Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз лично не бих встъпил в такива отношения (или поне се надявам да не стигам до там), но и не бих осъдил такива хора. Ако и двете страни ги устройва, кои сме ние, че да ги съдим?

9.   Всичко опира до това какви са хората и техните разбирания. Ролите в едно семейство си ги определят самите хора и обстоятелствата. Ако мъжа има финансовата възможност, а на жената не и е фикс идея да има кариера, а е тип семейно-домашно ориентирана, защо не. И разбира се ако ролята и на домакиня(преди жените са си били такива) я удовлетворява... Аз бих казала и на каква възраст е човек.
Проблем може да има при непредвидени обстоятелства-развод, смърт на мъжа. Тогава жената остава сама с деца без финансова и морална подкрепа.... Ако е без стаж, контакти и т. н. ще и е трудно да се справи. Добре е да има някакви активи-имот, който да дава под наем, акции, застраховка за внезапна смърт на партньора...

Аз например в момента съм си в къщи и работя по малко от дома, а съпруга ми поема основно финансовата издръжка на семейството ни. Децата ми са големи, едното е самостоятелно вече, другото още не. Понякога ми липсва контакта с хора, динамиката на деня или онова чувство да си контролираш сама живота и парите, а не да разчитам на друг. Като по-млада съм работла активно- имам 23год. трудов стаж до сега. Наистина нямам зор да работя, но да отида някъде и да се чувствам полезна за 2-3 дни например в седмицата и да си имам лични финансии си е удовлетворяващо.
Иначе дома, децата, градината и всичко свързано с това си е огромна грижа и труд и съм благодарна на съпруга ми, че имам тая възможност да съм си у дома и да използвам цялото си време за поддържане на домашния уют. Това ми харесва и доставя удовлетворение....

10.   Домaшнaтa прислужницa или кaквaто и дa е другa служителкa ще рaботи 8 чaсa и ще си отиде. Ще се зaбaвлявa, ще се смее и плaче от сърце, ще обичa, ще... всичко, което кaто служител "съпругa" нямa дa бъде!
Рaзберете веднъж зaвинaги, че жените не ви принaдлежaт!!!
Подобни комплекси се водят нa психолог!
Отговори ми пък ти: колко чaсa точно би трябвaло дa е рaботното време нa "съпругaтa"? Ще имa ли вaкaнция зa нея? Колко в същност можеш дa си позволиш дa плaщaш зa подобнa "служителкa" и смятaш ли, че някоя ще ти върже? Девствен ли си?
Женомрaзец ли си и зaщо? Прекaлявaш ли с порното?
Всички жени ли те режaт, но еднa ли не ти обърнa внимaние?
Бъф...

11.   Първо нека уточним, че статията Не е писана от авторКА.

От там нататък и коментарите стават странни.
Никъде не съм уточнявал пола, понеже статията засяга и двете странни. Но с цел да спра объркването.

Така че номер 1 - не мога да отговоря обективно на въпроса ти.
Просто съм от другата страна. Но да има този риск за жените.

Номер 3 - Не съм сигурен, че искам да бъда равен с партньорката.
Парите са в мен - властта е в мен. Аз съм работодателя.
Да тя получава подкрепа, разбиране, уважение, любов (силно казано - но да). Както и равенство - доколкото съм съгласен с мнението ѝ. И за това от една обикновена домакиня - ние знаем, кой взема решенията - за това говоря за взаимоотношенията ни, като за вид работа.
Дали можем и двамата да работим - можем. Но не желая - мога да осигуря живота и на двама ни. Пък и колкото по - зависима е, толкова е по - послушна е, контрола е в мен.
От друга страна - тя е съгласна с това.
Е точно заплата - като нормална заплата не получава. Не е като да се даде една определена сума всеки месец.
Но всичко от което се нуждае - е в рамките на нормалното, го получава. Затова отива не малка сума.
И аз съм съгласен с положението.
Всеки от нас твърди, че е с другият само заради любовта.
Но пък това твърдение ми е толкова смешно.
Заедно сме - защото получаваме изгода един от друг. И го знаем, но никой от нас не иска да признае. И се чудя. Лошо ли е това?
И да прав си, сякаш все повече се засилва тази професия, сякаш сега повече жени се интересуват да си хванат някой по - заможен. Някак по - малко разчитат на себе си. Но и повече мъже се съгласиха на този вариант, да издържат някоя и да получават свой привилегии.

12.   Номер 4. Не бих казал, че тази професия е лесна.
Не знам защо си мислиш, че ако е домакиня е свободна по - цял ден.
Няма да обяснявам в какво се изразява домакинството, предполагам наясно сте. Пък и трябва да се съобразява почти за всичко с партньора.
Щом искаш да работиш това, пожелавам ти го.
Нищо че мъж домакиня, издържан от жена си, направо ми е гадно.
Силният пол, да желае да се представя за слаб. Не го разбирам.
Е имало опасност това да свърши, защо нима в редовен брак е по - сигурно, нали разводите са масови. Тук поне е по - договорно кой какво трябва да прави. А не тепърва да налагаме характерите си, очаквайки другият да отстъпва.

Номер 5 - То има и другият вариант - работника да смени работодателя. Но не знам - някак след време се получава нещо като привикване, така че просто нито аз търся друг персонал, нито тя друг работодател. Макар че аз имам готовност още утре нещата да се променят. Но при нормални отношения - това няма ли го. Изневери не съществуват ли? Не виждам разлика.
Никога не съм мислил, че ще изкарвам по - малко от сега. Досега само се развивах. Но да ако не успея да запазя поне сегашното положение, тогава и голяма част от живота, пък може и целият ми живот да рухне. Не знам хората до мен - дали не са до мен, само защото очакват нещо. В това число включително и приятелката ми, но засега успявам да платя цената.

Нали знаеш приказката, че който плаща, той поръчва музиката?
Да така е - имам силен коз.
Това, че е по - лесно да смениш работата, не знам, пак не е много лесно. Абе работодатели ще се намерят, хич не се залъгвам, че съм единствения, но досега я караме.
И по тоя въпрос не съм мислил дали аз - който имам собствен бизнес мога да си сменя работата.
Все пак много хора разчитат на това да съм добър. Бизнесът ми не храни само мен. Ами решавайки да прекратя бизнеса си, нали живота ми коренно ще се промени. Получавам доста облаги от него, и много трудно ще се откажа, ми това е начин на съществуване вече.
Ако партньорката ми трябва да се съобразява с мен и желанията ми, и аз имам контрол над нея.
То при мен и бизнеса ми, нещата са други. Да аз определям как да се движи той. Но трябва да взема много фактори в предвид, преди да взема решение, без да забравям, че едва ли не, целият ми живот се крепи на него. Бизнеса трябва само да се развива, досега успявам. Но пък и съм отскоро в него, едва няколко години.
Може пък за нея, аз да съм нейният бизнес, и за това така да ме обгрижва.

13.   Номер 9.
Аз разбирам, че тя има нужда от социални контакти и давам лични финанси, който тя да използва както пожелае. Може да си излиза по кафета с приятелки. Може да си купи нещо за себе си.
Аз сутрин като изляза към 6 - тя още спи обикновено, и се връщам 19 часа. Ям на бързо, разменим някоя дума и лягам към 22, понякога тя остава да гледа някой филм и понякога дори не я разбирам кога ляга.
Когато съм на работа обикновено не я търся, и през деня да прави каквото иска, нали нейната работа си е свършена.
Ние нямаме градина или деца и работата е далеч по - малко от твоята. Но е добре да обясниш на номер 4 - че домакинската работа не е лесна.
Е няма нужната свобода да реши да отиде някъде за 2 - 3 дни сама.
Но тя и не го искала до сега. То няма и смисъл да го иска.

14.   Номер 10.
Има и домашни помощнички предимно (българки в чужбина) който живеят при своите работодатели, само с един почивен ден или дори без такъв, някой дори нямат право да излизат, които също трябва да се съобразяват какво говорят.
С тая разлика, че техните работодатели не спят с тях.
Аз имам подобни роднини и смятам, че съм по - добър работодател от гърците. Е но и по - малко плащам.
Как се изразяват американците - докато живееш под моят покрив ми принадлежиш и ще ме слушаш. Е ти не го разбираш, не го приемаш, но има и момичета който го разбират и го приемат.
Психолог - ха - ха.


Колко чaсa точно би трябвaло дa е рaботното време нa "съпругaтa"? - Трябва да е на разположение 24/7 - но по принцип е на ненормирано работно време. Интересува ме това което искам от нея да е направено - а кога ще го свърши, не е толкова важно.

Ще имa ли вaкaнция зa нея? - Имаш в предвид самостоятелна ли?
Досега е нямала.

Колко в същност можеш дa си позволиш дa плaщaш зa подобнa "служителкa"? - Абе зависи различно, но около 600 лв. месечно отиват.
Мога да си позволя и повече. Но стига толкова.

Смятaш ли, че някоя ще ти върже? - Не.
Не смятам - Сигурен съм. И малко клиширано, но го знам от личен опит.

Девствен ли си? - Ха - ха - Да бе девствен съм. Ха - може би преди 15г. бях.

Женомрaзец ли си и зaщо? - Не бих се определил като женомразец.
Просто доверие на хората нямам, много са ме предавали, главно пари бяха в основата на предателствата.
Сега когато имам пари - мога да реша, как да ги използвам.
И не че мразя хората, не ги мразя - но се опитвам и да не се привързвам към тях. Това е и причината да не изпитвам истинска любов към партньорката си, понеже очаквам някой ден подобно на други хора в живота ми, да ме остави. Макар да ми е показала нееднократно, че не може без мен, не искам да и вярвам на 100 процента. Много боли от предателство, има начин да се предпазиш, като го очакваш.

Прекaлявaш ли с порното? - Не бих казал. Ти колко часа седмично гледаш порно, че да сравня с нещо. То малко или много е субективно понятие.

Всички жени ли те режaт? - Не всички.

Но еднa ли не ти обърнa внимaние? - Даже повече от една са ми обърнали внимание, въпрос на личен избор е, че седя само с една.

Отговорих на въпросите ти.
И аз имам въпрос към теб.
Дразниш ли се нещо? Ако да - Защо?

15.   Ако и двамата нямат чувства връзката е обречена! Защото секса омръзва, а любовта е съвкупност от чувства на привличане, приятелство, уважение и тн. Когато в един момент те спрат да правят секс ще започнат да си търсят нови партньори и все някой от двамата ще се влюби, тогава всичко между тях ще приключи, представи си какво става при такова създадено семейство със деца.. ще се разпадне а децата ще страдат. Ако няма любов а само физическо привличане е възможно да се запазят някакви отношения за по дълго време но и там не е сигурно, пак трябва да е взаимно. Когато единият обича той търпи, когато и двамата обичат няма никаква търпимост защото си подават един на друг, когато нито един от двамата не обича(или няма тръпка)няма смисъл от търпимост-това е отговора на въпроса ти, аз го виждам катастрофално! Ако се чудиш дали да започнеш подобен тип договаряща връзка не се хващай на въдицата защото нищо изкуствено не трае дълго. А отделно по въпроса ако се разберете по между си мъжът да работи а жената само да си върши къщните задължения.. може, защо не, не ми изглежда странно!

16.   Здравейте! Аз няма да обяснявам дали такъв тип отношения са нормални или не. Аз няма да живея живота Ви. Щом така сте си избрали, , значи така Ви устройва, и имате пълното право да живеете както сметнете за добре. Още повече, че и двете страни са съгласни на подобен вид "сделка". Единственото, което искам да коментирам е... съжалявам, че ще го кажа, но съжалението ми. Пишете, че подобен вид трудов договор Ви устройва, искате жената да е покорна, послушна, Вие да се чувствате като цар. Да вземате Вие решенията, винаги да се съобразяват с мнението Ви, да Ви обгрижват и т. н. Много хубаво на теория, така е, но струва ли си? Пишете, че не изпитвате любов към "служителката" си, че са Ви напълно достатъчни работните взаимоотношения, че и двамата ви устройват перфектно. Пишете, че не желаете да се влюбвате, защото това е равно на това, че в бъдеще евентуално има възможност да Ви предадат, да Ви разбият сърцето дори. Аз смятам, че бракът също е вид договор. Сключвайки го, Вие сте наясно какво да очаквате от другия, какво той може да ви даде, какво Вие може да му върнете в замяна. Събирате се, за да създадете семейство, да отгледате деца заедно. Някои се събират поради финансови облаги, има случаи, в които пък заради гражданство и т. н., но според мен те не са толкова често срещани. Средностатистическият брак, когато двама души се венчаят, те си обещават да бъдат заедно, в добро и лошо, в болест и здраве и т. н., желаят да изградят цял един живот заедно, да се подкрепят, разбират, уважават. Да си помагат, семействата им, напълно чужди едно от друго, се сродяват, нашето става ваше, и вашето-наше, и т. н. Всичко това е един договор, с клаузи, очаквания какво ще бъде, оправдаване на тези очаквания и т. н., но в основата на този договор, знаете ли какво стои? Любовта. Семейство и брак се крепи именно върху любовта. Тя е тази, която ни помага в трудните моменти, тя е тази, заради която си струва да изтърпиш всички неволи в семейството. Заради нея си казваме, , че ще стоим с партньора ни в лошите моменти, ще сме до него/нея и ще го/я подкрепяме. Заради нея даваме всичко за отсрещния, заради нея се раздаваме, не си позволяваме да поглеждаме нещо чуждо навън. Заради нея прощаваме всякакви грешки и прегрешния, и пак заради нея се връщаме, пак при любимия. Та, на този договор, който сте сключили, му липсва едно нещо. А, именно любовта, заради която си струва да бъдеш едно цяло с другия. Няма ли я, нищо не пречи договорът да бъде прекратен и т. н. Жената, която така силно търси сигурност, финансова подкрепа, някой да и направлява живота, да има на кого да дава любовта си, да се грижи за някого, всъщност каква сигурност получава? Не е ли вярно, че може да е до време? Ако ти си намериш някоя по-хубава, по-мила и грижовна, някоя с която си допадате повече, недай си Боже, да се появи и любов, това автоматично я изкарва извън играта. Тоест, тази жена е лесно заменима. Не толкова трудно се намира кой да ти прислужва, да гледа всичко да ти е наред, да ти чисти и готви. Следователно, ако срещнеш някоя друга, по-добра версия на сегашната ти, то няма какво да те задържа при настоящата. Тази сигурност, която жената е жадувала, изобщо никога не е била сигурност, не е съществувала. В живота няма незаменими хора, винаги ще се намери някой по-добър от теб. Това трябва да е ясно, но едно нещо ни задържа при избранника/избранница си, и това, именно, е любовта!

Както и мъжът, вземайки си домашна прислужница ("любимата"), предлагайки и финансова независимост (до колко това е така, за мен е спорно), свобода да не работи нормална работа като при другите хора, свобода да излезе тук-таме с приятелки, да си купи някоя дрешка или парфюмче, също става заменим. Винаги ще има някой с по-големи възможности от него, с повече пари, винаги някой ще може да осигури нещо повече на партньорката ти. А, какво я задържа нея при теб? Какво и пречи на нея, да си вземе багажа и да отиде на "сигурно" при него, където ще и е много по-добре от финансова гледна точка поне? Нищо. Любовта я няма. Тази, която ни предпазва от грешките, като това да залитнем по някого, при най-малката трудност да си тръгнем, защото по-лесно е да си тръгнеш, отколкото да останеш, и да се изправиш пред проблема. Нищо, няма какво да я задържа при теб...

И в крайна сметка, всеки както си го направи. Много по-добре бих приела такъв вид отношения, ако наистина чувството "любов" беше замесено и просто така са решили, за да им е по-удобно и комфортно на двамата. Но, ти казваш: "Сега когато имам пари - мога да реша, как да ги използвам.
И не че мразя хората, не ги мразя - но се опитвам и да не се привързвам към тях. Това е и причината да не изпитвам истинска любов към партньорката си, понеже очаквам някой ден подобно на други хора в живота ми, да ме остави. Макар да ми е показала нееднократно, че не може без мен, не искам да и вярвам на 100 процента. "
Всичко е толкова прагматично написано, толкова лишено от емоция, все едно наистина става въпрос за трудови отношения, а не за връзка. Толкова си се затворил в черупката си, че не пропускаш никоя емоция да вземе превес, все едно ги затваряш в клетка. Такива хора за мен не живеят, а същестуват. За това ми стана тъжно и жално, защото ти никога няма да изпиташ любов и какво е истинско семейство, подкрепа и обич.... Винаги ще имаш едно на ум, когато тя ти казва "Обичам те", когато проявява загриженост към теб, когато те пита "Как си? Как ти мина деня? ", ще се питаш дали наистина иска да знае, или го казва просто така, защото трябва, защото в това се изразяват нашите отношения... А тя, горката, никога няма да изпита истинска сигурност и независимост, никога няма да изпита какво е чувството да обичат, и да те обичат в замяна. Формално, има кой да се грижи за нея, но реално погледнато, не се знае до кога ще е така, и пак реално погледнато, това не е истинска грижа, защото да се грижиш за някого искрено, може да бъде само когато обичаш този някой, и когато чисто сърдечно искаш той да е добре. Тук не виждам подобно нещо.

Пак казвам, ако така Ви устройва, животът си е Ваш, но с всеки избор, който правим, идват и последиците, а те, от Вашия избор са, че се затваряте за едни от най-хубавите моменти в живота, а именно да те обичат и да се грижат за теб, заради самия теб. Не заради парите, къщите, колите, или заради това, че има кой да ти готви, да ти чисти, да стои красиво до теб, да те слуша и да я контролираш, а просто заради това, което си! Обществото ни се гради върху отношенията мъж-жена, а между тези отношения, стои любовта. За това, истории много, книги, филми, песни, постановки, и във всичките тях присъства-тя. Всеки човек мечтае да я опознае, тя дава щастие и радост, тя ни учи да не бъдем егоисти, да поставяме другия на предна позиция, макар да не е заложено в същината на човека. Именно, защото, заради нея, ние правим нечовешки неща, надскачаме възможностите и силите си, преследваме я целеустремено, можем да постигнем много неща, и то само заради нея. И, просто смятам, че е жалко да се затворим за нея, да не я допускаме до нас, никога да не я познаваме. Тогава, какво ни остава? Да бъдем просто хора, водейки се от егоизъм, да мислим само за себе си, и да гледаме нашия си интерес... Но, оставаме и празни, защото в един момент това вече не е достатъчно.
Уважавам мнението, и позицията Ви, но аз съм романтичка по душа. :) Просто мисля, че животът би бил много по-хубав, ако тя присъства в живота Ви, дори да не е с тази жена.

Хубав ден Ви желая, и малко материал, върху който да помислите.

Depravity

17.   Номер 15.
Не знам дали си прав - то не е нужно да го мисля, тъй като това е твоето мнение, няма значение дали е правилно.
Не е като да не съм се влюбвал в друга, и дори щях да зарежа сегашната, но тая с която щях да тръгна - изчезна безследно, повече никакъв контакт нямах с нея.
Съветът да не създавам подобна връзка малко е закъснял. Защото нашето изкуствено положение продължава вече 3г.
Деца още не сме създали.
Не ми се мисли за тогава.

18.   "използвам цялото си време за поддържане на домашния уют. Това ми харесва и доставя удовлетворение"
xaxaxaxaxaxaxa

19.   Номер 17, от 15-Авторе ще ти дам един съвет защото и аз също съм бил нараняван от една жена, след нея напълно се очуждих от идеята да си търся друга с която да преживея същото, направо се ужасявах от идеята. Разбирам те много добре защото съм бил на този хал и аз някога, но това което правите е ГРЕШКА от която ще страдаш повече впоследствие, тази жена която е със теб не ми се вярва да ги мисли нещата така както на теб ти се иска. Не знам на колко си години но на мен ми трябваха около 5, 6 години за да се осъзная а вече не съм млад както преди, послушай ме и няма да сгрешиш докато е още прясно и не сте се направили деца, разделете се. Направо ще ти го кажа така, въпреки че може би няма да ме разбереш ако ти пука повече за себе си отколкото за нея трябва да я оставиш, ти ще останеш накрая по потърпевшият от двамата.

20.   Авторе, не разбирам защо трябва да си губиш времето с фалшива връзка? Къде изчезнаха истинските отношения между мъжа и жената? Защо ти е прислужница, към която дори нямаш чувства и знаеш, че я използваш като някаква машина, в която наливаш пари, за да действа по твоите желания?
За мен в една връзка е главно да има любов и разбирателство, да ви е приятно да сте заедно. Тогава и жената ще си върши домакинската работа, мъжът ще й помага, дори тя да не ходи на работа. Но ще са истински заедно. При теб не е така. Ти си си "наел" домакиня, казваш, че се прибираш от работа и си лягаш, не те интересува какво прави и къде ходи, но искаш да я моделираш по твой модел, да ти бъде робиня.
Не те разбирам, но за мен това не е правилно, а загуба на време и фалш.

21.   Н 10 съм. Дa, естествено, че ме подрaзни нещо aвторе.
Но кaто прочетох отговорът ти... ми стaнa жaл зa теб.
Знaеш ли, от сърце ти желaя дa някой ден дa осъзнaеш, че любовтa в същност е вътре в теб, ти не бивa дa я търсиш ивзвън себе си. Нaвън търсиш сaмо коректният човек с който дa я споделиш...
Ти искaш дa притежaвaш, тaкa имaш повод себе си дa лъжеш, че някой е твой, никое живо същество никогa нямa дa ти принaдлежи, те тaкa пък ще имaш повод дa опрaвдaвaш себе си всеки път когaто ти се покaже, че собственик/ господaр не си... " ето, пореднaтa предaтелкa".
Вероятно женaтa до теб те обичa, но ти не си склонен дa допуснеш дa бъдеш обичaн от стрaх.
Aбе не ти е лесно.
Дaно откриеш себе си!

22.   Номер 16.
Ти си много разумна, умна и разсъдлива (Казваш романтичка и от там разбирам, че си жена). Познаваш човешката природа. Сякаш си някой опитен Психолог. Много рядко се намират хора, който да са на моето ниво в това.
Докато четях коментарите и продължавах да мисля по - въпроса си, аз също усетих, че най - големият проблем в подобни отношения е сигурността. Просто я няма. Както казваш, финансовата облага не е достатъчно силна, за да осигури продължителна сигурност.
Изказванията са ти много на място. Ако утре срещнеш друга по - добра, кое ще те задържи при тази.
Ами от друга страна - кога ти казва обичам те - дали го казва защото е искрена или защото така трябва.
И съмнението в теб винаги ще го има и не можеш да усетиш какво е да бъдеш обичан или радостта от истинското семейство.
Чак почнах да съжалявам и аз.
Прав си не живея - съществувам.
Оставаме празни защото всичко което имаме вече не ни е достатъчно.
Сега ми стана гадно, не мога да отрека думите ти. Те са истина.
Ще помисля как мога да оправя нещата.
Макар да няма да е лесно. Положението в което съм, е начин на съществуване, аз съм се борил за него толкова дълго време, хората около мен който ме познават, очакват да увелича това което имам.
Имам повече от достатъчно материално - но както казваш оставам празен.
Ти си умна, но не знам дали можеш да разбереш - 10г. да мечтаеш за нещо, да се бориш да го имаш, накрая го постигаш и пред се откриват широки хоризонти за още по - големи действия. Когато чувстваш каква е властта ти, когато дори не искаш да си спомняш какво е било преди и трябва да спреш. За да изпълня това което казваш, трябва да се детронирам от престола сам, да изгубя част от свободата и властта си, да променя част от живота си. Но най - вече мисленето си.
Все пак ще се постарая.
Но това ли е единственият начин - да счупя клетката в която съм затворил емоциите си, да оставя кулите да паднат?
Трябва да има друг начин! - Искам второ мнение.
Как се казваше в оная песен (истина) - Ще оставиш ли това, за което си мечтал и с години си се борил, път по който си вървял.

24.   18, на такива рано или късно им изневеряват, или пък си размятат любовниците под носа им, а те се правят, че не знаят. Колко ли е тежко e да употребиш цялото си време само за домашния уют, хах. И като си мързелив, разбира се, че ще ти харесва.

25.   Много лоша сделка си сключил. Защото нямаш жена, а патерица. На емоционално равнище си на ниво ембрион в латентно състояние. Щом казваш, че имаш бизнес - т. е. смел човек, не мога да разбера (и при положение че явно се срамуваш от връзката си), какво чакаш и не прекратиш това положение? Въобще - детска история.
Най-важното, заради което човек живее са чувствата, а ти твоите въобще не ги пускаш от страх да не пострадаш и се гордееш, че засега "удържаш положението" - т. е. можеш да си плащаш за патерицата - хаха! Губиш собственото си време.

26.   авторе, номер 5 съм. когато го писах, не знаех, че си мъж. тъжно ми стана за теб като прочетох коментара ти под номер 22.
всъщност това е защитна реакция за теб да не бъдеш наранен. решението за мен е много просто: да търсиш жена, която ти е равностойна (не непременно финансово), която е независима, с професия, с кариера и която се справя достатъчно добре и без твоите пари. тогава можеш с голяма вероятност да смяташ, че те обича заради самия теб.
да, в живота няма гаранция че някой те обича наистина и ще те обича доживотно, но за какво изобщо има такава? дори не е сигурно че утре ще сме живи.
щом изобщо пишеш тема, явно не те устройва сегашното положение и чувстваш, че нещо ти липсва. да, липсват ти истински чувства, липсва ти животът и истински семейсни отношения. в момента си си купил някакво привидно спокойствие, някакво равновесие, но явно не си щастлив. ами пусни жената да си търси щастието, ако тя пишеше историята, сигурно и тя щеше да напише, че не е щастлива. човек има един живот и няма смисъл да го пропилява в капсилуране от собствените му страхове.
успех!
Ж44

27.   Номер 19.
Прав си не те разбирам.
Като се разделя с тази, нали ще дойде следващата която ще е подобна, с тая вече се познаваме не малко.
Ще се разделя с нея и пак ще се почнат опити да се върне при мен и докато нямам сериозна причина за раздяла с нея (примерно друга, по- добра и на която ще вярвам повече) то вероятно, тя ще успее да се върне при мен, в такъв случай не виждам никакъв смисъл да правя циркове.
Накрая ще съм потърпевш - този край може и да не дойде, пък ако дойде - много далечно ми се вижда. Но когато дойде ще го преживея и да защото обичам себе си, повече отколкото нея.
Да ще ми е гадно известно време, но ще стана и ще продължа напред. Не е като да не съм го правил вече.

28.   Номер 20.
Къде изчезнаха истинските отношения между мъжа и жената?
Не - не мога да ти отговоря на този въпрос, сигурен ли си, че не са само в приказките.
Защото съм виждал как - момиче кълнящо се във всичко, че най - много обича партньора си, заедно са повече от 5г. го предава и момчето е крайно учудено, не може да повярва, че се е случило. Щом е станало, значи пак може да стане.
Просто аз съм бил сред хора, които преследват целите си, безсъвестно, които правят всичко, за да ги постигнат и когато не им трябваш, вече не те търсят. Вярвал съм на хора, и съм мислил те няма как да ме предадат, най - малкото ще загубят колкото мен и пак съм бил предаван. Няма как да вярвам в приказки.
Но щом живея сред такива хора. Значи трябва да ги побеждавам в тяхната игра. Само че номер 16 ми изтъкна загубите който пък ще понеса когато живея така. И да аз трябва да измисля начин, да се върна към истинските неща. Да аз не вярвам, че те съществуват, но ще се опитам да повярвам. Но сигурно живота няма да ми стигне за промяната.

Тя не ми е прислуга, тя е мой партньор в живота и помощница.
И аз изпитвам чувства към нея, не мога да ги опиша, те не са любов, но някаква силна загриженост.
Не мисля, че финансовата ми грижа към нея е наливане на пари.
Не мисля, че е машина, тя е човек.
Ще действа според желанията ми нали искам мир в къщи. Аз гледам да се съобразявам с нейните желания, но трябва да ги помисля, преди да ги приема.
Въпросите ти според мен, не водят до желания отговор. Попитай правилно.

Може би правилният въпрос е защо и налагам тези ограничения?
Ще ти го обясня както и го обясних на нея.
С цел да осигуря пари за нашето съществуване и да водим добър живот, за да имаме това което имаме сега и дори повече. Трябва да работя на вън и то по много. Но ако и двамата работим, тогава домакинската работа ще изостава прекалено много, тогава аз бих наел помощничка, но там където има мъж и момиче и те прекарват време заедно, се зараждат и чувства и тогава някоя ще излезе излишна, а това може и да си ти. Затова ти предлагам и без това изкарвам достатъчно за да поддържам живота ни, ти да се заемеш с домакинството, като не е нужно да работиш навън, ако ти трябват пари - кажи ми. Ще поговорим и за това.
Тя се съгласи, не оспори гледната ми точка. Аз го приех за вид договор.

И както при истинската връзка при нас има разбирателство и то голямо. Приятно ни е да сме заедно.
Работя много в резултат в къщи искам да си почивам. Пък и тя добре се справя с домакинството.

Е чак е робиня - хайде стига с тези обиди де. Не е робиня, тя ми е партньорка.

29.   Номер 10.
Докато имам това което желаят, докато знам как да използвам това средство, ще ги притежавам, ще мога да изисквам послушание.
И не само нея, но и всичките ми подчинени. И ако някой служите пожелае да напусне, тогава ще бъде сменен с друг.
Ще се учудиш колко много са хората който биха се поставили в моя услуга с цел да придобият част от желаното.
Е естествено, че това желано - не са само пари, но и човешко отношение и други работи. Но аз и ги давам. Все пак е ясно, кой е шефа, и те знаят дори и най - висшите служители, че първо съм аз и след това те.

Мен също са ме притежавали, и съм преживял много лишения, за да имам това което имам сега.
И сега макар да съм свободен да вземам решения, отново не мога да ги взема напълно самостоятелно, аз също трябва да се съобразявам и също съм притежаван, но вече не от някой конкретен.
Бизнесът ми няма да върви, ако аз не се съобразявам, най - вече с партньори, както и със служители, и други фактори защото и за мен не е много полезно, да сменям постоянно служителите си. Но мога да изисквам лоялност. Това е мое право.
Кое тук те дразни?
Ми животът е такъв, някой имат възможността да решават и за други, ние няма как да пренебрегнем това. Това е природна законност за човека. И да се дразним полза няма.
Аз не си представям да може да се съществува по - друг начин.
Не те разбирам! - Ти как си представяш изобщо съществуването?
Дори и да си голям шеф, пак трябва да се ръководиш от някой неща.
Аз извоювах правото да мога да ръководя някой други, да ги съветвам как е правилно да се действа. Това е мое право.
И честно казано дори им правя услуга, тъй като тези други не им се налага да мислят на толкова високо ниво. Те си имат други задачи и е редно да се съсредоточат върху тях.
Добре изказа мнение, това е твое право, но не мога да го приема.

30.   Номер 24
Както казваше една учителка - може да говорите всичко за мен, стига да не разбирам по никакъв начин за това.
И какво ако тя си има любовник и аз не разбирам за това, тогава и проблем няма да има. Но тя е наясно ако разбера, че има любовник, ще трябва да напусне и май се държи настрана. Този път няма да връщане, казвал и съм го.
Щяла да си хване любовник - ми как да я спря, да я заключа в къщи ли. Това граничи с домашно насилие. Пък и тя е свободен човек, няма защо да я поставям под домашен арест.
Намерила е друг работодател - ми добре да отиде при него.

Номер 25.
Казал съм, че се срамувам от връзката си? - Не е така, понякога съжалявам, за нещата който губя, за да имам това което имам сега. Но не се срамувам от връзката си. Просто както казах, ще трябва да я преобразувам, за да успея да си върна нещата който сега желая.
Пък време пред мене - много. Смятам да поживея поне още 40г. пълноценно. Преди да се оттегля, ако мога.

31.   Авторе, аз съм Н. 16, и ти пиша по повод отговора ти към мен. Не с моя отговор, ти си осъзнал нещата, и не мнението ми е посяло зрънцето на съмнение. Според мен ти си пуснал темата, именно защото искаш някой да ти каже това, от което имаш нужда. Имал си нужда да го чуеш от някой друг, за да повярваш, за да тежи повече на мястото си, защото когато го чуеш от някой друг, то някакси става по-реално. Ти самият казваш "За сега удържам нещата", "Съветът да не създавам подобна връзка малко е закъснял. Защото нашето изкуствено положение продължава вече 3г.
Деца още не сме създали.
Не ми се мисли за тогава. " - Тоест, ти виждаш, че това което имате не е истинско, не ти се мисли за бъдещето с тази жена, защото знаеш, че тя не е жена за теб. За това също и не искаш да създавате деца, защото няма нищо сигурно и истинско между вас. Ако създадете дете, ще сте свързани за цял живот двамата, а ти не искаш това. Много реално дори си преценяваш нещата, но просто не искаш да го осъзнаеш, мислиш го подсъзнателно, защото не искаш да излезе на яве, но тази мисъл, която се е закотвила в съзнанието ти, не ти дава мира, тази мисъл, именно заради която си пуснал темата, те мъчи и не ти дава покой.

Авторе, не знам защо говориш за пари и т. н., като в любовта тези средства не играят роля. Никой не те кара да губиш част от свободата и живота си. Вярно е, че когато си във връзка, която е породена от любов, ти започваш да мислиш не само за себе си, а за НАС. Всяко решение, което вземаш, обмисляйки го, ти не мислиш само как ще се отрази на теб, а и на вас. Допитваш се до партньора, правиш компромиси, ако трябва, или тя с теб. Но, това не е отнемане на властта, както си го мислиш ти. Не е, защото да се съобразяваш с някой друг и да мислиш за този някой друг, някакси не ти тежи, не ти създава некомфорт и чувство за несправедливост към теб. Не знам защо се получава така, но когато изпитваш любов към някого, то дори да правиш компромиси, дори да трябва да се съобразяваш с мнението на някой друг, освен твоето, не е проблем. Просто вече нещата не ги виждаш така, преглъщаш егото си, заради нещо по-голямо от теб, а именно любовта и семейството, което трябва да бъде сплотено, да има обич помежду им, за да функционира нормално, и да бъде една здрава семейна среда за отглеждане на деца. Колко деца са страдали, само защото родителите им не се обичат, колко деца имат травми от детството си, защото от там се почва-от липсата на любов. Заради липсата и бащи системно тормозят жените си-и физически и психически, мъже и жени изневеряват, семейства и бракове се рушат и т. н., и то защо? Защото след като няма любов, не си струва да си правиш труда да гледаш в правия път, а си храниш егото. Това човешкото его е голяма работа! Но, най-благородното нещо, което можеш да сториш за другите, е да го преглътнеш. Егото ти казва: Веднъж всичко да се нареди, ще изпитам мир и покой. А, духът ти, душата ти казва: Веднъж изпитам ли покой и мир, всичко ще си дойде на мястото. Надявам се разбираш какво ти казвам.

И само да допълня, че най-големият враг, си си ти самият. И, то не само за теб става въпрос, а и за хората като цяло. Ние сме си най-големите пречки. Правилно си се ориентирал, че за да има промяна, трябва да започне от теб. Това е правилния път. Промениш ли мисленето си, всичко постепенно ще започне да ти се получава добре, но и тази промяна е най-трудната, Не малко хора се отказват и не успяват да се променят от към по-добро, за това и страдат. Но, ти си направил вече първата крачка, и то е че си осъзнал проблема за себе си. Сега пак топката е в твоето поле, и ти трябва да помислиш за себе си и как да излезеш от ситуацията. А, и повярвай ми, 3 години са нищо. Аз имах 5 годишна връзка, 2-3години, от която не живеех в любов. Знам, страшно е, и е някакси ново, да се откъснеш от стария и сигурен живот, и да тръгнеш да си търсиш късмета. Но, или това, или оставаш завинаги в безизходица, проваляйки си личното щастие. Ако си тръгнеш сега, ако се промениш към по-добро, всичко ще се нареди по най-добрия начин за теб. Но, ако останеш, смятай, че ще си в същото положение, както и сега.

Също така, е редно да дадеш на жената до теб, възможността да си намери правилния партньор, който ще я дарява с любовта, която заслужава, Повярвай ми, тя усеща горе долу твоите чувства, или поне осъзнава, че нещо не е наред. Такова нещо няма как да се крие. Тя, ако те обича, се разкъсва ужасно вътрешно, защото не и отвръщаш със същото и се чуди какво не е наред, какво не ви стигам за да бъдете щастливи, как да те зарадва, за да и покажеш веднъж поне някаква емоция, някакво подобие на любов. Виждаш, че нещо изкуствено, както се изразиха по-горе, не може да съществува дълго време. От всичкото това, само вие страдате и не си давате възможност да бъдете щастливи. Помисли си, дори да страдате в началото, това е нищо в сравнение със страданието за цял живот, за то неизбежно ще дойде, защото поради липсата на любов ще се почнат и изневерите, и лъжите от твоя страна, или от нейна, а може би, и от на двамата.

Насреща съм, ако искаш с някого да си поговориш, за каквото и да е било. :) Радвам се, че се замисли над думите ми, но и да не беше, ако те устройваше този начин на живот, то няма лошо. Всеки да си живее така, както го устройва. Само че, аз видях, че те мъчи този живот, че търсиш някакво спасение, и реших да пиша. Ти естествено можеше да отречеш, и да кажеш, че всичко е ок, но предполагам, вече ти е омръзнало да отричаш истината, защото приемайки я, тя боли. Но, това е единственият начин и път към себепознанието и истинското личностно щастие.

Depravity

32.   Щом за три години нямаш любовни чувства към нея приятелю то това няма да стане по късно. Не случайно казват че тихите води са най опасни, жените са по потайни същества а ние си го казваме направо какво искаме, очакваме и какво можем да дадем в една връзка.

33.   Отново ще коментирам(от 19) по късно видях че си ми отговорил:"Като се разделя с тази, нали ще дойде следващата която ще е подобна, с тая вече се познаваме не малко... "- жените брат не са еднакви, попадал на подобни но следващата със сигурност няма да е като тази, никоя не е като тази. Човека мъж или жена си има свой собствен характер който така или иначе излиза наяве когато започнете да споделяте ежедневието си заедно. Ти към жената със която си какви са ти чувствата точно? След като го няма едното чисто сексуално привличане между вас за какво ти е тази жена, да готви и да чисти само, всяка друга ще ти го прави това, приятели нямаш ли че наблягаш на приятелските взаимоотношения. Ти сам си признаваш че не се отваряш за любов, за това всяка следваща връзка ти е подобна на предишната защото ти не се отваряш за половинката си. Номер 16, 31 ти го е написала по много добър начин, това трябва да идва от теб, промяна във начина ти на мислене.
"Ще се разделя с нея и пак ще се почнат опити да се върне при мен и докато нямам сериозна причина за раздяла с нея (примерно друга, по- добра и на която ще вярвам повече) то вероятно, тя ще успее да се върне при мен, в такъв случай не виждам никакъв смисъл да правя циркове. "-ето тук бях просто потресен!! На мен ми се струва че тя си те манипулира или е ораторка която умее да си служи със дар слово, познах ли че е образована жена със което едва ли не се доказва че е ИДЕАЛНАТА за пред теб. Честно да ти кажа колкото и да е образована на мен не ми говори за много съвестна жена, по скоро говори за жена която не е харесвана от други мъже а не си ли се запитвал защо е така, защото са я усетили че не е добрата пчеличка(не се обиждай това са само предположения). Щом ти се е доказала във вярност и не може да си намери друг, хванала се е за тебе като за удавник което ме подтиква към още една мисъл че тя дори не привлекателна.. вече и аз започнах да те съжалявам :). Представи си че се появи друго момиче примерно във работата ти или във приятелският ти кръг в което се влюбиш ненадейно но тя не е като твоята приятелка, не е по добра във всички тези неща която твоята ги върши. Тогава ти ще загърбиш личностното си щастие и момичето което да речем, може би ще те дари със любовта от която се нуждаеш. Ти пак ще се върнеш към старият начин на живот и старата "любов", защо и заради кого, само заради онова "може би"? !! Ти си от губещата страна във цялата ситуация защото само ти единствено ти се лишаваш от страх за да не останеш сам. Казваш че имаш пари, умен си и способен млад човек предполагам та защо държиш да продължаваш със изкуствената връзка, не си струва приятел това се опитвам да ти обесня. Не си съгласен с мен мога да предположа, но аз съм длъжен като човек и мъж да ти изложа още едно странично мнение по въпроса.

34.   Номер 16.
Възхищавам се на твоето мислене.
За мен е интересно.
Ти мъж ли си или жена?
И от къде този богат житейски опит.

Не мисля, да се разделям с това момиче, по - скоро ще си позволя да се влюбя в нея. И ще оставя сърцето ми да бъде завладяно. Ще се постарая да спра да мисля дали ще бъда наранен от нея. Макар, че правейки го, после ако нещата се объркат, а съм виждал такива случай, последствията ще са непредвидими.
И въпреки това ще го направя, няма да е лесно и бързо. Но ще се съсредоточа върху връзката ни и това тя да се превърне в нещо истинско. Ще се старая да мисля за нас, не само за Аз.
Залагам сигурността си и това може да е фатално, но ще го направя.
А що се отнася до парите, не ги виждам като пречка, по - скоро са в помощ. Но да, не това е което трябва да я задържа при мен.
Както и да е. Ще се постарая да разбия леда, ще оставя и сигурността която съм създал, и ще се постарая да и дам любов.

35.   Авторе, извинявай ти да не си болен, във жена която не те привлича и нямаш любовни чувства няма как да се влюбиш ако щеш се насери но се равнява на това все едно да трябва да се влюбиш във брат или сестра. Никой нормален мъж не би стоял до жена със точно такава убийствена комбинация: жена която не е красива физически и жена от която да не може да се отърве, жена която освен тези две неща има и трето.. която да не обича. За първи път чувам за мъж който да е доволен от подобна комбинация, абе нещо ти има сбъркано. Поздрави, жив и здрав!

36.   Най важното нещо на този свят е любовта-клише.
Но може би не единственото вярно клише за което си заслужава човек да живее.
Без любов животът ти няма да има смисъл, дори целият свят да е в краката ти.
Човек е способен да обича друг единствено ако обича себе си.
Ако аз знам, че съм те купил, значи ти си продажна и няма как да те обичам и уважавам.
Вътрешно ти няма да се обичаш и уважаваш
защото знаеш че си се продала, а това значи че няма да можеш да обичаш или уважаваш друг, дори този който те е купил.
Аз ще загубя уважението и обичта към мене си
Защото ще знам, че съм се възползвал и съм те купил. Това значи че съм предал себе си и животът си.
Така и двамата губим и никой не печели.
Ако аз се грижа за теб и те издържам без да търся изгода това е истинска обич и за мен животът ще има смисъл.
Ако ти живееш с мен и се грижиш за мен без да търсиш изгода, ти също ме обичаш истински и животът ти ще се осмисли.
Никой не е казвал, че животът ще е лесен
но това ще е истински живот.
М 42

37.   И моя приятел така приема за нормално жената да си стой в къщи и да не работи, само че той е чужденец. На мен обаче ми е малко неудобно да ме издържа мъжът ми или приятелят ми а аз да не помагам финансово когато трябва да гледат малки деца е разбираемо но в противен случай. Домакинската работа не е чак толкова трудна, приятелката ти трябва да е доволна защото едва ли чисти по цял ден, сигурно има някакво свободно време. Разликата е в това че дори моят приятел който държи на подръжката и уюта в къщи предпочита да има чувства към жената до него, да му трепка сърцето. Но аз съм в същото положение като теб от седем месеца се опитвам така да се настроя че да изпитам нещо, ако намериш начин пиши как се става!?

38.   Авторе, жена съм, но не виждам как това има нещо общо. Пък и темата не е за мен.

Ок е, че искаш да се разтвориш във връзката си. Дайте си шанс, ти се отвори за любовта, и се дръж с жената както заслужава. Но, ако не се получи, както си го мислиш, може би проблемът е, че не сте един за друг.

Честно казано, последния ти отговор много ме разочарова. Няма да се впускам в обяснения, защото и нямам много време да пиша, но защо мислиш, че всички жени са подобни? Светът е шарен, и никой не е като другия. Всеки сам за себе си, си има своите интереси, своите мисли, виждане за света. Няма как всички да сме еднакви. И мъже, и жени. Ако бяхме всичките еднакви, то всеки щеше да работи едно и също нещо, всеки щеше да има еднакви хобита. Щяхме всичките да имаме еднакъв типаж за половинка, и щяхме да бъдем с първия срещнат, защото какво значение има дали е първия или 10-тия, след като всеки е еднакъв, и няма нищо ново, различно и интересно....

Ако някой ден се разделите с половинката си, не си мисли, че всяка друга ще е като нея. Ако го мислиш, то ти такава ще търсиш, да бъде като нея. За такива ще се оглеждаш, несъзнателно, но няма да забелязваш другите, различните., от които може би ще имаш нужда.

И изобщо говориш като победен човек, който се е примирил със ситуацията, че не заслужава нещо по-добро. Това не ми харесва.

"Ще се разделя с нея и пак ще се почнат опити да се върне при мен и докато нямам сериозна причина за раздяла с нея (примерно друга, по- добра и на която ще вярвам повече) то вероятно, тя ще успее да се върне при мен, в такъв случай не виждам никакъв смисъл да правя циркове. "

Наистина ли си мислиш, че нищо не зависи от теб? Ще се върне, ако и ПОЗВОЛИШ да се върне. Всичко зависи от теб. Събирания и раздели ще има винаги, просто трябва да приемеш решението на другия, каквото и да е то, и да се примириш. Той, ако иска, ще бъде с теб. Ако не иска, няма. Ти какво може да направиш в случая? Това е, разбира се, хипотетична ситуация, ако възникне някога в бъдещето. Просто много ме подразни коментара ти. Оставяш се в нейните ръце, искаш, не искаш, заедно ще сте, щом тя така желае... Ами не ти ли звучи нередно?

От Н. 16/31

Depravity

39.   Номер 37.
За да се влюбиш в някоя, или поне да изпиташ чувства към нея, трябва да си позволиш да го направиш.
Обикновено, когато не се влюбваш, това е защото има някаква причина. При мен това е липсата на доверие, в хората.
Но се опитвам да и вярвам, от там аз отдавна съм оценил и какво прави тя за мен и какъв добър характер е. И сега чувствата ми към нея се засилиха, не искам да я губя.
Но да се успее в пълна степен - сигурно е възможно, но не го знам какъв е тоя начин.
Сега за нея, мога да кажа - обичам си я, не искам да я губя, тя е идеалното момиче, което все още мога да проектирам, грижа ме е за нея.
Е тогава да не изпитвам щастие си е само от мен.
И когато всичко е идеално си хванах ѝ любовница, на въпрос защо - не мога да отговоря. Какво ми липсва не знам. Тръпката да лавирам между две ме привлича.
Както казва номер 35 - има ми нещо сбъркано. Ми така си е, склонен съм към саморазрушение. Не мога да кажа, че ценя живота си. Да имам всичко и това да се окаже пречка. Действа ми като дрога това. Знам, че не трябва да се държа така, но го правя. Тази работа вече изисква психолог и то опитен и аз от години си мисля, да отида, но най - много съм стигал до вратата. Да бях и с другите неща така, те да спират само на ниво мисъл.

И да тя има много свободно време. Не я карам кой знае какво. Колкото и задачи да има - само двама сме. Колко работа да се натрупа?

40.   Номер 16.
Дали си мъж или жена има значение за мен, тъй като мъжкото мислене е различно от женското. Най - малкото заради гледната точка.

Жените не са еднакви, нито ги търся еднакви.
След като ги намеря, тогава ги правя еднакви, изисквам от тях еднакви неща. Е някой не подлежат на възпитание, това проличава бързо, и не си губя времето с тях. Други са по - възприемчиви.
В резултат аз винаги съм с идеалната - поне доколкото мога да си представя идеалната.
И не - не съм насилник - мразя насилието. Има и други начини.

Да - пак мога да повторя това изречение което те дразни, така си е.
Ще се върне - ако позволя да се върне - и пак стигаме до там. Защо тогава да правя циркове.
Да приемеш решението на другият и да се примириш - кой сега мисли, пораженски.
Е разбира се, ако поиска да се разделим, ще го приема. Но много не ми се вярва, пък и съм взел необходимите мерки, да не взема това решение. Една от причините да няма собствен доход.
А ти какво си мислиш, че тя е беззащитна - моля те - след 3г. обучение, да не е прехванала нищо, моля те - тя е умно момиче.
Ето аз 5 вечери излязох без нея - и тя със сериозен тон ми каза:
Внимавай! Ако разбера за друга - животът ти няма да бъде лесен.
После се усмихна прегърна ме и каза, че се шегува.
Аз също се усмихнах - за пръв път ме заплашваше, това трябва да го е научила от мен. Но после се измъкна, знае, че не бива да се говори така с мен.
Все пак аз много добре разбрах заканата ѝ. Разбира се уверих я, както трябва, че не мога да помисля за друга.
И след като го направих, пак излязох с другата.
Тя не е толкова глупава да не се досети, не случайно ми го каза това, но създадох много интересна ситуация : - )
Искам, не искам - ще съм с нея - Ти си много умна (жена, а не момиче предполагам). Но трябва да си била - вътре в нещата, че да ги знаеш.
Ето тя каза само една дума и после каза, че се шегува - но аз отлично знам, че опитам ли се да се разделя с нея, ще има пострадали.
Но аз се обърнах и към втора, също с много висок потенциал - защото само едно подходящо момиче, може да се справи с нея. Докато сме само двама, шанса никак не е на моя страна.
Не те подценявам - но си мисля, че просто не разбираш достатъчно добре нещата.

41.   Прав си, не разбирам такива болни отношения. Започнах да влизам в този сайт. Първо само четях теми, четях и коментарите отдолу. Много пъти ми се искаше да напиша нещо, да помогна на човека. Най-малкото да изкажа мнение по тема, която живо ме интересува. Но, не го правех. Може да не изглежда достоверно, но съм по-затворен тип. Не обичам вниманието върху себе си, не обичам и показността. Доста беди съм си навличала с това. Не ми харесва мнението ми/снимките ми/живота ми да бъде изтипосано някъде, и хората да ме четат, да ме коментират, и да ми слагат звездички. Но, дойде повратен момент в моя живот, когато си казах, че искам да правя добро, искам да помогна на някого, макар и дистанционно. Искам да споделя мислите, които ме вълнуваха, и направих първата крачка. Изобщо не беше страшно, хората дори харесаха как мисля. Но, това е преходно. Някои ще те харесват, други не. Но, по този начин се боря с проблема ми, да казвам гласно как се чувствам, да изтъквам мнение, добре аргументирано, и да карам хората да се замислят. Имам голям напредък, от тази, която бях. И тази, която сега съм. И на живо, съм много по-добре. По-лесно общувам, много често съм душата на компанията. Разказах ти това, за да ти споделя как започнах да пиша тук. Освен работата върху себе си, исках да помагам и на хората. Това е, което ме мотивира да продължавам да пиша тук. Но, виждам, че ти нужда от помощ нямаш. Може би, в теб има някакво чувство, което те обърква, и те кара да мислиш, че наистина има нещо сбъркано в тези отношения. Но, то не е достатъчно силно, да те тласне към промяна, или поне да направиш ревизия на живота си, до този момент. Кога е бил повратния момент в живота ти, когато всичко се обърка? Един ли е бил, или серия от моменти? Кои са нещата, които са те направили такъв, какъвто си? Винаги ли така си се държал с жените? Винаги ли си бил толкова горделив, самозабравил се? Другите за теб са средство. Средство към постигане на твоите желания. Говориш за нея, че ще си позволиш да се влюбиш в нея, но в същото време, след това, говориш за друга жена. Говориш за закани, заплашвания. Все едно са най-нормалното нещо на света. Между вас има завоелирано общуване. Говорите едно, а искате да кажете съвсем друго. Няма директно общуване, трябва да четете между редовете. Всичкото това е много изморително, психически. За мен, тези отношения, няма как да ги взема на сериозно. Може да сте били заедно от години, но това не прави връзката сериозна. Отношенията помежду ви, я правят. Всъщност, може да сте вече зависими един от друг. Тя се е вкопчила с нокти в теб, за да не изтърве добрия стандарт на живот, който и предлагаш. А, ти, си също толкова емоционално зависим, но по-прикрит. Дори да се срещаш с други, ти си знаеш, че измъкване от сегашната няма. Дори и не ти минава през главата, че някога пътищата ви може да се разделят, и тя да не се върне при теб. Няма такъв вариант. Винаги тя ще се връща при теб, уплашена да пусне кокала, а ти като добър самарянин ще я приемаш, смирена и покорна. И егото задоволено, и нуждата някой да се грижи за теб, задоволена.

Няма голям смисъл да пиша повече, защото ти си знаеш своето. Не виждам от твоя страна да имаш някакъв проблем. За теб тези отношения са си напълно в реда на нещата. Може би, защото не знаеш други. Тежко е, когато цял живот, си се чувствал сам. Да, знаеш, че имаш големи възможности. Постигнал си много, а и, много предстои. Имаш пари, хубава работа, жилище и кола (сигурно), за пред хората си успешен. А всеки знае, че богатите и успешните са щастливи. Те са хора за пример. Но, вътре в теб, има нещо гнило. Нещо тотално се е объркало с теб. Не намираш място сред нормалните, тези на които не са им нужни някакви игрички, някакви задкулистни игри. Те нямат задни мисли, и не премислят едно нещо, по сто различни начина. Не пасваш просто в тази среда. И какво правиш? Намираш жена, жертва, която да бъде или като теб, гнила, или я моделираш по начина, по който искаш. За да не бъдеш сам, но виждаш, че от този вид самота няма как да избягаш. Това е така, защото не си в хармония със себе си. Когато не сме в хармония със себе си, тялом и духом, ние страдаме. А ти, авторе, от километри си личи, че страдаш. И едно такова, задоволство, лъха от коментарите ти, че ми се прииска никога да не бях писала. Не само, че не намираш нищо лошо в твоето отношения към нещата, но се и гордееш с това. Била се обучила при теб за тези 3 години? ! Повярвай ми, след това обучение, ако се разделите, ще трябва да посещава психолог, за да може някога да има друга сериозна, здравословна връзка. Увещаваш я в очите, че няма друга, че тя е единствена и неповторима. Дори не би погледнал друга жена, камо ли пък да бъдеш с друга. И след това с ясното съзнание, си пренебрегнал думите си, и пак на своя глава, си излязъл с другата. Думите, за теб, са нищо. То е вярно, че трябва да гледаме действията, а не думите, но когато човек каже нещо, ние му се доверяваме, че ще си оправдае думите, и с действия. При теб между тези неща, няма съответствие. Не искам да поставям диагнози, но това твоето много ми прилича на психопатия. Отворих гугъл, и потърсих думата "Психопат", и знаеш ли какво ми излезе? Не зачитат законите, и обществените норми. Не зачитат мнението на другите. Не чувстват вина или угризения. А, ето, и един цитат:

"Психопатите, от друга страна, не са в състояние да формират емоционална привързаност, да проявяват съчувствие, макар че изглеждат харизматични и очарователни личности. Психопатите са много манипулативни и лесно печелят доверието на околните. Те се научават да имитират различните емоции, макар че всъщност са неспособни да ги изпитват. Обикновено са образовани и са с добри и стабилни работни места. Някои от психопатите са толкова добри в имитацията на чувства и в манипулацията, че са семейни или са с дългосрочни интимни отношения, без някой около тях да подозира истинската им природа. "

Изводите ги оставям на теб.

Depravity

42.   Depravity :)
Права си за нещата който казваш.

Виж не мога да се променя, просто не мога. Това е нещо на подсъзнателно ниво.

Аз си обичам момичето до мен. Не искам да я губя. Но работата е там, че малко прецаках нещата. Моделирах я, да стане идеалната половинка. Тя пък стана домошарка. Няма какво да искам от нея.
Обаче разбираш ли - тя е вярната съпруга (не сме женени), добра, мила, послушна, работна, любяща, посрещаща ме на вратата.
Какво да искам още?

Но не мога да изляза с нея бе. Да стана, да издивея, да се разбия, да я изч... бясно. Да вляза в джаза, да забравя всичко. Не мога бе. Не мога.
Та нали аз съм добрият лъскав принц на бял кон.

Не мога бе, чувствам се като в затвор бе човек.
Не мога да правя само това което трябва.

Искам да изляза, да се разбия, да се усетя, че съм жив.

Ей за това ми е любовница - дето тия неща мога да ги направя с нея.
Че любовницата е толкова дива, ауу боже. Дивачка отвсякъде бе човек. Ма нещо повече, тя ме подтиква да живея. Първа противоложност на оная скучната.

Ми тогава да зарежа първата. - Нали това е съвета?
Ок. Направих го. Ама тая дива куч.... Не е послушна, ако заживея с нея, то тя изобщо не може да се грижи за мен.

Е сега избери си някоя! - познах ли съвета ти?
Ами не мога да реша - дотолкова не мога да реша, че измислих трети вариант.

Ми ако заживея с дивата к... а пък си наема помощница.
Че каква е разликата бе, нали вече имам. Колко време ще мине преди да се залюбя с помощницата. Ми ще я земеш дърта, да ама няма да стане. Защото не мога да нареждам на по - възрастни. Ми че тя ще ми напомня на майка ми.
Ще си зема някое, младо, добро послушно момиченце, от бедно семейство.
И пак стигнахме до варианта в който се намирам в момента.
Просто този вариант в който се намирам в момента е най - добрият.
Все още няма наранени и това е още по - добре.

Нещо искам ли от живота още - засега не знам, ако измисля, че искам още нещо, ще търся варианти.


А що се отнася до думите - за мен те просто носят информация. Така че трябва да се използват много внимателно. Защото информацията е оръжие, но двупосочно. Както можеш да спечелиш с нея, така можеш и да пострадаш.

А то самият факт, че успявам да се справя със ситуацията, ме кара да се чувствам умен. Защото тя е твърде сложна, но аз я преодолявам. Други хора на мое място, биха се объркали и затова се гордея.

В крайна сметка, трябва ли да се чувствам виновен.
Че не само измислих, ми даже създадох най - доброто решение.

43.   Авторе, значи само ще ти кажа, че ти си затворник на собствената си егоцентричност и като те чета такъв ще си останеш до края на живота си. И никога няма да си истински щастлив.
И според мен това ти си го и знаеш, но сега просто имаш нужда тука да получиш малко екстра атеншън и да си поначешеш егото сред коментиращите колко си смарт, куул и спешъл.

Звучиш ми като човек, които е израсъл на малко населено място и доста е повлиян от тамошните възрастни хора, които в повечето случаи имат доста ограничени виждания за света, за хората (особено пък за жените) и за живота като цяло.

Човек, хвани си жена на твоето житейско и интелектуално ниво, с твоите интереси и вкусове (о, да, ся ше кажеш, че такава не съществува) и ще си щастлив истински.
Гарантирам ти, че няма да ви е скучно и няма да си писнете.

44.   Не си прав, човече! Има и друг вариант - направи си харем! ;)
Ж28

45.   Пич много филми гледаш. За "50 нюанса сиво" вече съм сигурна. Професия омъжена, договорни отношения ти изобщо чуваш ли се. Ако е сериозно това което пишеш (повече ми прилича на провокация) ти искаш да си купиш любов. Има мъже които няма какво повече да предложат на определено момиче освен "Виж ме, кой съм аз, бизнес, бла, бла". Но искат точно това момиче. И филмчето започва. :).