Животът ми се промени за няколко месеца.
преди: 14 години, 1 месец, прочетена 3145 пъти
Здравейте,

Преди няколко месеца се занимавах с музиката си.. Хобитата си. Учех и се справях добре. Живеех сама с майка си в нов апартамент. На мен ми харесваше, имаше достатъчно място. Занимавах се с актьорско майсторство (не професионално, но...). Нямах приятели, на които да споделя всичко, но пък имах познати, с които да излизам и да се забавлявам. Не ме приеха в мечтаното училище, но пък уцелих преподавател и пак бях доволна. Това беше животът ми преди няколко месеца.

Един ден реших, че когато порасна ще отида по свой път и не е редно мама да остане сама. И й казах, че не би било проблем, ако се омъжи втори път. И тя взе, че го направи. Радвах се за нея, докато не реши да ми съсипе живота и всичко, което имах.

Пеместихме се в новата, голяма и излъскана къща на новия и мъж. Страх ме е да мръдна, да не би да бутна нещо, което струва 1000 лева. Все някой се сеща да спи, когато реша да свиря на китара. Мама няма никакво време за мен. Постоянноо пътуват някъде. Било по работа, било то почивка.

Стоя си сама, на 14 години в огромна къща с някаква тъпа бабичка, която уж трябва да ме гледа, докато се върнат. Разбирам, че й се живее, искам да е щастлива, но понякога имам нужда от мама, а нея все я няма. Не знаете колко ме боли и с колко сълзи пиша това, докато новото ми "семейство" е в Русия. Не ме разбирайте погрешно, от 6 години насам си стоя сама, сама си избирам дрехите, подготвям домашните, уча, храня се, но винаги мама ми се обаждаше и ме питаше дали съм се нахранила, изпиха лекарството и т.н.. Сега почти не си говорим. Само ми влачи някакви тъпи дрехи, които съм на път да изгоря.. Казвам й, че ми липсва и имам нужда от нея, а тя все ми отговаря: "Спокойно де, нали се връщам след една седмица (например)". Нямам време за нищо вече. Училището ми е на един час път, а когато има задръстване дори два. Все съм изморена и нямам сила да уча. Успехът ми спадна рязко. Не знам какво да правя вече. На всичкото от горе, когато и да изляза се появява 25-годишният ми съсед, който е решил, че иска да спи с мен.. Наркоман е, пука му само как изглежда. От тях влизат и излизат по не знам колко момичета дневно. Много ме е страх, сама съм, няма кой да ме защити.. Няма с кого да се посъветвам.

Помогнете ми, моля.. Не издържам. Харесваше ми преди, когато си живеех в малкото апартаментче и всичко беше наред. Не искам мама да е сама, но не искам и аз да съм сама, без образование, интереси и приятели. Какво да правя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 1 месец hash: 51bd79854c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Няма начин,майка ти е решила да бъде щастлива!Поговори с нея и и кажи как се чувстваш!

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: efb466e879

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Постъпката на майка ти е бих казала егоистична. След започването на новия си живот, тя те е оставила на заден план. Точно в тези години, когато имаш най-много нужда от нея. До болка ми е позната твоята история,защото родителите ми работят в чужбина , а аз живея сама с баба ми. Чуваме се всекидневно, но това няма как да компенсира напълно липсата им. Та и аз съм , почти като теб. Сама опитвам да се справям.Сама се уча,сама си приготвям и избирам дрехи,заспивам сама на цял етаж,лягайки си нощем никой не ме целува за лека нощ,а денем ,прибирайки се от училище самотата стои на прага ,за да ме посрещне с добре дошла.Цял ден се чудя какво да измисля,за да не ми е толкова тъжно и самотно,а понякога свиря на пианото за да минава време.Вече 4 години живея така и съм почти свикнала с това нещо.Бях на 13,когато нашите отидоха да работят.Ту заминаваха,ту се връщаха.Разбира се от финансова гледна точка изобщо не мога да се плача,но заради тяхната липса,аз съм се променила вътрешно.Станала съм много чувствителна,плача за дребни неща,но се старая да съм силна защото те все пак винаги ми оказват подкрепа,макар и да са далече.Защо не опиташ да поговориш с майка си.Разкажи и това,което каза и на нас.Ако не те разбере,промени начина си на живот.Просто бъди силна и живей така,че да не ти пука.Намери си хубава приятелска компания,с която да излизате,да се събирате и да се забавлявате.Една вечер да се съберете у някой да гледате филм,друга да идете на кино,на парти,на разходка,на някакво шоу/мероприятие,за да не ти е толкова тъжно.Просто направи живота си забавен,до колкото е възможно!Сега ти е времето,живей пълноценно :)

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: 62d19d729f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   И после когато един ден се изнесеш и отидеш някъде далече ето така ще ти плаче и на теб по телефона че и липсваш и иска да те види но няма да има кой да я чуе ...късно се сещат родителите за някои неща доста късно ...какъв съвет да ти дам ..не се опитвай да привлечеш вниманието на майка си ..и салто във въздуха да направиш надали ще го забележи ..вече си се научила да се справяш сама може би ще е хубаво ако си намериш близък приятел ..момиче или момче ..но внимавай в днешно време хората са ужасни лицемери ..и внимавай с тоя 25 годишния по никакъв начин не му обръщай внимание ..и ако все пак ти се отдаде възможност ..кажи на майка ти в прав текст как се чувстваш ..дано се замисли

 

...

горе^

преди: 14 години, 1 месец hash: 6764b2bab5

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Иска ми се майка ти да прочете написаното от теб, за да разбере какво е причинила на детето си!!! Бъди силна, явно ти се налага бързо да пораснеш, за да можеш и сама да се справяш и защитаваш за съжаление. И не се колебай да говориш открито с майка си, вероятно тя някак не улявя /улисана в хубавия й нов живот/твоето страдание. Дано имаш сили в тази трудна възраст да вървиш по верния път! Учи се, бори се и сигурна съм един ден всичко това ще е само един лош спомен за теб! Желая ти много щастие!!! Ж.

 

...

преди: 14 години, 18 дни hash: 3020fa284a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Ако обичаш истински майка си оставия да е щастлива и не мисли само за себе си. Вече не си бебе и всички ние трябва да можем самi да се справяме...Отиди на психолог,и ще разбереш защо още ти е трудно емоционално да се разделиш със майка си.... Успех !

 

...