Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

59.   #54 смяташ коментарите на няколко души за написани от един и същ човек. #51/46 не е казвала, че ще си дава на детето 20 лева. Това го беше казала една по-заможна жена с немско образование. Тя е чест коментатор и лесно се разпознава. Недей да правиш счетоводство на чуждите пари. Онази с 20-те лева на ден може да ги дава и не виждам на теб лично какво ти пречи. Децата на богати родители също стават богати и едни 20 лева няма да ги развалят.

60.   Значи на богатите двойки все парите не им стигат, а и как да отделят от изпълненото си със забавления време за отглеждането на дете? Средностатистическите двойки гледат да са в средната статистика и планират две деца, но някои така и не изпълняват плана.
А броят на старите моми и ергени се увеличава главоломно.
А бедните двойки какво правят? Деца, разбира се.
Затова в малки населени места в Северозападна България почти цели класове са от малцинствата.
И така, докато вие смятате и пресмятате дали ще ви стигнат доходите за да родите и отгледате единственото си дете му осигурявате "прекрасна" родина, в която да живее.

61.   Истината е, че днешните деца са презадоволени и не съумяваме да ги научим на труд и да ценят труда на другия.
Преди няколко години, когато още нямах деца, щях да ходя на гости у братовчедка ми, която имаше син на около пет години.
Купих хубав шоколад и красива детска книжка за детето. М-м, не обичам такъв шоколад, намръщи се то, а тая книжка пак е повторка. Искрено си беше детето, не беше за нищо виновно, но все пак се почувствах глупаво.
Сега, когато съм родител, се оказа че е адски трудно да не превърнеш детето си във вечно недоволен и неблагодарен мърморко.
Имаме възможност да им купуваме много неща, но те не ценят това, което имат, а тъй като все ще се намери някой, който има нещо по-желано се поражда завист. Единственият начин е да се възпитат, че има и други ценности, освен материалните, но дали ще се справим с това е Божа работа.

62.   От №44
Не знам защо някои от участниците във форума решиха, че съм някой пенсионер. Аз съм жена на 35, с висше образование, омъжена и с три деца.
Моля, призивите ви да не създаваме Гаврошовци да ги оставите за посещенията си във Факултето, Столипиново и квартал Кремиковци на село Гърмен.
Иначе всеки от нас поради болест, фалит и други независещи от нас причини може да изпадне в бедност, това означава ли, че никой от нас не трябва да има деца?
Виждате как №45 споделя как с 600 лв. преживяват четиричленно семейство, не се безпокойте, много такива трудолюбиви и умни деца постигат повече в живота от разглезените мамини синчета.
Не бъдете съдници, аз самата не ви съдя за вашия избор, в днешно време има и хора, които не желаят деца. Просто не съм съгласна с вашите коментари, че видите ли, който не може да осигури лукс стандарт на децата си не става за родител.
Аз, самата, не съм израснала в охолство. И двамата ми родители са с висше образование, но през деветдесетте и двамата останаха без работа. Имаше период, когато се издържахме само от надомна работа, в която помагах и аз. Това не ми попречи да завърша с пълно отличие. Никога обаче не съм гладувала и не съм ходела окъсана на училище, затова разбирам страха от бедност на някои коментиращи, преживели тъжно детство с родители алкохолици. Не ги осъждам, а по-скоро искам да ги насърча - мили хора, не се страхувайте, лошото е останало в миналото.

63.   На всички, които мислят, че само богатите, успели, уверени в себе си и въобще идеални хора трябва да имат деца, посвещавам следното стихотворение:


Ама че парадокс егати,
не сме достатъчно богати,
затова не искаме деца,
а в гетата снасят ги като яйца....

Всъщност въпрос е на нагласа,
ние, българската средна класа,
от своя опит знам дори,
можем да се справим не с едно, а с три!

64.   Аз лично не давам никакви пари на детето си. Няма такова нещо като джобни при нас. Дъщеря ми е на 14, никога не ми е искала пари за себе си. Само когато от училище им искат, просто ми казва и плащаме. Аз съм я питала дали наистина няма нужда от пари, тя даже не иска да коментира темата. Повтаря, че вкъщи имало предостатъчно и се чувствала виновна да иска повече от това, което има, защото нямала нужда. В училище не яде, само вкъщи преди да тръгне и пак, когато се върне. А дрехи се купуват само ако нещо се скъса и избелее и то от нас с баща ѝ, иначе сама няма да поиска да си вземе нещо и просто ще си го зашие и ще продължи да си ходи с него. Понякога се чудя дали не греша някъде... Никога не съм ѝ вменявала вина за това, че парите не стигат, нито изобщо съм говорила нещо, което да я накара да се държи така. Не сме от най-бедните семейства, в средната класа сме, с нормални доходи. Обаче приятелките ми разказват как техните тийнове все искали пари и не им стигали, пък нашата не знам какво ѝ има, срам ме е да кажа, че е такава, повече отколкото би ме било срам да кажа, ако харчеше прекалено много... Страх ме е да не би ние да сме я накарали да се обвинява за нещо, за което не е виновна и това да е причината за това ѝ държание, как мислите вие?

65.   №64, не се тревожете за дъщеря си и не се обвинявайте за нищо. Тя е едно нормално момиче от все по-изчезващата порода на скромните деца. Аз самата, сега съм на 35, бях такава. Майка ми много пъти е искала да ми купува дрехи, а аз не съм считала за нужно. Всички стипендии давах на нашите, ако има нужда нещо да се купува, без да задържам нещо за себе си. Мъжът ми също е бил много скромно дете. Сега също не обичаме да парадираме с нищо и повече харчим за дома и за децата си, отколкото за самите себе си.
Но... дъщеря ми не прилича на нито един от нас. Колкото и да й купиш все й е малко. Нов несесер иска, че пуснали с любимите й герои, нищо че старият е скоро купуван, портмонетата и чантите й са цяла колекция.
Принудена съм много пъти да казвам не с риск да бъда обявена за лоша майка.
Така че радвайте се на дъщеря си, а не се безпокойте за нея.

66.   Доста коментари изчетох и всички бързат да пишат. На мен ми се ще да се разгранича от всички. Не сте посочили за кой град става въпрос, защото нещата за различните градове са различни. Въпреки всичко според мен 1 лв на ден на дете 3 клас е нормално. Ако е в София или по-голям град, където се налага да използва транспорт, освен картата за пътуване, ще му трябват по 2 лв. Лично според мен най-удачния вариант е да се дават парите на детето в началото на седмицата за цялата седмица и то да си прави сметката.
От личния си опит съдя, че деца, които разполагат с много пари, ги дават за глупости. 3. 5 на ден са много, още повече че почти половината заминават за т. нар. "студен чай", който няма нищо общо с чая.
Предлагам и една друга идея - давайте на детето си всеки ден освен по 1 лв, някакъв плод. Ако е достатъчно съобразителен, ще му изградите култура на хранене, а и ще си спести парички.
АКАТИМ

67.   64, може би като малка ви е слушала да се карате за пари. А може би ѝ изкарвате всичко през носа и ѝ е по-лесно да не взима услуги от вас? Само предполагам, не мога да твърдя.

68.   2 лева

69.   Когато моето момиче беше в 3 клас му давах по 2 лева, а сега е в 7 и му давам по 5.

70.   От авторката:
Благодаря на всички за интереса към темата, макар и не всички писали да са дали конкретна информация, тъй като не са родители на ученици към този момент.
За всички, които ме обвиняват, радвам се за вас, че сте излели негативните си чувства в темата за да не ви тежат. Аз съм чиста пред съвестта си, тъй като нито едно от обвиненията не отговаря на истината.
На сина ми продължавам за сега да му давам по лев на ден, като напоследък дори не го изхарчва - по някакви причини учителката ги пуска по-късно на голямо междучасие и той едвам смогва да си изяде безплатната закуска, не е от ящните. Носи си бутилка с минерална вода, безплатен плод им дават всеки ден, тъй че няма за какво толкова да харчи в рамките на тези максимум пет часа, в които е на училище.

71.   И да ви споделя какво научих за джобните, получавани от съучениците на сина ми:
- няколко деца изобщо не носят пари на училище - носят си сандвичи от вкъщи - не може да се каже, че са от бедни семейства, просто родителите са преценили, че така е по-здравословно за децата;
- няколко деца носят по левче, както сина ми - някои от тях държат да си похарчат левчето дори и да не им се яде, дори и да е за глупост, други понякога спестяват, все пак и децата, както и възрастните са различни
- няколко деца носят по два лева, но повечето от тях в предвид теглото им са с доста по-големи хранителни потребности от сина ми
-едно дете носи понякога по 5, друг път по 10, а друг път по 20 лева - не може да каже, че родителите му са богаташи, просто дядото е с военна пенсия, дава пари на внучката си и майката и бащата не ограничават желанието на детето да носи всички пари на училище. А дали това е правилно и дали дете на тази възраст може да направи трезва преценка какво е редно да изконсумира за учебния ден можете да си направите извода от случката, разказана онзи ден от сина ми:
Въпросната му съученичка си купила една кутия шоколадови бонбони от училищната лавка - до тук нищо лошо - може детето да е решило да почерпи по някакъв повод. Заредили се контролни, изпитвания и чак, когато вече се канели да си тръгват от училище синът ми се сетил за бонбоните.
- А ние ги изядохме - усмихнала се съседката по чин на момичето
- Така ли? - учудил се синът ми
- Ами да, тя ме почерпи с два бонбона, а останалите през междучасията изяде сама.
Синът ми първоначално не повярвал, но празната кутия се мъдрела в коша, а голямото тъпчене с бонбони било потвърдено и от други деца. Вярно, че девойчето, да е жива и здрава, е доста едра за възрастта си, но да пратиш детето си с толкова пари на училище, при положение, че знаеш за неговите вредни хранителни навици? Или може би, изобщо няма да се поинтересуваш за какво точно то ти харчи парите си? Това стимулиране на самостоятелността ли е или безхаберие?
И всъщност разбрах, защо синът ми се разстроил, че джобните му били малко. Не, защото не му стигат. Не и защото повечето му съученици получават повече. Този ден им връщали контролните по математика. Синът ми имал отличен, но не си и помислил да се подиграва на негов приятел, че има тройка. За сметка на това обаче приятелят му в голямото междучасие му казал язвително:
- Вашите винаги само по левче ли ти дават?
Това разстроило сина ми. А това според мен си е чиста проба избиване на комплекси. А джобните в случая можеха да бъдат коригирани, отделен е въпросът дали щеше да има нужда, но ако ставаше дума за ръста му, например?

72.   И да ви споделя какво научих за джобните, получавани от съучениците на сина ми:
- няколко деца изобщо не носят пари на училище - носят си сандвичи от вкъщи - не може да се каже, че са от бедни семейства, просто родителите са преценили, че така е по-здравословно за децата;
- няколко деца носят по левче, както сина ми - някои от тях държат да си похарчат левчето дори и да не им се яде, дори и да е за глупост, други понякога спестяват, все пак и децата, както и възрастните са различни
- няколко деца носят по два лева, но повечето от тях в предвид теглото им са с доста по-големи хранителни потребности от сина ми
-едно дете носи понякога по 5, друг път по 10, а друг път по 20 лева - не може да каже, че родителите му са богаташи, просто дядото е с военна пенсия, дава пари на внучката си и майката и бащата не ограничават желанието на детето да носи всички пари на училище. А дали това е правилно и дали дете на тази възраст може да направи трезва преценка какво е редно да изконсумира за учебния ден можете да си направите извода от случката, разказана онзи ден от сина ми:
Въпросната му съученичка си купила една кутия шоколадови бонбони от училищната лавка - до тук нищо лошо - може детето да е решило да почерпи по някакъв повод. Заредили се контролни, изпитвания и чак, когато вече се канели да си тръгват от училище синът ми се сетил за бонбоните.
- А ние ги изядохме - усмихнала се съседката по чин на момичето
- Така ли? - учудил се синът ми
- Ами да, тя ме почерпи с два бонбона, а останалите през междучасията изяде сама.
Синът ми първоначално не повярвал, но празната кутия се мъдрела в коша, а голямото тъпчене с бонбони било потвърдено и от други деца. Вярно, че девойчето, да е жива и здрава, е доста едра за възрастта си, но да пратиш детето си с толкова пари на училище, при положение, че знаеш за неговите вредни хранителни навици? Или може би, изобщо няма да се поинтересуваш за какво точно то ти харчи парите си? Това стимулиране на самостоятелността ли е или безхаберие?
И всъщност разбрах, защо синът ми се разстроил, че джобните му били малко. Не, защото не му стигат. Не и защото повечето му съученици получават повече. Този ден им връщали контролните по математика. Синът ми имал отличен, но не си и помислил да се подиграва на негов приятел, че има тройка. За сметка на това обаче приятелят му в голямото междучасие му казал язвително:
- Вашите винаги само по левче ли ти дават?
Това разстроило сина ми. А това според мен си е чиста проба избиване на комплекси. А джобните в случая можеха да бъдат коригирани, отделен е въпросът дали щеше да има нужда, но ако ставаше дума за ръста му, например?

73.   Мале, Авторке, ти на няколко места натякна, че детето ти не било много ядящо, а че други деца много ядяли, и че вредни неща ядяли. Че не било хубаво с много пари да разпологат.
Абе авторке, ти като си толкова уверена в това как ди гледаш детето какво мислиш толкова другите деца, че даже чак в интернет тема си пуснала с недеждата и съмишленички да си намериш.
Еми не са твоя работа другите деца. Стига си си вряла носа на кой колко пари му давали. На кой родителите дали изкарвали или не изкарвали, кой имал дядо с военна пенсия, кой си купил кутия с бонбони, кой хавнал такси и отишъл на селото при баба си и дядо си - ми не е твоя работа. Твоя работа е единствено и само твоето дете!
Сега като му са се подиграли просто е трябвало да му обясниш, че не трябва да се идентифицира с пари, защото на неговата възраст той не е нито беден нито богат. Като стане пълнолетен чак тогава вече може да бъде определян като беден или богат.
Ама ти не - типично по лелски реагираш, вместо да му кажеш, че като мъж той не трябва да се интересува от разни клюки от сорта на коя колко били яла и къде била отишла и не знам си какво - ти го превръщаш в лелка като го поощряваш да се интересува от такива неща. Може би това го правиш индиректно, неумишлено, защото ти си такава, но резултата е на лице. Замисли се.

74.   Хора по-спокойно
Осми клас съм, пълна отличничка и джобни не съм видяла

75.   От авторката:
Споделих ви развитието на случая и смятах да приключа с тази тема, която разгоря неподозирани страсти, но предпоследния коментар ме провокира отново да пиша.
Не, че има много смисъл да се отговаря на подобни заядливи писания, но кой знае, може пък коментиращите да се осъзнаят, че това, че са анонимни не означава, че трябва да подлагат на словесен тормоз когото и да било. От другата страна пред компютъра стоят също живи хора, които могат да бъдат наранени. Още повече една споделена история не прави очите ни рентгенови за душата на автора, така че нека не ставаме прибързани съдници.
Нещата, които е споделил синът ми с мен са видяни с неговите собствени очи, а не са клюки. Може би понякога споделеното от децата с нас ни се струва маловажно, чувала съм родители да казват: "Я не ме занимавай! ", но това е което им е направило впечатление в момента и мисля, че е много важно да ги изслушваме с внимание. Само така можем да изградим връзка за общуване, доверие и подкрепа със своите деца.
А синовете по принцип споделят по-малко неща от дъщерите. Дъщерята на моя приятелка на възрастта на сина ми всеки ден я запознава с подробна информация за случилото се в училище от първия до последния час. Момчетата по принцип са по-малко словоохотливи, макар че има и изключения. Най-често споделят нещо, което им е направило голямо впечатление. И аз какво да направя - да кажа: "Ти защо си вреш носа какво правят твоите съученици, вместо да си гледаш уроците? ". Няма ли така нахокано детето да престане да споделя каквото и да било? А ако вашия съпруг ви сподели, че колегата му в офиса не си гледа работата, а само се шляе, вие ще кажете ли: "Я вместо да се занимаваш с клюки си гледай в твоето канче. "
Случилите се събития биха били клюка, но от моя страна, а не от страната на сина ми, само и единствено, ако ние с вас се познавахме и хората, за които става въпрос са лични познати и на двама ни. В такъв случай бих се съгласила да бъда обявена да лелка-клюкарка, която само злослови за другите. Но случаят не е такъв. В реалния живот винаги съм се пазела да не говоря зад гърба на някого. Наскоро позната майка на дете от класа ме попита за здравословните проблеми на друго дете. Направих се, че не съм съвсем наясно, макар да не беше така, защото мисля че е редно, ако нещо я интересува да говори с родителите на детето и те да преценят какво да й кажат.
Ако ви кажа, че в края на миналата година половината клас, включително и синът ми, бяха с въшки, дали това ще бъде клюка? Клюка според мен ще бъде следното, което аз не биха направила: срещам една обща позната и казвам: "Нали знаеш Ленчето, която работи в банката, дъщеря й беше пълна с въшки. "
Схващате разликата, нали?
Това, че споделям във форума какво е мнението ми за определено поведение на родителите, не означава че осъждам децата и родителите им пред сина си. Напротив, макар и малка вина да има той за даден случай, му говоря, че той е който трябва да се промени към добро. Виждала съм майки, които като квачки се спускат да защитават децата си, дори преди да са разбрали какво е станало.
Е, за добро или лошо, не съм от тях. Мисля че при проблеми между децата най-често родителите не трябва пряко да се намесват, а трябва вкъщи да разяснят какви са нормите на поведение и преди всичко да работят по възпитанието на своите собствени деца.

76.   А ако вашия съпруг ви сподели, че колегата му в офиса не си гледа работата, а само се шляе, вие ще кажете ли: "Я вместо да се занимаваш с клюки си гледай в твоето канче. " - ДА, ТОЧНО ТАКА ЩЕ МУ КАЖА! Е, с усмивка много ясно :)

77.   Авторке, ако беше съвсем убедена в правотата си, изобщо нямаше да ти хрумва да пускаш тема.
1 лв. не е достатъчен за дете (макар че аз и с по-малко съм карала), за да се чувства то нормално. Освен ако ти не му даваш за другите нужди пари отделно. Но ако това не е така, 1 лв. не е достатъчен. С възрастта потребностите на децата нарастват, така че ще трябва да му увеличиш джобните рано или късно.
Колкото до това какво е или не е вредно, не смяташ ли, че е вредно детето да не може да си прави сметката? Ако не умееш да си правиш сметката като дете как да си разпределиш парите, тенденцията се пренася и на по-късна възраст. Моите родители ми даваха малко пари, но ми ги даваха накуп за целия месец и съответно аз си ги разпределях. Не съм харчила за глупости. Докато знаеш ли какво правят децата, които получават по 1 лв. на ден (и не получават никакви пари накуп)? В моя клас имах две близначки, които просто... не ядяха нищо. Спестяваха си парите от закуска, за да си купят я кукла, я нещо друго... защото родителите им не им даваха други пари. Не е нужно да казвам, че и до ден днешен са на границата на анорексията (ако не се я и преминали).
Кой родител как възпитава детето си и кое е било погрешно се вижда след много години, така че недей да злорадстваш за момичето с бонбоните. Важно е да умееш да изградиш у детето ти добра преценка за какво да си харчи парите, а това не се прави с 1 лв. на ден. Но какво да ти обяснявам аз, ти всичко знаеш...
И колкото и да се оправдаваш, личи си, че клюкарката в теб не спи. За мен не е нормално в такива детайли да знаеш (и по-лошото - да се интересуваш) от чуждите деца. Приоритет трябва да ти е твоето собствено. Напомням, в случай, че си забравила.

78.   На мен от 1 до 4 клас са ми давали по 1 левче на ден от 5 до 9 клас 1. 50 от 10 до 12 клас по 2 лв понякога и по 3 и това ми стига за деня

79.   Браво, 77ми номер!

80.   Мъж малко над христовата възраст съм. Когато в средата на 90-те години бях в гимназията, закуските струваха между 30 и 50 стотинки, в зависимост дали е баничка, милинка, кифла с мармалад, кифла със сирене, кренвиршка или сандвич. Имаше и гевреци за по 20 стотинки, но от тях не си купувах, тъй като дори и 2-3 от тях не наяждат. Бозата беше по 30 стотинки в малка бутилка, а за голямата не помня, но със сигурност е била поне 50 стотинки или нагоре. Имаше и яйрян за 40 стотинки. Мекици нямахме в лавката до училището, а вредни сокове с Е-та в тях за щастие не се зарибих да си купувам, макар че 2-3 пъти си бях взимал от тях само за проба. Баничките бяха най-евтини - по 30 стотинки, а на мен ми даваха по 50 стотинки на ден, т. е. нямаше как да си купя две банички, а кифлите бяха по 50 стотинки, така че си правех сметката да ям само баничка, а оставащите 20 ст. на ден да си пестя занапред, за да мога понякога да си позволявам и кифла с боза или яйрян. Не ми стигаха дори да си купя баничка с боза (30 30 ст. ), така че трябваше да се уча да си правя планове за седмицата кога какво да си купувам с наличните джобни пари.

В 10 и 11 клас малко по малко започнах да се увличам по видео игрите в жетонните автомати (за разлика от мои съученици, не съм играл на хазартни игри, т. нар. "ротативки"), а жетонът за тях струваше 50 ст. - точно колкото и джобните ми за ден, така че 1-3 пъти седмично се лишавах от закуска в училище, за да мога преди или след учебните часове да поиграя в близката зала с игри.

Ако сега трябваше да давам джобни на моето дете (каквото все още нямам), то сумата би била поне равна на сбора от две закуски или закуска и 1-2 банана, като задължително бих го/я възпитал да не набляга на пици, дюнери, яйрян, сок и боза, тъй като в наши дни дори и наглед най-безвредното от тях - бозата - е с отровни подсладители, оцветители и консверванти, дори и да не са отбелязани на опаковката. Имам далечен познат, който е производител на боза и ми е разказвал как всички като него въртят тези шашми, но си плащат "на когото трябва" да нямат проблеми при проверките. И под "възпитал" нямам предвид да забраня да купува боклуци, а да си поговорим сериозно по темата и да запозная детето до какви опасни и понякога смъртоносни последствия води употребата на полуфабрикати и наглед вкусни храни и напитки в лъскави опаковки, така че да е наясно за предоставеното доверие във взимането на това немаловажно решение и отрано да изгради у себе си чувство за отговорност.

Въпросният недостиг (за разхищение) на джобни в училищните ми години много ми помогна в живота по-нататък с това, че се научих да ценя и малкото, което имам, въздържайки се от импулсивни и необмислени покупки на неща, които на практика не ми трябват или са далеч зад други по значимост. Така ми остават свободни пари за по-качествена храна, дрехи, излизания с приятели и други неща.

81.   Правилно правиш! На мен винаги са ми давали по 3лв в началото на седмицата и аз си разпределях. По 60ст на ден. Единият ден ще си купя нещо по-скъпо, ако съм видяла другите деца, другия нещо, за което са ми останали пари. Така е много хубаво, защото ще си прави сметка с колко пари разполага и с какъв бюджет трябва да свикне. Много лесно да му дадеш 5-10лв и като има много само за глупости ще ги харчи, пък и няма да може да си прави сметка.

82.   Попаднах на тази тема след повече от година, някой я изрови от архива. Бях коментирала по-горе за парите и за това, че нямам още деца, а някаква заядлива лелка ми се беше сопнала и беше извършила счетоводни изчисления вместо мен. :) Интересното е, че за този период от година и девет месеца с мъжа ми си повишихме доходите повече от двойно с тенденция да растат още. След още няколко месеца можем и да помислим за деца. :) Много хубаво ми стана, че няма да растат в злобна и отровена атмосфера, защото ще можем да си позволим да им даваме адекватни суми за закуска (2-3 лв. на ден например). :))) Интересно авторката дали си осъзна грешката, или детенцето й продължава нищетата си.

83.   Номер 80 съм. Номер 82, надявам се да успееш да възпиташ у детето/децата си чувството на отговорност, защото е по-важно не колко лева джобни на ден даваш, а какво на практика ще се закупува с тези пари. :) А повечето пари означават и по-голяма вероятност детето да започне да купува неща извън областта на храните, които определено ти не би желала да бъдат предпочитани от него. Говорим си за цигари, алкохол, кафе (един от най-големите причинители на ракови образувания), наркотици и т.н. ...

84.   Аз мисля, че по-добре един сандвич да се направи вкъщи и някакъв плод, а може и по 1лв. на ден допълнително.

85.   Вие наясно ли сте, че 1 лв не стига за нищо в днешно време? Най-много 1 вода да си купиш.

86.   83, какви наркотици ти се привидяха? Наясно ли си, че с 2 лв. едно дете може да си купи максимум закуска и вода?

87.   Номер 86, номер 82 спомена "2-3" лева, а не "2" лева, а съм сигурен, че по-скоро ще са 3, отколкото 2. Нали се сещаш, че това са десетки левове месечно? Е, с такива пари може да е купят наркотици (имам познато семейство, чийто син с джобните за у-ще си вземаше едни "треви" и "гъби"), поне 10-12 цигари дневно (кутия с 20 цигари струва колкото такива джобни за 2 дни), алкохол и прочее.

И пак казвам, по-важно е как да бъде възпитано детето, защото то и с 1 лев джобни на ден пак може да намери начин да си купува горепосочените отрови за организма и мозъка.

Фактът, че в изказването си за това, което трябва да яде едно дете, споменаваш не ябълки, банани или друг вид плод или зеленчук, а закуска, също не е обнадеждаващ. Това ли е храната, за която един родител трябва да дава пари на детето си? Затлъстяването и затлачването на червата с тестени изделия (които в последните 10 г. са много по-вредни спрямо преди, защото се правят от некачествени брашно, отровна и дразнеща стомаха мая, изкуствено "сирене" от палмово масло и/или колбаси от смлени кости, кожи, изпражнения и прочее) е силно подценяван от мнозина проблем.

89.   1 лев на ден бяха моите джобни в началото на 90те, когато бях ученичка. Още тогава не бяха много - стигаха за закуска и сок от лавката, но тъй като ми даваха джобните за месеца наведнъж, поне можех да си направя сметка и да пестя като оставам някой дни гладна, за да мога да си купя друг път нещо, което желая.
Учудвам се, че при цените днес на едно дете може да му стигне такава сума на ден, особено ако родителите не му приготвят да си носи храна от къщи. Според мен това ще го комплексира - ако не беше проблем и беше нормално, изобщо нямаше да е повдигнал темата. Вижда ми се грозно, че авторката опитва да компенсира, това че сина и няма пари, като му обяснява че другарчетата му може да имат, ама за нищо не стават и само им търси недостатъците. Виж Ванко му дават повече от левче, ама е глупав, Марийка и дават 5 лева, ама е дебела, на съседчето му дават повече, ама незнам си какво не му е наред....Такова мислене, гледане в чуждата паничка, сравняване и съдене са крайно токсични и разрушителни за малко дете. Такъв начин на мислене създава и абсолютно погрешно отношение към парите, детето ще започне да свързва притежаването им с наличието на недостатъци и нежелани качества.

90.   87, десетките левове месечно, са не повече от 20. Интересно какви точно наркотици може да си купи някой с тях? Най-много една-две цигари (не знам по колко вървят, но едва ли повече). Кокаин с тези пари не могат да си купят. И проблемът на тези деца, които посягат към наркотиците, не са многото пари, а липсата на родителско внимание. Има и наркомани от много богати семейства, има и такива от много бедни, които крадат, за да си набавят дозата. Наркоман не се става от 1 останал на детето лев от закуска. Под "закуска" се има предвид не тестено изделие, а закуска като хранене през деня. С 2 лв. дори един сандвич с нормално съдържание трудно ще си купи едно дете. Само плод не се препоръчва да се яде, децата сега растат и имат нужда от протеини и много, много други вещества. Недоимъкът на някои от коментиращите ги кара да се озлобяват срещу хората, които имат възможност да посрещат финансовите нужди на децата си. Я си представете, уважаеми коментиращи, че на вас лично трябва да ви отпускат пари на ден. Дали можете да изкарате деня с 2-3 лв.? И ако разполагате с по повече от 2-3 лв., дали ги харчите за наркотици? У едно дете трябва да се възпита преди всичко отговорност и да му се покаже, че е обичано. Е, как да стане, като го ограничавате за всичко? Да, чудесно е, ако имате време и възможност да му приготвите закуска, която то харесва, и не го е срам да яде пред другарчетата му. Тогава му давайте само по 1 лв. закуската. Но нека си има 10 лв. скътани в калъфа на телефона за спешни случаи - да си извика такси, ако вали проливен дъжд, ако трябва да си купи тетрадка, пергел, молив, да услужи на другарче, което няма никакви пари, за да се нахрани... или вие си ходите с 2-3 лв. само в портмонето? Странни са ми такива коментари, вие не разбрахте ли, че 2-3 лв. отдавна не са кой знаае каква сума? Я отворете брошурата на някой супермаркет? Че дори една вакуумирана пържола струва повече! Нали искате детето да се храни добре? Ами, това също струва пари. Да си купи няколко плода детето, пак излиза 2 лв., не е ли така? Една чашка малини например е 2 лв. Ще кажете да не яде малини, а да си купи ябълки. Ами, и ябълките не са без пари. Не сме се родили равни, някои могат да си позволят повече от други, но не се оставяйте това да ви озлоби. Добрите хранителни навици означават инвестиране на средства. Възпитавайте си децата да не таят такава злоба като вас, а да се изучат и да се ориентират правилно професионално, за да могат да живеят достойно. А след 16-годишна възраст препоръчвам децата да работят през лятото, за да могат да видят как се изкарват парите, а и да спестяват - за курс по език, шофьорски... нещо, свързано с тяхното развитие. Дори включително и смяна на гардероба, защото е правилна приказката, че по дрехите посрещат, а по ума изпращат. В днешно време проблемът на обществото ни е, че създава два типажа - 1. момичета, които имат за основна цел в живота си да изглеждат възможно най-курвенски, да си направят джуки, гърди или каквото там ги безпокои, че не е кичозно, и след това да завъртят главата на някой богат чичак; 2. момчета, които не подбират начини и средства, за да се издигнат и забогатеят, вкл. чрез престъпна дейност. Рядкост са хората, които си възпитават децата в нормални човешки ценности. А вие сте тръгнали за едни 2 или 3 лв. за закуска да се притеснявате.

91.   71, не знам дали си авторката, знам, че темата е стара. Много са ми странни хора като теб, които по такъв злобен начин коментират деца. Моите родители никога не са правили подобни коментари за мои приятелчета навремето, може би твоето е въпрос на някакъв манталитет? Когато се връщах от училище ме питаха за това какво сме научили и никога разговори от рода какво Драганчо е ял в междучасието не е имало. Чак се чудя колко си дребнава, а по приказките на детето ти явно и то го кара в същия дух.

93.   Абе защо се мислите за много вещи да давате мнения по чуждите въпроси.
Отговаряте на въпроса на авторката в темата и до там.
Не се опитвайте да я командвате.
Как и по- колко пари ТЯ ще дава на собственото си дете тя решава.
Клюкарка я изкарахте но вие не падате по долу от нея. Вие се опитвате да я командвате. Ще командвате само вашите си деца. Ясно ли е.
Не може така.

А за онази написала дългите мнения просто нямам думи. Тя е клиничен случай.
Наистина не трябва да се раждат съвсем такива хора като нея.
Расли в крайна бедност ТОЛКОВА комплексирани, че не приемат чуждо мнение. Едно си знаят едно си баят. Като изтъркана плоча са.


А колкото до случая с момичето Абе хора вие нормални ли сте.
Май не.
Как така ще изяде от лакомия цяла кутия с бонбони. Линейка ще й се вика. Ще получи диабет детето. Ще му прилошее. Някой не само, че трябва да говори а и трябва да се намеси. Трябва да говори с детето..
За негово добро е. Що за хора сте.
Ами не трябва да се дават прекалено големи суми на детето естествено.
Винаги може да ги похарчи за вредни неща. Като под вредни не мисля, че са сокове и други подобни. А цигари, алкохол Абе нещо такова.
Естествено, че детето трябва да се научи да разсъждава дали това, което ще си купи е важно за него. Последно.
А това става с говорене с детето. С много говорене.
Навремето съм се тъпкала с нездравословни храни е и нищо ми няма.
Нито съм се разболява нито съм умряла. Тогава ги нямаше здравословните глупости. А сега модерни мании.
Разбира се не трябва да се прекалява с нищо а и трябва плодове и зеленчуци да се ядат.


Баба ми даваше много джобни от нищо не съм била лишена. Леля ми пък ми даваше 50 Ст. Навремето. Е стигаха ми 2001 г.
Закуската е важна. За почерпката ако остане. И една вафла мура или Боровец стига. Тогава когато са били пари.


Авторке няма смисъл да пускаш тема. ТИ НАЙ-ДОБРЕ СИ ЗНАЕШ какво да направиш с твоето дете.

Тук разни комплексирани хора ще се опитват да ти се налагат. Не ги взимай присърце.
От крайната бедност мозъчните им клетки са се увредили. Наистина не могат да разсъждават нормално.
Струва им се нормално малко дете да отиде в голямото междучасие при баба си. Пък дори и със такси.
И какво толкова ще направи за 20 минути. Ами ако закъснее за час.
А и днес щом има 20 лв. Утре ако има 50 къде ще отиде съвсем само.
Не се ли притеснявате за неговата безопасност. Всичко може да му се случи.
Ами ако пострада. Съвсем само в съседното село или град. А.
Ще е по вина на този, който е решил, че 20 лв са достатъчни за едно дете на 10 години. Дете, което още не може да разсъждава зряло и не може да похарчи парите разумно а.
На тази възраст децата харчат парите си за глупости. Буквално за глупости.
Мислете бе хора.
Мислете за безопасността на детето си бе хора.
Няма кой да мисли вместо вас.
ХАЙДЕ МАЛКО МОЗЪК ХВЪРЛЕТЕ.
За вашите деца се отнася все пак.
Ако щете и сто лева им дайте но да ги похарчат разумно.
Ясно ли ви е.
МИСЛЕТЕ.
Мислете.
Хора.
Човеци ли сте мозъчни клетки имате ли.
Ако имате използвайте ги. За вашите деца се отнася.
За ваше добро е.

Хайде със здраве.

94.   Пет лева е добре да се дават според мен в днешно време. Аз толкова давам на моето.

95.   Проблемът не е колко пари ще се дадат а дали това дете което и да е дете ще ги похарчи разумно.

96.   А и това момче е на 10 години. Ако не му стигат парите може да си каже. Примерно за закуска или нещо друго. Може да говори все пак.

99.   Ако някой се опита да ми дава акъл веднага ще го отрежа. Нито акъл давам нито приемам.
Ясно ли е.

100.   Абе госпожата с дългите мнения тя ако половината си заплата за ядене по ресторанти каква полза има, че работи хубава работа.
Никаква. То си струва ако получава много.
И рокли да си купува ужас.
То повече харчи отколкото печели.
Кел файда, че работи в голяма фирма. Полза никаква..

101.   Като гледам днешните деца поне по 20 лева. И това са малко. След училище са по молове и кина. За таксита, за храна, за развлечения...

102.   Това не е само до покупката в училище. 1 лв. е малко, лично аз бих давала повече, примерно 10 лв. на седмица, с идеята детето да си прави сметка на парите, ясен разговор и нагледно показване тези сокчета какъв боклук са и колко са вредни за здравето. Ясно обясняване и вменяване, че това, че имаш пари не означава, че трябва да си изхарчиш, някаква кутия, където да слага пари които смята, че може да заделя и да си купи нещо по-голямо. В чантата отделно имаше 2 лв. ако си загуби портмонето и въобще за екстремни случай.. Идеята е да свикнеш с парите, са мисли, да ги управлява, а не ти да го правиш.
Масата хора не могат са си управляват парите, давам ти пример, моя приятелка излизаме, аз изхарчих 12 Е, тя над 100 Е купи си 2 чанти, яде какво ли и после реве нямам пари, нейния пазар винаги е в пъти над моя. Кола няма. Аз изплащам нова кола и ипотека. Кафе, сандвичи навън рядко, тя постоянно... е няма как да имаш пари. Не ме мързи капучиното си го правя вкъщи, тя обаче ще си купи само 5 Е. Това е идеята утре да не се захласва по всеки боклук и да има финансова дисциплина, навици които сега се коват. А и когато детето има пари, има и друго самочувствие, другите деца разполагат, то не. Да има, но знае как да ги харчи.

103.   Може така е номер 102. Но аз не бих дала така на детето си. Мисля, че още е малко има време ще свикне. Да.
За говорене обаче съм съгласна. Трябва много говорене.
Но това се отнася за онези, които не разбират от форума говоря.
Иначе.
Капучино да може вкъщи.
Харесва ми как мислиш. Точно така. Да има но да знае как да ги изхарчи.
Ами масово хората не знаят. Само да мисли. Да.
Да има и поне два лева за екстремни случаи.

104.   А как 20 лв. Как ще позволя на моето дете да се скита само из града.