 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Защо да живея?
преди: 14 години, 1 месец, прочетена 7661 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 22 което живее само. Да не навлизам в подробности но нямам родители нито роднини. Винаги съм била сама и много отдавна съм изгубила вяра във всичко. Дори сама се чудя на себе си от къде намирам сили да ставам сутрин. Абсолютно нищо не ме радва и много често мисля да се самоубия но единствения проблем е че наистина нямам смелост да го направя. Знам всичките теории които всички на изуст повтярат как трябвало да се живее, как да се намира смисъл и в малките неща и т.н. но повярвайте когато човек е депресиран е ужасно трудно да не кажа и почти невъзможно да излезе сам от това състояние,без да се е случило нещо хубаво в живота му което да повдигне духа му. Нищо не става насила,както по ред причини се чувстваш зле,така и трябва да има причини да се чувстваш добре. Всъщност не знам и защо писах тук точно,просто в отчаянието си реших да пиша в някой сайт, нищо не губя така но както и да е. Ако някой въобще види написаното от мен може да отговори нещо.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 86e6f1717c |
|
1. Мило момиче,без подкрепа трудно се живее!От депресията би те извадила една любов,стига да успееш да я откриеш!Пробвай в сайтовете за запознанства,но не разказвай съдбата си,за да не се възползва някои от теб!
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 5495b1d33c |
|
2. Според мен ,каквото и да ти напишем няма да ти донесе утеха или мотивация но все пак ,ще кажа какво мисля. Положението ти не е безнадеждно, просто събери сили и намери начин да се справиш с депресията (не ми казвай, че не знам какво ти е и т.н.).
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: b7ead18f8e |
|
3. Щом все още си тук значи има защо!Не се отказвай има хора и в много по-лоша ситуация от теб.:)
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 255ed7691e |
|
4. Здравей! И аз съм момиче, и аз съм на 22, и аз съм сама. Имам родители и роднини имам, но никога не съм ги чувствала близки. За мен всички те са били далечни и чужди хора, с които просто е трябвало да живея в една къща, но не и в общ дом. Разбирам как се чувстваш, доколкот е възможно това, малко в духа на Ана Каренина да вмъкна, че за мен самотните хора са като нещастните семейства, всеки е самотен по своему и тази самота е трудно обяснима за някой друг, който изживява своята такава, камо ли за някой, който никога не е изпитвал подобни чувства. Затова надали съм най-подходящия човек да да ва съвети какво да се прави в подобна ситуация. Приятели нямам, никога не съм имала и това винаги ми е тежало. Познати да, за кратковременни излизания насам-натам, разни разговори плитки и банални, колкото да запълнят времето, такива неща. И то докато ни свързва нещо- училище, курс, университет. После всеки по пътя си, тоест никакви не сме били. Какво друго да кажа. Самотата е много опасна, но ти това и сама си го знаеш. Сам си слаб, уязвим, хората се държат с теб различно и не веднъж съм го изпитала. Самотата уврежда като нищо друго на този свят и може би тя е причината да загубиш вяра в каквото и да е. И аз съм така и при мен тя е причината. Вледеняващо усещане все едно си парализиран и всеки момент ще настъпи краят на света, а ти си последния човек на земята и ще станеш свидетел на всичко. Мисли за самоубийство- почти всеки ден и мен страхът ме спира, страхът на 99.9% и може би 0.01% надежда, че утре нещо ще се случи, нещо хубаво и всичко ще се промени. Но много дни изминаха така и аз много сутрини си пожелавах нещо да се случи, но така и нищо не се случва. Може би в мен нещо не е наред и аз не ги случвам нещата. Може би и аз не знам вече какво да мисля, всеки ден е тежест, сутрин се събуждам с огромното желание да спя и трудно намирам сили и смисъл да стана. Пиша това не да се оплаквам, просто някак си имаме много общо, това са моите нюанси на твърде подобни състояния на твоите.
Права си за това, че отстрани е лесно да се говори, но да се чувстваш така е много трудно да го понесеш, аз трудно го понасям, несъвместимо е това мое състояние с живия живот и се чувствам все по-излишна, по-ненужна, някак си гледам отстрани как други хора изживяват мечтите ми, случват им се всички хубави неща, за които аз мечтая, а те дори не ги оценяват. Все си мисля колко много биха значили за мен същите тези неща, но те не ми се случват. Все едно съм статуя на някаква малка гара, през която ежедневно минават много много влакове, а аз си оставам все там- безмълвна и студена, без никой да ме забележи и се руша.
Сега дори си мисля от колко време не съм си говорила с никой, само се взирам в студения празен екран и търся отговор на въпросите си. Животът отминава край мен, може би не търся където трябва по правилния начин. Знам ли, аз винаги търся причините в себе си.
Тук може би трябва да напиша някакъв съвет. Ако кажа, че не си единствена има и други като теб, знам че няма да намаля болката ти, нито светът около теб ще стане по-цветен. Истината е, че сама за себе си не знам как да постъпя. Оглеждам се около мен и знам, че има много възможности, но аз просто не намирам своята. Все едно съм в капан, в затвор, празна, мъртва, нямам сила за абсолютно нищо. Но това съм аз, ти сигурно си различна, може би има нещо край теб-работа, университет, някой далечен непознат, който е съвсем близо, книга, филм, среща, място, някакъв знак някъде знам ли. Някъде наблизо, много малки хубави неща, които да се появят на куп, които да са тези неща, които да те измъкнат от летаргията, да те върнат към живота. Тази вечер ще си пожелая нещо хубаво да ти се случи. Утре сутрин също. Искрено и от сърце. Нямам много с друго какво да помогна. И мислите ми са твърде объркани вече. Но все си мисля трябва да има нещо- нещо между редовете. Като за начало бъди винаги заета с нещо, спортувай, не си оставяй време да се сещаш колко си сама. По-добре силна умора и безпаметен сън пред минута мисли в самота за самотата. Знам че е трудно, но трябва да успееш, трябва да намериш начина, трябва да можеш да успееш да усетиш прекрасното в живота, дотолкова, че да не поискаш да се разделиш с него никога. Пожелавам ти да намериш поне един човек, който да се радва заедно с теб на успехите ти. Искрено. Да не му е трудно да признае, ако си по-добра в нещо от него и вътрешно да не изпитва завист, че това е така. Не да плаче до теб и да те успокоява, а да преотвратява доколкото е възможно причините за твоите страдания. Пожелвам те да откриеш нещото, което те прави щастлива и то да бъде и твое хоби и твоя професия и постоянния ти източник на удовлетворение. Пожелавам ти даа срещнеш любовта-онази всепоглъщащата, шедрата и искрена любов в чист вид, която може всичко. Пожелавам ти един ден да се събудиш пълна с радост, енергия и голямо желание за живот и да си благодарна, че те има. Пожелавам ти всички онези малки хубави неща, които сега не се сещам какви са, но които знам, че дълбоко в себе си желаеш. Ами това е. Ще завтрша с един цитат на Халил Джубран- The deeper this sorrow carves into your being, the more joy you can contain.
И пиши, има кой да те чете.
Желая ти щастие.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 8b717a4ac6 |
|
6. Остави ел.поща.Ще се радвам да поговорим!
|
...
| преди: 14 години, 1 месец hash: d7d40027d3 |
|
7. И аз съм минала през подобна депресия, но при мен разликата е , че никога не се отказвам и постоянно търся врати. Даже го правя несъзнателно, идва ми отвътре да се боря. Нещо като навик, инстинкт, все едно действията ми сами излизат от мен. Започни да търсиш контакти с хора постоянно и на всяка цена. Ще видиш, че се в някой ще намериш усмивката. Може по интернет, на работа или на улицата. Ако имаш възможност се запиши на някакъв спорт или езиков курс. Някъде, където да ти минава времето с хора, с подобни на твоите интереси. Ще се оправиш, спокойно. Преди 3 години и аз си мислих, че няма изход от бездната, но намерих. Сега не бих си изоставила живота за нищо на света, даже мисълта за смърт ме плаши, за разлика от преди, когато бях на косъм да направя някоя глупост. Ако искаш остави някакъв имейл за връзка и ще ти пиша. Бих се радвала да ти помогна, защото знам какво преживяваш.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: b6bf5c5e05 |
|
8. От авторката: Благодаря за отговорите,не мислех че ще има такива тъй като това което написах не е нищо особено,че имам труден живот и съм крайно потисната-много хора са така знам.Всеки ден гледам по тв различни истории и виждам колко по-нещастни съдби има.От една страна си казвам -да,има и по-зле и това е един вид утеха но от друга това че има по-зле не значи че аз съм добре и това трябва да ме прави щастлива.Всяко едно нещо си има най-малко две страни.Не споменах че сега уча последна година в университета и на пролет завършвам.Това само по себе си е хубаво но на този труден живот това че излизаш от университет е супер стресиращо защото от тук нататък започва още по-трудното.Особено за сам млад човек на който след години му предстои да създава семейство и т.н.Вижда ми се невъзможно всичко това и заради това колко трудни са човешките взаимоотношения и е трудно да намериш подходящ човек и заради обстановката в страната като цяло,да не изреждам всичко лошо.Просто се моля съдбата да ми помогне,аз от себе си каквото трябва съм направила въпреки всички трудности.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: bcd0099654 |
|
9. Наскоро научих нещо много ценно, което наистина помага. Когато си в депресия, си набави повече витамин Ц (C) и депресията сама ще изчезне. Обикновено при мен става така - влизам в най-тъмната част на съзнанието си и потъвам в нея, когато усетя, че започвам да се задушавам от безмислени вътрешни терзания знам, че единственото ми спасение е да изляза навън по възможност на слънце, но уви, обикновено толкова съм затънала в самозабрава, че дори и това малко усилие не искам и нямам желание да направя... научих се обаче как да се справям - изяждам нещо сладко за да мога след това да грабна някакъв плод или директно глътвам няколко хапчета витами, най-вече витамин Ц и след около половин час настроението ми се повишава видимо и вече мога да се самонавия да изляза навън. Една малка разходка дори и в мразовита нощ все още ме кара да държа настрана мрачната страна на душата ми.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: b6bf5c5e05 |
|
10. Най-трудното нещо е постигане на душевна хармония
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d79a37a972 |
|
11. Искам да изкажа благодарността си на хората създали този сайт, защото макар и анонимно, всеки един от нас чрез него има възможността да сподели своите проблеми и вътрешни терзания. Мислех да пусна отделна тема, но реших, че няма смисъл, защото повечето от нещата, които си написала са се случвали и на мен самата и на много други хора. Аз също съм страшно потисната, но от ред други причини свързани със семейството. Баща ми е много напрегнат и нервен човек и реагира много остро на всичко. Средата в която живеем с брат ми е същинско бойно поле понякога. Вечните караници между родителите ми и обидите, които си разменят са непоносими и адски много ме натоварват вътрешно. Дори и аз много пъти съм влизала в конфликт с него понякога за съвсем маловажни неща и разговора е завършвал с кавги и обиди и от двете страни. И това се е случвало доста често. Говорели сме за това много пъти, че сме едно семейство, че трябва да се държим добре един към друг, да живеем в хармония заедно, но всеки път влиза през едното и излиза през другото. Знам, че не е лош човек, мн пъти го е показвал към мен, брат ми и към майка ми. Те се обичат, колкото и трудно да ми е да го повярвам понякога, но не мога да свикна с това положение. Караниците за глупости, виковете вкъщи, от години съм се нагледала и наслушала на всякакви неща, които са ме засегнали много дълбоко душевно. Ако имах възможността щях да се изнеса, но проблема е, че нямам финансовата възможност, а и ако отида някъде парите, които ще получавам няма да ми стигат за нищо. само за квартирата. Много искам да имам личен живот, да имам приятел, толкова много искам да срещна любовта в лицето на някого, чувствам се ужасно самотна и неразбрана. Силно се комплексирам и разстройвам от всичко, което се случва не само вкъщи, а и навън-в страната ни. Едно младо момиче като мен на 21 почти 22г вече, къде да си търся работа и въобще какво да си търся, за да получавам малко повече пари, за да живея нормално. Никой не дава гаранции за нищо. Престъпността излиза извън контрол, да те е страх да излезеш навън. А пък за висше образование да не говорим. Всичко опира до пари. Разбира се, искам да се справя, да се утвърдя като личност, би било хубаво да запиша нещо, но все ми е трудно да се ориентирам, прекалено мн неща ме влекат, а и както казах всичко опира до парите за съжаление. Наистина понякога не ми се живее и на мен ми е идвала мисълта за самоубийство, но съм прекалено страхлива, а и това е решението само на слабите хора. Човек тряябва да намери сили в себе си да се бори. Колкото и невероятно да звучи. Искам да кажа на момичето, което пусна темата да не се отчайва, въпреки че положението, в което се намира е доста по-различно от моето, състоянията, в които сме изпадали и двете са много сходни. Когато човек не живее спокойно и се намира в такава агресивна среда, няма просто как това да не рефлектира и върху него, но само да имам по-добра възможност ще действам. Както се казва младите и старите трябва да са си отделно. Колкото и да ги обичам не издържам. Няма да търпя това цял живот. А и аз да го отнасям. Знам, че поведението на баща ми се дължи на тежкия живот, който е водел, винаги е трябвало да разчита сам на себе си, било му е мн тежко, но въпреки всичко се е грижел за нас и за майка ми. Никога не се е стигало до насилие, но словесната атака понякога е много по-убийствена и унищожителна от физическата. В момента живеем в провинцията и се издържаме само с пенсията на майка ми, безработицата е голяма, напуснахме града, за да оцелеем, и да ви кажа определено се живее по-спокойно и евтино, отколкото в София, въпреки че нямаме работа. Няма излишни разходи за чистачки, студени тръби за парно и куп други глупости. Проблема е в това, че сме 4-ма различни души, които тр да живеят заедно, но понякога е адски трудно. Понякога се разбираме, но друг път не е за разправяне. Чувствам се много самотна, отчаяна, подценявам се и не си вярвам. Не мога да си повярвам, че мога да се справя. Когато работех, се чувствах по-добре, чувствах се работоспособна със самочувствие, баща ми също докато работеше в строителството още. Преди това работеше в Кремиковци с майка ми страшно много години преди да ги съкратят. Строителството замря, а моите пари бяха недостатъчни и се преместихме. Сметките по апартамента са прекалено високи. И така се преместихме в провинцията, където успяваме да свържем двата края благодарение на пенсията на майка ми и бурканите, с които се изхранваме основно през зимата. Градината е основното ни препитание. Знаете какво е положението сега в България, няма особена алтернатива за хората. И заради всичките тези неща-конфликтите в семейството, невъзможнастта да имам личен живот, да имам работа, да имам приятел и т н се потискам ужасно много. Родителите нямат особен подход към децата си, вместо да им налагат мнението си, по-добре е да ги изслушат и да ги посъветват, а не да бързат да им отрежат крилата. Отклоних се, но исках най-вече да кажа на момичето по-горе, а и на всички останали, когато се чувствате отчаяни и потиснати, отхвърлени и неразбрани, както и аз съм била толкова мн пъти, не правете глупости. Когато нямате приятел на който да споделите, обръщайте се към БОГ! Моля се много често вкъщи, когато нещо такова ме изстезава отвътре. Поплаквам си и споделям мислено на Бог всичко и той ми дава утеха, да знаете това е сигурният метод, трябва да намерите сили в себе си, за да продължите да се борите, да запазите душата си. Той е велик, и ще ви даде утеха. На мен дава всеки път и съм му мн благодарна за това. Другият вариант е да си пуснете някой смешен филм или да се поразходите навън сред природата. Трябва човек да се разведрява и ободрява. Няма начин! Ще се радвам да си поговоря с някой от вас, ако проявява интерес!
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: da1575ea85 |
|
12. не се отчайвай и на мен ми е трудно да живея но го правя защото нямам смелост да се съмоубия немога да споделя на никого какво е вътре в мен защо не искам да живея
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 9acc2356f3 |
|
13. И аз си нямам никой, и на мен не ми се иска дс идва утре защото ще е същото като днес. Още от хлапе ми е такъв и живота и късмета и всичко. като малък когато тряхваше да ходя да ритъм топка на улицата, аз бях по болници със сестра ми която беше болна от левкимия. Малко по-голям като бях като трябваше да гоня съоченички, с един добър приятел бях на една река да си правим плаж, на мен ми бяха казали нашите да не влизам във водата че е опасно и седях отвън, но приятелчето започна да се дави... Лапешката ми глава реши да са хвърля да го спасява без успех. Може би ако бях седял отвън а не да са правя на герой можеше да еоще жив понеже доиде един който наистина можеше да плува и хвана мен и ме извади а за другия беше късно. Както и да е, след няколко години се прибирам от училище и какво да видя пак "присмивка от съдбата", намирам хаща ми изстинал... инфаркт или инсулт иазаха лекарите, пак погребения черни дрехи и т. н. Стана време за абитюрент да стана, една седмица точно преди бала баба ми си утиде. И така или иначе на бал не бях ходил и се притеснявах незнаех какво да очаквам, но моят късмет пак на погребение (поне бях свикнал д ходя вяче сценарият го знаех на изуст). След това си допродължи моя късмет, взични около мен си заминаха баби дядовци всичко. Сега съм на 25 и осъзнавам колко много съм изгубил... освен роднините и близките ми, загубил съм и детството и момента да си изгради човек навици и всичко. Сега съм в едно такова положение, че незнам какво е да се усмихнеш от сърце, усмивката ми винаги е изкуствена с цел да не убидя някой например. За момичета да не говорим коя би се хванала с някои нещастен и да се опитва да го учи даже как да я целуне понеже няма никакъв опит. И така да да си излея и аз моята история. Тежи
ми всичко, тежи ми, че едва ли някога ще имам семейство или поне някой до мен, дори и за кратко да е, едва ли ще разбера усещането. Излях си и аз каквото имам но честно казано не ми е по-добре нито по-леко.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 9acc2356f3 |
|
15. Виш съвземи се малко ти си момиче все пак. Няма вариант ако поискаш да не си намериш някого. Просто като погледнаш някой който те заглежда просто му се усмихни, ако си го харесала поне малко и това е. Колко й трябва на едно младо момиче да накара някой да се пробва? Не се отчайвай, направи си феисбук постави си в абаута, че си сингъл, и само внимавай да не ти налети някой навлек който да те тормози. Със сигурност ще си намериш някого не се притеснявай.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 1c568780c1 |
|
16. Ще прозвуча банално може би, но защо не опитате просто да правите нещо добро за непознати/ полупознати хора? Чувството, че си нужен на някого е много важно.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 6b264178fd |
|
17. Номер 4, влизаш ли още в този сайт? Ако четеш това, напиши какво е станало с теб, моля те!
|
...
| преди: 10 години, 7 месеца hash: c19945442f |
|
18. Винаги съм била сама и и никога щастлива, да имам родители и малка сестра, но те не ме радват особено, винаги съм била отличничка и зубърката на класа. Когато приятелите ми излизаха да се веселят, аз както винаги съм била пред учебниците и съм учела. Направих 4 опита за самоубийство защото взех оценка 5 по Математика, Немски, История и Английски, ученето ми стана нещо като болест и не мога да се отърва, ако взема оценка различна от 6 мисля за самоубийство. Моля, дайте ми съвет!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 970a51192a |
|
19. Момче на 16.
№18, иди на психолог, аз се напикавам от радост за 5, ти как така ще се убиваш, недей така, иди както ти казах на психолог, там ще те оправят, но не опитвай повече да се самоубиваш моля те :(
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 1c568780c1 |
|
20. Защото всеки човек е нужен на някого. Защото има хиляди изоставени деца, които си мечтаят да кажат на някого "мамо" и могат да изпълнят целия ти живот със смисъл илюбов, затова :)
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 886ced78ef |
|
21. Най- лесно е човек да се самоубие, но последствията са много тежки връщаш се хиляди години назад и пак ще трябва да се извърви пътя. тук сме да се учим, да се борим с всичко с, което трябва иначе не можем да се развиваме. най - хубавото е, че каквото и да става през каквото и преминаваме ние сами сме си го избрали и имаме сили да се преборим.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 5b6614756c |
|
22. Мила, в едно не си права - че "трябва да има причини да се чувстваш добре". Това, че човек е жив, е напълно достатъчна причина да бъде щастлив. Ще послушаш ли една непозната (нали сама казваш, че нямаш нищо за губене, така че защо не)? Забрани си за един месец да гледаш телевизия. Вместо това чети книги. Започни да водиш дневник, описвай в него всичко, което те вълнува, така ще станеш най-добрата приятелка на себе си. Скоро ще дойде пролетта. Излез от този град и иди някъде сред природата, опитай се да видиш красотата на живия свят, който ни заобикаля и да усетиш как ти си част от целия този съвършен организъм. Засади собственоръчно някакво растение и го наблюдавай как се развива. Ако и това не те накара да се усмихнеш, потърси повече информация за депресията. Тя е сериозно клинично заболяване и не зависи от житейските обстоятелства, но пък се лекува успешно.
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 8e63d72a8f |
|
23. Никой ли не се интересува как е авторката сега, 4 години по-късно? Авторке, откри ли защо да живееш?
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 49a97fc5b4 |
|
24. Хората са толкова слепи. В един миг имате всичко, в друг може да сте без нищо. И аз търсих години смисъл да живея и когато го открих, той просто ме досъсипа.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: deaa13dc67 |
|
25. Здравей. И аз като теб останах сам, майка ми почина преди 22 дена, а баща ми преди 5 години. Останах сам, нямам брат или сестра, а от както почина тати като чели останах и без верни приятели. Имам роднини, ама те са надалече. Всеки ден ми е безличен и просто чакам да мине времето...
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 982d739abf |
|
26. Според мен трябва да откриеш любовтаа си! Тя ще те избави от депресията. Самата депресия не ти позволява да се радваш на наистина малките неща.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 0985e702c7 |
|
27. Може би малко късно, но ще споделя какво мисля. Знам какво ти е... имам родители, които не ме ценят, за всички съм нищо и никой и съм сама на този свят. Казват, че времето лекува, просто трява да си дадеш време, да мислиш позитивно и т. н. , но вярвай нищо от тва не е истина. Минаха 8 месеца и болката е все съща и от отдавна мисля за самоубийство, но не знам как. С този коментар не целя някой да ме съжалявам или нещо др, просто искам да знаеш, че не си сама. Майната му на всичко и на всички. Живей си живота както искаш ти, постави си цели, направи нещо с което да се гордеят хората стеб и дори самата ти. Просро един е животът, живей го по свой начин. Дано да съм ти помогнала малко, но просто опитай това и ако не стане, мисли за алтернатива.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
