Споделена история от Семейство |
Проблеми с баща си.
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 1542 пъти
Публикувам историята два дни преди Великден-празник, който обединява иемейството от една религия, празник, на който всички трябва да сме единни според християнските закони.
Аз съм на 13, почти 14. Роден съм в Швеция от майка чужденка и баща българин. Имам брат, който е на 11. Главно това за мен.
Винаги съм се разбирал с майка си, с брат си също, въпреки че винаги съм имам детински проблеми и кавги с него, все пак, братя сме, но го обичам дори и в такива моменти, но настава моментът, в който един герой винаги ще развали цялата хармония-баща ми. Винаги съм имал проблеми с него, повечето кавги вкъщи са нашите караници, ала преди това бяха само нормални семейни проблеми, оправящи се за ден.
Той винаги е бил характер, който не изразява емоциите си чрез плач, тъга, съжаление, а чрез насилие, крещене и динамичност във всичките си действия в такъв период.
Цялото семейство имаме проблем с него, защото не оценява хората, смята ближните, нас, за нищожество, той се присмива всеки път със своите приятели на нас, всеки път ни злепоставя, за да забавлява другите. Когато не е в настроение, то тогава всички трябва да понесем груб характер, истеричност и насилие.
Това е само експозиция на случката. Той е типът бащи, които бият децата си, много рядко посяга на майка ми, но се е случвало. Преди ни биеше редовно при всяка такава ситуация, но никой от нас не беше физически способен да отвърне, а той се възползваше от нашата слабост.
Аз съм пасивен човек, никога не съм се съгласявал с честия начин човек да реши проблем-боят. Винаги съм се опитвал да се оправям с думи, но уви, понякога не става. Налитал ми е на бой, бил ме е, но последната година израснах доста-станах по едно време 1. 70, а точно през този период стана първата кулминация в нашите взаимоотношения-налитна ми на бой, а аз му отвърнах, не знам защо, беше защитна реакция, за която се колебая доста дори и сега.
Колебанията ми са наистина големи. Баща ми е израснал без отец, само с майка. Не знае как се държи един баща, така че той е човек пълен с комплески от детството и своето минало. Той изкарва пари, но само майка ми се грижи за храната, обучението и всичко, което ми е нужно. Той печели пари, които наистина не знам, освен за сметки, за какво ги харчи. Колкото и егоистично да звучи от моя страна, баща ми е осигурил ток, вода, парно и комфорт, ала това прави ли го мой отец?
Винаги е предпочитал брат ми, с когото винаги прекарват много време, купува му какво ли не, води го навсякъде, а мен оставя с мама. Той бие брат ми също, но не получава същата реакция, каквато аз направих в такъв случай.
Не знам наистина какво да правя, той проваля всичката хармония вкъщи, напоследък се кара с всекиго, обещава неща, които нарушава, когато неговият нрав се влоши. Не сме усещали бащината любов, която дете получава. Да, радостен съм, че не съм на улицата, лежащ в мръсотията и беден, но какво на този свят може да купи бащината искра, която озарява дете?
Говорил съм с него, мама също, но мозъкът му категорично отблъсква тези думи, получавайки в отговор думи, които нямат нищо общо със ситуацията. Той не се опитва да ни разбере, нито да оправи този проблем, който съм опитвал с мама и брат ми да оправим, но уви. Всичко зависи от него, ала при всичките кавги го понасяме ние.
Майка ми и брат ми ме държат психически, колкото и да хиперболизирам. При всичките ни общи успехи се подкрепяме, а той е в контраст-не му пука. Не го считам за свой баща, въпреки семейните си обстоятелства, въпреки израсването без баща, с когото се съюзяват в следствие. Той не ме счита за негов син също, казвал ми го е хиляди пъти с действия и в прав текст.
Баща ми ми дава пример какво да не бъда в бъдеще с децата си, само мисълта, че не съм като него, ме прави щастлив тези дни.
Все пак, благодаря ви предварително за дето сте си направили труда да прочетете тази дълга история. Предварително моля админите да ми помогнат за този проблем, качвайки по някакъв начин историята! Лека вечер!
|
