 |
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Съпругът ми е работохолик
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 2845 пъти
Здравейте,
Обръщам се към вас за съвет. От 2 години съм омъжена за човек, когото много обичам. Никога за нищо не се караме. Но... съпругът ми е работохолик. Става сутрин, отива в офиса и се връща към 23. 00ч, че и работа си носи в къщи. Събота и неделя работи отново или в офиса или в къщи. Какви ли разговори се опитах да проведа, че това е за сметка на личния живот, да каже дали с нещо аз не го притеснявам, няма ли нужда от промяна. Резервирах хотел за почивка и се оказах виновна, че не съм мислела за неговата работа, не съм го разбирала колко е важно да приключи поредния проект, поредната среща... Оказвам му пълна подкрепа. Няма значение в колко часа се връща от работа, вечерята е готова, масата е подредена, спалнята приготвена. Взема си яденето, отива в хола и сяда пред компютъра, защото има нещо да се довършва, защото утре има важна среща, защото целят офис разчитал на него. Попитах го къде съм аз в цялата работа? Къде ни е семейството. О, ужас! С тези въпроси го напрягам и го притеснявам. Ходих и на психолог. Човека каза да отидем двамата. И стана още по-зле положението. Не ми вдига телефон, не ми отговаря на съобщенията, защото е на работа, защото го притеснявам. Какви ли не методи опитах да го измъкна от това състояние, но нищо не помага. Всеки път аз съм виновната, не съм проявявала разбиране. Говорил с негови приятели от офиса и те го посъветвали, че след като не го подкрепят не съм съпругата за него и било редно да се разделим за да видел как щял да се чувства. Заболя ме. Добре, изнесох от нашето жилище, върнах се при родителите си. Сега е спокоен, защото работи спокойно, без някой да го притесни. А аз продължавам да му звъня по телефона, да му пиша, защото се притеснявам за него, защото го обичам и искам да сме заедно. ДА и той искал да сме заедно, но да си работи както си иска 25 часа от възможни 24часа в денонощието. Не искам да се развеждам, защото го обичам. Какво да направя за да го изкарам от това състояние на работохолик? И аз работя, но работното ми време е от 8. 00 до 17. 00ч и никога не си вземам работа за в къщи. Деца все още нямаме. Иска, но не сега, защото има работа. И тук го разбрах. Добре, не сега, по-късно. Кога попитах? Та ние сме по на 38 години. Отговор логичен - новите технологии са напреднали. За мен семейството е на първо място, работа ще има и след нас.
Благодаря Ви!
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 8 години, 10 месеца hash: 3b723c2ac3 |
|
1. Ти хубаво го обичаш, но той явно не се интересува от теб. Вие не сте истинска двойка, а просто си е намерил прислужница, която да го обгрижва. Виж, след като той самият няма желание за промяна, значи ти нищо не можеш да направиш. Чудя се, преди така ли е било, преди да се съберете и ти не си ли го познавала, че е такъв? По-добре опитай пак да поговориш с него за последно, ако и този път е категоричен, продължи живота си с някой друг, нямаш време наистина, след като си на 38, даже закъсняваш с децата. Нищо не споменаваш и за сексуалния си живот. Спри да го търсиш и да тичаш след него. Стига ти толкова унижение да просиш любов и внимание. Горката. Обичай се повече! Побързай да си намериш стойностен партньор, че биологичният ти часовник тиктака.
|
преди: 8 години, 10 месеца hash: bdd49d3057 |
|
2. Щом му е добре и без теб и щом работата е толкова по-важна от теб, остави нещата да приключат. По-добре 6ега, отколкото след 10 години без промяна.
Ж28
|
преди: 8 години, 10 месеца hash: 2fe125b297 |
|
3. И аз съм на 38, и аз съм работохолик, ама чак толкова като мъжа ти не съм:) Излизам към 9, прибирам се към 8, 30-9, понякога и вечер работя, понякога и неделя, но не винаги, обичам жена си и детето, отделям им останалото време у дома, колкото и малко да е. И макар и да се укорявам за работохолизма си, не мога да се меря с мъжа ти, той си е пълно куку, дори не мога да преценя дали наистина държи на теб или не...
М, 38
|
преди: 8 години, 10 месеца hash: 60b84e8e94 |
|
4. Според мен този човек прекалява. Съпругът ми е човек със стабилна кариера и работи по 12 часа на ден, но съботата и неделята винаги са му за семейството. Направила си грешката, че не си търсила свои хобита, социални контакти извън брака, но пък и такъв брак за какво ти е...
|
преди: 8 години, 10 месеца hash: ad7f493cd6 |
|
5. Понякога странични хора могат да ти кажат много по- добре как изглежда ситуацията, в която се намираш, отколкото ти сама да прецениш. Съжалявам, но мъжа ти или не те обича или не те обича достатъчно. Това поведение под никаква форма не е нормално и правилно. Меко казано е държание на егоист. Как може хората от службата да му кажат, че ти не си съпругата за него и след това да те остави да си се изнесеш и да не направи нищо по въпроса?
Помисли малко за себе си. Дали заслужаваш подобно нещо? Ти би ли направила такова нещо с някой, когото твърдиш, че обичаш?
Помсили си, на 38 години си, биологичния ти часовник наистина тиктака с пълна скорост.. Ако искаш да имаш деца, времето наистина за теб е ограничено. Заслужава ли си да чакаш някой, който не заслужава чакане, за да стане един ден така, че да не можеш да имаш деца, да си останала и без мъж.
Спри да го търсиш за малко, спри да се притесняваш за него. Той е човека, който трябва да го прави това за теб в момента! Дай му някакво време и, ако не се вземе в ръце, в името на вашето семейство и любов, просто сама си прави изводите.
Успех!
|
...
преди: 8 години, 10 месеца hash: 818029e1e8 |
|
6. Само обичта не стига за сериозна връзка, камоли за брак. Та вашите интереси са коренно различни! Ако бяхте и двамата работохолици или колеги, щеше някак си да се получи работата. Но ще бъда честна - няма шанс. Казвам ти го като работохоличка, като човек от страната на съпруга ти. Хора като нас рядко се променят.
|
преди: 8 години, 10 месеца hash: ddefeae6ac |
|
7. Патова ситуация. На 38 не се намира лесно... обаче и с този все едно си сама. Тегли му една, ако след последния ви разговор не се промени и си живей живота. Поне ще си свободна. А сега ни така, ни иначе... Имах един такъв, това е диагноза...
|
преди: 8 години, 10 месеца hash: ddefeae6ac |
|
8. Патова ситуация. На 38 не се намира лесно мъж... обаче и с този все едно си сама. Тегли му една, ако след последния ви разговор не се промени и си живей живота. Поне ще си свободна. А сега ни така, ни иначе... Имах един такъв, това е диагноза...
|
преди: 8 години, 10 месеца hash: 9659240f0b |
|
9. Подари му книгата "Монахът който продаде своето ферари", много поучителна, ако я прочете, ако наистина работи толкова много. Помоли го поне неделята да е за вас, във всяка религия има почивен ден, не случайно.
|
преди: 8 години, 10 месеца hash: a57e47d779 |
|
10. Да, разбирам, че работата е важна. Самата аз бях работохоличка - престижна работа, кариера, имам си и собствено жилище, пътувах много в чужбина все спечели от мен международни проекти. Но един ден в нашият офис дойде нова колежка на 55 години. Успяла в кариерата. Един ден отидохме на кафе. И знаете ли какво ми каза дамата: Момиче, аз имам кариера, имам пари, но не съм щастлива. Докато градих кариера, докато изкарвах пари, докато пътувах по света изпуснах най-важния момент в моя живот- да си създам семейство. Прибирам се в къщи и е празно. Сама съм. А толкова много исках този успех, тази кариера, тези пари. Днес съм на 56 години и осъзнах, че не това е най-важното. Спри се! Кариерата не те чака в къщи с чаша чай и блага дума, нали? И ми стана тъжно. Въпроса е на осъзнаване, на SWOT анализ, колкото и глупаво да ви звучи. Тогава бях на 35 год. Със съпругът ми се срещнахме точно по време на работа над един международен проект. След това говорихме много и аз реших- КРАЙ с моята кариера. НА първо място семейството. И тогава каза, че разбира колко много усилия ми струва компромиса, който правя. И така последва сватба. Уж вси„ко беше осъзнато и от негова страна - на първо място е семейството. И точно след 8 м последва обратен завой в неговите решения. Да, помагам му когато работи над проекти. Имам достатъчно социални ангажименти в свободното си време. Но те не запълват празнината в чувствата, те запълват свободното ми време. Така, че човек е работохолик до момента в който поиска да осъзнае кое е на първо място- работата или семейството. Идеал вариант е пълната съвместимост. Не се постига лесно, но е възможно. Продължавам да вярвам, че човек щом иска нещо може да го постигне. Въпроса е не само да го иска, а да го осъзнае това искане и да се стреми към него. От авторката
|
...
преди: 8 години, 10 месеца hash: a57e47d779 |
|
11. Да, разбирам, че работата е важна. Самата аз бях работохоличка - престижна работа, кариера, имам си и собствено жилище, пътувах много в чужбина все спечели от мен международни проекти. Но един ден в нашият офис дойде нова колежка на 55 години. Успяла в кариерата. Един ден отидохме на кафе. И знаете ли какво ми каза дамата: Момиче, аз имам кариера, имам пари, но не съм щастлива. Докато градих кариера, докато изкарвах пари, докато пътувах по света изпуснах най-важния момент в моя живот- да си създам семейство. Прибирам се в къщи и е празно. Сама съм. А толкова много исках този успех, тази кариера, тези пари. Днес съм на 56 години и осъзнах, че не това е най-важното. Спри се! Кариерата не те чака в къщи с чаша чай и блага дума, нали? И ми стана тъжно. Въпроса е на осъзнаване, на SWOT анализ, колкото и глупаво да ви звучи. Тогава бях на 35 год. Със съпругът ми се срещнахме точно по време на работа над един международен проект. След това говорихме много и аз реших- КРАЙ с моята кариера. НА първо място семейството. И тогава каза, че разбира колко много усилия ми струва компромиса, който правя. И така последва сватба. Уж вси„ко беше осъзнато и от негова страна - на първо място е семейството. И точно след 8 м последва обратен завой в неговите решения. Да, помагам му когато работи над проекти. Имам достатъчно социални ангажименти в свободното си време. Но те не запълват празнината в чувствата, те запълват свободното ми време. Така, че човек е работохолик до момента в който поиска да осъзнае кое е на първо място- работата или семейството. Идеал вариант е пълната съвместимост. Не се постига лесно, но е възможно. Продължавам да вярвам, че човек щом иска нещо може да го постигне. Въпроса е не само да го иска, а да го осъзнае това искане и да се стреми към него. От авторката
|
преди: 8 години, 10 месеца hash: c3e01bd08d |
|
12. Абе и аз имах една близка (с 2 деца), пак така - работохоличка. Отива сутрин на работа до 22:00-23:00 часа, събота, неделя, официални празници, все си носеше работа и за вкъщи и т. н. Е, и аз работа, и на мен ми се е случвало да закъснявам, да ме викат по спешност и т. н., но чак пък толкова. Та, изказах едно мнение преди известно време, че не може да е чак така, но никой не ме чу тогава, а още тогава, ако ме бяха чули сега нещата щяха да седят по съвсем различен начин.
Та, по същество. Оказа се, че въпросната мадама си има човек до нея, за когото никой не е предполагал, че си разтуря семейството, взима си децата и айде. Даже и за нула време се разведе.
Нищо не казвам, но все пак - едно на ум.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|