Майка ми е психично болна
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 2510 пъти
Здравейте. Такова нещо не е лесно да се сподели на всеки, затова реших да се допитам до хората тук, пък и е анонимно, нищо не губя.
До колкото знам, всичко е започнало при раждането ми. Родителите ми са ми разказвали какво по-точно се е случило, но не си спомням с точност. На кратко майка ми е щяла да ме загуби, докато е била бременна с мен в осмия месец, мисля. От там е изпаднала в някакъв ужасен страх, паника, че ще ме загуби. И от там стартира всичко. Оттогава майка ми на работа не е ходила, цялото семейство издържаше баща ми. Беше пълен ужас. А майка ми само това я интересуваха - парите. Ако нямаше пари - няма нищо, не може и да живее. Не знам много - много когато съм била малка какво е, но когато станах по-голяма и ходех да училище започнах да разбирам. Майка ми беше полудяла съвсем, веднъж дори беше направила опит да се самоубие почти пред очите ми. Беше се нагълтала с хапчета. Лекарите ѝ определиха диагноза ''биполярно разтройство''. И от там нататък всичко беше болници. Едва издържах да ходя на свиждане при нея, да видиш собствената си майка в това състояние е ужасно. От толкова силни медикаменти беше една отпусната, само ѝ се спеше и нямаше енергия за нищо. Другото е, че ако се опиташ да говориш с нея тя се изолира и дори не те слуша и името да ѝ изречеш за нея сякаш не си в стаята, не съществуваш. Говори си сама, смее се сама, крещи, буквално крещи, чува се и на улицата дори. Веднъж беше отишла в старото ми училище, за да вика на началната ми учителка. Не можете да си представите с какъв срам съм се върнала при тази учителка, която е страхотен човек и дори се опитваше да ми помага с каквото може.
По принцип съм позитивен човек, но да гледаш собствената си майка така омърлушена, да не говори с никой само със себе си и с баща ми е ужасно. Да я гледаш как крещи и плаче в стаята все едно някой я е намушкал с нож е просто неописуемо. Със сълзи в очите в момента се чудя какво да правя. До преди няма и 2 месеца беше наред. Взимаше медикаменти, но вече трябваше да се намалят. И когато ги намалихме всичко започна отначало. Когато тялото ѝ приемаше въпросните инжекции беше добре. Но незнайно защо вече и те не помагат. Дори работи от 4 месеца насам към една фирма. И като се замисля, ако началникът ѝ я попита нещо и тя не отговори 5-6 пъти и не върши работата си както трябва ще я изгонят най-вероятно.
Дори мрази собствените си родители. Буквално ги мрази - не иска да ги вижда. А те са вече хора на възраст. Ще се осъзнае за тях, но ще е късно. Имам и по-голяма сестра, която вече завърши, но е зле с успеха. Работи в супермаркет. Разглезена е и дори да я обичам като сестра и да я уважавам е така. Тя е най-разглезената от цялото семейство. Ти да отидеш да ѝ оправиш стаята и тя да се прибере без да забележи, да ѝ намекнеш и тя да ти каже ''аз какво да направя, някой да те е карал''. Не се оплаквам от това, че се старая успеха ми да е на ниво и да чистя вкъщи и да готвя. Всъщност, ако може да се каже аз вече така ''разпускам''. Сестра ми е същата, затворена в себе си. Не споделя на абсолютно никой, приятелки си няма. Има си сериозен приятел от доста години и ще се мести да живее при него, но там, където ще живеят се намира на около 200-300 километра от нас ако не се лъжа. Изобщо не ѝ пука какво другите ѝ говорят, че не харесват този човек.
Не знам в каква среда съм попаднала, но знам, че тук не е моето място. Но в крайна сметка не мога да зарежа майка си. Първо заради себе си - момиче на 15, къде мога да отида? И второ защото майка ми ми е родител. Тя се е лишавала от много неща, за да осигури всичко, което имам в момента. И няма да е никак правилно, ако я оставя сама, на произвола на съдбата.. Единственото, което имам нужда в момента е майка ми да е добре. В ново училище съм, имам нужда да е всичко наред. Но в крайна сметка чувствам, че всичко, което трябва да направя е да остана силна и да преживея това, защото има хора, които за загубили най-близките си хора - родителите си. И аз мога да ѝ помогна. Като нейна дъщеря ТРЯБВА поне да се опитам да ѝ помогна, а не да бягам от проблемите.
Какво бихте ме посъветвали да направя? При нейния психиатър не можем да отидем, защото работи когато майка ми е на работа. Какво да правя, как да постъпя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 3 месеца hash: 5366ae8980

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Бил съм в подобна ситуация... затова бих те посъветвал да направиш всичко възможно и да почнеш от сега да се подготвяш... след като завършиш средното си образование да отидеш да учиш в чужбина... Бъди сигурна, че така ще е най добре за теб, а и за майка ти защото за всеки родител е най важно детето му да се развива и да успее в живота... тук съм почти сигурен, че няма да имаш тази възможност в условията в които живееш...!!!

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 6d21ba34ed

гласове: 1 2 3 4 5   (29 гласа)

2.   Ти си прекрасно дете! Дано нещата в живота ти се наредят, но не знам какъв съвет да ти дам. Просто бъди силна и потърси подкрепа от близките ти.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 4caafb7237

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Моята майка е подобна... помня, че като бях по-малка нещо и стана, нещо я разчуства и и потече кръв от носа, беше много кръв и тя беше изцапала кухненската мивка. Имаше един кървав тампон на белите плочки на плота, а майка ми лежеше на леглото и гледаше така сякаш умира(винаги е преиначавала нещата... колкото и да е много -това е кръв от носа... какво толкова, нормално е като вдигнеш кръвно? ) изведнъж се закашля, не знам с кръвта ли се задави или друго стана, но аз много се уплаших и се скрих в ъгъла и си запуших ушите, когато ме видя се развика, че тя щяла да умре, а на мен не ми пукало... тя винаги вдигаше кръвно от най-малкото нещо. За по-големите неща лежеше по няколко дена и ставаше да пие хапчета порсед нощ и да обикаля апартамента издавайки някакъв странен звук, нещо като много тихо охкане. Общо взето лягаше да умира около два пъти всеки месец като почти всеки ден викаше за нещо и аз оставах без джобни от цялата история(обичаше да ме манипулира с парите си, които все не и стигаха при положение, че имахме достатъчно да водим много по-висок стандарт на живот, а тя все спестяваше и все нямаше). Аз като се разболеех ме обвиняваше, че не съм се пазила и сега ще заразя нея и ще лежи две седмици. Не казвам, че е симулирала, но преиначаваше нещата. Ако, се вживееш в проблемите си наистина можеш да си докараш някоя нервна криза или да вдигнеш кръвно, но не разбирам, защо ти е да се саморазболяваш и да измъчваш и себе си и другите. Въпреки, че имаше много проблеми не ходеше на психолог, а трябваше, но за сметка на това се опита да прати мен, защото се оказа, че аз съм безчувствена и социопат? , само защото ми писна да ме манипулира със здравето си и реших да не и обръщам внимание. Веднъж излязох на вън с приятели които тя познава включително и родителите им и от някъде им беше взела даже телефоните и закъснях малко-бях на 18 и се прибрах в 12:30 вместо в 11:30. Като се прибрах тя беше звъннала на майката на приятелката ми, която за щастие е лекар и я е успокоила малко, но все пак вече беше в криза и се беше нагълтала с някакви хапчета и охкаше на леглото. Еми как да не съм социопат като не мога да се видя с приятелите си-да кажеш да съм се прибрала пияна или надрусана-не съм. Знаеше къде съм, знаеше с кой съм, но не! Давай да умираме за едното нищо! Не, че нямаше да се обадя, че ще закъснея, ама не мога като съм наказана без телефон. Сега не знам как е, защото се изнесох от нас и живея в мир и спокойствие, нещо което ти препоръчвам да направиш при първа възможност. Не изпивай угризения, защото и те не изпитват като ни провалят детството и живота. Веднъж разказах тези неща на една приятелка, която е психолог и тя направо се учуди, как не съм се провалила в тази среда в която съм живяла. Ако, не друго това ме научи да съм силен човек и да не оставям да ме манипулират и колкото и да ми е трудно да държа на своето. Също ме научи на самостоятелност, защото след като напуснах дома си трябваше да започна от нулата да градя всичко от начало, да се боря за всичко което искам. Моят съвет към теб е да не се предаваш, казват, че психическите заболявания се предават по наследство, но се предават, ако ти се предадеш и се оставиш да станеш като майка си. При първа възможност напусни дома си и иди колкото се може по-надалече. Може да ти е много трудно, но си заслужава! Свободата е най-хубавото което можеш да постигнеш! Свобода и независимост!

 

...

горе^