Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Да, аз съм била в такава ситуация. Непоносимо е, и единственият изход е развод, след който ще се почувстваш облекчена. Ти за него просто си един от работниците му, при това най-безправният. И нещата ще се задълбочават, ако продължаваш да живееш с него. Намери сили да го напуснеш по-скоро, докато не ти е вменил и чувство за вина. Няма живот с такъв човек, единствената ти грешка е, че си се омъжила за него.

7.   Най-вероятно не получаваш майчинство и това е в основата на проблемите ви. Отделно мъжът ти няма никакво уважение към теб, щом си позволява да се държи по този начин. Горкото ви детенце, да живее в тази атмосфера.

8.   Аз съм в момента в такава ситуация. Имам бебе на 5 месеца. Преди бебето моята част от разходите бяха храната на двама ни, интернета, сот-а, разходите на къщата - препарати и битови неща /хартии и нещата за домакинството/. Неговите - ипотечна вноска, ток и вода. Горе-долу бяха равни. Платих всичките си разходи през бременността - витамини, изследвания. Бебето се роди. Майчинските ми са 630 лева. Към описаните по-горе разходи се прибавиха памперсите и адаптираното мляко и козметиката на детето. Спрях да плащам сот-а. Имах и непредвидени разходи като застраховки и обслужване на колата ми. Опитах да му кажа, че не ми стигат парите, той ме отряза. И изказа учудване, че ми стигат. Сега ще минаваме на пюрета и се притеснявам дори повече, защото са скъпи.
В същото време той се смята за мъченик, защото ходи на работа, разходите му са както описах по-горе. Мястото, където живеем е на родителите му, не съм участвала в тегленето на ипотечния кредит и не го изплащам, но покривах сходна сума по нашето изхранване и нещата за апартамента. Той не оценява, даже напротив, смята, че по цял ден с детето нищо не правя, и очаква да е излъскано, купено, приготвено, сервирано, отсервирано. Когато не спи, детето плаче и иска да гонося, разходждам, като всяко бебе иска внимание. Когато спи, трябва да съм тиха, за да не го събудя.
Отделно поработвам, защото работя на свободна практика. Нямам много възможност, трябва да отказвам повечето ангажименти, защото не мога да гарантирам, че ще свърша в срок, но по ден-два в месеца работя. Самоосигурените лица не са осигурени за майчинство, затова още миналата година го помолих да ме осигурява в неговата фирма, като аз си плащам вноските. Свекърва ми е счетоводителя. Излишно е да казвам, че не съм желана снаха. Досега любовта ми/ни побеждаваше. От началото на януари съм в майчинство - има 3 документа, които работодателят трябва да подаде за майката, объркаха и трите. За януари и февруари останах без майчински /дойдоха през март/, за май и юни - също /ще дойдат юли/. Сбърка ги - от некомпетентност и незаинтересованост. Бях остра - свекърва ми излъга, че съм я обиждала. Станах и "злобна", наказаха ме с "безразличие" и безпаричие.
Същевременно спря да иска да е интимен с мен. Това го имаше от почти година време, каза че не му е приятно да знае, че бебето е в мен и да правим секс. Приех го, макар да ми беше обидно и той да отказа още когато не ми личеше. Сега от 5 месеца, откакто съм родила, сме правили 2 пъти секс. Казва, че се отдалечил от мен, защото вечно съм сърдита и злобна. Аз съм остра, това е факт, но съм честна, а той извърта и ме набеждава, че съм казвала или направила нещо си. Това не го приемам. Апартаментът не е мой, но съм дала над 20 000 лева за изолация, довършителни работи, обзавеждане. Платила съм си престоя. Докато бях бременна, не спрях да нося и приготовям и да се грижа за него. Не ми беше тежко много, а ми беше и приятно. Защото го обичам. А той така се отблъснал от мен, че видиш ли, спрял да ме желае, защото съм не знам каква си, но го замел под килима....
Той е насилник, не буквално. Волята му е пречупвана и иска и мен да дресира. Предполагам, че колкото е възможно аз да го променя, толкова ще е възможно и той мен.
Вчера беше и поредния ни скандал. Помолих го някой ден да гледа бебето, за да се разсея някъде навън, понеже не се е случвало от месец време. Той работи, аз си седя с бебето, грижа се за него, той пътува, ходи, вечер се прибира и се занимава с бебето, аз готвя, слагам, махам... и т. н. и т. н. Та на молбата ми каза - ще видим, имам много работа. Казах, че моля когато няма работа, някой ден, не фиксирано. Не можел да ми обещае, защотосъм била искала от него да не си върши работата... Формена лъжа. Разбира се, избухнах, и станах "злобна".
После ми мина и му казах. Каквото беше дотук беше, щом не ти харесва как се държа и не заслужавам мила дума и добро дело, аз спирам да правя каквото правя и да давам каквото давам. Всеки ще си чисти и купува храната и ще си я приготвя. И за детето - разходите наполовина, а не само аз. Ти ще си работиш работата, аз ще работя - грижа за бебето. Но плащанията - всеки по равно- за къщата, за храната, тока, водата и детето. Ипотечния кредит са го теглили те с родителите му, без моя намеса и съгласие. Аз нямам част от този имот, дори той няма. Не искам да правя сметка на чуждите пари, но баща му е бивш военен и взима 800 лева пенсия. Вноската е 430. Не смятам, че е честно аз да им плащам ипотеката - още повече че откакто се караме, ми се казва, че съм свободна да си тръгна.
Така че да - има като теб. Лошото е, че си зависима от него. Аз докато мога и съм здрава и жива, не искам да завися от него. Как се оправят такива отношения - не знам. Надявам се детето да порасне и да не сме толкова уморени и отчуждени. Досега любовта ни ни е спасявала. Боя се, че финансовото ми наказание ще го накара да ме намрази, но не виждам как повече ще ме накаже. И сега не ме търси и целува, и не ми дава нищо. Може да ме изгони, но не вярвам. Той е еснаф и няма да може да обясни на никого какво е станало, а това му е много важно.
Не мога да ти дам съвет - не знам какъв човек точно е мъжа ти. Но спри да правиш нещо, което правиш, за да постигнеш баланс и да не се чувстваш сякаш правиш твърде голям компромис. Не знам, обаче, от финансовата зависимост как да се измъкнеш.
При всички случаи сте страшно уморени, детето ви е малко. Изнервени и отчуждени. Не те съветвам да се разделяте, изчакайте острия период на израстването на детенцето да отмине. Затвори се в себе си и търси да правиш неща, от които ти е приятно. Спри да му даваш всичко, да те наказва какво прецени, всеки носи отговорност пред Бога и собствената си съвест. Не ми показва, че страдаш. Опитай да изравниш везните - да даваш колкото и той дава, ако не е доволен, давай по-малко, поне да има за какво да не е доволен. Не знам какво ще е развитието, нито при теб, нито при мен. Тук има мъдри хора, може би те ще ни посъветват.

9.   Абсолютен селяндур.
Какво правиш още там?
Ако имаш вариант се разделяй.
Като гледам ти идва много.
Сигурно си нервна и си го изкарваш и на детето.
Помисли за него и за теб.
Кажи му че няма да търпиш.
Предупреди го ако продължава го изгони.
Ти като гледаш детето и готниш и чистиш и за бизнеса помагаш
Пак е работа!

10.   Има всякакви жени, но те не трябва да си ти пример, особенно такива които смятат, че мъжа е нещо, като господар и, че ти си длъжна някому. Нито е редно това да се случва, нито ти да го търпиш. Аз просто щях да си тръгна, като преди това го направя на пух и прах и да си знае мястото. Гледаш дете, нормално е да не работиш, ако той не може да се оправи си е само негов проблем. Ако, толкова иска, ти работи, пък той да гледа бебе, да чисти и да мисли за всичко. Кой какво прави и колко и как работи не е твоя работа. Всеки сам си е създал проблемите. Ако, де веъзваш на всеки до никъде няма да стигнеш. Майките които познавам, въобще не са като теб, напротив по цял ден са навън с количката по кафенетата и си угаждат и се глезят, а мъжете им са много уважителни и още по-грижовни... става дума за две жени, които родиха едната преди два месеца, другата преди половин година... и просто виждам как, особено единият съпруг, направо носи жена си на ръце... шеф ми е за това знам, че всяка седмица купува подаръци и за жена си и за сина си, а когато малкия се роди и купи нов телефон и пръстен с диамант, защото, когато се оженили нямал пари за такъв пръстен. Но, и жената си го заслужава, личи, че е от класа... умна е, много образована, с мъжа си е от както нищо не са имали и все още любовта им личи от далеч.
Ти просто не си с правилния човек за теб.

11.   5, пази Боже от хора като вас. Жената трябва да гледа деца, да чисти, да готви, да бачка и а си помисли да си почине за 2 часа, а са напсували/набили. Жалко че има жени с ниско самочувствие като авторката, които да ви се връзват.

12.   В нищо не грешиш ти aми си се омъжилa зa кaпризен комплексaр. Прехвърля ти включително свои отговорности и пaк не е доволен. Той със себе си не може дa се спрaви, не си ти проблемa. Предполaгaм отговорносттa зa него си нaследилa директно от мaйкa му. Не знaм зaщо и кaк въобще се нaвирaте при подобни мъже. Безболезнен вaриaнт е дa зaпушеш детето нa яслa и дa зaпочнеш рaботa, но не в семейният бизнес. Тaкa ще е длъжен дa поемa половинaтa домaшни отговорности или поне ще му видиш истинското лице. Кaто види, че изпускa робинятa, ще "превърти".
Тaкa, нaбивaйки ти отговорности до припaдък и сосбвените комплекси те държи зaвисимa.
Ти си знaеш, но aз веднaгa бих се огледaлa зa яслa и рaботa. Хем ще съм незaвисимa, хем ще имaм пълното прaво дa очaквaм също толковa рaботa у домa от него, колкото и aз.

13.   Ако имаш професия и спестени пари, го остави просто.

14.   Оставяй го и директно се развеждай!

Съвсем скоро ще започне да си го изкарва и на детенцето ви и бързичко ще му срине психиката, нито ще е способно да си запаметява качествено уроците, няма и да просперира и в най - добрия случай ще стане невротизиран/а мрънкач/ка като баща си!

ДЕТЕТО ТИ ТРЯБВА ДА РАСТЕ В СПОКОЙНА СРЕДА!!!

15.   Номер 5 ти си много деградирал явно -щом се държиш по този грозен начин. Що за простотия е това твое изказване. Жената отглежда дете и работи има нужда от почивка. Влюбили се е и е създала дете, което ще възпита и отгледа подобаващо, но докато съществуват хора като теб и съпруга ѝ, ще затъваме повече и повече. Нали знаеш, че не случайно майките излизат по майчинство-не са машини за всичко-както ти се иска...

16.   Развод!

17.   Разведи се!

18.   Бъди смирена и добра. Подчинявай му се. Но моли се на Господ да му дава сили да се справя с проблемите, да бъде разумен и любящ съпруг за теб и добър баща за детето. Прощавай му, явно не му е леко в работата. Ходи на православна църква и там също се моли. Срещни се със свещеник и му разкажи проблемите си и помоли за помощ. Бъди сигурна - всичко ще се оправи. Със здраве!

19.   .. ужас без край или ужасен край...

20.   Номер 8, за грамотен човек като теб е озадачаващо защо избираш да стоиш при мъжа си?

Семейното лицемерие е погубващо за детето ви. Време е да сложиш картите на масата и да ги разгледаш добре. Така, както си описала всичко. Нямаш място там, не е нужно на никой, нищо да доказваш. За любовта човек не се бори, любовта не е война, а войната е там, където има противник. Ти си този противник.

Предполагам, че го обичаш. При това много. С голи ръце си готова да извадиш въглените от пепелта, за да се възроди вашата любов. Но няма да стане. И не чакай прекалено много, преди да си тръгнеш. Успех.

21.   Спасявай се! Това не е живот, а терор. Днес ти вика, утре щете бие. Помисли за детето, то заслужава ли да расте в такава нездрава среда. Насилието ражда насилие и утре детето ти може да стане като мъжът ти. Изборът ще направиш сама, но преди всичко разбери какво искаш - да си нещастна като семейна или нещо друго далече от твоята половинка.

22.   Положението е ясно. Погледнато от психологична гледна точка съпругът ми е с комплекс за малоценност, по темперамент е холерик и не на последно място страда от обсебване. Ако имате възможност си направете консултация с психолог. Не вземат малко пари на посещение. Поставена сте в ситуация в която се иска мъдро и безболезнено решение заради детето. Ако нямахте дете бихте ли останали при съпруга си? Децата растат и си поемат по своя път. Не споделям мнението, да остареем заедно пък какъвто и живот да живее заедно. Така, че уважаема госпожо, чистосърдечно Ви пожелавам да направите крачка напред - сериозен разговор, изнесете се ако има къде да отседнете макари за кратко за да видите дали ще ви потърси и най-вече по какъв повод ще ви потърси, защото му липсвате като съпруга и жена или защото му липсвате, така като няма кой да му чиракува в къщи. Потърсете и намерете своето щастие! СС