 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Депресия ли е това?
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 1563 пъти
Здравейте. Ще споделя как се чувствам.
Доста черногледа съм. За абсолютно всичко. Мисля, че съм изпаднала в депресия. Чувствам се потисната и тъжна голяма част от времето.
Случва се да се чувствам и доста еуфорично, направо на върха, но после изведнъж, точно в този момент се чудя какво се случва - настроението ми изчезва, живецът ми се е изпарил незнайно защо. Ставам доста негативна.
Тази година изпълних своите цели, но пак не е достатъчно за мен. Мина еуфорията и пак нищо. Не изпитвам удовлетворение от нищо, а в случай, че изпитам, то е краткотрайно. Усещам, че имам нужда от нови и нови неща, обаче, когато и те минат пак се връщам в същото състояние или си задавам въпроси от рода на: "добре, какъв е смисълът от всичко това, защо го правя, като и то ще приключи? "...
Има и друго - не чувствам подкрепата на близките си. Споделих на едни определени хора, но те нямат очи и уши за моето състояние. Питат ме просто, колкото да кажат, че са ме попитали. Темата се сменя или изобщо не се стига до там понякога. Слушам търпеливо и съм добър съветник. Това не са само мои думи, иначе не бих си позволила да го кажа. Грижовен човек съм, грижа се винаги за тези около мен, тормозя се заедно с тях - ЗА ТЯХ. Но... Чувствам се много самотна и неразбрана от тях. Изпитвам необяснима мъка и тревога. Сълзите са на очите ми. Постоянно съм на тръни. Става все по-трудно и трудно за мен да живея така.
Започвам да се чудя какъв е смисълът на живота, за какво да живея? Тази мъка ще ме погълне изцяло, скоро.
Моля Ви, кажете ми какво да сторя, за да се чувствам добре.
Благодаря Ви!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: e6b1354a56 |
|
2. В същото положение съм. Момче на 17....
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 0e418c61d2 |
|
3. Здравей!
Виждам, че за сега има 2 коментара, очакващи одобрение. Не знам какви съвети ще преобладават в тях, но аз ще се опитам да ти споделя мнението си от своя гледна точка и да те насоча към даден извод.
Първо трябва да си наясно с това, че НЕ си единствената, която я "тормозят" подобни мисли и чувства... няма и да си последната. Всеки човек по различен начин преосмисля смисъла на живота, тъй като си има мечти, цели.. Малко или много самите ние изпитваме някакво желание да постигнем целите си. Така може би ще имаме и по-добре устроен живот. Учудващо, но правилно си задаваш въпроса "добре, какъв е смисълът от всичко това, защо го правя, като и то ще приключи? " Напълно вярно! Всяко начало си има и своя край.. когато и да е той, все пак настъпва. Но пък погледни от тази страна - ако постигнеш дадено нещо, то вероятно ще му се радваш. Било то свързано с учение, кариера или семейство. Просто изпитваш определена радост от постигнатото. Казваш, че за кратко се радваш на подобни неща.... но просто намери смисъла в тези "неща". Това е важното. Понякога е трудно, но не е и непостижимо.
А колкото до хората, които не желаят да обсъдят даден проблем с теб/да те подкрепят - те губят, не ти. Така пък ще се научиш да се справяш много по-добре сама, отколкото с "помощта" на хора, които не ти обръщат внимание. За съжаление понякога реалността си е такава.
Не знам каква е възрастта ти, тъй като не си споменала. Но пък по писането ти може би усещам, че си зряла жена.. ако не се бъркам. И ако е така - за разлика от теб аз съм просто на 14г, но се надявам да съм успяла по някакъв начин да ти помогна с личното си мнение.
-Ани.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: ab450d41f7 |
|
4. На преглед при ендокринолог и психиатър
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: d60c14bf13 |
|
5. Ехаа, все едно съм го писал аз. И аз като теб имам моменти, в които се чувствам безкрайно щастлив и мога да преборя всичко, но за кратко. После отново се чувствам непълноценен, неразбран и отритнат. Негативното ми настроение обаче често е породено и от негативното отношение на съучениците ми към мен (но това е дълга история). Та имам едно запитване.. удовлетворена ли си от средата, в която се намираш? Тя играе огромна роля... съдейки при мен, защото извън училище се чувствам значително по-пълноценен.
И друго.. това, че разбираш другите и си склонна да се "вкараш" в техните проблеми показва колко си добра и чувствителна. Това говори само добро за теб... проблемът е, че не си намерила сродна душа, която да разбира теб. Хората като теб всъщност, особено в днешно време, са рядкост - за това се чувстваш и така неразбрана, просто не си срещнала правилните хора.
Аз лично се надявам завършвайки да започна да срещам повече хора като теб. Сега имам чувството че съм се забил на място, където хората просто не ме удовлетворяват.
Успех! :)
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: d60c14bf13 |
|
6. От 5- не слушай 4 не мисля, че си за психиатър, нищо фрапантно не виждам в състоянието ти.
|
...
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 27230228bb |
|
7. Здравей,
Това което описваш прилича на "биполярна депресия" - в едни моменти си в еуфория, а след това (понякога в рамките на минути) се чувстваш тъжно.
И аз съм минал през това и ще ти дам съвети, но Фройд е казал следното:
"Преди да се диагностицирате с депресия и ниско самочувствие, уверете се, че не сте заобиколени от идиоти" - Зигмунд Фройд
Това беше моят случай, може това да е и твоят.
Казваш тревожиш се за приятелите си и заедно с тях, а те дори не те чуват, а те карат да се чувстваш самотна. Разкарай ги!
И аз бях така - имах 2-ма приятели, които са постоянно с проблеми. Даже помагах на единия с работата му Събота, за да можем да си говорим и да ме натоварва допълнително с проблеми. Накрая те се скараха и се разделихме всички.
Сега мога да кажа, че чувствам свобода да бъда какъвто аз искам и да не се занимавам с глупаци. Да - самотен съм, но поне я няма тази "депресия".
Надявам се, че съм ти помогнал! :)
Поздрави!
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 0bd7eec9f2 |
|
8. Автор: на 23 години съм. :)))
Номер 3 - напълно права си и поздравления от мен за разсъжденията, които имаш на тази крехка възраст. Това е доста впечатляващо. Справям се сама, вътрешно провеждам страхотна борба. Заради хората около мен се опитвам да съм добре. Имам си своите проблеми, здравословни и не само, но не акцентирам върху тях, но идва момент, в който ми се иска понякога, някой да седне до мен и да споделя тези неща. Не искам да бъде изкуствен акт. Явно аз ще си бъда опора. А може би така е по-добре. В крайна сметка болка е, но не е болка за умиране. Минах през доста трудности, като се надявам и това да преборя.
Номер 5 - В училище и аз срещах негативно отношение. Не знам при теб по каква причина е, но мога да ти кажа, че след няколко години ги срещнах тези хора и Животът си беше свършил работата. Всеки бе получил заслуженото. Всичко се връща по един или друг начин, дори според физичните закони е така.
Ще отговоря на твоя въпрос: не, не съм удовлетворена от средата. Понякога стоя сред много хора и се чувствам ужасно самотна. Сякаш моето място не е там. Всичко в мен се стопира. Психически ми идва в повече. Реално, когато се отдалеча от дадени хора ми е много по-добре. Да, наистина съм чувствителна, дори прекалено. Случва се да се злоупотребява с добрината ми, но не търся сметка на никого. Опитвала съм. Не се получава, не умея. Не следвам такава политика. Просто си затварям очите, защото, ако не го направя - другата страна няма да преглътне своето его, няма да има отстъпление. А аз твърде много ценя хората до себе си и съм готова на всичко... Това също исках да го споделя. Не ми пука за моето его и разни такива глупости. Готова съм да го настъпя, но започвам да забелязвам как това започва да тежи все повече и повече. Събира се нещо ужасно в мен, а после гневът, болката и разочарование ме поглъщат. не знам къде да насоча тези емоции и чувства. Не знам... В този момент все едно друг човек е в моето тяло. Както номер 3 каза - сама трябва да се справям.
Благодаря Ви за отделеното време! Много исках да споделя.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 0bd7eec9f2 |
|
9. Автор: Номер 7, знам го това и от това се притеснявам. Иска ми се да поговоря с професионалист, но се срамувам. От ден на ден имам чувството, че нищо няма да се промени. От месеци си мисля за разговор с такова лице и мисля, че ще се осъществи.
Благодаря!
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 5f3dec94ca |
|
10. Зравей! И аз бях като теб. Не мисля, че има за какво да се тормозиш щом си постигнала това, което искаш (та нали това е задачата на човек - да е щастлив от факта, че е постигнал това, което желае? ). Гледай на нещата от хубавата страна, старай се повече да правиш неща, които те развеселяват ( излизай с приятели, купонясвай, ако искаш, прави неща, които дори те разсмиват или развеселяват ). Колкото и странно да е, аз успях да преодолея това нещо. Сега дори и на проблемите си успявам да намеря положителна страна ( защото проблемите, които са ни изпратени от горе, са за да ни тестват колко сме силни и смели).
Във връзка с близките ти - приятели ли са ти или роднини? Ако са ти прители - остави ги, не ти трябват хора, които не желаят да те подкрепят и да ти помогнат. Те само ще те натоварват излишно. Бъди с хора, които ще те държат за ръката и ще ти помагат, дори когато не искаш. Аз например за по-малко от година останах само с двама верни приятели и семейството. Защо? Защото другите не ме подкрепяха, не желаеха да ми помогнат и за това аз се отървах от "излишния товар" и сега съм много по-добре и успях да постигна желаната хармония.
Като извод ще ти кажа : старай се във всичко да намираш положителна страна и помни : " И сам войнът е войн! "
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
