Как детството влияе до края на живота ти
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2909 пъти
Добър ден! Аз съм мъж на 28 години. Искам да споделя историята на моето детство и последиците от него. Имах много тежко детство с родители, които не искаха да работят, взимаха наем от помещения, за които те плащаха наем. Парите постоянно не достигаха, а те вместо да направят нещо по въпроса, ходеха на вилата. Майка ми докато бяхме малки( имам 2 сестри) седеше при нас, за да ни "гледа"-по цял ден беше на телевизора или с приятелки на кафе. Баща ми си седеше на селото ми под предлога, че щял да ремонтира вилата (все още я ремонтира). Постоянно ни мъкнеха и нас на селото, докато бяхме малки, а след това през уикендите и ваканциите (насила). Като пораснахме(на 11-12 години) почнаха да ни пращат с животните да ги пасем, а и след това да ги доим (баба ми и дядо ми имаха 1 крава и 4 кози+кокошки и зайци). Караха ни да ходим да събираме трева по дворовете на хората, също така да носим при поръчка млякото от животните. Пролетно време да копаем двора, ходехме и на бостана. В същото време нашите не ни даваха да излизаме с другите деца от селото, дори не ни даваха да излезнем с колелата(две балканчета) да се разходим или да разходим кучетета (2броя). В града беше същото, майка ни, за да не се разправя с нас не ни пускаше да излизаме като казваше вие сте 3, може да си играете сами вкъщи. Така ден след ден, докато не завърших основното си образование, след него трябваше да избирам гимназия. В същото време чичо ми отиде командировка за 4 години в чужбина и предложи да ме вземе, за да завърша там средното си образование (като той поемаше цялата издръжка-храна, дрехи, квартира, учебници)от нашите поиска по 3000лв на година за самата такса (което е около 250лв на месец). Разбира се нашите не се съгласиха-как ще дават толкова пари за детето си? Записаха ме без аз да искам в техникум, а аз исках в езикова. Всичко както и да е. Пропуснах да спомена, че след много молби като бях 5 клас, ги склоних да ме запишат да тренирам баскетбол по 12лв на месец, а беше25, защото сме били многодетно семейство. В началото на 7 клас, майка ми съобщи, че трябвало да се отпиша, защото не можело така само аз да тренирам, ами ако другите поискат откъде пари? За доходите също така пропуснах:чисто получаваха около 1200лв на месец, но повечето си харчеха за тях-пушеха по 3-4 кутии цигари и баща ми периодично се напиваше(поне по10 пъти на месец), като много често ни биеше по това време(беше разбил на сестра ми носа, защото не се е прибрала веднага след училище, на другата ми сестра беше счупил ръката, пак по подобна причина (беше я бутнал), мен ме беше пребил, че съм счупил едно стъкло на селото ми с топката). Та така в гимназията, в която ме записаха, попаднах на едни много калпави съученици. Всички обсъждаха другия с какво е облечен, колко дни носи едни и същи дрехи, с какъв телефон е и т. н. В междучасията(а и по време на часовете) ходеха на групички по кафенетата, а след училище се събираха и ходеха по дискотеки или се събираха в някой. Мен лично ме намразиха още първата седмица-решиха, че ще бягат от час всички, но аз нямаше как да се прибера или да отида с тях, защото нямах пари. Реших, че за да не ги "прецакам" ще остана в училище на пейките в коридора, защото навън валеше дъжд. След 5-10 минути, когато часа започна, чух стъпки, оказа се, че госпожата по предмета, по който избягахме е отишла при класната и те двете са тръгнали към учителската стая. Видяха ме на пейката и аз ги видях(не можех да избягам пред тях), класната ме видя и ме попита защо не съм в час и къде са другите. Аз й отговорих. Другата седмица същата(класната) по време на часа на класния ръководител, постави така въпроса, че всички помислиха че аз съм ги издал, беше нещо от сорта-"Как не ви е срам да бягате от час, а момчето да седи и да се чуди какво да ни каже? "От тогава всички почнаха да ме избягват, да ми се подиграват и да ми лепват разни епитети. Обръщаха се към мен с "хей, зубар", говореха си по време на час(като аз ги чувах) за мен, как съм бил сигурно изровил тези дрехи от някоя кофа за боклук, как съм нямал пари да отида се подстрижа(бях със средно дълга коса-10-15см), как нещо ми имало, как съм ял някакви гнусотии (носех си от нас ядене-понякога сандвичи, понякога, ако има нещо сготвено в кутия ) и т. н. Не общувах с никой, исках да минават по-бързо часовете да се прибирам, в нас се затварях в стаята и четях(книги, стари списания, уроците). Като станах 11 клас реших, че трябва да поговоря с нашите, ако могат да ми дават повече пари(даваха ми по 2лв, а те не ми стигаха и за билети-училището беше далеч, не можех да ходя пеша). Отговора от баща ми беше вече си голям, вместо ти да започнеш да ни даваш, ти искаш. Знаеш ли колко струва издръжката на едно дете за 18 години(бях на 17), знаеш ли колко пари съм дал по теб? Този отговор ме уби, пазих някаква надежда, че тези хора просто за затруднени, защото бяхме 3 деца и затова отношението им е такова, но си дадох сметка, че за тях аз съм едно средство, което ще ги гледа и ще им дава пари на старини. За тези 17 години, аз гледах да не им доставям никакви допълнителни главоболия и да им помагам, с каквото мога, а те си правили сметки колко пари са хвърлили по мен! На 19 години не бях ходил на море, на кино, на концерт, на дискотека, в зоологическата градина дори, а те това не го виждаха, не виждаха как от малък ходя с животните да ги пася, да пренасям трева, дърва, да бера лозницата, да копая двора? От тогава си дадох сметка, че на тях не мога да разчитам. 12 клас си намерих работа, те като разбраха първия им въпрос не беше каква е или къде е, а колко ще взимаш. Почнаха да ми звънят за пари, защото ги бяха изгонили от помещенията по същото време и не взимаха пари от там, оказа се, че имали събрани към 3000лв, а уж парите им недостигали. От там си промених отношението към тях, видях истинското им лице, давах им по 200лв, все пак са ми родители, баща ми започна работа за 500лв. Нещата се нормализираха. Докато не почина баба ми, не тази на селото, а другата ми, която живееше в града. Беше ми прехвърлила апартамента си, но с право на ползвана на баща ми докато е жив. Баща ми като разбра, започна лют скандал как така ми го била прехвърлила на мен, с какво съм я бил измамил и т. н. Аз незнаех какво да му кажа станах и си тръгнах. Той не беше поглеждал жената от 5-6 години, аз ходех да й пазарувам, ако имаше нужда от нещо, вкл. и пари й давах, но никога не съм имал за цел това да повлияе на решението, просто ми беше жал за нея-сама, с починал съпруг, с дете, което не ходеше при нея, освен по празниците, ако може да й оскубне някои лев. От там започна да ме притиска да продадем апартамента, за да можел да си довърши вилата на селото, аз разбира се не се съгласих-това беше единственото сигурно нещо в живота ми, той пак се ядоса и от тогава вече 4 година не си говорим. Апартамента видях, че го е пуснал под наем и явно парите им стигат, поне за момента, щом не ме търсят.... В личен план това ми се отрази много зле, вече нямам доверие на хората, щом родителите са такива, то какво може да очаквам от непознати за мен хора? Завърших висше, задочна форма, родителите ми дори не знаят, вече работя г/д добре заплатена работа-1000лв, те пак не знаят-може би по-добре за мен. И се чудя дали ще искат някога да се видим докато са живи или ще ги видя на някое погребение. Сестрите ми-едната се ожени и има дете, а другата замина в чужбина. Не подържам много приятелски отношения с тях пак заради апартамента. Дали не беше по-добре наистина да го бяхме продали? В момента имам всички материално, което искам:лаптоп, кола, жилище, хубав телефон, много дрехи, но нещо ми липсва като обич, добър приятел, човек, на когото мога да се доверя, топлина, домашен уют и незнам как да си го набавя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 6 месеца hash: ca2abbbd79

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Трябва да има строг контрол върху това кой да има право да става родител и кой не. Да станеш родител трябва да бъде привилегия, а не право.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 38bbdd0185

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Виж, детството ти хич не е било леко, но го приеми от към хубавата му страна. Научил си се да си силен и да се справяш само, което ще ти е от полза в живота и един ден ще си много по-добре от децата расли в саксия, които не знаят как да се борят. За това, всяко зло за добро! Научил си ценен урок и сега можеш да използваш наученото в своя полза. Колкото до любовта, ще я срещнеш! Звучиш като позитивен и готин човек, така че рано или късно ще намериш момичето за теб, което да ти е опора и което няма да те предаде.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: c903ec8b7d

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Благодаря, че сподели историята си с нас. Не знам дали ще те учуди, но доста хора имаме подобно детство. Като изключим няколкото побоя, моето детство е 1 към 1 с твоето. Бяхме 2 деца, но по-бедни от вас, а баща ми се напиваше всеки ден, така че горе-долу същата работа. Разбира се, че детството ни бележи до живот, но пък и трудното детство не означава, че няма да стане човек от теб - ти самият си доказателство за това. Интересното е, че при теб точно на 18 г. някъде се е случило „чудото“ и си се разграничил от родителите си, но и от старото си АЗ, в което едва ли не си се изживявал като жертвата - искал си да учиш в гимназия, но записал техникум. от собствен опит мога да кажа, че можеше да учиш сам и да влезнеш и в гимназия. Моите родители не ми даваха да уча в гимназия от 7 клас заради парите за транспорт, но аз тайно от тях се подготвих, влезнах и нямаше къде да ходят. Отделно 2 лв. на ден си имал - защо не си си купувал месечна карта за транспорт? Щеше да спестиш повече от половината пари и също никой не ти е попречил да ходиш с другите от класа и да не си поръчваш нищо в кафе или заведение - правила съм го многократно. С две думи си се изживявал като жертва, но най-важното е, че на 18 г. си се променил. Интересното е, че същият извод като теб си направих и аз самата, но 2-3 г. по-рано от теб. Иначе ти си го знаеш - градините, животните, зимнините, като момиче отделно домакинство, варосвахме всяка година с една стара вар, която ти капе по главата, мъкнене на дърва до изтурване, цепене, парно и печки.... тежък живот и непрекъснатото натякване за парите. Аз примерно не мога да плувам, защото нямаха нашите едни 35 лв. за целия срок за плуване, за бански също нямаше пари - да не говорим за други спортове, частни уроци, екскурзии и така нататък - абсурд. Дори бал нямах, а целият клас беше в Турция на екскурзия накрая. Учих сама до припадане докато разбера нещата, а моите съученици на частни уроци 2-3 пъти седмично. И все пак като се погледна днес, 10 г. по-късно съм на светлинни години от тях - отидох дори по-далеч от теб като напуснах и страната и отидох да уча в чужбина, самоиздържайки се и понеже винаги бях учила сама нямах проблеми, а разните му мамини и татини столичанчета ги изритаха на втория семестър като нямаше вече частни уроци и възможност за подкупи. Днес съм заможен човек с имоти, коли, спестявания, бизнес, семейство и поддържам цивилизовани, но дистанцирани отношения с родителите си. Баща ми не пие вече, защото и здравето му е зле, но и някак си се оправи на стари години. С него се разбирам много добре, почти приятелски са разговорите ни, но не го чувствам като баща, а като абсолютно нов човек, който познавам от 5-6 години, но не и като баща. Един съвет приеми от мен - спри да им даваш всякакви пари. За апартамента - решението на баба ти е било правилно, но не знам дали ти е известно, че баща ти няма право да отдава апартамента ТИ под наем. Той има право да живее в него (да го ползва), но не и да го дава под наем. Ако има други жилища и не иска да живее там, то ти имаш право да си вземеш ТВОЯ апартамент. И все пак не се занимавай, защото пък ако си вземеш апартамента вашите ще те изтормозят пък за пари. Сега поне знаеш, че имат от какво да живеят и да се оправят, а ти си водиш своя си живот. За сестрите ти - ами кажи им реално как са били нещата, но най-вероятно завиждат жестоко, а и са подобни на родителите ти същества. Не съжалявай. Поддържай елементарни отношения с тях - обаждай им се по празници, за рожденни дни, 1 път месечно да ги чуеш или пиши нещо по фейсбук, но до тук. ТИ за себе си можеш да си много горд, защото ВЪПРЕКИ детството си и липсата на всякаква помощ си постигнал максимума, защото е едно да имаш подкрепа отвсякъде, съвсем друго е да се бъхтиш от малък като луд. На мен общо взето поне 2 г. ми отидоха, за да си стъпя на краката, докато моите съученици от раз бяха студенти примерно, но пък ако има нещо позитивно в цялата тази работа, то е това, че си кален за предизвикателстват на живота и там, където други се пречупват ти се справяш. Понякога се учудвам хората заради какви глупости примерно се развеждат или реват и се чувстват смазани, отказват се при най-малкия проблем и така нататък. Хората, които са израстнали в саксия като деца после пък по-трудно се справят в джунглата навън. Все някога те удрят проблемите. Е, гадно е да те удари първо баща ти, но такъв е животът. Аз примерно никога не съм си избирала да гледам всеки ден алкохолик 18 г., да слушам крясаци и да живея в мизерия толкова време, но пък като порастнах промених тези неща и веднага се изнесох и за разлика от другите знам кое е важно в живота, кое е истински проблем и кое не е. Безкомпромисна съм примерно при консумация на алкохол - гледах мъжът до мен да е въздържател, да е стабилен във всяко отношение и чак тогава отворих сърцето си за него и не направих като масата жени да се влюбя и после да мисля що за човак е това. Създадох деца над 30 г., след като можех да им осигуря приличен бит и начин на живот вместо после да рева и да се тръшкам или да ги обвинявам за собственото си безпаричие, липса на образование, работа и така нататък Днес дори с романтика гледам на онова време - човек помни само хубавото. Обичам да ходя на село, да ходя из ниви, радвам се като видя овце и други животни, разбирам от много неща, от които останалите си нямат никаква представа - примерно кога е сеитба и кога се събират плодовете на селския труд, а с това и кога е сезонът на плодовете и зеленчуците и кога мога да намеря реално български и хубави зеленчуци на пазара, как се прави сирене и кисело мляко, зимнина, зелева салата, как се перат специални петна, мога да шия криво-ляво и така нататък, знам много неща за дървесина, мога да паля парно, огън, камина, да готвя и така нататък - изобщо неща за реалния живот знам много неща, а има хора, които на 19 г. не могат дори с пералня да си изперат гащита. Успех и браво! Навън сме много като теб, не се притеснявай от детството си - не си избира човек родителите, а гледай ти един ден да си добър родител и дай всичко от себе си

 

...

горе^

преди: 9 години, 6 месеца hash: aaf89ccd02

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Знам, че не е хубаво да се радваш на чуждото нещастие, но ще си призная, че до някъде ми стана по-добре, че не съм била единствената в това положение. Като ученичка на моменти ми идваше да се самоубия, но може би все още не съм, защото не съм достатъчно смела и решителна и разсъждавам така: Щом мен ме има-значи аз имам някаква роля в този филм, наречен живот. За някои тази филм е комедия, романтика, за други драма, но рано или късно ще получиш онова, което ти е било отнето в детството. Аз съм момиче, жена всъщност, в момента съм на 22. Живеех в малко градче близо до столицата. Баща ми постоянно ме биеше, майка ми пък ми налагаше такъв психически тормоз, че беше дори много по-ужасно от боя. Заработих от 15 годишна през летните ваканции, без да им казвам. Ако бяха разбрали щяха тотално да ми спрат кранчето, макар и то една едва да капеше, даже сигурно щяха да ми искат заплатата. Тогава ходих в едно село, берях и сортирах зеленчуци. За цялото лято изкарах около 500 лева. Измислях си различни оправдания, например, че ставам сутринта в 6, за да ходя да тичам, после пък с приятели насам-натам и се прибирах чак вечерта. Следващото лято пък, като станах на 16 се хванах сервитьорка, те знаеха този пък и спряха да ми дават пари, но от мен не получиха и 1 стотинка. Следващата година ходих сервитьорка на морето и така спестявах и спестявах. Когато завършвах 12 клас и се изнасях от вкъщи, защото чаках този момент с нетърпение, им казах да забравят за мен, да забравят, че са имали дъщеря, повече да не ми звънят, да не ме търсят и точка. След толкова години тормоз не мога да им го простя. Сега съм в София, на квартира съм с една приятелка, измежду всичките, които ме подиграваха тя единствена си дружеше с мен в училище и сега сме съквартирантки. Работя си, уча си, не живея в лукс, возя се в метрото, но живота ми е спокоен и никой не ме тормози. Така, че след 19 години тормоз се надявам, че най-накрая ще получа щастливия и спокоен живот, който искам. И ти ще го получиш, бъди сигурен! :)

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 3d7f70ef3b

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   Мен лисата на пълноценно семейство /отгледаха ме прекрасни, любящи хора - повече от родители, но все пак не такива/ ме накара да се стремя към такова - да избягвам авантюристичните връзки с безотговорни типове, да създам деца едва след като съм сигурна, че ги искам, ежедневно да се старая да им осигуря нужните материални неща, уют, обич и подкрепа. Потърси подходящата жена - тази, която ще е загрижена за теб, ще те цени, ще създаде истински дом и всичко ще се оправи, ще видиш.

 

...