Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   И аз съм така от 7 години сме заедно от 2 женени, и нещо се случи след като се оженихме, като че ли на сила се ожени за мен и охладня сноши за пореден път направих един хубав монолог със себе си, а той ти винаги си била тъжна и намусена, както го чувстваш така направи.

8.   Привет, моят съвет е да дадеш шанс на брака си, преди да вземеш такова крайно решение като раздялата (все пак имате и дете).
Предпалагам, че преди брака не сте живяли заедно и не сте имали време да свикнете един с друг. Детето е дошло неочаквано и сте решили за се ожените? Така ли е?
Ето тук се корени едната част от проблема. Не сте имали възможност да изградите връзката си, да се опознаете, да се напаснете. За това е нужно време и усилия.
Проблем номер две. Не живеете сами. Вашите родители винаги ще ви имат за деца. Вие обаче сте пораснали хора. Майка му има нужда от собствено "владение", както и ти... И тук идва конфликтът. Най-добре би било да се отделите да живеете сами... Така ще спаситите и отношенията с майка му.
Третият аспект, е че наистина сте много млади и тепърва ще се променяте. Дали ще се променяте в една посока или в рязлични, зависи само от вас.

Накратко: Не нападай майка му, не поставяй съпруга си между чука и наковалнята. Така нищо няма да постигнеш. Отнасяй се с уважение съм близките му. Обясни му, че искаш да си в добри отношения с майка му, но колкото и да се опитваш, това няма как да стане, дакато живеете под един покрив.
Най-добре се изнесете под наем, като естествено ти ще помагаш финансово (детето като стане на нужната възраст).
Хубаво е това да стане възможно най-скоро, но все пак зависи и от финансовите ви възможности. Дотогава бъди търпелива, все пак живеете под чужд покрив. Ако усещаш провокации, не се поддавай. Бъди възможно най-мила и усмихната, НО е важно да се разберете с мъжа ти по въпроса с отделянето.
Успех.

9.   мила ти не си ли чувала че две поколения на едно място не бива.
отговора е пред очите ти. предложи на мъжа си да се изнесете да живеете сами, или се върни при майка и, и виж дали той ще те поледва. ако не го направи това ще е знак че е по-добре да спрете, защото живеете в една лъжа.

10.   Привет, мисля, че би било добре да обмислите вариант да отидете на квартира, да поживеете двамата като семейство, каквото сте всъщност. Факт е, че това е допълнителен разход за едно младо семейство, знам колко разходи има и покрай малко дете, но струва ми се е стъпка, която не е за пренебрегване. Може би в подходящ момент, когато сте спокойни би могло да му припомниш всички хубави моменти, които сте имали заедно, които са ви уверили, че трябва да заживеете като мъж и жена и да бъдете семейство да видиш какво ще каже и да му предложиш варианта. Мисля, че е редно да се каже, че живота с дете не прилича на този преди брака и детето и сам по себе си е един нов период във връзката, които носи доста противоречия. Ние с моята жена не се бяхме карали никога, докато не се роди детето. С появяването му на бял свят с естествено радостите не бяха редки и караниците, но с времето успяхме да преминем през това благодарение на компромиси от двамата и опити за приемане мнението на другия. Мисля, че и вие можете да опитате. Успех!

11.   Ако някой ти каже да се хвърлиш в кладенец, ще го сториш ли? Как хората да ти кажат какво да правиш, след като не познават живота ти? Единствено ти можеш да прецениш, или се консултирай със семеен психолог, само специалист може правилно да ти помогне.

12.   Намерете начин да се отделите и да живеете самостоятелно-без родители. Тогава ще усетиш разликата и ще можете да се почувствате като големи хора и ще се изградите като семейство и уважението към родителите ще го има. Така живеейки с родители винаги ще имате скандали, неговите родители винаги ще ти бъдат дразнители и ти ще се чустваш чужда в техния дом.... ще се смразите взаимно и живота ви ще стане ад.
Аз също съм се оженила на 21г(за онова време си беше нормално), но винаги сме си живяли самостоятелно и вече 28г сме се запазили като семейство. Ако бяхме живели с родители със сигурност щяхме да се разведем, защото нито той понася майка ми, нито пък аз баща му... и щеше да има скандали и разправии. А така за едно гости за по час два от време на време не е проблем-ще се изтърпим взаимно.
Правилото за едно младо семейство е -отделно и самостоятелно. Това е.

13.   Като за начало се изместете да си живеете отделно. Колкото и да е трудно финансово, това е решението. Това да живеят различни поколения на едно място, не е добре. Може да е било нормално преди век, но сега не е. Това, че не се разбираш със свекървата е нормално, нито си първата, нито ще си последната. Това, че мъжа ти си слуша майка си, също е нормално. И той не е първия, нито последния. Поговорете, предложи му да си живеете отделно, кажи му, че имаш нужда от собствено пространство.

14.   Най-добре е да го убедиш, че е време да заживеете отделно. Нито при неговата, нито при твоята майка ви е мястото. Не сте деца вече, а родители и ви е време да пораснете и сами да си поемете пътя в живота. Иначе нищо добро не ви чака и за напред. Свекърва ти никога няма да спре да ти се бърка, мъжът ти никога няма да се научи да поема отговорност, а винаги ще слуша мама и животът ви ще се превърне в ад, а с това и животът на детето ви.
За това почвай да го навиваш, че трябва да се изнесете. Даже да е под наем, даже да е в нещо мини, важното е да сте си сами.
Успех!

15.   Като бързаш да раждаш преди да си опознала човека до себе си, сега детето ще страда заради твоето лекомислие. На 22 години изобщо не си толкова млада, че да постъпваш така глупаво.

А свекърва ти, каквато ще да е, все пак е в собствения си дом и има право на мнение. който създава ново семейство е редно да има свой дом, не да живее при родителите си или тези на мъжа/жена си, пък да иска да не му се бъркат.

И да, опитай се да ги търпиш, струва си цената. Длъжна си да осигуриш семейство за детето си, а не да мислиш само за своето щастие, това е трябвало да го направиш преди това.
Този мъж е баща на детето ти и това никога няма да се промени. Не лишавай детето от баща.

16.   Ако ти си нещастна, дали ще отгледаш щастливо дете? Дали ако живеете заедно, ще е по-добре за детето да търпи скандалите и напрежението вкъщи?

17.   Много си млада, по-добре да се разделите.

Ако има начин да заживеете самостоятелно (а не с нечии родители) и той да поеме финансова отговорност за семейството (поне докато ти си още в майчинство) - добре, имате шанс да сте отново щастливи заедно. Ако не се отделите, той ще продължава да слуша маминка - нали тя го гледа. Явно не си имала необходимия житейски опит, млада си, в твоето семейство нещата не са били такива и не ти е хрумнало, но в България е пълно с такива мъже под път и над път. Ужасно е, знам... но е факт! Мамини синчета, които работят и чакат от родителите си. Ти едва ли си дребнава, просто маминка зле си е възпитала момчето и ето го резултатът. Дори самият факт, че се е поддал на приказките на приятели и майка му за това, че не било нормално да се живее при твоите родители - ами, в 21 век живеем, защо да е нормално да се живее при неговите, ако следваме тази логика?
Не казваш повече детайли, но все си мисля, че май ще е по-добре да го напуснеш. Детето ще порасне бързо, млада си, друг мъж също лесно би си намерила, няма нужда да си тровиш нервите с този.
Казва ти го жена на 30 г., която успя да избяга от много подобни мъже и всички ми казваха, че съм луда, че по-добър нямало да намеря, защото всички били еднакви и т. н. Сега повечето, които ми даваха такива акъли, или са разведени, или са нещастни в брака си.
Направи така, че ти да си щастлива, защото детето усеща всичко. Израснах в семейство с постоянни проблеми между родителите и наистина е ужасно, в брака на моите родители също беше намесена баба ми, която баща ми дълго време слушаше. До 5-годишна възраст живяхме в апартамента на баба ми и дядо ми по бащина линия. Е, няма такъв ужас, включително за едно дете. Може да бях малка, но всичко помня. Казвам ти го просто информативно, за да не си мислиш, че правиш добро на детето ти, като стоиш с таткото. Нищо подобно! Заради ужасния брак на родителите ми аз растях неуверена в себе си, проблемна дори. Едва след като станах студентка и се махнах, успях да се променя и да стана адекватна за живота.

18.   Че си млада и си прибързала с брак и деца е ясно, но това е минало и сега имаш проблем и има само един начин за решаването му и той е да живеете другаде и да сте си само вие без лошата свекърва.

Всякаш нямате силна връзка с мъжа ти, ако има силна любов и от двамата щяхте да преодолявате всичк трудности и нямаше да се получава това отчуждаване помежду ви. Ако не беше детето щях ти кажа категорично да се махаш от тази къща и да опиташ да намериш истинското си щастие.

Един истински мъж трябва да подкрепя и обича любимата си жена и то точно в такива моменти се виждат тези качества. Оставам с усещането, че връзката ви не е силна и в бъдеще ще имаш много проблеми и ти няма да си щастлива в тази връзка и детето ти няма да израстне в спокойна среда.

Проблема е такъв, че дори и мъжа ти да беше на твоя страна, щеше да има дори още по голямо напрежени е неговата майка щеше да ви вгорчи живота. За това трябва да се отделите или ако той се държи така и не те подкрепя и не мисли за теб и това как се чувстваш, дали страдаш, то тогава ако имаш възможност се раздели с него.

Направи го сега, защото по късно може много да съжаляваш, че не си го направила по рано.

Това ще е по добре за детето дори от колкото да живее в една не добра среда, той пак ще си има баща, просто няма да живеете заедно.

Пиши тук ако има някаво развитие или да добавиш още информация!

19.   От авторката: Реших да си събера багажа и да се върна вкъщи, но съпругът ми не иска да ме последва. Оправданието му е, че не е свикнал в апартамент и в град, трябвало да пътува и в момента аз съм вкъщи, той си е на село при майка си и баща си. Колкото и да уважам свекърите ми, за себе си разбрах, че с тази жена няма как да живеем под един покрив. За съжаление мъжът ми е свикнал цял живот да си прави каквото иска и не поема никаква отговорност. За себе си обяснявам, че при родителите му е по-лесно, така е научен и не иска да се променя. При последния ни разговор му казах, че или ще живеем у дома сами, отделно от родителите, или той да си живее на село при майка си. При което той избра втория вариант, като ми каза аз да се върна у тях, там ми било мястото. Сега или аз трябва да отстъпя, или да живеем разделени. Говорила съм си с приятелки, които ме съветват да не се връщам, защото свекърва ми ще пази поведение един, два месеца и после пак ще почне да се меша, все пак и преди се е случвало, а мъжът ми ако ме обича ще живее с мен. Да ама не се получава така. Мисля, че колкото и да го обичам и той би трябвало да поема някаква отговорност. Все пак при мен се промениха много неща: спрях да работя, ожених се, спрях социалния си живот, за да градя семейство, а при него нищо не се е променило. Хем иска семейство, хем си продължава стария начин на живот: на работа, после с приятели. Не искам да се разведем, защото после ще остана сама, а и едвали някой после ще ми обърне внимание, като съм разведена с дете, но и не искам все аз да правя компромиси, само и само да сме заедно.

20.   Прави ми впечатление, че всички коментиращи, най-вероятно жени, обвиняват за всичко мъжа на авторката. Аз също съм жена, обаче виждам други неща. Решението да се омъжи е взето по скоро от авторката от колкото от мъжа й.
"оженихме миналата година, веднага след като разбрах, че съм бременна"
Решението да се преместят при свекърва е също нейно
"реших да се преместим у тях"
Следващото което ми прави впечатление е думата "скандал", ако някой може да обясни как 1 човек сам може да прави скандал нека пробва. Всеки скандал се прави от поне двама човека. А за втория ако не иска да участва в скандали винаги има изход, но нашата авторка е решила да участва и да се кара със свекърва в нейния дом за "дреболии".
Като виждам коментарите всеки нормален човек приема че е правилно младите да живеят отделно от родители, тоест всички защитават мнението, че свекървата е права да командва в нейния си дом. Че нещата за които се карат авторката и свекърва й вероятно всеки е сигурен че са дребни, и съответно всеки който участва в скандал за дребни неща е "дребнав".

Ако пък разгледаме мъжа, то свекървата е направила огромна услуга на нашата авторка, възпитала е послушен мъж, който се съгласява с всичко което го изкомандват жените около него, а авторката е доближила мъжът си до майка му за да продължи тя да има влияние над мнението му. Авторката като млада жена няма житейския опит да поеме цялата команда над послушанкото, а свекърва й цял живот това е правила и знае как да му поднесе историята в нейна полза. Тоест авторката сама се е "натресла на пачи яйца". Че мъжа й е мижитурка, както чета коментарите всички са съгласни, но в това има и доста ползи за нашата авторка, стига да се сети как да ги използва.
Обаче не ми идва на ум от къде някой коментиращи решиха, че мъжа в това семейство не носи пари и затова се надява на майка си. Реално авторката споделя, че той редовно работи от там можем да съдим, че той пари носи, но те с авторката живеят на принципа на Мечо Пух, а именно "Колкото повече, толкова повече". На всеки живеещ в България българин е ясно, че заплатите са малки и не достигат, но доста млади семейства се справят без помощта на свекърви, нали?
Нещото което ми се иска да кажа на нашата авторка е че всичко в този живот си има цена и тя така или иначе се заплаща или с пари или с нерви - разбирай ядове. Човек сам избира с какво да плати удоволствията в живота си. Ти сама вече си разбрала че удоволствието да не плащаш семейна квартира се заплаща с траене на свекърва или траене на коментари от приятели, че мъжът ти е заврян зет. Наясно си също, че ако се преместите на квартира ще имаш спокойствието сама да си командваш в къщата, но ще трябва да търпиш финансови лишения. Трети начин не съществува на този свят, няма как и агнето да е цяло и вълкът да е сит, разбираш ли?

Изборите в живота си сама ги правиш авторке и мъжът ти не е толкова черен колкото ти се вижда в момента. Какво е твоето оплакване от него, той други кусури няма, освен че е повярвал на майка си за вашите дрязги с нея, а кой го натресе близо до майка му?
Всичко ще отмине, успокой се, разбира се ще ти остане лош спомен, но сега се налага да действаш, ако не искаш мъжът ти да продължава да бъде убеждаван, че ти си лошата. Имаш два избора или да преклониш главица пред свекърва, да се усмихваш и да изпълняваш, да признаваш победата й, или да се изнесете на квартира, решението е в твоите ръце. На 22 години имаш прекалено малък опит в живота най-вероятно няма да се справиш в открита борба със свекърва, която има житейски опит и познава всеки кътен зъб на мъжа ти. Няма начин да успееш да живееш както ти си искаш в нейния дом и мъжът ти да слуша теб. Така че действай.

21.   Аз съм с от коментар номер 18 и съм мъж и горния коментар прочетох само в края нещо което искам да коментирам в което въобще ама въобще не съм съгласен. Да мъжа и може да не е лош, да не е пияница, да я тормози и такива неща, НО само това ли е достатъчно за една жена, за да е щастлива и да има хубав живот???

След последната информация още повече си затвърждавам мнението, че този мъж няма как да я направи щастлива и за напред връзката им няма да е добре. Аз като мъж не мога да си представя да не искам да съм до любимата ми жена и да и давам любов, винаги ще искам да съм до нея и детето си.

Сега имаш много лесен начин да разбереш колко държи той на теб, ако не те последва ако не иска да е с теб и предпочете да си остане при майка му, това ще е достатъчно показателно!

Мило момиче за съжаление не си имала късмет и да попаднеш на истински любящ мъж, мъж който да е готов на всичко за теб и да те обича повече от всичко на света.
Този мъж показва, че ти не си всичко за него, това е абсурдно, той явно не те обича истински.

Ако държиш на това да имаш щастливи живот, да срещнеш някой, които да те обича истински, който винаги ще е до теб и ще те подкрепя, то тогава варианта е само един и ти го знаеш. Дори детето ти ще живее в по спокойна среда.

Отиди при вашите и нека видим дали ще му стане мъчно и ще иска да дойде при теб, ако не дойде, това значи, че той се отказва от теб, но аз и сега вече го виждам това.

22.   Ооо №21 може да си мъж но си доста млад и нямаш никакъв опит в живота. Надяваш се нашата авторка да срещне мъж без кусури, безгрешен, идеален, но такъв човек на земята не съществува.
Като жена, дъщеря и майка на син и дъщеря, мога да твърдя че е невъзможно един човек, или мъж особено след две и повече годишна връзка /след като премине лудостта на влюбването/ да обича само една жена на света, при наличието на съпруга, майка, сестри, дъщери около него. Няма копче по тялото на човек, което да изключва любовта към майка му и да я насочва само към съпругата/съпрга. Всеки човек винаги в сърцето си ще има запазено място за майка си колкото и несправедлива да е била тя. Дори циганите обичат майките си макар, че те са мръсни, негрижливи майки живеещи в катун от найлон.
Някак не ми става ясно, според теб №21, какво е "истински любящ мъж", описваш ми някаква представа, че когато мъж се ожени трябва да намрази и напада майка си, ако жена му и майка му имат недоразумения, въпреки че майка му предлага безплатен покрив на новото му семейство, покрив който той изглежда в момента не може да осигури лично. Не е по силите му да осигури и собствен покрив и същия стандарт на живот на семейството си. В 21 век задължението по осигуряване на покрив вече отдавна не се пада само на мъжа а и жената в семейството трябва да направи усилия в тази посока.
В момента мъжът на авторката е поставен между чукът и наковалнята. Ти №21 както изглежда никога не си бил поставен в такова положение да избираш между двете ти най-любими жени на света, едната ти е дала живот и любов в изминалите 20 и няколко години, другата дава в момента любов и наследник. Мъжът на авторката е задължен и на двете, а те го поставят в ситуация да избира и да загърби изцяло една от тях, което за любещ син и съпруг е доста трудно. Ти даваш съвет авторката да накара мъжа си да избере син ли ще бъде или съпруг, обаче наясно ли си че хората сме деца на родителите си дори когато остареем и на 100 си рожден ден пак сме деца на своите си родители. Бракът е договор, той може да се развали /разтрогне/, а кръвната връзка с майка как се разваля?
Аз ми се иска да дам съвет на авторката да опита да отдели съпруга си от майка му като се изнесат на квартира, но да се постави мислено на мястото на мъжа си, колкото и да го обича би ли прекъснала изцяло връзка с нейните си родители? Тя като майка би ли приела детето й един светъл ден да прекъсне връзка с нея изцяло само, защото се е влюбило или оженило/омъжило? Разбира се майка му ако е умна жена ще го отпрати да си запази семейството и да се грижи за детето си, искрено вярвам че той е любящ баща, но всичко зависи и от това как авторката ще си изиграе картите.
И последно авторке едно трябва да знаеш чужд за детето мъж никога няма да обича детето ти както собствения му баща. Вероятно може и да намериш такъв, който да го уважава заради любовта си към теб, но това няма да е бащинска любов.

23.   Миличка, съжалявам, че се е стигнало до там, но от случилото се можеш сама да си направиш изводите на кого държи повече мъжа ти, на теб и детето ви или на родителите си. Така, че не се страхувай да се разведеш. По-добре млада и разведена, пък макар и с дете, отколкото нещастна цял живот. Защото щом от сега мъжът ти е показал, че не държи на вас и за него е по-важен собствения му комфорт пред семейството ви, сещаш се как ще се държи след 15-20 години. И не, не се страхувай, че никой няма да те погледне заради детето ти. Млада си, детето бързо ще порасне и ще имаш пред себе си много щастливи години, но решиш ли да останеш с този мъж, за напред нищо хубаво не те чака. Така, че на твое място щях да го зарежа и ясно да му дам да се разбере, че съм "по-добре сама отколкото зле придружена". Освен това няма да си нито първата, нито последната в такова положение. Моя близка приятелка мина през същото, беше с бебе на ръце, когато мъжът и я заряза заради своя колежка. В началото го прие много тежко, но сега има дъщеря на 12, собствен бизнес (нещо, което едва ли щеше да постигне ако беше останала с мъжа си), нов мъж в живота си и твърди, че никога не се е чувствала по-щастлива и доволна от живота. А и е само на 35, т. е. животът е пред нея. Та защо и ти да не си на нейно място? Защо искаш да се превърнеш в една от онези тъжни и преждевременно състарени жени повехнали от липса на любов и изтощени от вечните скандали у дома. Защото нещата при вас ще свършат точно така. Щом сега, в началото на брака ви, при това при положение, че си бременна, не иска да сте заедно, представи си какво ще стане после? И тъй и тъй не живеете заедно така, че какво губиш? Подавай документи за развод и колкото по-бързо затвориш тази глава от живота си, толкова по-добре. А и никога няма да си сама. Винаги ще имаш детето си.

24.   Бъди смела и послушай номер23.
Така ще дадеш полезен пример на детето си, което един ден като порасне и съзрее ще си каже: "Ето, майка ми е една смела жена, която не се оставя да бъде мачкана от никого!!! "

И запомни: ПО – ДОБРЕ САМА, ОТКОЛКОТО ЗЛЕ ПРИДРУЖЕНА!!!

25.   Към номер 22, много глупости си написала, съжалявам, че трябва да го кажа, но ти явно въобще не си разбрала цялата история и пишеш неща, които никога не са били казвани и тотално си се объркала.

Кога аз съм говорил за отказване не мъжа и от неговата майка, за избор между двете??? А НАЙ-ГОЛЯМАТА ГЛУПОСТ КОЯТО НАПИСА И САМО ПОКАЗВА КАК СИ ИЗОПАЧАВАШ НЕЩАТА Е ТОВА:

"описваш ми някаква представа, че когато мъж се ожени трябва да намрази и напада майка си, ако жена му и майка му имат недоразумения, "

Кой говори за намразване и нападане???

Има проблеми в отношенията между майката на мъжа и неговата жена, която за да реши да пише тук и мисли дори да се отдели от него, значи преживява психически тормоз и не е нещо дребно, което лесно да игнорира и всичко да е ок.

Момичето явно не и е хич добре, но нейният мъж не прави нищо за да промени това, да я подкрепи, да опита тушира напрежението, да поговори с майка си, защото това е неговата жена и ако наистина вината е майка му, която търси постоянно поводи да се заяжда и да разстройва жената на сина си, а всеки знае, че има и много злобни същества.

Ако аз съм в подобна ситуация и видя, че моят майка е лоша и злобна и разстройва жена ми, няма да седя като някъв чхльо с наведена глава и не само ще имам сериозен разговор с майка ми, но и ще и постава ултиматум (ако знам, че вината е в нея, защото наистина си има такива злобни и долни същества и примери такива много).

Ако тя не си промени отношението и продължава да тормози любимата ми жена, ще търся начин да се отделя и да живеем самостоятелно. Ти ми говориш за това, че нямало идеални мъже, без кусури, безгрешни и т. н. ама кой ти говори, че има?
Аз говоря за нещо съвсем друго, но ти си пишеш твоето си!

Категорично за мен това не е мъжка постъпка, кой говори за това да нападнел собствената си майка, да я намрази и ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА ВРЪЗКА??? О Боже наистина си написала много глупости!

Цитат:
""Ти №21 както изглежда никога не си бил поставен в такова положение да избираш между двете ти най-любими жени на света"

^^ Отделянето и заживяване в самостоятелно жилище или да не е при майка ми, може да е при родителите на момичето, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА ОТКАЗВАНЕ ОТ РОДИТЕЛ!

Цитат:
""Аз ми се иска да дам съвет на авторката да опита да отдели съпруга си от майка му като се изнесат на квартира, но да се постави мислено на мястото на мъжа си, колкото и да го обича би ли прекъснала изцяло връзка с нейните си родители? ""

^^ За Бога кой ти говори за прекъсване на връзка, ти пишеш пълни небивалици!
Ние говорим за това, че е най-добре те двамата да живеят отделно, за да може да живеят спокойно. Щом той не може/или не иска да въздейства на лошата си майка и да опита да промени нещата, а неговата жена там страда и преживява тормоз, то единственият вариант е да се отделят.

Той със действията и показва, че не държи толкова на нея и този мъж определено е мамино синче и слуша за всичко майка си. И аз като казах, че може да си намери друг любящ мъж и който да е мъж с главно М и да тежи в семейството и да подкрепя жена си, аз не съм говорил за господин съвършенство. Но сегашният и мъж се показва като пълен путьо.

Той може да си има и своите си достойнства, но и много качества му липсват!

Цитат:
""И последно авторке едно трябва да знаеш чужд за детето мъж никога няма да обича детето ти както собствения му баща. Вероятно може и да намериш такъв, който да го уважава заради любовта си към теб, но това няма да е бащинска любов. ""

^^ Пак пишеш неща, които не са верни и това също мога да го говоря и от опит и явно пак не си разбрала, че това дете винаги ще си има и биологичният си баща, никой няма да го е ограничил да не си вижда детето и да не може да се грижи за него.

Има мъже, който биха обикнали детето на жена която се развела като свое и не са малко примерите в които дори такива мъжр са и по добри бащи и от биологичните.
Тук вече всичко опира до душевността и сърцето на човек. Глупост е това, която си написала, защото по тази логика, никое осиновено дете не е било обичано истински и силно, а всички знаят, че това не е така!!!

26.   Да ви кажа фундаменталната истина... Когато се ожени /омъжи човек вече това е неговото семейство и то е за него на първо място. Това не означава, че няма да помага и да обръща внимание на родителите си, но те вече за него ще са след съпругата му и детето по важност. Това е правилното и родителите трябва да приемат това.
Много родители особено свекърви не искат да "пуснат" синовете си от тях и правят така, че децата им да са емоционално зависими от тях и да имат чувство на вина спрямо тях, правят им спънки, понеже децата искат да се отделят и да си бъдат самостоятелни.... Много ревност и злоба изливат по повод на снахите, които уж са им "отнели" синовете. Много, много грешен подход. Мъдрост е нужна тука.... А даже и в Библията е казано:"И ще остави човек баща си и майка си и ще се превърже към жена си... и те ще бъдат вече една плът. "Това е истината.
Родителя трябва да се радва, че детето му ще създаде и изгради семейство и да му даде простор за развитие и реализация, а не да се пречка в отношенията на младите.
Която свекърва пренебрегне тоя факт, нито тя ще е спокойна, нито сина и и семейството му ще са щастливи.

Това го казвам като една помъдряла от живота свекърва...

27.   Въпросът не е да се върнеш ти при маминка, а да излезете на квартира или самостоятелно и тогава да искаш да те последва. Иначе и аз не бих - живяла съм там, видяла съм, че не става ти искаш на своето. Постави му въпроса дали ще те последва да живеете сами. Ако не го направи, тогава вече се върни при родителите си (аз пак предпочетох да живея сама с детето, трудно е, но е милион пъти по-добре от две поколения под един покрив. Просто този вариант от колко години е казано, че не е добър. Е, ако нямаш нищо собствено, де, ако нямате средства, наистина не върви да плащаш квартира сама с детето. Но не прави грешката да се върнеш в дома му. Така сама ще се поставиш в ситуацията на жена, която няма нужда да бъде уважавана.
П. С. Аз моята свекърва я обичам много и още я наричам "майко", въпреки, че съм разведена със сина й от 6 години. Обаче тя е чудесен човек. На моменти дори ми е по-спокойно като е до мен, повече от майка ми. И въпреки това не бих живяла с нея.

28.   Сигурно съм №27
Между другото, ако съпругът ми каже, че той ще си живее с маминка, а ти сама с детето моментално подавам молба за развод
П. С. Разбира се, ти не се запъвай кат магаре на мост, ако не иска да е в твоят град, защото работата му е в неговия, отстъпи и предложи да идете в околността.
Н О С А М И!!!

29.   .....Не искам да се разведем, защото после ще остана сама, а и едвали някой после ще ми обърне внимание,.... Ти в кой век живееш? Малко преосмисли нещата, не е нормално да разсъждаваш така в 21 век, при това си толкова млада. Сама поставяш бариерите си. Взела си вече някакво решение, но ако така разсъждаваш, ще се "лашкаш" между остарели, провинциални принципи, хорското мнение и още кум неща, който само ще ти пречат.

30.   миличка аз съм жена със същата досущ история - само че аз живея вече у дома си с детето. Разбери мила нещата никога няма да се променят бягай докато е време.... детето ще си порастне а ако твоя скъп и мил иска да му помага сам ще го прави. Бягай това е решението няма оправия мамините синчета са цял живот така

31.   В живота трябва да се правят компромиси, ти си млада дай шанс на майка му, започни на чисто.
Има моменти на щастие, има и такива моменти в които не се чувстваш добре във връзката/брака си. Важното е да вярваш че е временно и да не се предаваш.
Трябва да анализираш добре нещата да се опиташ да видиш нещата и през техните очи и да разбереш чувствата им.