 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Психичен проблем
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1900 пъти
Здравейте,
Може ли да ме посъветвате по следния проблем? Аз съм мъж на 25г. и през последните 2-3 години се случиха неща, които серизно удариха психиката ми - лични проблеми, в работата, в семейството и т. н. Проблемът се корени в това, че някак много сериозно се вгъбих и затворих в себе си, работих, не се оплаквах, но в един момент осъзнах, че психическият проблем става сериозен - без да давам явен вид пред други хора изпитвам постоянно напрежение, страх, безнадеждност, отчаяние - абе всичко гадно, за което може да се сетите. Казах си - ок, изпусна се да стигнеш до тук, но трябва да има начин да излезеш от блатото. Миналата година опитах да си почина малко, подейства, почувствах се нов човек, но малко след това пак изпаднах в това гадно състояние, което не мога да определя дали е депресия, нервно разстройство, или нещо друго. Отново си казах - ок, щом веднъж съм могъл да изляза от дупката поне за малко, ще успея пак. Е не - тази година опитах пак да правя нещата, които преди са помагали - никакъв резултат. В един момент се чувствах толкова зле, че реших тайно, без никой да знае, да отида при личната и тя да ме насочи към специалист. отидох пред кабинета и се върнах - не можех да си представя как казвам, че имам проблем на психична основа. Сега не знам какво да правя, нямам сили да изляза сам от това положение, от друга страна не мога да разчитам на никого. Вече съм голям човек и аз съм опора на семейството ми, а не те на мен (говоря за родителите, нямам жена и деца). Аз съм този, който има сериозна работа, изкарва добра заплата и се грижи за много от нещата. Тоест вече аз съм човекът, от който се очаква да решава проблеми. А самият аз съм един голям проблем сега.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 9c985e4053 |
|
1. Мисля, че развиваш депресия. Тя е нарушен метаболизъм в мозъка, който може да се дължи дори и на дисбаланс в храненето ти и т. н. Препоръчвам ти да се пуснат кръвни изследвания ПКК, хормони и т. н. Възможно е да имаш проблем и с щитовидната жлеза -- също прилича на депресия.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 6a95fb44cb |
|
2. Здравей, аз не съм специалист, майка ми е психиатър, и по повод проблеми подобни на твоите, сме говорили много. Не мога да се наема да кажа в частност при теб какво е, но прилича на генерализирано тревожно разстройство. В нета има материали за това, доста даже, и аз харесвам статиите и материалите на един доктор-психиатър Тенчев. /дано модераторите пуснат името, не е за реклама, ами човекът ми се вижда специалист и доста интелигентен, ако и да идва леко циничен в разсъжденията си някой път/. Струва си да се прочете.
Съветът ми е - виж се със специалист, безумно е да не можеш да споделиш, че имаш проблем, пък на каква основа е, остави лекарят да прецени. Но трябва да споделиш за проблема. Понякога, лекарите са небрежни и изписват хапчета, вместо да се занимават с поведенческа терапия. Пак казвам, аз самата не се наемам да говоря за проблема ти компетентно, но мисля, че ти нямаш нужда от лекарства, а от признание на това, че по някакви причини имаш житейски дилеми, а от там - фрустрация, което може би ще се повлияе от поведенческа терапия и откровено споделяне с терапевт - психиатър, или психолог.
Ако имаш някакви конкретни въпроси, мога да помоля майка ми да ти отговори - тя е психиатъра.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 918a06698c |
|
3. Няма нищо срамно да споделиш пред ЛЛ, че чувстваш тревожност и напрежение. Тя ще реши дали имаш нужда от специалист.
Има леки антидепресанти, които притъпяват тези състояния и могат безпроблемно да се спрат по схема.
Успех!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: d3325fe761 |
|
4. Ако чувстваш празнота безразличие към работата си и хората на нея, значи най-вероятно не работиш това, което искаш.
Още по-гадно е когато и хората на това място са неприятни и не можеш да поприказваш с един нормален човек(там).
Помисли дали е така!
Ако си съгласен с това, помисли дали има нещо, което обичаш да правиш извън работа.. или искаш да правиш(което те влече най-много без да се замисляш за парите).
Превърни хобито си в твоя професия.
Защото само тогава ще се чувстваш щастлив, пълноценен и ще бъдеш с хората, с които ще споделяте еднакви интереси.
И дори мечтата ти е да пътуваш и да разузнаваш света, има начини как да искарваш пари от това.
Потърси как ще узнаеш!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 2731e74aed |
|
6. Това, което казваш се случва поне на половината население на земята. Мился, че да ходиш на лекар няма смисъл. Той ще ти предпише лекарства, от които ставаш като наркоман. За това-прочети книгата ''Как да спрем да се безпокоим". След това започни да четеш книги за духовно израстване и успоредно с това споделяй с някого за проблемите си, а не се затваряй в себе си. Успех :)
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: c39754fcb2 |
|
7. Събери смелост и отиди на психолог. Нужен ти е. Не се притеснявай всички сме били така. Воля и усилия и ще се оправиш. Съжалявам за проблемите, които са те сполетели... Надявам се да се измъкнеш от това положение. :)
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: f964707f0c |
|
8. Сякаш прочетох моят живот. Всичко това го преживях преди 10 години, когато още работех. Съкратиха много колеги, работата се умножи и натовари, стана много изнервена и аз сдадох фронта. Психическото разцентроване, донесе и здравословни проблеми, болки в корема, главоболие, нямам апетит. Работата на смени ми обърка и спането, бях тотална развалина. Започнаха обиколките по лекари. Гастро, нервно, психо и какви ли още специалисти съм посетил, всеки те тъпче с лекарсва и аз съвсем изперках, идеше ми да се хвърля през прозореца, не можех да стоя на едно място, не ме свърташе. Заради главоболието отидох при невролог, разказах за състоянието си, и той ми изписа "Деанксид", едни малки розови хапчета, после научих, че ги наричат таблетките на щастието, защото повишавали серотонина в организма, а той е главният регулиращ хормон, който осигурява така необходимото ни спокойствие. Това млади момко е твоят проблем, намалял е в организма ти именно този хормон. Съвета ми е, отиди на НЕВРОЛОГ, не на психиатър(от него ще стане по зле, ще те превърне в парцал). Има много антидепресанти, но на мен този Деанксид най добре ми подейства, не ми пречеше на шофирането и на работата(работех с токове), леко се понася и меко действа. Ползвах го 5 месеца и после още 1 месец, плавно намаляване и накрая спиране напълно. Вече 10 години нямам проблеми, но няма и нервене. Отиди при невролог за консултация и лечение.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: e3542f164c |
|
9. Автора:
Благодаря много на всички за мненията! Относно Деанксита - пробвал съм, успях да си взема без рецепта. В началото беше ок, но след около месец започнах да се чувствам супер отпаднал, постоянно ми се спеше, направо едвам ходех. Спрях го, оправих се, после пак пробвах, за да се уверя, че е било от него и същото - по-спокоен, но направо като парцал. А уж ефекта трябваше да е обратен - да съм по-жизнен. Освен това не ме правеше по-весел, нито щастлив. Само съвсем леко по-спокоен.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 2a08713d0d |
|
10. Предполагам, че повечето хора се притесняват от много неща и съвременният свят ни сблъсква с много трудности които ни подлагат на стрес. Нормално е - но е вредно и трябва да се справим.
Аз също съм тревожна личност - и изпитвам страх, вярвам в собствените си сили и мислене и вярвам, че мога да се справя. Но доста често изпитвам тревога - от най - обикновени неща, например трябва да изляза. Звучи глупаво - нали. И все пак си изпитвам тази тревожност. А и аз като теб - трябва да отговарям и да се грижа за много неща и има хора, разчитащи на мен. Аз също не мисля, че мога да си позволя каквото и да е поведение. А трябва да спазвам определени норми.
Обаче намирам начин да се справя.
Изпитвам тревога - казвам си, да нещо нормално - и все пак защо се притеснявам? От еди какво си - тогава какво очаквам да стане, да се случи, защо мисля, че това ще се случи, а това ли е най - вероятно да се случи? Ако да - си казвам, добре де - но все пак трябва да го направя, така че притеснен или не - ще го направя.
Или пък съм тревожен - просто защото не знам какво ще се случи - тогава си казвам, все нещо ще измислим тогава на място.
Или съм тревожен без да знам защо - тогава си казвам, добре де но тази тревога ще отшуми и е нормално сега да се чувствам така.
Но като цяло гледам да не се сблъсквам с висока отговорност с нещо непознато - на скоро ми предложиха повишение - отказах го, щяха да ми дават двойно - но пък като си представих отговорността която ще трябва да поема и се отказах. Аз съм тревожна личност - те ще ми дават висока отговорност. При това тези средства не мисля, че щяха много да подобрят качеството ми на живот и не си заслужаваше. Предпочетох да си остана на по - ниската позиция но е позната и знам, че съм добър там, а отговорността е ниска.
Ти също трябва да се замислиш, дали работата не те натоварва прекалено много.
Въпреки че съм тревожна личност обаче, в стресови моменти когато другите се объркват и блокирват - аз спирам да се притеснявам, за кратко се измествам извън ситуацията, сякаш нищо не се случва и започвам да мисля обективно какво може да се направи.
Обичам да планирам и обмислям нещата, да ги анализирам и да мисля различни варианти. Много съм кординиран и си правя график за цяла седмица напред - към който се опитвам да придържам.
Не мисля, че има някаква точна рецепта - но можеш ли да избегнеш стресови ситуации - избегни ги. Опитай се да сведеш живота си до рутина. Мисли обективно.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 239058a242 |
|
11. Трябва да отидеш на психолог. Това е решението. Може преди това да си направиш тест за депресия, ако искаш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
