Споделена история от Семейство |
Трагична история, с добър край
преди: 14 години, 1 месец, прочетена 4925 пъти
Здравейте, искам да ви разкажа една история, доста трагична отначало, но с добър край. Преди 15 години се омъжих (Бях на 18 год.) за Х (19 год.) имаше голяма, а и все още има голяма любов, но родителите ми не го харесваха, защото беше доста безотговорен и своеволен, но въпреки всичко и всички аз си го обичах. Бях 10 клас когато си легнах с него, а по онова време момичетата, които си легнеха с някой знаеха, че той е човека. Така бях и аз. Усещах от негова страна голямо уважение и привързаност, постоянно ме търсеше, питаше за мен и винаги искаше да знае къде съм. Баща ми е доста консервативен и ни беше видял да се целуваме до входа, удари ми шамар, а на Ицо му посегна, но не успя да го удари, защото Ицо беше по-бърз, това е една от най-съществените причини, поради която родителите ми не харесваха гаджето ми.
На 18 години забременях от него и нямаше как трябваше да се оженим, бях най-щастливата жена на света, защото от една страна щях да бъде с любимия ми мъж, а от друга, че ще се махна от дома си. Щастието ми обаче беше за кратко. Доста бързо мъжа ми си показа рогата. Бях го засякла на центъра на града с друга, можете да си представите какво означава това за едно младо момиче, освен това и бременна. Прибрах се при родителите ми започнах да плача, а баща ми се смееше и повтаряше:"Колко си глупава, хем ти казах, че тоя е боклук!"
Христо явно се беше прибрал в къщи(живеехме на квартира, защото семейството ми не искаше да споделят един дом с Ицо) и започнал да ме търрси да разпитва съседите за мен и накрая дойде до дома на семейството ми. Започна да блъска по вратата, защото аз не исках да му отворя, той ми каза, че докато не го изслушам няма да си тръгне от там. След 2-3 часа блъскане и рев реших да му отворя защото вече бях изгубила гласа си, а очите ми бяха станали като джанти.
Той влезе и ме помоли да се приберем в къщи. Отказах му естествено и започнах да го удрям и да си задавам въпроса как може той да постъпи така с мен. Ицо ми каза, че иска да се приберем в къщи и да си разясним недуразомението. Баща ми буквално ме натири да се прибера с мъжа си, за да не вдигаме панайри пред съседите ... Отидохме си и Ицо ми каза, че жената, която е била с него е негова бивша съученичка, с която искал да изпие едно кафе. Ударих го, мислех, че ме лъже. Той също не ми остана длъжен и този път ми отговори на шамара и ме хвана за гърлото, беше доста афектиран и искаше да избие всичките си нерви, започна да троши чинии, чаши да обръща маси и да хвърля столове, буквално беше потрушил къщата, а аз го гледах изумена и се питах какво правя при болен човек.
След малко време той се успокой и ми каза, че тя найстина е негова съученичка и никога не би ми причинил това, още повече, че съм била бременна. Приех да му простя, но за шамара и душенето го уверих, че няма да му простя никога. От тези ужас и стрес бебето ми падна, започнаха мъките. Отвращавах се от мъжа си, исках да умре, исках да го убия както той уби дете ми.
Винаги му напомнях, че той е убиец и виждах как той се срива вътрешно и външно, започна да слабее престана да се храни, започна да пие и не излизаше от в къщи. Започна да ме унижава и да ме убижда, започна да ми срива самочувствието, макар да знаеше, че той е в много по тежко състояние от мен. Изгониха ни и от тази поредна квартира, защото нямахме пари за наем.
Реших да го напусна и подадох бракоразводна молба. Преди решението на съдията реших да оттгля молбата като го виждах как умира и се съсипва, жъпреки нещата, които той ми причини аз продължавах да го обичам и исках от него да ми направи дете. Успяхме, пак забременях този път на 19 години и той живна, беше си същия както преди само с разликата, че имаше дупка в сърцето от това, което направи с мен.
Слава богу този път всичко премина добре и родих здраво хубаво момче, което вече е на 13 години. Всичко беше хубаво, докато дойде момента, в който пак ни изгониха от квартирата и от социални грижи дойдоха и ми взеха детето, заведоха го в дом "Майка и дете" Бях почти мъртва, бях в несвяст, а родителите ми и тогава не ми помогнаха.
Тогава майката и бащата ма мъжа ми решиха,че работата е вече дебела и ни усвободиха гарсониерата си под предлог, че няма да влизаме и да оставяме нищо в хола им. Слава богу взехме си детето и отидохме да живеем там. В една малка кухня бяхме аз, мъжа ми и детето ни. Нямаше никакво място за нито един от нас. Борихме се срещу държавата да постигнем това, което искахме ... самостоятелно жилище . Добре, че в това време бях студентка и ни усвободиха стая в общежитие в града, в който живеем и всичко горе долу беше добре.
Завърших и започнах да работя. 2000 година дойде момента, който чакаме цял живот от ЖИЛФОНД ни се обадиха и ни казаха, че има апартаментчета за много оскъдни сумички, и успяхме да се нанесем, вярно в доста забутан квартал ни настаниха, но ние бяхме доволни, че имаме покрив над главите си. Постепено, постепено започнахме да излизаме от бездната, в която бяхме 4 години.
Аз си намерих работа по специалноста си, взимах пари, с които можехме да живеем, колкото да не умрем от глад, а и да внасяме за жилището. Мъжа ми също започна по-скъпо платена работа. Имаше добър напредък , а и отношенията ми с него бяха много добри. Бяха доста по-добри от времето когато бяхме по квартири. Започнахме да спестяваме пари, купихме си кола, нова мебелировка и направихме основен ремонт на дома ни. С родителите ми доста рядко се чувам, поради причината, че те изолираха мен и мъжа ми спрямо себе си, а на свой ред и детето. Повече удари е нямало, но в това съм категорична никога няма да му простя за падналото дете и за шамара. Започнах да се примирявам с вички негови черти и лоши и добри, за да съществува едно семейство трябват компромиси. Историята, която написах е за жените като мен и за момичетата, които тепърва ще бъдат такива
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 6434d97cdf |
|
1. Все едно описваш история,която всеки би могъл да изживее.Времената бяха други...Ние бяхме други-умеехме да се борим за любовта и щастието си-с компромиси,молби,сълзи,с добро,с лошо...Възхищавам се на такива жени като теб!Пожелавам ти да не се натоварваш с миналото,а да живееш щастливо в утрешния ден!
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 72eb591b79 |
|
2. Какво да ти кажа - лика-прилика (като два стръка игилика) сте си с мъжът ти. Докато четях историята, постоянно имах чувството, че става въпрос за животни или за някакви цигани, а не за нормални хора.
Хубаво е, че и двамата сте се взели в ръце и сте започнали да се очовечвате. Поздравления за това! Общите грижи и борби сплотяват.
Забрави за това: "никога няма да му простя за падналото дете и за шамара" - човек за да върви напред трябва в един момент да загърби миналото. Станалото - станало, никой не може да го промени или да го върне обратно. Надявам се, че всеки от вас си е извлякъл съответните поуки, осъзнал е грешките си, и се е зарекъл никога повече да не ги повтаря. Това е напълно достатъчно. Недей ти да допускаш поредната грешка - да не прощаваш. Това трови теб, трови и семейството ти. Повярвай ми - никой няма нужда от това, най-малко пък детето ви.
Искрени пожелания за успехи и в бъдеще.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 451255fa70 |
|
3. апочнах да се примирявам с вички негови черти и лоши и добри,
само тои ли има лоши черти ? я помисли
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: e62394c1b8 |
|
4. Който обича, прощава.
Не ти прави чест, че бременна си се заела да се биеш с мъжа ти- извинявай, но и ти не си стока.Каква майка и жена си!? Срам.
Предизвикала си го, а се правиш на невинна овчица. Хайде не на нас... повечко сме поживели от тебе, пък и добре преценяваме ситуацията, макар и поднесена през твоята призма.
А каква студентка си била, като историята ти е пълна с елементарни грешки?
Е, да си жива и здрава, радвай се на любовта ви и забрави грешките от миналото. Както ти казах, и ти не ставаш (извинявай, ако те обижда).
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 65dfff9eb2 |
|
5. Номер 4- На някои бременни им избива агресията в тоя период и малко след това.Колкото до грешките- и аз познавам една дето се бие в гърдите да се хвали с висшето образование а учебника по български май го е виждала само затворен:)
|
|
