Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Колко пъти ще пишете за този апартамент? Съвсем скоро пак писахте. Апартамента е на майката, не на приятелят ви. Като не искате да приемете условията й, наемете си, или си купете и тогава можете да правите каквото си решите. А щом твоите родители са толкова либерални, нека те ви подарят апартамент. Като не можете да си купите, ще се съобразявате с това което ви се дава. Колкото и да са стари мебелите на бабата, как може да заживеете в апартамента, без поне козметичен ремонт да направите? Едно боядисване и сами можете да си направите. Още от начало, нагло го раздаваш, как ще продължите не знам, но така едва ли ще имаш успех.

7.   Естествено, че трябва да се изнесете на квартира и да си купите апартамент, когато можете да си го позволите. Майката на твоя приятел с нищо не Ви е длъжна. Тя го е отгледала, плащала за образованието му и токова. От тук нататък трябва да се оправяте сами. Какво е това виждане, че родителите трябва да Ви дондуркат цял живот? Не стига, че Ви е позволила да живете в нейния апартамент и така сте спестили наемна цена, но си си позволила да изхвърлиш вещи, които имат емоционална стойност за нея.

8.   имай уважение към хората, в чийто апартамент живееш. Дори и да иска да се размените, апартаментите не са твои, така че по-добре се разменете, и уважи мнението на жената. Ако ти си собственичката, разбирам, но да нямаш нищо и да имаш претенции, не е много етично.

9.   Моят съвет е отидете на квартира, а другия е вариант е неговите родители да препишат с покупко-продажба апартамента на името на приятеля ти, така той става негова собственост и ще прави с него каквото си иска, освен, ако няма клаузи в договора, например до живот майка му да има право на една стая от апартамента, то тогава той е собственика, но за всяка по-голяма промяна трябва да иска съгласието на майка си, например ако иска да го продаде след време, затова да се старае, ако родителите му искат да го препишат, да няма никакви клаузи. Щом няма те брак, той ще е единственият собственик, т. е. ако след време сключите брак и след време се разделите ти нямаш никакво право на апартамента, тъй като е придобит преди брака.
Но според мен най-разумното изнесете се на квартира!

10.   Аз бих излязла на квартира. Въобще с такива селянии със стари грозни мебели, на мама апартамента и пр. не бих си тровила нервите. На Запад хората цял живот живеят под наем и нищо им няма, няма го това на всяка цена да живеем в собствено жилище - съответно да се занимават със свекърви или да плащат кредити по 20-30 години за някоя дупка в Люлин.

11.   Най-добре ще е ако тя е съгласна да подпише,че преписва апартамента на приятеля Ви. Само тогава можете да сте сигурни, че ще си е ваше и няма кой да ви натяква? Друг е въпроса ,че е много по -добре да си основете сами жилище,смисъл ваш дом. Всеки се чувства по-уверено и конфортно,когато си го е направил сам :) . Моя съвет е внимателно да изпипате нещата,защото ако си е нейно винаги може да ви изхвърли на улицата.!!

12.   За да не жижееш в "тяхната дупка" се изнеси под наем! Аман от готованци! Не стига че нищо нямаш и пичти нищо не можеш, иначе щеше да имаш добра заплата, ами и претенции. Защо жената да си продава апартамента, заради някоя, която дори не е женена за сина и? Излез под наем, защото това заслужаваш! Хайде да те видим кого ще излъжеш за да му вземеш парите от апатрамента, за който е спестявал дълго, а ти само си събуваш гащичките!

14.   Съгласна съм с горните коментари. Това не е „дар“, а ТИ инудваш цяло семейство да ти действа по свирката, вместо да си доволна, че сте имали къде да живеете без наем самостоятелно. Не искаш дори 1 лв. да „инвестираш“ в апартамента, в който живееш без наем, но искаш да лапнеш целия апартамент след продажбата? НАГЛО. Твоите свекър и свекърва могат да дадат апартамента под наем и ето ти още една пенсия - нищо не ви дължат! Безсрамие е за мен млади, прави хора да вършат такива глупости, вместо да работят, да си плащат наем, ипотека и да живеят като нормални хора, а още по-безсрамно е на една на практика чужда жена (ти никаква не си им) да има претенции като твоите. Срамота и липса на всякакво възпитание

15.   хм, поставих се на мястото на майката и никак не съм очарована от авторката. цялата история е "искам", "искам", "трябва да стане на моето". децата ми са малки, но в бъдеще ще наследим по 1 апартамент от моите и на мъжа ми родители, които ще бъдат за двете деца един ден. обаче да дойде някоя сладурка / или сладурчо, да влезе и да седне да се разпорежда с чуждото жилище, да се опитва да се налага кой да продава и кой не, ще хвърчи перушина!
авторке, можеш да се разпореждаш и да се налагаш с това, което сама си купила или построила. като нямаш такова, се съобразяваш с това, което имаш. никой не е длъжен да ти дава нещо. ако реши да подари на сина си (повтарям на сина си, ти си никаква! ), можете да благодарите и да живеете там. но да искаш, да уговаряш, да мрънкаш, е недостойно и жалко!
понеже сравняваш с твоите родители, ще ти кажа, че какво те биха направили, е в сферата на добрите пожелания, ти предполагаш, че щеше да е по определен начин. обаче те не ти дават жилище, нали? тогава не прави такова сравнение, неуместно е. седни си на четирибуквието, работи, изкарай си за наем, ипотека или каквото решите и не закачай хората.
Ж44

16.   Изключително странни коментари. Най-вероятно от хора, които изобщо не са попадали в подобна ситуация. Повечето виждате реакцията на авторката, но не и реакцията на майката на приятеля й. Защо? Значи тя се съгласява да им отстъпи наследственото жилище, но да не правят никакви промени вътре от емоционални подбуди, свързани с починалата й майка? ! Това са пълни идиотщини на жена, която не желае да се разделя с вещи - нейни или на на починалата й майка в случая. Просто има такива хора, наричат ги Плюшкин. Едно е да задържиш някои предмети с емоционална стойност, но в случая не мисля, че става дума за това. Най-добрият вариант е да се изнесат на квартира. Майката на приятеля й очевидно не е благоразположена да дарява апартамента на сина си. И със сигурност, ако го направи, клаузите, които я защитават, ще са там. Затова - квартира и евентуално след време собствено жилище. Успех с решението!

17.   №16 изключително странен е твоят коментар. Едно е бъдещата свекърва да се съгласи да подслони младата бездомна двойка гаджета в своята собственост, съвсем друго е младите да се смятат за нов собственик и да си вменяват права да се разпореждат с покъщнината /която също е собственост на свекървата/. Мисля че когато подслониш някого под собствения си покрив той би трябвало да те попита дали може да хвърля вещите ти. Плюшкин или не, както искаш така се опитай да я обиждаш, това обаче /да бъде плюшкин/ си е нейно право по закон, нейната собственост си е нейна и покъщнината също, ако желае ще пази и на пра баба си скрина. Сега как е? младите са се изнесли с личните си вещи, а жилището на жената е останало без вещите които те са хвърлили.
Не намирам за нормално само защото авторката е ПРИЯТЕЛКА да има права да иска и изисква не само да бъде господар на собствеността на евентуалната си бъдеща свекърва, ами и да иска да продава собствеността й в своя полза. Дори да стане законна съпруга, тоест снаха, тя пак няма права над имотите на свекърва си. Пълнолетният син също няма права, правата се заслужават не падат от небето. Нима както казва авторката щастието на младия мъж зависи от това нотариалния акт да е на тяхно име? Вече щастието в нотариални актове ли се измерва? Или само при авторката е така.
Виж мислите на авторката, дори само евентуално, тя е на мнение че нейни вложения не може да се ползват от друг, тя твърди че не би правила дори ремонт ако той някога е възможно да се ползва от свекърва й, но в същото време иска да придобие пълни права върху имота на свъкърва си. Да не искаш да вложиш един латекс, а да искаш да придобиеш чужд имот ей така, тоест свекървата да вложи в нея имота си, Защо, на какво отгоре възрастната жена да си продаде жилището?

18.   16, за тебе може да е идиотщина, но жената си има причини да не иска да се разделя и не е длъжна да се съобразява с никого, нито да дава обяснения, след като апартамента си е неин. А авторката няма нищо и или трябва да се съгласи с условията на свекървата, или да си обира партакежа. Когато си купи неин си апартамент, може да си прави с него каквото намери за добре, но не е правилно да се разпорежда с чуждо имущество и да диктува парада като че ли е нейно.

Това, че се е съгласила да живее там, не означава, че трябва да се съгласи и да се разпорежда с покъщнината. Дали са стари, нови, няма значение, тя си е в правото си да поставя условия и никой не е длъжен да ги приема. Но ако не ги приеме, да си обира крушите.

И изобщо причините ѝ, дори и тъпи да са, нямат значение, защото не е длъжна да се съобразява с никого.

Друг е въпроса, че медала има две страни и утре свекървата може да опре до услугите на сина си. И тогава сина ѝ не е длъжен да и помага, след като тя си има апартамент и може да го даде на някого в замяна на отглеждане. Ако го даде на сина сега, пък той се задължава морално да я гледа един ден, което може да му излезе да не казвам през къде. Така че авторката да внимава какво си пожелава, защото понякога човек само иска, иска, иска, а не мисли дали някой ден като се наложи да плати цената, ще може да я плати. Тогава пък ще реве, че няма личен живот и трябва да се посвети изцяло на свекървата и че не може да ходи на работа, да си гледа децата и т. н.

Подозирам, че си авторката.

19.   Номер 16 - хората не са попадали в подобна ситуация, понеже сами са си изработили жилищата. Когато се събрахме с мъжа ми, вече знаех, че всичко, което искам от тях - вече съм го взела (него) и никога не съм обелила дума и за един лев, дори. Ако той някога се почувства ощетен по някакъв начин - да се оправя с тях - син им е, те са му родители - да решат въпроса помежду си. Аз мешания там нямам и не искам да имам. И да - работим и двамата, плащаме си ипотеката и си гледаме детето - от родителите си сме получили образование, което също не е малко. Ако преценят да дадат нещо - тяхна воля - така са решили; ако преценят да не дават - пак добре - оправяме се. Аз и от нашите, откакто работя, пари не съм взимала. Никога не съм смятала, че ми се полага по-висок стандарт, от този, който мога сама да си осигуря.

21.   Номер 16 - Странен е твоят коментар, а хора като теб пък се наричат „българи от старо време“ - вечно вчерашните, които така и не разбрахте, че чуждото вече не е общо и всеки днес отговаря за себе си. Годината е 2015, не 1988 и днес имаме не само права, а и задължения, а най-висшето право след непрекосновенността на тялото е правото на частна собственост!
Авторке, било е добра воля изобщо родителите на твоя приятел да ви позволят да живеете безплатно в жилището ИМ, но тъй като не ви е харесало, вие ще живеете на квартира.
Вие сте имали ПРИВИЛЕГИЯ да живеете без пари някъде, но не сте се възползвали от нея - примерно парите, които щяхте иначе да плащате за наем можеше да спестявате и след години да направите първата вноска за апартамент.
90% от младите семейства навън нямат такива привилегии като вас и се оправяме сами от самото начало или живеят хората при родители и то не в самостоятелно жилище, а се съобразяват вътре със свекърви и тъщи.
Авторката е живяла самостоятелно, имала е всякаква свобода, но не -това не ѝ е било достатачно. Дори мебели е имала така погледнато - можеше да ги стегнат и парите за новите мебели пак да заделят за свой дом, но не - никога не е достатачно.
Тежко и горко на мъжа на Авторката ако тя е във всяко отношение такава - такива жени никога не са доволни, задоволени и щастливи. Може палат да построиш на такава жена, тя все ще иска повече и повече, но без да се види какви са реални нейните собствени способности и възможности.

22.   Не, №18, не съм авторката. Да, те не са женени, но са с почти седемгодишна връзка и майката на момчето, ако я вълнува доброто на сина й изобщо няма да прави тези сценки. Да, ама не. Че тя ако сменят ключалката, ще настане поредната драма. Решила ли е да им го предостави на добра воля и от искрено желание да им помогне, няма да прави това, което прави и което ще продължи да прави. Очевидно е, че не харесва авторката или я гонят параноите. Така че или им го предоставя и те да си го направят, както искат и да се чувствата като в собствен дом или не отказва. Нейната работа е хем така, хем иначе. Защото е неискрена. Затова най-добре е да не се занимават с нея и да си излязат на квартира, защото има всякакви знаци, че майката ще прави проблеми и е най-добре да не са зависими по никакъв начин от нея.

№16

23.   №22 Така ли???? Значи ако не предоставиш собствеността си на кандидат снахата или дори ако откажеш да я продадеш в нейна полза си параноик! Излизаш неискрен ако когато те молят се съгласиш да ги съжалиш и прибереш под свой собствен покрив и едва ли не не мислиш доброто на сина си ако не му предпишеш цялата си собственост още щом завърши гимназия?
Ако ще е така то нека родителите на аворката предпишат още днес имотите си включително жилището в което живеят в полза на кандидат зетя, да му връчат ключовете за колата си и ако може и дебитните карти на заплатите си, иначе точно както теб ще ги обвиним в неискреност и параноя.
Доброто на децата мила ми №22 се мисли докато навършат 18 от там нататък те са отделни личности, на които не си длъжен да мислиш оцеляването, можеш да им помагаш при добро желание и само колкото ти желаеш. Да се благодари авторката че свекървата зло не й прави, защото има и такива свекърви.

24.   Аз пък най се дразня на млади, здрави и прави хора, които чакат още на родителите си да свършат нещо за тях. Авторке, хващайте се с твоя избранник и работете, купете си нещо ваше или на квартира. Така с чакане на готово доникъде няма да стигнете. Нали някой ден и дете ще искате да имате. То вие ако един наем не можете да си позволите какво семейство ще създавате. Съжалявам, че съм малко груба, но изключително много се дразня от такъв тип хора, където са станали по на 100 години и чакат още някой да им спусне наготово.

25.   23, говориш неща, които ти изнасят и както ти изнасят, защото си заела позицията на евентуалната й свекърва, най-вероятно се идентифицираш с нея. Няма да споря. Разбира се, че след 18 г. възраст децата са пълнолетни и би трябвало да се грижат сами за себе си. Това далеч не се случва по правило в България. Всеки знае как трябва да бъде и какво се случва на практика и защо.
Оптималният вариант според мен в случая съвпада с твоята позиция - да се оправят сами.

26.   Не съм 23, но ще я подкрепя.
Напълно съм съгласна с н. 24. Що за неудачник трябва да си, за да чакаш да лапнеш апартаменти и „наследства“ от все още живите си родители, вместо като здрав и млад човек да запретнеш ръкави и сам да си купиш жилище
Аз съм на 31 г. и от 2011 г. някъде със съпруга ми работим здраво за собствен дом много. Наред с нормалната си работа ние купихме една къща в много лошо състояние и ремонтирахме във всяка свободна минутка. Толкова успешен се оказа този проект, че аз напуснах работа и сега със заеми (имаме вече какво да заложим!) сме взели още имоти, които ремонтираме и отдаваме под наем, включително при най-ниските цени и с много късмет купихме стара сграда в центъра, която отдадохме под наем на заложна къща и бижутерски магазин - от там всеки месец няколко хиляди чист доход. (над 7000!), които инвестираме отново в ремонти и имоти. От тази седмица ремонтираме най-новия си апартамент, който ще направим пълен лукс и ще даваме на чуждестранни мениджъри и семейства за над 2500 лв. наем, макар че не е на централно място, но е спокойно, с изглед и така нататък, а заемът по него ни е само 850 лв. месечно.

Но не е нужно да казвам, че бачкаме и сме бачкали по 12 часа на ден, включително съботите и неделите, а когато някои хора почиваха и си караха сладък студентски живот на гърба на родителите си, ние учихме и работихме, внасяхме дори автомобили от Германия и с таратайки на практика натрупахме първите си пари като студенти, а мъжът ми даваше частни уроци на слабаците в университета и се издържаше също сам.
И двамата нито 1 лв. не сме получили от родители, не се занимаваме и с наследства. Аз доброволно дори отстъпих чисто нов етаж на сестра си и не съжалявам.
Дори нямахме време за сватба - в събота най-после ни е тържеството, а в неделя сме с бригадата на строежа!!!

Ей затова намирам за наглост претенциите на Авторката. Ние ако имахме поне 2 г. да живеем някъде без наем щяхме да сме дори по-напред. Тя е имала всичко това - имала е жилище без наем, но това не ѝ е стигнало.
Подавш пръст, тя иска да лапне не само ръката, а цялото тяло и недоволна!

Ей затова всеки да си знае къщичката и имотите.
Нашите деца ще ги възпитаме в самостоятелност и едно е сигурно - каквито и имоти да придобием по време на трудовия си живот, след като станем на 55-60 г. продаваме всичко и живеем достойно до края на живота си - ще има и за наем, и за живот.
В момента ей такива като свекървата на Авторката живеят мизерно, а имат имоти - продавай двата апартамента, отивай под наем и хем няма да се дразнят хората от наследства и имоти, а ти няма да си зависима от този и онзи да те гледа - изкарваш пачките и имаш най-добрите гледачи 24/7 вместо да ревеш на децата си един ден да те били гледали, а отстрани разни снахи само да слухтят кога ще умреш, за да приберат апартаменти и да ти изхвърлят нещата.
Идва такава като Авторката в съвсем чужд апартамент на съвсем чужди хора и вече иска, иска, иска - ей такава наглост за съжаление е много честа.
До последно нашите старци живеят в пълна мизерия и за какво? За да оставят накрая на готованци имоти, а благодарност никаква и дори масово хората не си погребвали близките в София, но виж - за наслество се появяват. Срамота.

Никакво уважение към старите, никакъв морал, никакъв стимул сам да направиш нещо в живота си, но претенции от тук до Луната.
Виновни са си старите преди всичко, но и ако не можеш да кажеш в прав текст на такива като Авторката какво мислиш, защото маса народ били така - до къде ще го докараме?
И старите вече им реват по телефоните, изнудени, че нашите отишли да мият кенефи в чужбина, вместо да ги оставят да си чукат кратуните и дано съберат за първа вноска за някоя кутийка, за да оценят и да видят какво значи да имаш имот, но надали

27.   Май авторката трябва да влезе в дискусията - все пак историята е нейна...

26, правите пари от закупуване на стари сгради, реновирането им и от наемите впоследствие - доста стар занаят... В което няма нищо лошо, но от тази позиция няма как да даваш акъл кой е неудачник и кой е успял.

29.   От авторката
Здравейте на всички хора, които ми отговориха по темата и ви благодаря за всички коментари. Оценявам всяко едно мнение по въпроса, макар и някои да бяха написани със злобни чувства и нападки. Разбираемо е, хора сме все пак, такива чувства много....
Искам още веднъж да оточня ( за тези, които евентуално не са разбрали или са пропуснали някои коментари), че коментар н. 16 не съм го писала аз, но оценявам мнението на човека, който е споделил в темата.
Очевидно номер 16 и 22 е попадал/а в такава ситуация и за това има такова виждане за нещата, за разлика от останалите и аз уважавам и двете изказвания, които е написал/а и съм напълно съгласна с него/нея!!!! Благодаря също и на номер 26, той/тя е напълно прав/а!!! Естествено всеки си има мнение по въпроса и не съдя никой какво и защо го мисли. Това не е моя работа. До сега не бях изпадала в такава ситуация и ми отне много месеци за да осъзная какво всъщност става и с продължение на много усилие и напрежение, вече разбрах всичко.
Тези дни с приятеля ми ни се случиха много странни неща и май осъзнах, че той е човека за мен и той също ми каза, че го знае, да не кажа, че ми дойдоха свръх сили и започнахме много да си приличаме. Усетих също нещо изключително странно, което не съм изпитвала до сега - започнах да чета мислите на хората, най-вече на приятеля ми и той също моите, но няма да обяснявам с детайли. Мисля, че сме стигнали до определен етап във връзката си. Тук усещам вече как някои от вас ще започнат да злобеят и да бълват разни злобни думи.... , но пак ще бъда, , Над нещата'' и ще продължавам нататък, защото за много малък период от време ми дойдоха много идеи, които не си струва да споделям тук, няма да си хабя енергията.
В продължение на месеци се опитвах да разреша много проблеми, които не се оправят за ден, 2 и с бездействане и просто съм била прекалено нетърпелива и може би наистина съм очаквала много, ( за това са прави тези от вас, които го мислят), а много хора са ме заблуждавали и съм се повлияла твърде много от чуждото мнение. Това може би е нормално за възрастта ми, която няма да спомена тук, по-по- умните от вас биха се досетили.... Не мисля да си тровя живота за някакъв имот и ви благодаря, че ме, , светнахте'' за нещата, защото не бях попадала в такава ситуация, а съм в омагъосан кръг от много време, но мисля че лека-полека нещата ще се подредят....
Благодаря за всички мнения и пожелавам на всеки да намери своя партнъор в живота, защото ние с моя приятел сме партнъори и в живота и в работата, но той винаги ме изненадва все повече и повече, защото е адски умен, тактичен, галантен и интелигентен човек.
P. S. Запазете си лошите мисли и мнения, защото на мен в този момент ми дойде много енергия и мисля да я използвам положенително в живота си!
Всичко хубаво на всички!!!

30.   Авторке, предложи на твоите родители да си продадат един от апартаментите, и да ви купят един апартамент за вас.

31.   До авторката - според написаното в последния ти коментар смятам, че това е твоят човек. Връзката ви претърпява развитие на съвсем друго ниво. Вслушвай се в това, което изпитваш и се опитай да го разчиташ правилно и да му се доверяваш. Двамата ще намерите най-правилното решение, защото може да се окажете наистина половинки.
Не съм изпадала в такава ситуация, но имам достатъчно житейски опит, както и повече познания за човешката психика.

№16/22

32.   Благодарим за Уточнението!

33.   Н31, при още повече познания за човешката психика ще разбереш, че жената им психично разстройство, дано намери подкрепа и помощ.

34.   Автоката:
Здравей номер 31. Благодаря за съвета ти, наистина ми беше ценен.
Номер 33 в напълно добро здраве съм и физически и психически!
Смятам темата за приключена, защото няма смисъл да се говори повече тук...
Всичко най-добро! (без лоши чувства)