Изпитвам панически страх за здравето на съпруга си
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 2453 пъти
Ще започна така: "моят съпруг е моя живот"! Иначе съм българка-християнка на 29 г., бременна съм в седмия месец с второ дете. Първото ми дете е момченце на 4 г. За какво става въпрос? Когато бях в петия месец бременна тръгнахме със съпруга ми да се разхождаме по поляните и горите в неговото село. Първо потеглихме с мотор, а после пеша до колибите на неговия род. Беше много приятно, а и времето беше хубаво. Наближихме едни храсталаци в предгорието и той почна да ми обяснява, коя от селските постройки къде е била разположена, че ходил като дете и т. н. Интересно ми беше, когато извендъж от чухме ръмжене и от шумата изскочи едно грамадно куче, което ни нападна. По точно захапаме за роклята и така ме задърпа, че я скъса цялата в долната част. Буквално останах по бикини. Съпругът ми мигновено се спусна към кучето и ми се разкрещя качи се на сливата бързо и не мърдай. Бързо се качих на сливата, някъде на метър и половина от земята и се разревах като малко дете. Пред очите ми мъжът ми се бореше с кучето, което го беше захапало за ръката от към лакътя и много жестоко го давеше. Мъжът ми започна да го удря с юмрук по муцуната, но нямаше ефект. Тогава той докопа един остър камък и започна да го налага с все сила в главата, потече му кръв. Кучето му отпусна ръката, но се опита скачайки да го захапе за другата ръка с камъка, но не успя. Тогава мъжът ми замахна с все сила с камъка, който му беше в ръката и улучи кучето в главата, което се ошашави доста и загуби равновесие. При това положение съпругът ми го затисна с крак с коляното на врата и с друг камък започна да го удря по главата, удари го поне 20 пъти докато го уби. Това бяха средно големи камъни от дуварите на колибите. Вика ми слизай и да вървим към мотора. Аз ревях като магаре, обаче успях да го превържа до колкото мога с парчета от тениската му. Стигнахме мотора и той ми вика карай ти, аз мога. Стигнахме лечебницата и там като ни видяха в какво състояние сме щяха да припаднат. Привързаха го и там криво ляво, но гой губеше кръв и веднага го откарахме в окръжния град. Успяха да му излекуват раната и за около месец и половина, беше вече добре. Кучето се оказа подивяло изгонено от стопанина си. Ловната дружина намери трупа на псето, но се оказа, че имало още две, които ги ликвидираха.
И мене ме преглеждаха, добре че не пометнах. Още не мога да се освестя и според мен развих страхова невроза, но тя се прехвърли към съпруга ми. Изпитвам панически страх за живота му. Не му разрешавам да излиза на балкона, за да не падне. Когато ходим по тротоара, аз винаги съм от в ншната страна, за да поема удара, ако ни блъсне автомобил. Той работи в леярен цех в града и съм му казала през 2 часа да ми пише съобщение как е. Пробличам го и му меря температурата и кръвното всеки ден. Вечер си слагам ухото на сърцето му. Проверявам маслото и спирачките на колата. Вечер като си легнем и ме гушне не му пускам ръката в въобще. Покрай таткото действам и малкия си син. Съпругът ми се подчинява на всичко може би защото съм бременна и не иска да ме натоварва.
Ходих на психолог, платих 30 лв. за консултацията и каза, че състоянието ми е нормално предвид преживяното и с времето ще отмине всичко и ще се нормализира. Съпругът ми казва, че съм мъжко момиче и да не ходя по доктори, защото повече ще откача. Не минава ден, за да не ми каже, че ми обича.
Според вас трябва ли да се подлагам на някаква терапия заради това ми състояние?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 1 месец hash: 768bb1132b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Доколкото разбрах случката е от преди 2 месеца(когато си била в петия месец, щом сега си в седмия)... т. е. събитието е от скоро. Може би за това психоложката е казала, че ще отмине с времето... Ако нещо те съмнява потърси второ мнение. Освен това може да помолиш твоето джипи да те прати и на психиатър, той да прецени ако имаш нужда да ти изпише нещо, за да ти балансира биохимията в мозъка. Аз не съм специалист и не мога да кажа нищо повече, но ми се струва, че поне една молитва за здравето на детето, което носиш е добре да се направи. И дано от силния уплах и стрес, който си преживяла да няма последици за него... консултирай се и с лекар за това, ако трябва и някакви изследвания направи.

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: 8f7d18f708

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Миличка много добре знам какво ти е, само че аз се страхувах не от инциденти, а да не е болен от някоя неизличима болест. Моят пък е дистрибутор по цял ден е на пътя. Един път стана инцидент на пътя и до 2 часа през нощта не можа да се прибере от разтакаване по районни и прочее. Тогава нещата станаха още по-зле. Не стига, че се притеснявах да не се разболее ами и да не му се случи нещо на пътя. Постоянно четях симптоми в интернет и ги съпоставях с неговото състояние. Постоянно си казвах не може нещата да са толкова хубави все нещо лошо трябва да стане и то взе, че стана, разделихме се понеже разбрах за едни негови изцепки. След като се събрахме се научих да се радвам на момента защото рано или късно нещо лошо все става, а аз съм пропуснала хубавите неща от страх. Така, че моля те поучи се от моя горчив опит и ако искаш може да си кореспондираме лично. :)

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: 8f7d18f708

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Забравих да спомена, че аз също посещавах психолог и той много ми помагаше, но ефекта беше мимолетен. Ако ти помага моя съвет е да не спираш с консултациите, поне за малко да се почувстваш по-добре.

 

...

горе^

преди: 9 години, 1 месец hash: f24b982868

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Подчертаваш, че си християнка, какво значение има това за случая? Нали всичко е протекло без сериозни последствия. Явно мъжът е истински, не е мека китка, щом смело се е борил за тебе. По скоро мисли за собственото си здраве и за за здравето на детето което носиш. Мъжете имат силна психика, твоят още по силна, за него е било приключение. Като дете може и в по тежки ситуации да е попадал. На село живота е суров и там момчетата стават рано мъже. Той сам те определя за мъжко момиче, значи случката не му се е отразила зле. По скоро се притеснява за тебе, затова не му показвай паниките си. Щом не се нуждае от помощ, не му създавай проблеми. Ако трябва, ти пий успокоителни чайове-маточина, мента, мащерка и др. подобни, но само брани от природата, не от купешките в пакетчета. Гушкайте се по често, това е най доброто успокоително!

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: fb5e5b8c44

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   разбира се, че трябва. незабавно поговори със специалист, най-добре психотерапевт! казвам терапевт конкретно, защото не всеки психолог и не всеки психиатър е психотерапевт, т. е. не всеки ги умее специалните техники за водене на лечебен разговор.

 

...