Между него и тях!
преди: 16 години, 7 месеца, прочетена 4089 пъти
Здравейте...попринцип ми е странно да пиша в такива...форуми за проблемите си, но предполагам в момента няма човек, който реално да може да ми помогне. И днес ровейки си из интернет намерих този сайт и си казах, че може някой страничен наблюдател да каже нещо полезно. Аз съм студентка в чужбина...честно казано не ми е много лесно (емоционално, липсва ми всичко), имам приятел в България, и докато учех първата си година той ме чакаше... но всичко и за двама ни беше с надеждата, че той ще дойде при мен 2 рата година-тъкмо аз да се чувствам по-спокойна и да имам близък до себе си, а и той искаше да е с мен.

Сега завърших, и понеже е лято, се върнах в България. Мислех си, че ще е прекрасно и всичко че е наред, но проблемте почнаха още в началото. Сега казах на майка ми, че той иска да дойде при мен, а тя е твърдо против той да живее при мен или да му помагам да си намери работа. И тя, и баща ми са на мнение, че идвайки, той че ми пречи, няма да уча и ще отделям прекалено много време за него и да му помагам. А за него (както и за мен, той е напълно прав) е немислимо аз да не му помогна да си намери работа. В крайна сметка той идва заради мен, иначе какъв е смисъла ако не сме заедно?

Той се лиши от доста неща, заради идеята да дойде. Не кандидатства и събира пари почти цяла година...и в момента съм точно между чука и наковалнята, защото нашите са твърдо против това той да дойде заради мен, да живеем заедно и т.н., аз имам нужда от него, а те само мислят как щял да ми пречи..... А той вчера ми каза, че при това положение няма да дойде с мен, няма да се крие. Аз го разбирам, и все пак си мисля, че ако наистина искаше да сме заедно, щеше да ми даде малко време, пък било то и с цената на това да се наложи да се крием 2-3 месеца. А знам, че връзката ни няма да издържи дълго ако остане както досега-от разстояние. Аз мога, но не и той. А и ако реши все пак да замине някъде в чужбина, но не при мен...съвсем няма да имаме как да се виждаме и чуваме, защото няма да ни се съчетават ваканции почивки и всичко останало. И това ще е края.

Много го обичам, естествено, иначе нямаше да се тормозя така. Осъзнавам, че той прави достатъчно, макар и да се съмнявам напоследък до каква степен е сигурен, че иска да дойде при мен. Но и вече не мога да го моля за нищо. Не знам... ако можете, дайте ми някой полезен съвет, или кажете ако сте преживели нещо подобно, как излязохте от ситуацията? Как да убедя него или родителите си? Опитайте да бъдете обективни...и мерси от сега!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 16 години, 7 месеца hash: bb63bb6d5a

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мисля, че много хора са изстрадали точно в такива ситуации. Аз ако бях на твое място, щях да си го викна при мен. Разбирам, че са ти родители, но е време да живееш така както ти смяташ за добре, да усетиш сладостта му, да се научиш дори и от грешките си. Не бива родителите на такава възраст да контролират живора си, не си малкото момиченце. Ти си жена, която има нужда да има мъж до себе си. Щом се обичате толкова много, те трябва да го разберат, трябва да им го наложиш. Трябва да разберат, че сама там е мн по-трудно, а с него ще е по-дорбе. Нека той замине, а ти им докажи, че ще учиш. Той е жертвал толкова много заради теб, а ти така лесно не бива да се отказваш. Живота е борба, има изпитания, има трудности, но след това идва наградата - щастието. Аз нямаше да се съобразя с мнението на родителите си, все пак аз съм отделна личност , сама правя грешки, сама вземам решения. Просто има кажи това, което мислиш.. Щом си успяла до тук, да учиш в чужбина и т.н Значи ще успееш и занапред, даже с него ще е по-лесно да се справяш. Успех !

 

...

преди: 16 години, 7 месеца hash: 36d5127000

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Сложна си е връзка от разстояние, по принцип най-лесно е да се разделите и ако се обичате истински след години пак може да сте заедно, струва ми се, че си около 20-те, а това е ранна възраст за супер сериозна връзка, ако дойде при теб, скучният живот в чужбина може да убие чувствата ви, да се разделите и после да съжалявате за хвърлената енергия и усилия да сте заедно, най важно е, колко си уверена в себе си, успех

 

...

преди: 16 години, 7 месеца hash: 69bf65b798

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здрасти, И аз като следвах, майка ми ми повтаряше като папагал "ти първо завърши, а пък после се жени". При мен стана така, че не се появи тогава това което търся, но ако беше станало... сигурно щеше да има "събития"... Ако слушаш обаче майка си ще съжаляваш. Не й давай да ти се бърка. Официално е установено, че жените като искат да направят най-доброто на децата си го правят според своята преценка и като грешат вредят на децата, синовете, дъщерите си, макар и неволно. После като го осъзнаят гледат само в земята, но нищо не могат да направят. Кажи това спокойно на майка си, опитай се да й го обясниш, да го разбере, но не я обвинявай за да се получи. Горното е доказано и по статистически данни и от психолозите.Запомни и ти това за твоите деца, дали винаги да се налагаш. Ти знаеш на колко години си колко ти остава да завършиш, кога искаш да раждаш и т.н. и си направи сметката, но не давай на вашите да ти се бъркат. Те като са се женили не са питали теб.

 

...

горе^

преди: 16 години, 7 месеца hash: 3128a3d839

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мацка, вземи се в ръце! Вярно, че са ти майка и баща, но ти ОБИЧАШ! Вземи си момчето при теб. Преди това обаче се увери, че наистина те обича, такава, каквато си. Увери се, че обича твоите недостатъци, а не твоите предимства, защото в предимствата на един човек, вдрки може да се влюби! И ако нещото е истинско, то, както ти ще направиш жертва да е с теб, така и той ще разбере, че много важно е да учиш! НО Ако трябва да избереш между училището и него - избери училището, колкото и да боли. Момчета много! Може би вашите от това се притесняват. Все пак те се гордеят с постигнатото от теб и не искат да се провалиш. Никой родител не мисли лошото на детето си! Решението все пак е твое! Успех!

 

...