чудя какво е това, дали от сърцето, но тези усещания се движат и по надолу и продължават чак до корема и по ребрата отстрани и отзад. Въпреки изследванията се чудя какво може да е, може и сърдечна невроза да е. Но аз съм притеснен сега и от така наречените паническо разстройство.

Придобих в последно време много лош навик да си меря пулса винаги, когато лежа, когато седя, когато вървя навън и тогава замерих пулс около 150 и се стреснах отново. Ще ви кажа, че този пулс си го меря сигурно по 200 пъти на ден, дори телефона ми е до леглото, когато спя и пак го меря. Но да се върна на паническото разстройство, което се характеризира с моментно чувство, че ще се задушиш, ускорен пулс и силно безпокойство и това започнах да го получавам, когато вървя сам. Вчера например с майка ми ходихме до планината да се раздвижа малко, но в мен имаше безпокойство, започнах да си мисля, че от ходене да не ми стане лошо и че няма да има бърза помощ, но горе долу се сдържах.

Днес бях при дядо ми, където гледа овошки намира се на 500 метра и докато се прибирах сам пак ми секна дъга изплаших се и побягнах, за да се прибера по бързо. Студент съм, сега не учим и сме в къщо, но какво ще правя, когато почнем отначало есента ? Как ще живея за бъдеще така. Много съм притеснен и поради факта, че нямам приятели, чувствам се сам и много не излизам. Живея в малък град, много съм притеснителен и не чак толкова добре в общуването, толкова години не успях заради тази причина да се сближа с хората. Не съм имал и приятелка, да има кой да ми помогне психически в този труден момент Ще е трудно, защото сега в този момент много трудно ще мога да си хвана приятелка още повече ако имам този гаден психичен проблем. Освен това сутринта ми е супер депресивно и започнах да пия алкохол, за да потискам някои симптоми, лежа през повечето време в къщи и не знам какво да правя- сам, тъжен, прегърнал възглавницата и направо не знам.

146.   Не се унищожавайте! Антидепресанти не помагат! Единственият изход е интензивното дишане. Успех!

147.   Здравей 145!
По възможност потърси помощ от специалист. Най-добре е психиатър, който да предпише лекарство, и психолог. Комбинираното лечение е най-добро, но все пак струва пари, ти си знаеш.

Най-важното е да знаеш, че не си луд, няма да умреш, не си болен. Всичко, което ти се случва е психосоматика. Това е лечимо. Ще чуеш много съвети за положително мислене, за дишане и т.н. Тези неща помагат, но трябва време да успееш да ги прилагаш, а понякога без чужда помощ не става.

Категорично спри с алкохола. Той само ще ти задълбочи проблема и ще ти създаде нови. Никое свястно момиче не харесва лъхащ от сутринта на алкохол приятел.
Не пий лекарства, непредписани от специалист.

Антидепресантите са много видове, ако на един помага, на теб може да не помогне и даже да ти навреди. Не се притеснявай, потърси специалист. Факта, че осъзнаваш проблема си, означава че си решен да се справиш с него,м а това е началото на успеха.
Пожелавам ти много сили да се справиш, любов и подкрепа за да не се чувстваш самотен.

148.   1. Повечето тук Ви съветват да отидете на психиатър, но май никой не Ви насочва съм конкретен психиатър, аз мога да кажа, че горе-долу нормални са д-р Анета Аничкина, работи на Гладстон, в нета и има телефони, както и д-р Асен Карадалиев, кабинетът му е в сградата на неврологията на 4-ти км на първия етаж. Аничкинa не работи със здравна каса, Карадалиев работи.
2. Микроклиматът у дома Ви е много важен, взаимоотношенията с хората, с които живеете в един дом, дано да са добри.
3. Колкото и да не Ви се иска - срещайте се и разговаряйте с хора.
4. Колкото и да не Ви се иска - спортувайте, нещо, което Ви е приятно, примарно плуване, каране на колело, тенис на маса или дори просто разходка в парка.
5. Вярвайте, че всичко ще се оправи и се борете всеки ден да изпитате някакво удоволствие от нещо, дори да е само за 15 минути в началото.
6 Прочетете "Излекувай живота си" на Луиз Хей

149.   Братле номер 145 и аз съм така от два месеца пия сега серопрам още 10 дена и го спирам, но да ти кажа чесно от него незнам дали ми е добре, като го спра ще разбера и аз мн се притесних но всички казват че от това не се умира карай да е весело и тва е не се сърахувай

150.   Збдравеите. аз сьщто сьм една от вас и искам да ви кажа, че в всеки един коментар намирам нещаза себеси, неща закоито мисля и се тревожа. Но знате ли какво ме притиснява наи-много факта че непрочетох 1 коментар в които да се пише (и аз бяах така преди 5г ) апо скоро(и аз сьм така от7г). Ровеики се в подобни саитове очаквах че ще намеря наккво решение за себе си и занет ели какво мисля че това споделяне е само по себеси една терапиа. Хубавое че може да споделм, само хора в подобно положение могат да разберат. Приатлите ми коит неса много ме подкрепят окоражават но няма как да разберат

154.   Аз съм така от 15години пих какви ли не антидепресанти ходих и на психотерапевт, докъто пия лекарствата всичко е на ред като ги спра всичко почва от начало. Опитвах с билки с хомеопатия и с какво ли още не не помага. Всички давате разни съвети за начин на мислене за правилно дишане, но когато човек е в такова състояние не може да мисли правилно та какво останало да диша. Не знам дали изобщо има измъкване от това аз вече не вярвам, ако някой е успял нека каже как зщото до сега не съм прочела някой да го е направил.

155.   Здравейте! .. предполагам, че повечето от вас са чували, че в депресия не се изпада за 1 ден. Това се случва при хора с по лабилна психика, хора на, които в различни етпи от живота са преживели някакво разочарование, загуба на любим човек и. т. н. Това се случва защото не споделяме с никой нещата, които ни тревожат, независимо от какво естество са те. Разбира се не всичко се споделя, но все трябва да има на кого да се доверим. Бих казала на всеки един от вас да помисли, коиса нещата довелиго до товасьстояние. Защото винаги има минало все нещо ни е измьчвало, колкото и незначимо да е за едниза други е пагубно... Ако имате вьзможност променете нещтото, което вие смятатече е вашия проблем.

157.   от 145 до 147: Явно ще трябва да се посещава психиатър, но в малкия град е малко сложно. На такива места всичко се разбира, някой ще разбере за проблемите ми и след това ще е трудно да се сближа с хората, за тях ще си един луд и нищо повече.

Преди 2-3 месеца търсих работа, която не успях да намеря. Останах разочарован, сега просто съм в безизходица, на моменти не ми се излиза от къщи, за да не получа пристъп изпивам малко алкохол и само тогава излизам. Знам, че ще развия алкохолизъм, че с това до никъде няма да стигна. Но когато дойдат такива пристъпи имам чувството, че ще се задуша изплашвам се, вдиган пулса, дори и кръвното за 5-10 минути. Разбирам, че проблема е на психична основа, но просто не мога да го регулирам дойде ли това, просто усещам едно неприятно усещане в гърдите мисля си, че ще получа инфаркт, получавам сърцебиене от страх и когато пийна 50-100 грама отпускам се и тези неща изчезват. И като направя сметка на ден изпивам по 500 грама алкохол по различни части на деня. Когато се опитвам да заспя ми е до леглото, че когато се стресна, за да има какво да ме успокои.

Знам, че никое момиче няма да ме хареса, аз просто и преди това нямам много опит. Бях много стеснителен, срамежлив, а сега просто не знам. Въпреки, че бях на кардиолог преди продължавам да поддържам пулс от рода на 90-105, когато легна спада и до 80. Този пулс е другия проблем за ПР, на моменти си мисля за най-лошото. Чудя възможно ли е всичко това да е от стрес и нерви? Разбирам да се ядосах за момента, правил съм го, но това продължава примерно за 30 минути и след това пулса се връща в ритъм. Иначе баба ми ми даде от нейното успокоително лексотан, но имам чувството, че това не ми влияе. Все едно нищо не съм пил, а уж се води от силните хапчета.

158.   От Авторката - Номер 146 говори глупости!

159.   Знам, че никое момиче няма да ме хареса, аз просто и преди това нямам много опит.
-------------------------

Е, стига, де. Давай го малко по-положително, с тази нагласа нищо не печелиш.

Ягода

160.   Здравейте аз съм така от година. Имах сърцебиене и кардиолога ми изписа антидеоресант. Проклинам деня в който му се доверих. Като ги спрях минах през такъв ад че като се сетя и се моля повече никога да не го изпивам. Ходя на психотерапевт и силно. Се надявам да има ефект наплашена сам от лекартвата не ставах от леглото не исках да излизам, повращах треперих не можех да спя сутрин се бтдих в пот и корема мй на топка й това замради тапия антидепресант който пих. Сега пия дормимлант билкови и пчелно млечице. Пак ми е замотано на моменти мй се гади и мисе свива коремчето но знам че всичко е в главата ми и ще се боря без лекарства. На 24 съм искам си предишния живот, искам да си имаме и бебче и сега когато приятеля мй е готов аз се страхувам:((

161.   Здравейте! Искам да споделя и аз своите страдания. Всичко започна преди малко повече от година. Изведнъж, както си бях на работа ми прилоша, получих сърцебиене, изпотих се, разтреперах се. Сетих се, че не съм хапнала нищо от предната вечер и го отдадох на това. След това започна едно притеснение, един страх - да не ми прилошее отново като съм гладна и щом усетех нещо такова, веднага взимах захар. Сега резултата е следния - за 1 година -23 кг. отгоре. Постоянен страх от прилошаване. Вече ме е страх да излизам на улицата. Щом тръгна и се разтрепервам, пребледнявам, свива ме корема, обливат ме топли вълни. Усещам как всеки момент ще припадна. Не влизам в магазини, учреждения и т. н. Наложи ли се, цялата се разтрепервам. Живота ми е ад. Минах през всякакви лекари. Остана последното - психиатър. Записах си час. Той е последната ми надежда. Много бих искала да намеря тук сред вас хора с подобни на моя проблем, за да можем да го коментираме и много се надявам да има и такива, които вече са го надживели.

162.   От Авторката към номер 161 - Пиши подробно какво ти е казал психиатъра.

163.   Не мога да повярвам каква дълга и безсмислена тема!
Ако въобще се се интересували за начини на лечение - не може да не сте попаднали на изследвания и доказателства, че депресия се развива изключитгелно само при ЛИПСА НА ОМЕГА-3 мазнини / РИБЕНО МАСЛО/ и се лекува с постоянен и щедър прием на същите.
Това е есенциалната мазнина, без която мозъкът е абсолютен АУТ! Липсата води не само до депресия, а и до шизофрения. Потърсете, прочетете.