Майка ми може би иска да погуби баща ми...
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 1858 пъти
Здравейте,
много ви моля за помощ. Не зная как да постъпя. Решението, което трябва да взема е не просто трудно... дори не мога да се сетя за възможно решение.

Майка ми е ужасен човек. Тя е егоистична, коварна, а понякога и безумна. Винаги съм мислел, че е луда. Има много лабилна психика и склонност да си изкарва яда на другите.

Винаги ме е мразила. Родила ме е на 19 г., твърди, че не е учила заради мен и съм опропастил живота ѝ. Обвинявала ме е цял живот. Като дете се вързвах на това, сега зная, че са просто глупави оправдания. Много жени завършват висше образование с деца или по време на брененност. Когато бях малък ме е биела. Сега, разбира се, не го прави, макар че понякога опитва да посяга. Като бях в малките класове веднъж ме опря на стената с кухненски нож на врата и ме заплаши, че ще ме заколи, ако не направя нещо си. Тя беше и първият човек, който чух да псува. Толкова е луда, че, когато бях дете, редовно ме псуваше на майка... Имали сме безбройни скандали, които винаги тя е търсила да породи. Например, като бях дете си беше изгубила зарядното за телефона и ме обвини, че съм го скрил нарочно. Баща ми ѝ пригласяше. Такъв тормоз разади някакво си зарядно... тормозът продължи дни. Накрая се оказа, че го е изпуснала някъде си сама... веднъж имаше такъв спор и за червило, оказа се, че е в чантата ѝ. Това са само примери. Имало е много други. Ритала ме е по улиците, докато се е разхождала с приятелки, за да им покаже как командва в семейството. Голямо геройство да нариташ дете втори клас... Винаги ми е казвала, че не ставам за нищо. Ако се захвана с нещо винаги е твърдяла, че трябва да се откажа, понеже не ставам за това, някой друг трябвало да го направи, "не си ти човекът", "некадърен си, метнал си се на баща си" и т. н. Винаги ми е държала сметка, когато ми купят нещо. Когато са ми вземали дрехи, после винаги ми е държала сметка за най-малко нещо - взехме ти еди какво си, сега как може да ми искаш пари за голямото междучасие. Веднъж беше сложила метлата пред вратата на банята. Върна се от работа и ми вика до след полунощ, понеже не съм включил бойлера - метлата пред вратата на банята било сигнал да го направя... как е било възможно да разбера това?

И всякакви други детски спомени. Няма смисъл да ги мисля, но остават в теб и не ги забравяш.

Скоро разбрах защо ме обвинява в подобни безсмислици - тя само вършеше такива неща нарочно. Казвала ми е, че веднъж повърнала в чужда кола нарочно - човекът имал нова тапицерия на седалките. Казвала ми е, че нарачно разплаквала баща си, който беше разведен с майка ѝ, за да му е тъжно, че ги е оставил. Казвала ми е, че нарочно подтискала талантите на сестра ми (тя рисува), за да не се развият, понеже и без това нищо нямало да излезе, освен това - тя също може да рисува, поради което нямало да е честно сестра ми да стане художника, след като тя не е успяла на времето. Тя има твърде голяма уста и в различни моменти на превъздуба разкрива истинската си същност.

Баща ми е мъж под чехъл. Освен това е като сляп. Той прекарваше и продължава да прекарва живота си като зрител на безумията, които предприемаше и предприема майка ми. Винаги се е връзвал на всяка нейна дума. Винаги е правил всичко, което му каже. Напълно неразбираемо е за мен защо прави това. Не е глупав човек. Съвсем не е глупав, но, когато тя каже нещо, той напълно оглупява. Никога не е вземал първенство в семейството. Никога не е казвал какво трябва да се случи, дори идеята на майка ми да е безумна.

Така майка ми, която има само средно образование, реши, че не ѝ се работи за началник, макар че преди това не беше работила за такъв, тъй като преди сестрами да навърши 2-3 години нямаше нито ден трудов стаж, се хвана с някаква нейна истерия да прави магазини за хранителни стоки. Още тогава, макар да бях на около 12-13 години прецених, че вършат необмислени неща. Теглеха кредити и ги погасяваха с по-малки кредити, защото оборота не им стигаше да покрият вноските за месеца. Бяха открили магазина на ужасно място - в близост до други два по-големи магазина с утвърдена клиентела. Аз, разбира се, по нейните думи бях "вчеращно лайно", няма как да ѝ дам "акъл". Баща ми работеше своята работа, но въпреки това се занимаваше и с нейния магазин. Т. е. бачкаше на две места като влагаше заплатата си за вноските, които им искаха от банката. В тия години вкъщи нямаше нищо за ядене. Хранех се по веднъж на ден. Бях слаб и константно болен. Заради нея станах и страхлив, без желание да се боря, лесно се отказвам от всяко начинание... описах вече как тя се държеше с мен като още по-малък.

Бащи ми ѝ вървеше по акъла. Магазинът им, разбира се, фалира. Вместо да спрат обаче, майка ми настоя за нов кредит. Отвориха магазина на ново място - отново предрекох провала - толкова беше очевиден. Отвориха магазина в покрайнините на града, където почти не живееха хора. Пак фалираха. Нов кредит и нов опит - тоя път го отвориха до пазара. Майка ми нямаше никакви умения в дейността, която извършваше. В магазина миришеше на мърша, подът беше мръсен. Казах им и майка ми за малко не ме уби от яд, че съм ѝ обиждал магазина. Разбира се, хората не искаха да пазаруват при такава мърлячка, пък и времето на гаражните магазинчета отдавна беше отминало. Фалираха.

Заради тази авантюра загубиха около 60 дка земя в Добруджа (там е най-скъпа), четиристаен апартамент ново (тогава) строителство, купен за тях от дядовците ми, две малки селски вили, които някога дядо ми купил за себе си, за да си прави овощна градина - беше му хоби, един четиристаен апартамент - панел, който бе принадлежал на баба ми (майка на майка ми) преди да почине. Да, всичко това. И след това изплащаха месечни вноски на банките в продължение на дълги години. По тая причина като студент се издържах със стипендии и други източници на доходи, които си намирах. За щастие поне ми плащаха семестрите.

Когато най-накрая си покриха дълговете, аз тъкмо завършвах в СУ. Разбира се, като всеки млад специалист в България нямам добри доходи. Върнах се в родния град заедно с приятелката ми.

Там живяхме аз, тя, родителите ми и баба ми в къщата на баба ми (само това имаме като имот след фиаското с магазините). Исках да посъбера пари и да се изнеса, понеже не мога да понасям майка си. В същото време се страхувам от бъдещите ѝ планове.

Баща ми оставаше сляп за всичко. Той сякаш никога не разбра, че това с магазина беше грешка. Дори ми твърдеше, че е много правилно, защото, въпреки борчовете, им осигурил "свежи пари", каквото и да означава това. Никога не опрекна нито едно от действията на майка ми. Никога не го е правил...

Баба ми почина наскоро. Стана внезапно. Беше стара и болна, но почина съвсем внезапно и неочаквано. Наскоро беше прекарала плевмония, но се възстановяваше и беше слаба. Майка ми винаги е мразила и нея. Казвала ми е много пъти, че иска да умре, за да ѝ продаде апартамента (т. е. домът, в който живеем), за да си купи с парите панелена гасониера, а с остатъка - да прави нов магазин или да живее с парите без да работи, понеже не ѝ се ходи на работа. Това ѝ е фикс идеята в момента.

Баба ми почина от задушаване. Майка ми беше в стаята при нея малко по-рано. След това излезе от там. След около час или малко повече, тя отиде отново вътре и викна баща ми уплашено. Той влезе в стаята и разбра, че баба ми е починала. Когато баща ми влезе в стаята следсмъртното вцепенение на тялото вече беше започнало - знаете какво предполага това. В последствие майка ми пък взе да разказва, че била там, когато баба ми издъхнала. Че се привела над нея, тя изхриптяла и се задушила - вероятно белите ѝ дробове отказали, заради плевмонията, която бе прекарала преди време. Не мога да я обвиня, понеже нямам преки доказателства, но всичко това изглежда съмнително и ме навежда на друга страшна мисъл.

Сега баща ми има да получава голяма сума пари. Майка ми смята да вложи всичко в грандиозен ремонт на апартамента, въпреки че има да издържа студент (сестра ми) и нищо друго не ѝ е уредено. Все приказва как за апартамента не би могла да вземе нищо, понеже му трябвал ремонт. Освен това говореше, че ѝ се продава и по-рано, както ви споменах.

Наскоро откриха на баща ми сърдечно заболяване. Веднага, когато го откриха, тя започна да купува слакиши, понички, мазнотии за вкъщи, въпреки че лекарят изрично им каза да премахнат подобни храни от менюто си. Няма логика, но тя започна да купува такива неща всеки ден без изключение. Не, че преди никога не го е правила, но се случваше рядко. Освен това, вдига безсмислени скандали на баща ми с още по-голяма честота. Според мен иска да го премахне и е решила, че така ще ѝ се получи.

Помолих я (да помолих я) да не купува такива храни и да се отнася спокойно с него, но тя отвърна с грандиозен скандал (при реакцията ти, останах като гръмнат, съвсем не очаквах чак такова нещо) - ти ще ми казваш на мене, аз съм взела нещо за къщата си за храна, що не почнеш ти да ни храниш, тогава ще решаваш какво ще яде баща ти, ти ме обиждаш с тези думи.... после почна да посяга да ме удря...

... накрая се развика, че искала развод, но да сме ѝ купили поне една гарсониера, където да живее, понеже била вложила много пари в нашето семейство... и това не беше афект, беше си казано премерено и си личеше, че е предварително обмислено.

Мисля да се изнеса до няколко месеца. Тогава ще имам достатъчно пари, за да го направя (поне се надявам на това), но не ми харесва какво ще стане тук. Сигурен съм, че ще си направи ремонта, чиято цел явно е да вдигне цената на жилището (що за глупава логика! ). После ще иска да го продава под предтекста: "сега като сме само двамата, дай да продадем, да си купим гарсониера и да живеем без да работим година-две с останалите пари". Т. е. освен всичко ще ме и обезнаследят напълно.

В къщата има и семейни ценности (става дума за неща със сантиментална стойност, а не реална - снимки, предмети), които не искам да бъдат изгубени. Дядо ми, баба ми, прадядовците ми и прабабите ми, бяха достойни хора и заслужават да бъдат запомнение с нещо. Искам нещо да остане от тях. Родителите ми не заслужават нещо подобно, но не искам прадедите ми да бъдат изтрити от семейната памет заради двама негодяи, каквито са родителите ми.

Както виждате майка ми е луда, глупава и активна, а баща ми е умен, но и глупав по един свой си начин. И много пасивен като личност. Той остава безгласна буква. Колкото и да опитвам, не проумявам, защо се навива на всички безумия и защо изпълнява всяка дума на майка ми. Защо всичко, което каже тя, е закон за него??? Просто, ако по някаква причина и той види, че всичко е безумно, му казва нещо като "коя е жена ти, държиш ли на мен, кой предпочиташ сина си или мен, дето толкова те уважавам" и готово. Отново става кукла на конци... честно казано го съжалявам. Вероятно, ако му каже да си пререже вените, ще го направи.

Не зная какво да направя, за да извлека максимална изгода за мен (просто трябва да се спасям, това е), т. е. : да не изгубя баща си, да не изгубя семейните ценности, които имат сантиментална стойност, да не изгубя родния си дом... Сигурен съм, че няма как да спечеля на всички фронтове... невъзможно е. Но искам възможния максимум. Фамилията ми гради от 120 години, откакто се е пренесла в България от Бесарабия и накрая един луд човек и един мъж под чехъл разпиляха всичко.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 2 месеца hash: ff0727fd1a

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Извикай баща си на честен мъжки разговор, друго не можеш да направиш, кажи му всичко, каквото си написал тук. Майка ти най-вероятно наистина има психични отклонения, за съжаление. Не е нормална такава агресия, нищо чудно наистина да е убила баба ти, за да ускори завземането на имота. Може би баща ти се страхува от нея, но няма никога да си признае, може би тя го държи с нещо, което е срамно за него. Обсъди това спокойно с него. Дано е честен с тебе и да не крие нищо. Без участието на баща ти, няма как да озаптиш майка си. А апартаментът на коя от бабите ти е, по бащина или по майчина линия? Ако е по бащина, консултирай се с адвокат, но едва ли върху наследствен апартамент, майка ти ще има юридически права. Баща ти просто трябва да се разведе с нея и да я изгони, друг начин няма.

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: fb2bde712e

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ух, описaл си я кaто стрaшно чудовище и имaйки в предвид подреденaтa ти мисъл и изложени събития вероятно е. Вaриaнтa е ти сaмият дa теглиш кредит и дa откупиш aпaртaментa ( преди ремонт) по- евтино и по възможност до последно дa не знaе, че ти си купувaчът. Тaкa ще спaсиш нещо, a и ще осигуриш собственото си бъдеще. Aко се нaложи ще можеш и бaщa си дa приютиш някой ден. A от мaйкa си бягaй нaдaлеч. Тя някой ден и с децaтa ти тaкa ще се отнaся. Премaхни я от жиеотa си зaвинaги и си грaди своят си.

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: f4004a9638

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   OMG, това е просто ненормално. Съчувствам ти, че имаш такава родителка, но и ти какво правиш там и защо си се върнал изобщо там? Забрави всички имоти - те ще ги изядат и това няма да как да го промениш - събираш си вещите и се изнасяш. И двамата ти родители не са нормални, спасявай се докато не си станал като тях. Не можеш и на баща си да повлияеш. Той много добре си знае с каква жена е и има нужда от нея - симбиоза. Забрави за имотите и тръгни по своя си път ДАЛЕЧ ОТ ТЕЗИ ХОРА.

 

...

горе^

преди: 9 години, 2 месеца hash: d974e29be3

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Вашите са луди и обременени, лошото е че си израснал в тази среда и това ти се е отразило, от опит ти го казвам. Искрено те съветвам млад си още, ограничи контактите си с тези хора. Обясни ситуацията на баща си и ако те разбере, разбере, а на майка ти и кажи, че ако стане нещо с баща ти, няма да й се размине. Бягай далече и се отърсвай от начина по който си живял, защото утре ще почнеш да се държиш, като тях.

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: 33f370ee9c

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   На мен ми е много чудно приятелката ти как издържа там ? Хващай си чукалата и се махай. Хич да не ти пука за наследство и тъй нататък. Аз след като нашите се разведоха и двамата се установиха поотделно в различни апартаменти поисках да ми припишат апартамента, в който аз живея в момента. Казала съм им, че друго не ми трябва и е така. Не знам ти защо се дерзаеш за някакви имоти. Гледай си щастието. Другия вариант е да се посъветваш със специалист, но едва ли ще имаш съдействие от майка ти и баща ти. Успех.

 

...