Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   "Понякога си мисля, че е добре са се разделим, но си казвам, дали няма да сгреша и да лиша детето от баща!!! " - вие не се научихте и няма да се научите. Значи мисленето ти е, че е по-добре детето ти да израстне с баща, но да живее в постоянен психически тормоз, който може след време да прерастне и във физически. Според теб това ли е най-доброто решение? Искаш ли детето ти да страда, заради твоите глупави грешки. Да, твои са, защото ти имаш личен избор дали да останеш при него или да го напуснеш. Толкова много родители живеят по този начин, защото предпочитат да бъдат сами, отколкото тормозени. Аз съм израстнала точно с такъв баща, който тормозеше по скоро майка ми повече, но разбира се това се отразяваше и на мен. Да виждаш как майка ти страда постоянно... И тя мислеше така като теб, не се реши навреме да го остави, защото не искаше да оставам без баща. Но и другия проблем беше, че нямахме и къде да отидем, а беше непосилно да плащаме и квартира.
Ако нямаш възможност за квартира отидете при роднини в началото, но недей оставя този човек да се отнася по този начин с детето. Нали го обичаш? Защо му го причиняваш тогава?

7.   Веднага го напускай този! Ако не заради себе си, то заради детето! Ти имаш ли идея как ще се отрази на психиката му това крещене от страна на баща му? ! И как ще се чувства като види как другите деца имат нормални бащи, които ги обичат, а нейният е някакъв побъркан, който непрекъснато я заплашва и обижда? Изобщо не знам защо си направила грешка да родиш от такъв мъж, след като още от преди си знаела що за човек е, но станалото, станало! Сега, обаче на първо място си майка и трябва да помислиш за детето и неговото добро! Моментално подай молба за развод, вземи си детето и се изнасяй! Колкото по-малко време прекарва детето ти с този, толкова по-малко ще са пораженията върху психиката й! А и от къде си сигурна, че ще се задоволи само с крещенето? Ами ако утре и посегне физически? Ти как ще имаш спокойствие да идеш на работа като не знаеш в момента дали този не я пребива?
Така, че ако не ти пука за теб, мисли за нея! Тя има право на щастливо детство и ти като нейна майка си ДЛЪЖНА да направиш всичко по силите си за да и го осигуриш!
А, и изобщо не вярвай на тоя идиот, че ще се хвърли от 6 етаж. Просто те шантажира за да стане неговото и да не го караш повече да се занимава с детето.

8.   Забелязах в разказа на авторката годините, детето е на около 6-7 год, а проблемите със съпруга са от 6-7 години, вероятно всеки от вас се сеща, че проблемите са започнали по време на бременността или дори след като дете се е родило. Като започнем да размишляваме по това, че съпругът продължава да твърди че обича авторката, то той има проблем с приемането на факта дете, или авторката си е променила поведението от времето на бременността та чак досега. Вероятно е също той да не е съгласен с възпитанието на детето, което авторката прилага. И затова в отчаянието си той нарича детето пикла. Детето е родено в доста късен етап от брака, и вероятно авторката го глези прекалено, съпругът обаче е на мнение че децата не трябва да се глезят така и като им се каже нещо да изпълняват, както той е изпълнявал заповедите на родителите си.
Проблема в семейството ви авторке е в липсата на комуникация със съпруга. В липсата на разбирателство по кой път да водите семейството. Разбрали сте се да имате дете, но не сте се доразбрали как да го възпитавате. Не приемай за нормално нито обидите "пикла", нито това малката ти щерка така да тормози баща си, не е нормално детето да има проблем със ставането за градина редовно. Ти го слагаш да спи прекалено късно затова е проблема описан от теб. Как е възможно в 8 ч сутринта той все още да има проблем със събуждането на детето, единствената възможност за която се сещам, че детето си ляга вечер след 21 часа, което е голяма грешка от ваша страна като родители. ако пък детето ви си ляга преди 21 часа и в 8 сутрин има проблеми със ставане, то детето е за лекар.
Седнете със съпруга си и обсъдете на дълго и на широко плановете си за живота, начина на правилното според вас възпитание на детето, причините за нервните ви изблици, кажете си право в очите кой на кого защо се ядосва, без ад се карате. Сядаш и му казваш какво ти тежи и че искаш да намерите решение, подтикни го и той да сподели какъв му е проблема. Там се крие отговора на последният ти въпрос, той знае, какъв е проблема, но ти се го предразположила да сподели тегобите си. Ти пък от своя страна споделяш на нас, чуждите хора, проблема си, вместо да го споделиш на най-близкия си човек, човекът с който споделяш живота си през последните 20 години.

9.   Боже, Номер8, не че не съм съгласна, че е трябвало първо да се разберат как ще възпитават дете, а чак тогава да го правят, но не мислиш ли, че е малко късно да го обясняваш това, не, всъщност АБСОЛЮТНО КЪСНО!

"а изпълняват, както той е изпълнявал заповедите на родителите си. " - и кво сега, (ОМГ "заповедите") за себе си ли говориш, или... смисъл, това дето си го писал пак е абсолютно излишно, а и не ни интересува нас читателите, предполагам и авторката (ДАНО), а за детенцето НЯМА И НЕ ТРЯБВА ДА ИМА АБСОЛЮТНО НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ КАКВИ ОТНОШЕНИЕ Е ИМАЛ БАЩА Й С НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ!!!

Единственото решение за авторката е РАЗДЯЛА с този мъж в името на ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ НА ДЕТЕНЦЕТО!!!
От това зависи как ще се развие живота й.

10.   Като за начало ще спреш да му реагираш емоционално. Като иска да се хвърли от 6 етаж - тъкмо ще ти спести разноските по развода. Сядате и говорите - явно детето трбва той да го води - няма начин - ти пък ще вършиш друго нещо, в друго време. Защо искаш да контролираш всичко и да вземаш всички решения сама??? Поговори с него - кажи му, че такива са ви възможностите и се налага да поема отговорности. Все пак, ако му е толкова нетърпимо - е свободен да си тръгне или да предложи друга организация на нещата - нека той да го реши, няма нужда и тази отговорност да свалиш от плещите му. СПРИ ДА ГО ТРТИРАШ, КАТО ДЕТЕ!!! ДА ГО ПРОВЕРЯВАШ И ДА ИЗМИСЛЯШ РЕШЕНИЯ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ ВИ! Той е голям мъж - нека сам вземе решение и да прецени как ще стават нещата в неговото семейство. Най-вероятно ще е по същия начин, защото нямате много опции, но той ще мрънка по-малко, защото сам го е предложил, а не му е спуснато от Маминка. И спри да го проверяваш - няма да си заключи детето в къщи или да му посегне - щом се е заел да върши нещо, като баща, приеми, че има капацитета да го направи. Ако излезе психопат и направи нещо от изброеното - ще идеш в полицията и ще го затворят. Ти го третираш, като дете и в резултат имаш две деца - едно малко и един бунтуващ се тинейджър.

11.   Виж номер 8, каквито и проблеми да имат авторката и съпруга и, детето няма вина за ситуацията и никой нормален родител не би пренесъл проблемите с съпруга/гата върху детето. Щом този човек си позволява такова отношение спрямо детето, явно не става за и не заслужава да е родител. И е най-добре за детето да стои далеко от него. Кажи ми, според теб, нормално ли е да наричаш собствената си дъщеря "пикла" да заплашваш, че ще я заключиш и т. н. и то защо? Защото на детето не му се е ставало за детска градина. То ако заради такава дреболия нашите родители ни наказваха, направо не ми се мисли как щяха да се отнасят с нас когато сме направили наистина някоя беля. Сигурно щяха да ни пребиват от бой! Така, че от километър си личи, че този човек изобщо не се възприема като баща и не иска да има нищо общо с отглеждането и възпитанието на дъщеря си. И повярвай ми, детето не е никак глупаво и го усеща. За това е само въпрос на време цялото това негативно отношение от страна на баща му да почне да му се отразява. Виждал ли си агресивни деца? Или депресирани такива? 90% от тях идват от подобни семейства и цялото това отчуждение между родителите им са причината.
Така, че авторке, ако не искаш един ден детето ти да има сериозни емоционални проблем, просто подай молба за развод веднага.

12.   До всички, които набързо разведохте авторката - не сте прави. Мисля, че така, както е вредно едно дете да живее в стерилна от микроби среда, защото имунитетът му не може да се развие правилно, така също е вредно и да живее в емоционално стерилна среда.
В семейството на майка ми и баща ми не винаги нещата са били идеални, често са ставали и скандали и мога да кажа, че това не ми е навредило по никакъв начин. Напротив, научих се да бъда по-толерантна, по-добре да разбирам поведението на хората, как да реагирам при гневни изблици, кое в моето поведение може да бъде дразнещо за околните и как да се променя към по-добро. Защото децата също не са ангели, няма какво да се лъжем. Помня поведението си като дете, виждам сега и поведението на моите деца, често се държат по такъв начин, че могат да те извадят от контрол.
Ако това поведение не се коригира, а всеки от родителите си мисли, че е нормално за възрастта им има опасност детето да израсте като пълен егоист, не интересуващ се от чувствата на другите.
Дъщеря ви не е толкова малка, трябва да поговорите с нея да не ядосва баща си, да го слуша повече.
Когато мъжът ви е ядосан и вика, изслушвайте и го подкрепяйте. Несъгласията си изразявайте, когато той е в добро настроение, тогава му вметнете, че ако слагате на детето обидни квалификации и то ще започне да ги използва.
Детето ще расте по-щастливо и при двамата си родители, каквото и да ви казват някои прибързани съветници. Щом се обичате, ще се научите и на търпение, а детето заедно с вас ще израства като човек, способен на разбирателство и на изкуството да дарява другите с любов, независимо от техните недостатъци.

13.   №11 Държите да ви отговоря, аз съм 8.
Дали е нормално баща да каже пикла на дъщеря си, ми това говори единствено за неговото възпитание, но дали е нормално според вас, авторката 20години живяла с този човек първите 13 год дори живяла добре с него и изведнъж да се разведе заради думата "пикла". За да бъде ядосан този баща повече от 10 минути и през двата разговора, може да означава само че щерката редовно не иска да става, и той редовно закъснява за работа, заради нейното трудно събуждане в 8 часа сутрин.
Защо не помислете малко, вие на негово място какво бихте сторили, съпругата му отива рано на работа, той с часове не може да събуди детето, има опасност да си загуби работата заради това че закъснява, няма ли да нарече малката с някаква обидна дума докато е афектиран от факта? Какво очаквате от него да остави малката да му играе кючек на главата ли? Да си загуби работата, докато я чака да се събуди, да я галя нежно до 10-11часа и да се обади на шефа си че ще закъснее защото щерка му спи? И на всичкото отгоре жена му звъни по два пъти през 10 минути, да го проверява дали той е изпълнил правилно зададената му задача. Как да не мрънка човека?
Как е възможно вие да приемате за нормално дете на 6-7 години да не може да става сутрин преди 8часа за детска градина? Ако е станало за първи път човекът нямаше да е толкова ядосан, все щеше да се извини пред шефа си че закъснял за работа, тук става въпрос за редовно.
А това че той заплашва жена си че ще заключи дъщерята докато тя спи, съвсем не е заплаха, дори да го направи веднъж нищо няма да му стане на хлапето, вие когато бяхте на 7 години винаги придружител ли имахте при вас? Детето е на близо 7 години не е толкова малко, гледайте куче в чекмедже да видите че и пет годишните се оправят сами, дори сами си пържат яйца и това не е проблем. Ще си пусне тв детето като се събуди и ще гледа, знае къде е хладилника и хляба да хапне, какво ще му стане. И не забравяйте той говори за веднъж, не приемайте думите му като че ли ще го прави всеки ден.
Какво вие бихте направили на негово място?
Жената дава команди по телефона, дъщерята не иска да става РЕДОВНО а вие закъснявате за работа.

14.   Съгласна съм с 12 и до някъде с н. 13.
Просто човекът в тази ситуация е бил пренатоварен, а Авторката му се обажда да го проверява и го е изсипал върху нея
Номер 1 съм и ако предлагам да се разделят двамата родители то ще да е и заради поведението на Авторката, защото тя явно не чувства този мъж като РАВНОСТОЕН партньор в живота си. Може би просто за тези 20 г. тя е по-успяла от него и се е развила в друга посока, а той я разочарова - знам ли, но факт
В моето собствено семейство никога ама никога не би ми дошло на акъла примерно да се обаждам на съпруга ми да го „чеквам“ за каквото и да е било. Когато сме се разбрали това и онова да се прави, всеки прави каквото сме се разбрали и ако нещо не се получат нещата, чак тогава телефонираме и се разбираме как ЗАЕДНО да действаме. Не говоря само за деца, а за всичко.
Авторката няма доверие на съпруга си дори за елементарните неща в живота. Чувства се сама.
Мъжът ѝ също се чувства сам и неразбран, а може би и недооценен!
Това е риска на дългите връзки от най-ранна възраст - хората порастват по различен начин и да - понякога е по-добре да се разделят преди да се стига до омраза и крайности. Аз съм сигурна, че и Авторката, и съпругът ѝ ще останат за цял живот много добри приятели, но като любовна двойка може би са се изчерпали, а като родители просто са подценили сложността на задачата.
Няма кариера, няма образование, няма бизнес - да си родител е задача номер 1 и най-трудната.
Децата са най-големите егоисти, защото такава е човашката природа - те дърпат към себе си, за да оцелеят и задача на родителите е да ги възпитат и да им „монтират“ обществени спирачки. Децата са манипулатори и наша задача е да поставим ясни граници, а когато унижаваш другия родител пред детето, това дете няма как да има респект към този родител. Детето използва конкуренцията между родителите и съперничеството между вас ако му позволите.
Със съпруга ми примерно много често сме на различно мнение за възпитанието на децата - какво да се купи например и какво е позволено или не, но имаме просто правило - никога не спорим пред децата, а когато сме сами аз си казвам какво не ми е харесало, той също и взимаме някакво решение за другия път, но пред детето трябва родителското тяло да демонстрира съдръжие и единство, за да внуши сигурност и стабилност.

Всеки е имал някакви травми в детството си, но това не оправдава ние да сме гадни родители. Ако можем да предотвратим ексцесии и крясъци в семейството, нека го сторим!
Аз самата също съм израстнала сред много емоционални родители - майка ми крещи за всичко, а баща ми си сипва ракийка и се налива всяка вечер, но това значи ли, че аз искам да живея така? Те се обичат по свое му и са си щастливи заедно, но когато им ходя на гости им трябват 2 часа, за да се скарат по някаква незначителна тема, което не мога да понасям и 10 минутки вече.
Радвам се, че съм израстнала с двама родители, но съм убедена, че и да се бяха развели нямаше да са по-лоши родители... нека не робуваме на клишета и да не оставаме с човек, когото ненавиждаме, не уважаваме и не обичаме.

Според мен Авторката просто не уважава съпруга си, не се чувства обичана и подкрепяна и колкото и да е странно - същото важи и за него.
Детето е само катализатор на проблемите им и просто грижата за него им изкарва на преден план треските за дялане - и на двамата!
Ако мъжът тук беше написал история, щеше да е от типа на

„Правя всичко за нея, помагам дори в домакинството и карам и взимам всеки ден детето от детска градина, но благодарност няма. Секс няма от 7 години така или иначе и за нея аз съм никой, а когато искам да си почина след работа, тя ми крещи за глупости. Не се грижи за дома и семейството, защото гради кариера и е по-успяла и образована от мен, но аз печеля повче и работата ми е по-тежка. Искам просто малко внимание и любов и за себе си, не само за детето. Тя го е разглезила! Това дете не слуша никого и си прави каквото иска, а когато се опитвам да въведа правила, тя ме подкопава и бойкотира. От години не ме е поглеждала като мъж....не съм си представял така живота заедно. Не мога да живея без нея, защото цял живот съм бил с нея - страх ме е да бъда сам, а и не мога да оставя детето без баща“.

15.   По добре дете без баща от колкото с лош такъв. Знам го от личен опит. Детето ще расте в страх от поредния скандал между вас двама ви, а и щом крещи и по детето ще му насади и комплекси. Не е нужно детето ти да се чувства зле заради твоят страх. Другото го знаеш, защо се отнася така с теб от няколко години, вече няма чувства, просто е привързан за това казва, че те обича. Страх го е да изпусне сигурното. Сама вътре в себе си знаеш истината но не желаеш да я извдиш наяве и да я признаеш. Понякога нещата просто приклучват, нищо в тоя живот не е вечно. Зная, че е трудно след толкова години съвместно съжителство но помисли за детето си. Аз бях много по щастлива далеч от тормоза на баща ми. И още нещо една жена е достатъчно силна да бъде и майка и баща за децата си и да не допуска да изпитват каквито и да е липси, докато не всеки мъж би могъл да е и двете.

17.   Аз не чух да се е държал лошо с детето - единствено, че е навикал майката и по телефона е казал на жена си, че малката е пикла, не че е крещял на детето. Много нещо сте праволинейни и безкомпромисни. Колко от вас никога не са повишавали тон или не са избухвали пред децата си. Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък.

19.   Аз имам само едно мнение и то е категорично.
Момиче съм на 18, горе долу цялото си детство съм го прекарала в скандали. Баща ми е алкохолик, винаги е бил такъв, и да иска вече да се оправи, на дали ще стане нещо. Винаги съм си мечтала той да го няма и да живея спокойно с майка ми. По миналата година майка ми го изгони и година и половина не живееше с нас. Представи си аз как се чувствах, ИДЕАЛНО, СТРАХОТНО, без него. Нямаше го това напрежение и страх. А колко пъти е обиждал майка ми, колко пъти и е посягал... Ако почна да ги броя сигурно ще ги броя цял ден. Иии пак се върна след година и половина. Повярвай ми от юли месец до сега не е спрял да пие и да ни тормози психически. Физически се е опитвал, но аз ( 1, 71 висока и 80 килограма) как се събаря такъв човек? Та съвета ми е, ОСТАВЯЙ ГО, хващай си пътя, взимай си детето и отивай някъде, където и да е, далеч от него. От този човек нищо хубаво няма да видиш!!! Послушай ме и няма да сгрешиш! Очаквам отговора ти :)

20.   Пише ти детето на точно такова семейство. С изключение на това, че родителите ми са били на 26 г., когато съм се родила. Развеждай си и хич не му мисли. Родителите ми се развдедоха, когато бях на 7, а дъщеря ти е на 6. Тъй като е момиче, няма да му навредиш психически, тъй като си майката. Баща ми се отнасяше по същия начин с мен и много по-лошо с майка ми. Веднъж я беше заливал с вода и щеше да я удави, аз си хвърлих при нея, та и аз изядох боя. Откакто се разведоха, живеем много спокойно. Преди когато с
отключваше вратата, бягах в стаята си, заключвах се и се скривах под леглото с възглавница. Аз се чувствах ужасно спокойна, след като се разведоха. Станах друг човек. Бях изнервена и много неспокойна. За съжаление още се налага да се виждам с този човек. Той иска и когато се виждам с него се връщам или разстроена, или готова да убия някого. Развеждай се (иначе ще причиниш на детето си паническо разстройство завинаги!) и се опитай да сведеш вижданията до минимум. Късмет и силна воля!