Споделена история от Семейство |
Има ли как насилникът да бъде излекуван?
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 5123 пъти
Да удариш половинката си. Винаги съм смятала, че това е най-отвратителното и безскупулно дело от един мъж. Мъж, но "мъж". Цял живот се бунтувах срещу подобни. Дори спасих приятелка след такъв побой, ала никога не съм вярвала, че аз самата ще падна до там да бъда привлечена от такава личност.
Моята история е малко по-специална. И с риск да стана досадна за повечето от вас, не мога да се успокоя, ако не я разкажа на някого.
Приятели сме, познаваме се от десет години. Зная, че той е по-своенравен човек, пали бързо, както винаги с приятели сме се шегували "на четвърт контакт".
Заедно сме от около година. През тези 10 години той беше човекът до мен, но като приятел. Наистина, не мога да ви опиша колко хиляди пъти е помагал на мен и семейството ми. Особено в трудност. И сега, когато пиша това, наистина от части си мисля, че може би вината е в мен. Може би аз не правя нещо като хората.
Както можете да предположите, познавайки ме от десет години, той знае повечето от нещата около мен. Наясно е с взаимоотношенията ми с околните, както и за миналите ми връзки. Клиширано е, но "всеки има минало". Както и аз знам за неговите приключения през времето.
Започнахме като двойка, която всеки харесваше. В началото, както се предполага, всичко беше много по-специално, красиво, чувствах се изключително обичана и подкрепена. Мотивирах се, направих доста промени в живота ми, доста от тях положителни. Но сега се замислям дали всичко това не е било просто някакъв номер. Красив свят за околните и мен. Дали не е роля? !
Започна да буйства пред мен, след около 6 месеца връзка. Имахме и странични проблеми, които ни тласкаха към скандали, а те почти не се разминаваха без някой и друг шамар. Предимно от моя страна, тъй като навярно няма жена, която да харесва да бъде притискана, скубана и блъскана в стената.
След един от скандалите ни, той потроши няколко врати в дома ми, проби дупка в стената и натроши на сол една захарница. Понеже бях уплашена, че не мога да успокоя гнева му (насочен към мен), потърсих подкрепа в своето семейство. Те бяха категорични:"Ако ще се биете, ако по този начин ще разрешавате проблемите си, събирайте си багажите".
Така се озовах на улицата, приютена от неговото семейство. Мислехме да се изнесем, но той започна някакъв безумен ремонт януари месец, за който нямаше достатъчно пари, тъй като смени за пореден път работното си място. Профилът на човека, когото описвам, вероятно е познат на мнозина психолози.
След поредния ни скандал, преминал в бой, намерих номера на един психолог. Поставих му условие да отиде и да го посети, да потърси помощ, защото има проблем. И който и както да се опитва да ме убеждава, не може заради едно съобщение във фейсбук, да ми бъде твърдено, че едва ли не спя с някого си. И то при условие, че аз дори не съм си позволила да напусна пределите на дома ми, без него.
Проведохме няколко задълбочени разговора. Получих обещание, временно затишие. И ето днес ситуацията отново е същата. Лесно е да си тръгна, навярно това е едно решение, за което ще ме посъветвате всички. Да, загърбването на чувствата е един вариант, но не е решение. Не е моето решение. Как да му помогна? Мога ли да му помогна? Към кого да се обърна?
|
