Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   моето мнение по въпроса е следното: членовете на едно семейство трябва да си помагат, иначе няма да са семейство. това включва помощ по домакински въпроси, по пазаруване, пренасяне, лечение и др, включително и финансова в определени граници.
тази помощ обаче трябва да бъде в някои разумни граници, без да се нарушава личното пространство на никого и без да се изпада в крайности. напълно съм наясно, че тук понятията са доста разтегливи, затова ще дам примери според моите критерии:
- крайност 1 - порасналият син /дъщеря не работи или работи колкото да отбие номера и стои на издръжка на родителите, защото така му харесва повече.
- крайност 2 - порасналото дете има семейство, което е в нужда, постоянно е в заеми, а родителите не помагат въпреки че имат възможност (съседната тема). тук можех да заема и друга позиция, но това, че са останали без ток в определен момент, както и че детето е със стари обувки ме накара да мисля, че здравословната граница е премината. синът не е лентяй, научил се е да се справя, просто моментът с 2 малки деца е труден и щом родителите имат възможност, могат да помогнат.
за мен децата (пораснали, самостоятелни) и родителите би трябвало по принцип да се оправят сами. когато обаче някой изпадне в нужда, например лечение, спешен ремонт, за което наистина няма средства, другият би трябвало да му помогне, ако разбира се, има възможност. например не бих оставила майка си на студено, без ток, без важни лекарства, без важна операция... смятам, смисълът стана ясен. но и не бих изпаднала в крайност да осигурявам на детето си екскурзия в чужбина, ако то се шляе без да работи и чака да му дам джобни за дискотека.
мисля, че станах ясна.
Ж44

7.   Някъде по средата. Родителите да помагат финансово на децата, но само при спешна нужда.

8.   Както във всичко, истината е по средата. Трябва да се намери баланса. Аз друго искам да коментирам. Забелязваш, че в първата тема обвиняват жената, че е егоист, и не помагала на сина си. В другата тема, пък, същата ситуация (с изключения), обаче от гледната точка на сина. Там, пък той черен, а родителите бели. Знаеш ли защо се получава така? Разгледай и другите теми, в сайта, и ще разбереш. По принцип какво става? Един човек, има проблем. Не може да се справи с него, или много му тежи. Може би иска да сподели някъде, за да му олекне, а може би и няма приятел, на когото да се опре. И какво прави този човек? Пише тема в сайта spodeli.net. Излива си душата, цялата си болка. Очите му се пълнят със сълзи, когато пише най-съкровените за него, неща. Разстроен е, афектиран. Пише, и пише. Накрая натиска "Публикувай", или там какъвто е бутона. Чувства се някак си, по-лек. Олеква му, само защото е споделил някъде това, което го мъчи. И какво става после? На следващия ден, коментарите са публикувани, той отваря темата, и започва да чете. Всичките коментари са срещу него, оплюват го, заяждат се, някои го обиждат, макар че в сайта това е забранено. Колко е забранено, не знам, защото обиди има в почти всяка тема. И този човек от по-лек, се чувства направо смазан. Изпарява му се цялото желание за живот, и промяна.

Защо всички автори на теми са черни? И защо всички коментатори оплюват авторите? Защо не се стараем да им помогнем, да им даваме съвети, а ги обиждаме, и казваме, че нищо не разбират. Или любимото ми: Всички мъже/жени сте едни и същи. Защо? Комплекси, може би? Припознават се в случките, и участниците? Изпитват злоба, и си търсят удобна жертва? Не знам. Не искам и да се поставям на тяхно място. Тези две теми, които ти съпоставяш са показателни. Отваряш тема, а там само нападки....

Което ме навежда, към последния абзац от този коментар. Аз също съм коментаторка, и ако някога, нещо съм обидила някого, то искрено съжалявам и се разкайвам. А, по темата-смятам, че децата си остават деца за родителите, за цял живот. И в първата тема, която спомена, съм написала. Дългът към децата не свършва, когато станат на 18. Не казвам, че родителите трябва да издържат децата си до старини, но най-нормалното нещо е, ако член на семейството има проблеми, друг роднина, ако има възможности, да помогне. Нали така? Това все пак е семейство, една кръв. С какви очи ще гледаш детето си да мизерства, и внучетата, и снахата, а ти ще имаш възможността, но няма да помогнеш, защото да не ги разлигавиш? За мен е непонятно, но хора всякакви.

Depravity

9.   Всеки нормален човек е длъжен да помага на хора в нужда, независимо, дали са му роднина или не. Нали в това се заключава хуманността. Когато старите са в нужда, ще помагат младите(ако имат възможност), а ако се наложи, старите ще помагат на младите. Няма морални норми за това. Но ако някой младок е лентяй, а родителите му изнемогват, а той ги изнудва за помощи(най вече финансови), на такъв не бих помогнал. Да си стегни задника и да си изкара пари. Но ако младо семейство е в затруднение временно, защо да не му се помогне, всеки може да изпадне в кризисни моменти. Трябва да си помагаме.

10.   Depravity, автора съм. Много пъти ми е правило впечатление, че си най-зрелият и свестен коментиращ тук, но не обичам да правя комлименти. За пръв път си позволявам да ти кажа в прав текст, че си изключително стойностен човек и се моля на Бог да има повече такива достойни хора като теб, защото днес определено имаме нужда от тях.

Жалко, че няма как да те видя, защото щях да съм много горд да познавам лично такъв човек.

Точно това беше и една от идеите ми. Човек вместо да си излее душата и да му олекне тук, той почти винаги става жертва на нападки. Ето една и съща история от 2 гл. т. и в крайна сметка и двамата са оплюти. А кой е праведния, питам. Нима има безгрешен на този свят.

Молбата ми към тези, които четат това, е да се опитат да бъдат малко по-толерантни към другия. Виждате, че нито истината е една, нито пък хората сме безгрешни. Всъщност истината е, че всеки иска да е щастлив, да е успял, но не на всеки му се отдава, понякога не ни достига смелост, понякога не ни достуга мъдрост, понякога грешим, нараняваме другите дори, но в крайна сметка ние сме си хора и грешките са ни присъщи. Понякога ставаме и жертви на обстоятелствата, на грешките във възпитанието ни.

Така че съветът ми е преди да осъдите някого, замислете се защо се е стигнало до там и дали този човек по-скоро не заслужава състрадание и дали самият той не се е самонаказал достатъчно чрез грешните си постъпки или чрез собствените си огризения.

Не знам защо хората се чувстват длъжни да оплюят автора по дефолт, само защото е намерил сили да се оплаче. Явно коментиращите подсъзнателно го възприемат като някакъв невежа, който е в отчаяна нужда от техните акълища и те са някакви безгрешни гурута, които благоволяват да му дадат съвет.

Пак повтарям - целта ми беше:

1 - да покажа, че истината не е толкова конкретна, така че уважавайте гл. т. на дургия.
2 - бъдете толерантни и състрадателни към чуждите истории.

Имаше една история. Две деца си говорили:

- Ти какво подари на баща си за рождения му ден?
- Цветя.
- Хахаха, ти си много прост, той да не е гей, че му подаряваш цветя?

Другото с наведена глава и насълзени очи:

- Не е гей, а починал. Занесох му цветя на гроба.

11.   Имaм две децa. Възпитaни сa дa се борят зa мечтите си...те сaмите зa техните си мечти, не друг дa им ги поднaся нa готово.
Опрaвни сa, рaзвивaт си се в което искaт. Виждaйки, че го прaвят и много добре, че сa сериозни и отговорни, aз им помaгaм. Мaлкият се опитвaше дa хитрувa преди, някaк дa му се поднесе нa тепсия кaквото желaе, той сaмо дa се нaслaждaвa нa готовото. Отрязaхме го тотaлно. Спряхме крaнчето и го остaвихме дa "си чупи глaвaтa". Пищя, врещя, че едвa ли не сме длъжни дa издържaме всякa прищевкa неговa. Тaкa 2 години, но ние не му помогнaхме...тоест му помогнaхме дa се спрaвя сaм aко искa нещо дa постигне. Чaк кaто видяхме, че си е дaл сметкa, че поемa отговорност и съответните действия, чaк когaто имaше рaзвитие някaкво неговото и въпреки трудностите той не се откaзa, е, те тогaвa му помогнaхме, но с условия, зa дa не си мисли, че ще довършим зaпочнaтото от него.
Знaят и двaмaтa, че ни имaт нa 100%, но знaят също, че трябвa дa могaт дa вярвaт и рaзчитaт нa себе си първо.
Не, в никaкъв случaй не бих допуснaлa дa глaдувaт примерно, някой ден когaто имaт децa те дa ходят еднa годинa със скъсaни обувки кaкто в темaтa нa госпожaтa. Чрез подaръци дори, но бих помогнaлa дискретно.
Въпроснaтa госпожa е минaлa в другaтa крaйност до жестокост. След кaто сaмa виждa, че кaкто синът, тaкa и снaхaтa сa отговорни и сериозни хорa и родители, то е повече от редно, дори зaдължително дa им помогне, товa дa не купиш нa детето едни обувки...
Aко децaтa потънaт по някaквa причинa и виждaм, че се "дaвят", без знaчение причинaтa ще ги хвaнa зa косите и измъкнa. После ще имa време дa им нaбивaм кaнчетaтa, но нямa дa ги остaвя в безизходицa зa нищо нa светa. Не си предстaвям кaк бих се усмихнaлa, хрaнилa, спaлa спокойно aко те не сa добре.

12.   Ж44, Главните Буквииии. Не, заради тях не стана ясна!

13.   Има прекалено много променливи.
Какви са децата? Какви са родителите? Кой от какво има нужда?
Моите родители са ме подкрепяли цялото време, благодарение на което, успях да организирам всичко в своя живот. Не и не се срамувам да го кажа. Изкарвам в пъти повече от бивши съученици и състуденти, имам приятели и връзки, които наследих и други, които не биха били възможни, без подкрепата от семейството ми. Живота ми бе много лесен, с изключение на няколко трудни години, които ми помогнаха, ОЩЕ ПОВЕЧЕ да оценя всичко, което родителите ми правят за мен. Не ме срам и ще направя същото със собствените си деца.
Но съм сигурен в едно. Ако се пропия, ако си оставя работата, продам си къщата, продам си земите и остана на улицата, просто единствената помощ, ще е да ми се даде храна, колкото да не умра от глад. И не, не пари, ами храна. Ако децата ми живеят в мизерия, ще има уговорка те да живеят при родителите ми, докато аз си стъпя на краката, но парични преводи, поради немарливост и простотия, няма да има.
Родители ми обаче си имат спестявания, които никога не биха дали, защото това са им парите за "старите години". Не може да очакваме, от родителите си, да рискуват своята сигурност и здраве, за нас, особено ако вече сме над 25 години.

14.   Много е относително, поради факта че зависи изцяо от културата на хората и връзката на семейството>

Източно и южно европейците по принцип имат силни семейни връзки, където в много от случаите дори решения се взимт колективно, или децата дори може да разчитат за семейното удобрение и/или съвети при предприемане на инициатива. (Това го има и при мюсюлманите най-вече)

Не е малък процента на синове/дъщери да живеят със съпруга/съпругата си при родителите на един от двамата или ако не, в даден периот от време да са съжителствали по този начин.

В много от случаите семействата са склонни да се лишават в името на това друг член на семейството да просперира или да е добре. Има семейства които като дават пари на децата си, не очакват да бъдат върнати. Има и такива, които обаче ги дават като заем. Става въпрос за възприятие, култура и връзка в семейството. Няма правилно и грешно.

По същият начин има и много българи зад граница, които изпращат пари на родители, братя, сестри, съпруги, съпрузи и деца, за да живеят по-добре или за да оцелеят. Просто е въпрос на семейна връзка и възприятие.

Аз имам късмета, да съм част от семейство където връзката е силна.

Нашите винаги са ми помагали, може би от някои бих бил определен като несамостоятелен по този начин, но от друга страна пък семейството е семейство - помага си и улеснява живота на други членове на семейството. Разчитат си едни на други, не зависимо от финансов или не аспект. Ако някой друг после има нужда, той/тя ще получи помощ и това нещо при семейство със такава връзка, дори не би се поставило под въпрос, защото се приема като нещо нещо от естествен характер.

Всъщност ние като хора точно за това сме стигнали и до тук, защото сме си помагали и работили в екип за да оцелеем.

И все пак, финансите са нещо което могат да направят живота и по-лек и по-труден.

Но, въпрос на избор и виждания.

15.   Истината е по средата! Не е нормално човек на 20 години да виси на вратовете на родителите си и да чака да го издържат, особено пък ако и не учи, но не е и нормално да виждаш, че детето ти работи упорито, но парите не му стигат и да го оставиш при положение, че можеш да помогнеш. Така, че да, нормално е да помогнеш! Обаче едно е да помогнеш няколко пъти, съвсем друго е да издържаш някого. В крайна сметка никой не е застрахован, че утре няма да има нужда от помощ и ако не може в труден момент да разчита на близките си, тогава на кого? Нали това е идеята на семейството? Да имаш гръб в случай на нещо непредвидено. И точно както един родител би помогнал при нужда на вече порасналото си дете, така и едно дете би следвало да помогне при нужда на родителите си. В моето семейство поне винаги е било така. Когато бях малка баба ми и дядо ми помагаха на майка ми и баща ми да ни отгледат (помощта не беше само финансова, но и се състоеше в гледане ни). Години по-късно пък баща ми помагаше на вече възрастните си родители. Сега е същото, но при мен и родителите ми. Те ми помагат при нужда, аз им помагам при нужда и така, за мен това са съвсем нормални семейни взаимоотношения. Без значение на възрастта ни. И ако утре майка ми, баща ми или сестра ми се обадя с молба за помощ, аз ще направя всичко по силите си да им помогна, точно както те биха направили същото за мен. Това е.

16.   Ами, да, нали затова са създадени? !

17.   И в двете истории родителите трябва да помогнат на синовете си. В първата история синът изнемогва, но е прекалено горд да поиска пари от родителите си. Тук обаче не става въпрос за искане на пари. Майката САМА трябва да осъзнае, че е длъжна да помогне на сина си. Една Истинска Майка НЕ пита: "Искаш ли пари?"! Тя дава, тя помага, тя дава подкрепа на своите деца. Истинската Майка изпитва нужда да помогне на детето си(независимо от годините) без да чака да я питат. Това е!

А във втората история синът казва, че НЕ иска помощ. Той е дълбоко обиден от своите родители, които НЕ показват любов към него. Той се справя сам, дори и да се налага да се ограничава в много неща, а родителите му му натякват, че е стиснат, БЕЗ да му влязат в положението. Те дори не искат да го разберат той как се чувстват, показват незаинтересованост.



Аз като жена съм на мнение, че на децата(ако ще и на 50г. да са) трябва да се помага! Няма значение как - дали с пари, дали с морална подкрепа, това няма значение, помощта е важна. Една Истинска Майка не пита децата си дали искат помощ, тя им помага, защото тя изпитва желание да им помогне. Да, не трябва да се отива на другата крайност, не трябва децата да се разглезват прекалено много. Обаче трябва да се помага, затова са семействата - да се подкрепят и обичат. И в двете истории родителите би трябвало да помогнат финансово на своите деца. Защото знам от личен опит, че Всяко добро дело се възнаграждава!!!

18.   12, това ли само имаш да кажеш по темата, че ходиш и ме дебнеш от тема в тема? НЕ нарушавам правилата, НЕ хейтвам, НЕ пиша с грешки! щом толкова те дразнят постовете ми, просто ги прескачай!
Depravity, вероятно го има и моментът с избиване на комплекси на гърба на авторите на темите. не е лошо обаче и да се посочват грешките на авторите. ако те самите можеха да се погледнат отстрани и да видят къде грешат, нямаше да има нужда да пишат теми. само от съчувствия няма особена полза. друг е въпросът, че много автори не приемат критика, скачат срещу коментиращите и темата отива по дяволите.
Ж44

19.   Н. 10, Каквото исках да кажа по темата го казах, само искам да ти благодаря за милите думи. Чувствам се много по-добре след тях. Радвам се, че съм успяла да докосна някого, защото колкото и лицемерно може да звучи, това истински ме радва. Аз също се присъединявам към твоя призив, а и изискванията на сайта: Ако нямате какво да кажете по темата, не казвайте нищо. Ако смятате, че с обидите и квалификациите си, ще помогнете на авторите, грешите. Това е сайт за взаимна помощ. Най-нормалното и човешко нещо е, когато някой поиска помощ, да му подадеш ръка. Нека бъдем малко по-човечни, и да се поставим на мястото на другия. Думите оставят следа в душата и сърцето на човек, и не се знае как сме повлияли върху нечий живот, с нашите коментари. Аз определено много научих от сайта, прозрях много истини, промених си възгледите за някои неща, и извлякох ползите от някои коментари и житейски истории, до колкото мога.

И в заключение искам да кажа, че тук има много прозорливи хора, от които можем да се учим. И с удоволствие ви чета, и разсъждавам с вас по темите. На въпроса: Трябва ли да помагаме или не на децата, ще кажа, че наш дълг е да помагаме на всеки един от семейството, не само на децата. На родителите също, на баба, на дядо. Изключвам тези, които се водят семейство, само защото биологически, сте една кръв, и до там. Семейството е семейство, за да си помага в трудните моменти. В този ред на мисли. Семейството не са само хора, които са твоя кръв. Семейство могат да се нарекат и приятелите, и осиновителите (ако имате такива). То си е до чувствата, и до хората. Но, определено смятам, че трябва да се помага. А, и в нашата държавица, ако не се помага, то ние обикновените хора, за къде сме?

Depravity