 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Къде е любовта...брак, деца и отчуждаване, без секс.
преди: 9 години, 18 дни, прочетена 3409 пъти
Здравейте,
Вълнувам се от това, че заставам пред вас, за да споделя моите притеснения, които не съм обсъждала с никой друг, та дори не съм ги изяснила и пред себе си. Но изпитвам задушаваща нужда да говоря, а няма с кого, връзката ми е прекалено идеална за всичките ми приятели, трудно би ми било освен това да обсъждам интимния с живот с тях..
Срещнах го, когато бях на 21, току що злощастно приключила връзката с първия в живота ми мъж, без да беше минала и година след като се бяха разделили с мен само с един смс, след бурна сексуална връзка и много емоции и тъга от моя страна. И така, той беше вторият... той ме беше харесал, проявяваше нестихващ интерес с течение на месеците и аз се впуснах без много да се замислям в тази връзка, без да я взимам на сериозно. Аз бях тази, която поиска първа секс, вкъщи, в дома на родителите ми, на дивана... и до ден днешен помня тотално дървения секс, само влизан -излизне и край. И кофти сексът се помни. Обаче защо продължих връзката не знам. Може би не исках вече да мисля за първия, за дните с него, за онези силни емоции... Случи се така, че по същото време, още в началото на връзката ни, приятелят ми и настоящ съпруг освен с мен е излизал и с друга жена, с която са правели секс нееднократно, докато е излизал с мен, ей така, след като ме е изпращал запрашвал при нея. Това го разбрах от мои приятели, включително и от едно момче, което тогава изпитваше силни чувства към, но които аз пренебрегнах за сметка на кръшкача. Това момче ще се появи отново след години в живота ми, но сега оставам все още там, в началото на моята връзка със съпруга ми.
Безинтересен секс, изневери... как останах с него.. а и защо той толко е настоявал да е с мен... за себе си не мога да кажа и до ден днешен, а за него.... вероятно е решил, че съм гадже, което може да представи пред майка си.. Още от самото начало не мога да си спомня някакви невероятни чувства да съм имала към него, но след като разкрих изневярата му всячески се опита да ме убеди, че аз съм жената, на която иска да даде любовта си и ще ми го докаже. Аз дали от съжаление пред неспирните му опити да ме задържи, се предадох и останах с него, без отново да влагам кой знае какви надежди и емоции.
Времето минаваше, преместихме се да живеем в София, заедно, в началото с брат ми, започнах работа в хубава фирма, излизахме, забавлявахме се, секса все тъй беше еднообразен и скучен, той никога не е имал кой знае какви сексуални потребности по-извисени от това да свърши, бързо, без никакво прелюдие или любовна игра. По времето на преместването ни в София аз направих връзка с първото момче в живота ми, което ме бе зарязало така брутално, бяха минали две или три години... още ме влечеше и исках да знам какво прави, как е.... Пишехме си тайно много, много дълго време, върнахме се на онова емоционално ниво от връзката ни, сещахме се за безбройните актове през няколко часа, говорехме си мили и хубави неща. Веднъж се видяхме, той поиска секс, но аз все пак живеех с друг, бях свързана с друг, макар и явно не толко силно емоционално. Приятелят ми разбра за него, настъпи първата сериозна криза в отношенията ни, безброй сълзи, молби... не знам защо се стремях да му докажа че е било грешка и искам него, от съжаление ли.. от навик ли да съм на сигурно, от ужас как ще обясня на всички че се разделяме, че трябва да се върна в малкия град... хиляди глупави оправдания на страхлив човек, каквато винаги съм била. Сега си мисля тогава трябваше да го напусна.
Първият ми приятел ме попита-ще оставаш ли в София... и аз останах при бъдещия ми съпруг. Преодоляхме след много мъчения кризата, доверието се възвърна. Отделихме се д живеем заедно, дори пидписахме брак!!! Защото се намесиха родителите му, да настояват как след шест години връзка не сме женени. Дори пари дадоха. И аз както несериозно и до момента така и сега се омъжих. Замислих ли се обичам ли го, ей така, силно, лудо, получавам ли всичко, от което душата ми има нужда и копнее. По навик, бях свикнала с него, оженихме се.
Тук ще кажа, че съпругът ми е различен от мен, като душевни потребности като светоусещане, като желания. Добър е, но няма капка въображение, няма цели, няма никакво конкретно желание от живота. Моите желания са негови, моите идеи са негови, не се стреми към нищо ново и различно, което да си обогато живота. С тези си качества той стои някъде долу за мен, далеч, непознат, дори успявам неведнъж да му се дразня. Но е много упорит.
И ето появи се дъщеря ни! Първото ми дете! Моята звездичка, появи се като нормално развитие на една дългогодишна връзка. На втората година от брака ни и на осмата от връзката ни. Тя е вълшебна! В отглеждането й отминаха още три години от съвместния ни живот. След раждането й не бяхме правили секс близо година. Аз не исках. Но почнахме пак, ей така от елементарна потребност да си задоволиш либидото. С брака и първото дете знаете и отговорностите се промениха и мирогледа, аз станах повече родител, домакиня и работещ жена, отколкото съпруга. Исках всичко да ми е перфектно, без да знам че това е невъзможно. Изискванията ми към него се увеличиха, очакванията желанията. А той с малките си познания в семейния живот, а и липсата на желание да ги задълбочи, рядко успяваше да ме удовлетвори. В себе си той има заложен мързел и стремеж да кръшка от това, което може да свърши и после или изобщо да не свърши. И всичко това запична да ме побърква. И до ден днешен казва че върши достатъчно и аз съм тази, която не го цени. Наистина той е предан към детето, гледа го така все едно е мой заместител, винаги е бил там, където съм го повикала, но смяташе че с това заслугите му се изчерпват. Вкъщи грабваше лаптопа или смартфона и зяпаше с часове. Сексуалната ни и емоционална връзка беше започнала да е в застой.
Тогава аз потърсих онова момче, което някога ме предупреди за изневярата на мъжа ми. Потърсих го така, както потърсих някога и първото ми момче. Потърсих го, защото той беше като мен, като моята душа, познавах го над десет години и макар десет години да бяха минали без никаква връзка с него освен спорадични мейли, той все още ми беше близък по душа. С него сме говорели с часове на всякакви теми, навремето ме харесваше, много, и разбрах че това не се е променило и сега. Започнахме да си пишем той знаеше, че съм омъжена с дете. Личеше сякаш не го притеснява. Видяхме се веднъж... в колата му, припомнихме си колко хубаво ни е заедно. Целувахме се. В очите ми той вече не беше онова младо момче, а съзрял мъж. Исках го, психически и физически и сигурно щеше да се случи нещо между нас, ако съпруга не разбра. Разбра, откри всичко което си бяхме писали, има невероятно усещане за мен. Разбра и настъпи втора криза помежду ни, която продължава вече година и половина.
След разкритието му, започна агония. Дълги разговори за отношенията ни и това как са си заминали. Да, казах му че любовта ми не е същата, че я няма. Казах му всичките пропуски в характера и поведението, за да знае, че не само аз съм виновна за случилото се, че заради него съм потърсила друг. След дъшги години започнахме да си говорим за пропуските ни. Но вече съществуваше и дъщеря ни.... Започна мъчение, за него беше удар върху идилистичното му семейство. Явно не е забелязвал, че аз се отдалечавам все повече. Поисках да говоря с другия, да му кажа за кръстопътя ми, но той ми писа че предпочита да го обсъдим писмено, защото нещо се е случило с него. Тогава се сетих за първия ми и как ме заряза с един смс. Изпаднах в ужас, не исках да го преживея пак. И прекъснах връзка с него, без да изчакам да каже какво се е случило. И този път реших да играя на сигурно и останах с мъжа ми. Който беше съсипан. По същото време разбрах, че съм бременна. Получило се е в един от онези пъти, в които след като мъжа ми разбра за изневярата, аз се опитвах да му докажа, че искам него.
Имах трудна бременност. Мъжа ми непрекъснато искаше да обсъждаме случилото се, но на мен не ми беше до това, чудех се как да оцелея. В него се трупаше недоволство, че отношенията са ни неизяснени. И колкото повече искаше да говорим аз толко повече му се дразнех. Непрекъснато искаше да му се доказвам, вбесявах се, вътрешно, но иначе се опитвах да дам надежда на връзката ни както можех. Но явно за него все не беше достатъчно.
И ето ни сега, отново заедно, с второ дете на десет месеца. Не сме правели секс откакто забременях, година и половина вече. Аз все си намирам извинение.. Веднъж, в един от поредните безконечни разговори, си казахме че нито на него нито на мен ни е харесвал секса някога. Започнахме да се караме през ден. Имам нужда от него като родител на децата ми, като мъжка подкрепа, но чувстата ми така и останаха незадоволени. И двамата таим недоволство. Той се чувства недооценен и не изпуска шанс да си го каже и да поискаа повече и повече от мен, ласки, внимние, целувки. А аз вече и с второ дете родителството напълно измести времето за ласки. А и аз сякаш не искам да му ги дам. И той го усеща. Живеем като съквартиранти, които се карат за любов. Не искам да легна с него, така ми е добре, не мисля, че ще ми хареса. Но за да го омилостивя му казах, че ще опитам. Един ден си казваме че ще дадем всичко от себе си, за да се закрепим, в следващия напрежението избухва отново. Не може да има връзка без секс, та дори и незадоволителен. Говорел ми е и за разводи, нееднократно, което ме отблъсква още повече от него. Той иска да сме заедно, макар да казва, че скоро може би ще се откаже. В същото време съм толко уязвима заради децата ми, защото искам да имат щастлив живот в хубаво семейство, с майка и баща, които се обичат, защото знам така се градят личности. Страх ме е, страх ме е, какво предстои, ужасно ме е страх.
И ето ме днес, сама с детето в стаята се радвам, че днес мъжа ми е дежурен и няма да го видя. И отново все по-често мисля за онова момче, което срещнах отново след години и което с една целувка възроди забравени емоции и чувства.
Къде е любовта се питам и някога дали съм я познавала...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 17 дни hash: d8a9714230 |
|
1. Чудя ви се аз на жените. Хем не го обичаш хем правиш и второ дете. Не се ли замисляш, че става още по- сложно? И послидно, как си губиш живота с някой който не е за теб?
|
| преди: 9 години, 17 дни hash: 6593825b43 |
|
2. "Приятелят ми разбра за него, настъпи първата сериозна криза в отношенията ни, безброй сълзи, молби... не знам защо се стремях да му докажа че е било грешка и искам него, от съжаление ли.. от навик ли да съм на сигурно, от ужас как ще обясня на всички че се разделяме, че трябва да се върна в малкия град... "
"В същото време съм толко уязвима заради децата ми, защото искам да имат щастлив живот в хубаво семейство, с майка и баща, които се обичат, защото знам така се градят личности. Страх ме е, страх ме е, какво предстои, ужасно ме е страх. "
Сложила си каруцата пред коня!? Първо трябваше да помислиш за последствията и тогава да дойдат действията. Първо изневеряваш, после правиш деца, няма логика в това. Обикновено порядъка е друг. Не си наясно какво искаш, затова сама объркваш живота си!
|
| преди: 9 години, 17 дни hash: ed391a204c |
|
3. И накрая, както се казваше в онзи стар виц: Кой ти сра в гащите?
|
| преди: 9 години, 17 дни hash: 548b7c3318 |
|
4. Разказваш историята си почти сякаш си била страничен наблюдател в нея.. Все някой друг взима решенията вместо теб (родителите ти, какво ще кажат хората и т. н. )
Затова и сега си в ситуация, в която не желаеш да бъдеш.
Мисля, че няма как да бъдете щастливи със съпруга ти. Ти очевидно не го обичаш. Децата ще усетят липсата на близост и напрежението между вас. Това не е здравословна среда за тях.
По-добре се разведете и намери начин да си самостоятелна. Дай си време, без да търсиш мъж и любов. Изясни си, сама за себе си, какво искаш в този живот. Не какво искат родителите ти, не какво ще кажат хората. ТИ какво искаш.
После търси взаимна любов и уважение. Не прави повече компромиси, от които ще страдаш ти и децата ти.
|
| преди: 9 години, 17 дни hash: a1bca74946 |
|
5. Като видя такава дълга тема и изтръпвам. Даваш ли си сметка, че трябва да се чете поне час.
И аз виждам развода като правилното решение.
Ти не го понясаш. Той не ти вярва. Карате се през ден.
В същото време съм толко уязвима заради децата ми, защото искам да имат щастлив живот в хубаво семейство, с майка и баща, които се обичат, защото знам така се градят личности. - Да ама при вас вече не е така.
И вие създавате много враждебна среда за децата и е по - добре да се разделите.
|
...
| преди: 9 години, 17 дни hash: b783700190 |
|
6. Още една история където хора се женят от удобство със тъжен край. Сама си си виновна, сега или цял живот ще живееш така или ще бъдеш разведена с дете.
|
| преди: 9 години, 17 дни hash: b51419caf0 |
|
7. Любовта угасва... тя е само в началото, после всичко е уважение и задължения. Съжалявам, че трябва да ти го кажа.
Не са много хората с бракове, които да продължат да са окей, както преди брака. Вие жените, нали бяхте много силните, нали не искахте много секс, раздавате го железни, можели сте и сами - хаха. Така е мила. През тийн годините се оплаквате и правите стойки, но след това нещата се обръщат.
|
| преди: 9 години, 17 дни hash: 53aa072989 |
|
| преди: 9 години, 17 дни hash: d50ae27067 |
|
9. Надявам се мъжа ти да си намери стойността жена, а не такава като тебе. Не стига, че кръшкаш ами и секс не му даваш. Явно не знаеш, че за мъжа това е нужда. Надявам се да те напусне и да потърси щастието си другаде, а ти да останеш самотна майка с две деца. Не му била пускала повече от година, моята жена ако ме държи на сухо повече от седмица и показвам вратата - да се оправя.
|
| преди: 9 години, 17 дни hash: ef91806c7d |
|
10. По-скоро: "Къде е акъла и познавала ли съм го някога... ".
|
...
| преди: 9 години, 16 дни hash: 74014342d7 |
|
11. Вас единствено семеен консултант може да ви оправи отношенията или психолог като Ани Владимирова. Друг вариант не виждам.
Аз на твое място бих се отказал още след първата изневяра, дори и като съм нямал удоволствие и без чувства, нямаше да издържим дълго време.
Михаил Петров( АТАКИСТА)
|
| преди: 9 години, 16 дни hash: c15f749a2a |
|
12. Не ви е само в секса проблема, емоционалната връзка и комуникацията ви ги няма.
Не знам какво да ти кажа за децата, но да знаеш - личности се градят не в райска градина, а именно в трудни условия. Може би и за тях ще е по-добре да живеят в реалност, вместо в една идеална лъжа.
|
| преди: 9 години, 16 дни hash: 5cd775e382 |
|
13. Като те четях и все едно чета себе си след 10 години. С тази разлика, че аз живея в чужбина. Моето бягство стигна чак до тук. Имам 3 годишна връзка и приятелят ми ще ми предложи съвсем скоро. Как знам ли? Ами ние жените ги усещаме тези неща, а и приятелят ми не го бива да пази тайна. Аз не съм влюбена и съм с него, защото се уморих да ме боли. Той беше сигурен, дава ми любов и е добър с мен. Секса е зле. Винаги е бил зле. И аз като теб не го искам и вече когато чисто физически хормоните ми не издържат склонявам. Никога не съм му казвала, че го обичам... Сигурно съм кучката в очите на мъжете и едва ли не го използвам, а всъщност съм една страхливка. Страх ме е да се влюбя и ме е страх да обичам колкото и да го искам. Миналото лято ме потърси момчето, което ме обичаше много. Аз не му отвърнах на чувствата и го нараних на времето. По ирония на съдбата осъзнах какво съм имала много късно и когато аз го обичах той не се върна при мен. Разбирам го за което. Е миналото лято ме потърси и аз не можах да устоя. Видяхме се. И двамата имахме връзки. Случи се каквото се случи. Много емоция, много чувство. Аз за първи път си излях всичките чувства, които имах към него с години. Той каза, че винаги ще има чувства, но не може да се върне и да повярва, че е истина всичко, което чувствам. И така след това се сгоди и изчезна. Бях готова да зарежа всичко за него и да се прибера. Той така и не повярва според мен. И продължих с връзката си от навик. Понякога дори мисля, че го обиквам. Но я няма страстта, няма го онзи трепет. Всичко е спокойно и сигурно. Казвам си, че би бил чудесен съпруг и баща и осъзнавам, че се отказвам от това да се усетя жива от страх, защото съм една страхливка като теб и още много жени, а защо не и мъже... Някога обичах. Обичах много, но бях наранена, смачкана. После обичах пак и пак същото. И пак... Е вече не мога. Разликата е че аз не обвиняам приятелят си, че не е това, което аз искам. Ти го правиш. Осъзнай, че той си е такъв какъвто си е и че вината не е негова, че не е това, от което ти имаш нужда. Вие просто не сте един за друг. Не си пасвате и никой няма вина за това. Как да ти дам съвет след като аз самата вървя по твоите стъпки? Не мога. Но те разбирам. Според мен ти търсиш подсъзнателно емоция и чакаш тази емоция да ти даде сигурността за да можеш да пуснеш клона, на който си. Но вътрешно дори и в това не си убедена дали ще можеш да направиш заради децата. Аз нямам дете, но те разбирам. Решението е или живот в лъжа и набавяне на емоция от вън, скрито... обвинения, гузна съвест или намираш сили да се разделите и да продължиш сама. Понякога човек има нижда да е смел. Ако двамата с мъжът ти се разбирате бих разбрала да останеш с него заради децата ти, но ако се карате, обвинявате няма смисъл. Може би е време да продължиш сама. Защо аз не го направя ли? Защото часовникът ми тиктака, защото не съм вече на 20, защото не търся любов и защото не вярвам, че я има за мен, защото не искам да го нараня, защото вътрешно се надявам да го обикна един ден и защото се разбираме и той ми е най-добрият ми приятел. За това. Но ако един ден усетя, че не искам да го видя дори и се караме постоянно може би бих продължила сама. Във всеки случай не бих търсила заместител. Мисля, че просто бих си останала сама.
|
| преди: 9 години, 16 дни hash: f82b0afda3 |
|
14. Здравей, влязох да пиша в сайта моята история на брак без любов и попаднах на твоята. При мен положението е подобно - омъжих се от глупост, без особени чувства, ей така, по инерция, след 6-годишна връзка, после се появиха децата (2), но с времето аз все повече и повече се отвращавам от съпруга си, от близостта с него. Той пък постоянно ме притиска и иска интимност и секс. Как да му ги дам, когато цялото ми тяло крещи в потрес само като ме докосне с пръст! И аз не искам да се развеждам, заради децата, защото са ми по-важни и искам да израснат в цяло семейство, но как, как да оцелее това семейство, когато няма любов? Предлагам му компромисен вариант, секс "по график", за да не се чувства съвсем незадоволен, но не му стига, мисли, че мога да заповядам на сърцето си да го обикне. Искам да се махна от този капан, искам да не се бях омъжвала за него... Съжалявам, че не знам как да ти помогна, трябва да стигнете до някакъв консенсус, и двамата да направите компромис с щенията си, просто за да избутате докато децата станат достатъчно големи (аз броя годините до 18), за да се разделите по живо по здраво. :(
|
| преди: 9 години, 14 дни hash: d8e9debe86 |
|
15. Момичета, (авторката, и другите жени, които разказват историите си) вие като малки, когато сте слушали възрастните да говорят за любовта между мъжа и жената, за брака, за семейството и децата, чували ли сте:
"И ето ме днес, сама с детето в стаята се радвам, че днес мъжа ми е дежурен и няма да го видя. "
"Веднъж, в един от поредните безконечни разговори, си казахме че нито на него нито на мен ни е харесвал секса някога. "
"След раждането й не бяхме правили секс близо година. Аз не исках. Но почнахме пак, ей така от елементарна потребност да си задоволиш либидото. "
И т. н. Такива филми ли сте гледали? Такива приказки ли сте чели? С такъв ужасен край? Или по-точно ужас без край? Кога и кой ви каза, че вие не заслужавате щастие и хубав семеен живот? Хубаво обвинявате мъжете какви били, но вие сте си ги избрали. Вие сте избрали сигурното, пред това да търсите щастието. Авторке, ти си избрала да народиш деца на съпруг, който не обичаш. Ами, така е. Когато правим грешки, ще плащаме. Само че, тук ще плащат и децата. Кофти е, когато децата страдат, заради родителите си, но те не могат да избират майка си, и баща си.
Добре, до тук видях, че сте самотни, нещастни, сексуално незадоволени. Съпрузите ви, не ви разбират, нямате комуникация помежду ви. Отбягвате се, радвате се, когато сте далеч от друг, защото точно за това копнеете. Но, от вас зависи какво следва след това. Ще продължавате ли по този начин? Искате ли целия си живот да го прекарате с мъж, към когото нямате чувства, а някои от вас изпитват и отвращение? Как се живее по този начин, и не мислите ли, че всеки живот е ценен, и всеки човек има право на щастие? Защо си забранявате да бъдете щастливи? Защото ви е страх какво може да ви чака навън? Че може и да останете "стари моми"? За жени, винаги ще се намери мъж. Може дори да се намери МЪЖЪТ! Дори и това, че сте с деца, не е особена пречка, защото все ще има мъж, който да приеме и вас, и децата ви. А и децата пак ще си имат баща, просто вие ще сте разделени. По-добре ли е за децата да живеят в такава тегава обстановка? И какъв пример ще предадете на вашите деца? Че не заслужават да търсят личното си щастие? Че трябва да търпят някой, който ги отвращава? Или, че трябва да бъдат слаби, да се страхуват да започнат отначало, да излязат и да се борят сами? ! Може би, за тях е по-добре да се задоволяват с това, което имат, отколкото да се борят за това, което заслужават? Мислите ли, че ги учите на нещо добро? Че ще са по-щастливи, само защото мама и тати са заедно?
На вас ви оставям да си отговорите. Ако сте силни, излезте и се борете! Започнете отначало сами, без товарът, с когото сте ИЗБРАЛИ да живеете. Оставете и човекът да потърси своята половинка, която ще го прави щастлив. Покажете на децата си, че когато допускате грешки, е редно да ги осъзнаем, и да се опитаме да ги поправим. Отгледайте достойни деца, в достойни условия, с достойни родители! Нали това всеки родител желае за детето си? Ако пък, сте слаби, то оставете нещата по старому. Може би, заслужавате този живот, щом нямате воля и кураж да се борите? Изборът е ваш-слаби или силни сте?
Depravity
|
...
| преди: 9 години, 14 дни hash: d7cef328f4 |
|
16. До 14. Това, което сте написали госпожо е уникално. Омъжили сте се от глупост без любов, после сте родили и две деца от същия човек, явно пак без любов. Физически съпругът ви отвръщава, но не искате да се развеждате, заради децата, а когато ги правехте тези деца не ви ли отвръщаваще физически....
Не сте дори за психолог, директно за психиатър...
|
| преди: 9 години, 13 дни hash: 037f23dc04 |
|
17. Номер 13, Брей какво съвпадение във историята ти със моя такава, и аз живея извън България. Само че има разлики :D аз не съм имала връзка наскоро с такъв човек толкова влюбен в мен, може би мъжът с който съм сега. А мъжът който съм обичала не споделяше чувствата ми въпреки че никога не съм му изневерявала, оказа се обратното, заряза ме и после никога повече не се видяхме лично. Най вероятно обаче ти си по голяма от мен на години(26г. съм)не се безпокой има жени които се женят и след 30, стига вече с тия часовници, остави ги да си тиктакат, не всеки когато му е дошло времето. ;)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
