Споделена история от Семейство |
Аз и моето семейство
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1394 пъти
Дори не знам в коя категория трябва да е следната история. Здравейте. Момиче на 15 съм. Още преди да се родя, животът на родителите ми и роднините ми никак не е бил лесен. Майка ми с лоша майка и без баща от 11 годишна. Баща ми ставал свидетел на физически и психически тормоз от страна на дядо ми към баба ми не веднъж. 3 деца- 2 момичета и баща ми- честно казано-всички са луди.
Повярвайте ми, аз самата цяла седмица не знаех къде се намирам. Защото чух най-мръсните тайни за тях.
Най-голямото дете на баба ми е мръсница. На пръв поглед тя е интелигентна, добре запазена, вече навършила 50 години жена. След 1 час разговори с нея, човек открива, че тя е странна. Говори бързо, рахомаха, учила психология, но май само за да се говори добро за нея. Живее в Гърция от 3-4 години и е сменила над 10 мъже. А в България колко мъже може да са били? На 16 тя се омъжва за първия срещнат, ражда Близнаци и след постоянен тормоз, тя го напуска. Но, тя ми е леля и си я обичам. Затова историите за нея не ме интересуват толкова.
Второто дете на баба ми- другата ми леля е преживяла страшно много. Като малка дядо ми я е мрази, защото е била кръстена на рода на баба ми. (Навремето е било така. ) Когато тя се жени, година по-късно разбира, че избора й не е бил правилен. Мъжът й пукал и я е тормозел страшно много. Но щом се е отървала, тя намира сегашния си съпруг и двамата щастливо заживяват, борейки се срещу миналото и бъдещето им финансово положение.
А баба ми, клетката бедна старица, която до преди половин година жалих, че никога не е имала любовен живот, след като покойният ми дядо, който дори не е искал да ме види, я е тормозил, се е ч*кала като за последно и даже е натракала мъж на леля номер 2, за да може онези двамата да си се клатят, по като леля ми е на работа. Не искам да изпадам в подробности. Не стига това, ами точно на леля номер 2, тя бе казала веднъж, че не я интересува, че инвитрото на леля ми не се е получило. (Да, разбрахте правилно-леля ми не може да има деца, макар че щеше да бъде страхотна майка. ) Баба ми също така дели децата си по финансови положения. Баща ми беше златен до преди година, защото имахме пари. После леля номер две, сега леля номер едно. Докато тя хвали заможното дете, плюе другите и половинките им, то не бяха проклятия, закани и. т. н. (Ето защо аз сега имам здравословни проблеми от нищото, по-малкото ми братче е кривогледо, а към средното дете в нашето семейство, тя никога нищо лошо не бе казвала. За него жали, защото тя почти го отгледа. За мен и малкото ми братче и пукната пара не дава. )
Не си мислете, че другото ми семейство са хора на място. Баба ми ме отгледа и затова само за мен говори. Най-малкото никога не го е виждала, защото то беше родено в Кипър и сега живеем в Германия. По-голямото ми братче го видя за 14 дена и повече не пита за него. А братовчед ми- за него даже не се и сеща. Тя е заплашвала майка ми, че ако не остави баща ми, ще я остави на улицата. Не й дала пари да учи да лекар, остави апартамента си на по-малката дъщеря- леля номер 3, която пък изобщо не е на този свят. Тя винаги е била арогантна и странна. Но пък явно й харесва факта, че има племенница. Затова ни търси и настоява лятото да я посещаваме. Тя има син- странният ми, но пък затова достатъчно добър за брат, братовчед.
Забравих обаче да кажа няколко думи за баща ми. Той е ужасен. Не ме е виждал като бебе и обича само братята ми. Мен ме биеше в продължение на 6 години, в които аз не намразих само него, но и себе си. Защото вината за техните скандали я даваше на мен. Когато бях на 1 и майка ми бе дошла тук, в Германия за да устрои нещата, а братята ми бяха в България при леля номер 2, се опита да ме изнасили.
Беше ужасно. Пипаше ме отдолу, накара ме да го докосна там долу, и такива. Но спря. Нищо друго не направи. Може би, защото е видял себе си в мен. Или защото си е спомнил, че не съм мама. Не знам.
Чичо ми, половинката на леля номер 2 знае всичко и ми каза, че леля трябва да знае. Тя трябва да знае, защо не мога да го обикна и да го променя. Караше ме да го прегръщам след работа, да го целувам по бузата, но аз не мога. Не мога да се примиря с миналото. Не съм забравила и най-малката синина, никога не съм се харесвала, такава каквато съм, защото той ме е наричал всякак. К*рва, овца, проста и. т. н.
А майка ми... е тя не е като него. Борила се е за мен. Помня, когато я нямаше цяла година и баба ми ме гледаше. Когато тя ме взе със себе си в чужбина и ме прати на детска, аз плачех всеки ден, защото се страхувах, че тя няма да се върне и ще мине време, докато дойде отново. Ние двете си знаем през какво сме преминали. Но нейните грешки никога няма да й ги простя. Когато баща ми ме пребиваше и насиняваше от бой, тя мислеше какво ще кажат хората. Затова сега натракаха още 2 деца, за които аз се борех и все още късам задника си, за да попреча на баща ми да ги направи като самият себе си. Добре, че бие само мен така. Но те виждат, чуват и повтарят. Искам този тормоз, който вече второ поколение наред се предава да спре. Но това засега оттихна.
Проблемът ми е, че майка ми, явно, защото не е могла да изживее живота си както трябва, тя иска да го направи чрез мен. Иска да уча медицина, да остана в Германия, да се омъжа за чужденец. Но въпросът е, че аз не искам това. Защото животът си е мой, и трябва да създам свои пътища. А тя винаги мисли за материалното. Казах си "добре". Парите са важни. Но никаква медицина. (Просто не ме влече. ) Психология. Пак скандали и тежки думи като " видя как свърши леля ти, нали? Сега бърши задници на възрастни бабки. Тази професия не е търсена. " После пък, реши, че материала за учене в университета е "сух". Всеки ден иска да ме убеди, че стоматология е правилната професия за мен. Моята мечта е да работя в издателство като преводач(защото езиците ми са ми в силата) или като редактор, да се върна в България(защото съм и ще бъда патриот), да родя българчета да заспивам до любимия, да съм щастлива. Според нея, аз витая из облаците. А тя? За да сбъдне мечтата си, кара нощни смени в болницата като мед. сестра, за да изкара повече пари и да има време да ходи на курс по немски за с1 ниво и да влезе в университета и да учи медицина. Нейната мечта е просто "с един куршум-2 заека".
Знам, че написах толкова много за едно запитване, но искам да опиша живота на майка ми и да ви предложа ясна гледка към ситуацията. Защото в сайта повечето сте по-възрастни и с повече опит.
Та запитването ми е следното. Какво да направя? Да следвам мечтите си, да съм щастлива, или да я послушам, да направя нея щастлива, че да може във фейсбук да се тагне че дъщеря й учи медицина, да съм нещастна, но богата?
Моля редакторите да допуснат тази наистинапано го дълга история, но принадлежаща на дете с наистина голям и мъчителен проблем.
Моля ви за съвет, защото съм на 15, а вече съм отчаяна от този скапан живот.
|
