Мечтата на едно момиче
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1839 пъти
Здравейте! Реших се и аз да споделя с вас моятя мечта, но преди да стигна до нея трябва да ви разкажа историята на моят живот. Израстнах в семейство, в което децата трябва да готвят и чистят, а родителите да излизат по кръчми и да ходят по почивки. По ирония на съдбата точно тези хора са дарени с три деца-момичета. Аз и по - голямата ми сестра (аз на 7г тя на 10г) се грижихме за по-малката ни 3-годишна сестра и си поделяхме домакинските задължения. Джобните пари бяха една недостижима мечта, а за излизане време почти не оставаше. Живеехме под наем, който те не намираха за нужно да плащат, заради което редовно се местехме.
Когато голямата ни сестра завърши 7 клас замина да живее при бабини. Разноските за нейния живот и образование (дори балът) поемаха Баба и Дядо, а за така наречените ми родители това беше страхотно. Така дойде и моят ред да завърша. Като всяко момиче си представях балът и мечтаех да вляза в университет, но пари за мен нямяше - нямяше да останат за тях. Бях решена, че ще уча въпреки всичко, затова взех нещата в свои ръце. Започнах работа, като карах часовете до 13ч. и отивах на работа от 13:30ч до 19:30ч. Изкарвах по 250лв от които 200лв заделяха останалите поделях с по - малката ми сестра. Така събрах пари за бала и за първия семестър. Записах се задочно и започнах работа на пълен работен ден. Няколко месеца по-късно се изнесох на квартира с момчето с което бях вече 2години. Родителите ми заминаха за чужбина, но пари за сестра ми никога нямаше, но тя си има нас, а ние никога няма да я оставим. И за капак на всичко един ден ни потърсиха от една банка за да ни съобщят, че на името на родителите ни има заем на стойност 20 000лв, който не е плащан от 6г.
Потърсихме ги за обяснение, така и не ни обясниха защо е теглен заема, а на въпроса защо не го изплащат отговориха, че няма да изплащат нищо - тях не ги интересувало. Сега остава само да чакаме момента в който ние ще го наследим от тях. Днес вече съм 4-ти курс, все така обичана от ученическата си любов и щастливо чакащи първото си бебче. Така след живот изпълнен с лишения и липса на родителска подкрепа единственното за което мечтая е да си купим един собствен апартамент, в който децата и да се прибират с желание. За жалост така желания заем който ни е нужен за апартамента не може да ни бъде отпуснат от банката. Въпреки, че мечтата ми няма да се сбъдне едно е сигорно, винаги щастието на децата ми ще е най-важно.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: adf580c55c

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Благодаря, че сподели историята си, но за съжаление не е рядко явление. Родителите ти са безотговорни, но все пак ти си се справила и си си стъпила на краката. Важното е сега ти самата да осигуриш достойно съществуване и детство на детето си - миналото е минало, сега ти трябва да се доказваш в живота и ти поемаш ролята на родител. Колкото за жилището - това не е непостижима мечта. Най-важното ще е да се откажете ВСИЧКИ дружно от наследство - с това не сте длъжни да плащате и кредитите на родителите ви! Ако има някакво имущество, то ще дойде от баба ви и дядо ви и още приживе ги помолете да ви прехвърлят срещу гледане или право да ползват имота до живот каквото имат, за да не отиде при твоите родители, а с това при банката. Но ти най-вероятно идваш от безимотно семейство така или иначе, така че не се притеснявай - вярно, че нямаш нищо от тях, но и не си длъжна да им плащаш кредитите - отиди при нотариус, стъпката за отказване от наследство е много малка. Свои апартамент ще имате ако работите достатачно здраво за това и действително това ти е мечтата, но ти си много млад човек още - под 25 г., а вече сама ставаш майка. Ще ви е много трудно следващите 5 г. и решението за дете ви прави живота още по-труден, НО няма невъзможни неща - просто работете здраво, събирайте си пари, живейте скромно (НЕ МИЗЕРНО! ) и един ден ще можете да сбъднете мечтата си. Всичко зависи най-вече от вас самите - за един човек е много трудно, но ако двамата сте задружни, ще успеете. Обещай си обаче да не правиш грешки като родителите си - не раждай деца, за който не можеш да се грижиш и се концентрирай върху по-добър живот за себе си и семейството си. Възпитавай детето си, обръщай му внимание, показвай му и домакинска работа. Нека и то има задачи в домакинството, не го глези - глезенето е не по-малко вредно от това, което на вас ви се е случило. И друга важна крачка, която може би ще е най-трудната. Трябва да спреш все някога да финансираш по-малката си сестра! Това ще ти е много трудно, но трябва да се концентрираш върху собственото си семейство. Ако е много малкатя има право на приемно семейство и джобни от 350 лв. някъде от държавата - тоест държавата ще поеме нейната издръжка, което е много лесно, защото родителите не са в страната - отнемат им се и всички права към нея! Не си длъжна да храниш сестра си, а и мисля, че за нея не е много добре това положение, но поне си обещай, че след като завърши средно ще спреш издръжката - само така можеш да постигнеш мечтите си за свое семейство и дом, а тя да стане независима жена като теб. Успех

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 357da3f6cb

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Мила, послушай номер 1 - отнема половин час да се откажеш от наследство пред нотариус - най-добре отидете тричките и го направете заедно. Така няма да сте длъжни да изплащате заема на родителите си и би трябвало кредитното ти досие да е чисто. А иначе, не разбирам хора като родителите ти - очевидно са гледали на децата като на нещо, което им е разход и само им пречи - в същото време решават, че искат да отгледат не едно, а три. Защо? Да сте живи и здрави, милички - ще се справите с всичко, но идете възможно най-скоро и се откажете от наследство - нека си плащат сами заемите.

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 4ab01396b1

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Съгласна съм с 1 с изключение на две неща: 1. отказ от наследство няма как да направиш, докато родителите ти са живи; 2. няма как да зарежеш сестра ти в приемно семейство - това е нечовешко, ще издържите още малко, докато стане на 18 и може да работи, тогава вече ще си стъпи на краката; а и помисли как зарязването й ще се отрази на отношенията ви - тя ще те намрази и никога няма да ти го прости, дори и привидно да дава вид, че проявява разбиране. Твърде рано сте се решили на дете и наистина ще ви е трудно, детето също ще страда, но така или иначе пари за апартамент в днешно време не се събират лесно и дори да го бяхте отложили с 5 г., пак трудно щяхте да спестите достатъчно с българските ви доходи, които едва ли са много високи. Важното е, че имаш човек, с когото се обичате, пък останалото все някак ще го наредите.

 

...

горе^

преди: 9 години, 5 месеца hash: c6bde9de62

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   номер 3 е прав/а, сега няма как да се откажете от наследство, това може да стане след смъртта на родителите ви. можете да приемете и наследство по опис - това приемам, това - не, пак след смъртта им. а родителите ви са наистина крайно безотговорни хора, ако написаното е вярно. и на мен не ми е ясно защо изобщо са правили деца, щом не желаят да се грижат за тях.

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: fb0cc2e893

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Благодаря на всички за коментарите. Чувала съм за това, че мога да се откажа от наследство и така да избегна плащането и със сигорност ще се възползваме от този вариант. Колкото до по-малката ни сестра няма вариант в който да я оставя, а тя вече се е ориентирала към работа като навърши 18г. Колкото до бебчето, което очакваме, не се притеснявам че няма да се справим, защото въпреки доходите си от общо 950лв и всички сметки и наеми заделяме по 100лв месечно и вече сме подготвили 2000лв за появата на мъничето ни и продължаваме да заделяме, все пак това е най-важното нещо в живота ни.

 

...