Семейство и щастие
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1634 пъти
Семейство са хората, които ни помагат в трудни моменти, хората на които разчитаме и се уповаваме. Хората, за които се жертваме и безрезервно обичаме. Кой е казал, че трябва да си семеен, за да бъдеш щастлив или обичан? Оставих зад гърба си два брака, в които не бях нито обичана, нито закриляна. Обичта и подкрепата бяха от моите майка, сестра и дъщеря. Мъжете ми обичаха себе си и се грижеха най-вече за собственото си его и благополучие. Любовта изживях с човек, които никога няма да бъде мой съпруг. Това се случи много отдавна сякаш е било в друг живот. Имах радост, усмивка, нежност и топлина. Колко е нужно, за да бъдем щастливи? Ден след ден, година след година, аз умирам по малко за тази изгубена любов. Когато съм в тежък момент или съм огорчена, в съзнанието ми изплува спомен и аз неволно се усмихвам. Бях добра съпруга и добра майка, никога не накърних достойнството на съпрузите си, но те не бяха така толерантни към мен. Защо трябва да живеем в заблуда, че щом не показваме грешките на другите, то те ще бъдат снизходителни към нас и няма да ни наранят? Глупости! Колкото аз се стремях да имам здраво и сплотено семейство, толкова мъжете ми ме мачкаха и унижаваха. Винаги съм смятала, че семейството е нещо свещено и много ценно
и трябва да го пазим и ценим. Аз съм силна жена и мога да оцелявам. Между двата ми брака има период от 15 години, през които отгледах дъщеря си, имах уважението и подкрепата на хората. Не съм безгрешна, че кой е? Имам си слабости и черти от характера, с които не се гордея. Такава черта е моята наивност да вярвам в доброто у хората. Аз съм доверчив човек, твърде откровен и честен. Понякога ме е яд на мен самата, защо не мога да излъжа или да изопача нещо така, че то да е в моя полза. При мен няма как да стане. За мен нещата са да - не, може би не съществува. Правя много компромиси и давам на другите възможност да покажат себе си. Трупам негативите им в себе си и когато вече няма накъде изригвам като вулкан всичко насъбрано и тогава ставам гадна. А във времето, когато внимателно съм посочвала грешките и съм се опитвала да разбера човека отсреща, а той е подминавал думите ми с безразличие, тогава чия е била вината? Моя? Да, винаги търся вината, причината за ставащото около мен първо в себе си, но няма как само единият в семейството да греши и само от него да се иска изкупление на вината. Семейство ли е и двамата са отговорни, в работата всички са отговорни. Първият ми мъж в един момент от бракът ни спря да работи и се отдаде изцяло на пиянстване, твърдейки, че си е взел жена да го храни. Агресията му към външните хора започна да се прехвърля върху мен и детето и тогава реших, че трябва да спася първо детето, после и себе си и се разведохме тихо, без никакви проблеми. Повече от година никой извън най-близките ни не знаеше, че сме разведени. Семейството ми беше считано за пример, макар да не беше така. Какво, тъпан ли да бия, че мъжът ми се прибираше пиян и се просваше напряко на леглото с шубата и кубинките, а аз гушвах детето и се свивах трепереща в ъгъла на леглото. Той никога не ми посегна, а трябваше ли? Често ме питаха: "Като не те е бил защо се разведе"? Има много начини на тормоз, а психическият е най-силен, най-траен и недоказуем. Много жени живеят с пияници, които ги бият и унижават. На тези жени ще кажа само - Вие сами правите своя избор. Всеки избира. Няма да приема, че няма изход - винаги има. Когато се разведох първият път, останах без работа, защото се върнах в родното си място и започнах от нулата. Всеки ден се борех да оцелея и да да доказвам на другите, че макар да съм разведена не съм жена без стойност или втора категория, както съм чувала за себе си. Много от семейните жени имат мъже само за пред хората - вижте ни, ние сме женени. Много важно! Ти живей като скот, пък показвай на другите колко си велико семеен. Преди четири години се запознах с разведен мъж, с дете колкото моето и се влюбих. Казвах си, на моите години това е лудост. Той беше много мил и съпричастен и аз му повярвах, защото исках да вярвам, че всичко ще е наред. Той беше решил да живеем в друг град на квартира, да изградим нещо ново. Не исках да се съглася, но в крайна сметка той надделя. Наложи се да напусна работа. Сключих брак с него и започна веселбата. Живея си аз в скъпата квартира с детето ми, а той пари ще прави, няма го цяла година идва си само за месец. Бяхме се разбрали като станем семейство да си идва по-често, но това се оказа камуфлаж. Забрани ми да работя, не гледай тук - не гледай там, не говори с никого, не се гримирай, не си купувай дрехи, не живей. Аз, която съм свободен дух изпаднах в депресия, повече от три месеца бях на антидепресанти и въпреки всичко търпях в името на семейството. Пълни глупости! За него семейството бяха майка му и синът му, а моето дете беше натрапник. Моето място беше да готвя, да чистя, да се грижа за благополучието на родителите и детето му, което си е чиста проба хулиган. Издържах на всичко това почти две години и го напуснах. Него така и така го нямаше, не ми се обаждаше, защото за него да звъниш на жена си било тъпо. Е хубаво, щом за теб е подигравка да чуеш как някой казва на жена си: "Обичам те! ", ходи и сам се подигравай на хората. Намерих си работа, смених квартирата и лека полека събрах парченцата от разбития си живот. Той разбра, че съм го напуснала половин година по-късно и тръгна да се развежда. Преди да го напусна го попитах защо ме е въвлякъл във всичко това, като не е ставал за семейство, защо се ожени за мен? Отговорът беше празен поглед и гробно мълчание. Ако е искал слугиня да си беше наел. Не се жениш за домашна помощница, а за жена на която държиш, която цениш и която желаеш и обичаш. Не е нужно да се обвързваш и да повличаш някого само, за да видят другите, че си женен. На кой му пука какъв си? Но да тръгнеш да създаваш семейство, когато си на 50 години и да нямаш идея защо го правиш - това не го разбирам. П От година съм разведена и се чувствам супер. Работата ми е интензивна и ползотворна, детето ми е спокойно, а аз мога без проблем да си купувам хубави дрехи, да се гримирам и да говоря с когото си искам и да гледам на където си искам. След вторият развод осъзнах, че свободата е най-голямото богатство, което човек може да има. Само тези, които по един или друг начин не са свободни могат да ме разберат. Да имаш здраве, да бъдеш свободен, всеки ден да се радваш на живота, който лека полека намалява - това е нещото, което ни прави човечни. Така че, не е задължително да си семеен, за да бъдеш щастлив. Важно е да си заобиколен с хора, които те обичат, уважават и ценят, и тогава ти ще си господар на света, макар той да не е прекалено голям, само толкова, колкото ти е нужен. Какво ще се случи утре или след година няма значение, важно е какво се случва сега и дали в този миг живеем достойно или просто вегетираме.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 1 месец hash: af64b8e919

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Много се радвам на положителната нагласа на Авторката, но в едно не е права - тя изхожда от собствения си провал в личния живот за живота на всички семейни хора. Просто нейното поколение за мен са възпитани в някакви „ценности“, които силно ограничават личността и ги вкарват в някакви стереотипи и филми - разведената жена примерно била второ качество и така нататък. Тя на 50 е намерила някаква лична свобода и щастие все пак, но масово тези хора живеят все още по старите стереотипи, макар че обществото вече е много по-толерантно. Никой не те ограничава, но те се ограничават. Това са обаче отживелици. Днес всеки търси своето лично щастие и сме семейни, защото сме щастливи, не заради хората. Така от едната крайност в другата - Авторката е възпитана, че семейството е гарант за щастието на една жена, за да отрече сега брака и семейството като цяло, но не си дава сметка, че повечто хора сме намерили щастието и свободата в брака си и семейния живот и затова сме семейни - не заради остарели стереотипи и задължения. За мен Авторката прави една основна грешка, която накрая проваля и връзките ѝ - не внимава в избора си на мъж. Колкото и човек да се раздава в един брак, в една връзка, ако просто не си избирал в началото не само с... , а и с главата си, то връзката е обрачена. Много жени като Авторката - със самочувствие, образование и така нататък избират с извинение мъже-баламурници. Това са мъже, които в началото на връзката са готови да свалят звездите и Слънцето за една жена, глезят я, търсят я, но зад фасадата си са просто едни баламурници, егоисти, нехранимайковци, некадърници и егоисти. Много човек трябва да внимава с такива мъже, но незнайно защо точно много интелектуални жени се поддават - атрактивни, образование и така нататък. Това е необяснимо за мен. Имате достатачно акъл за кариера, да възпитавате и гледате сами деца, да купувате сами жилища и какво ли още не, но един калпав мъж не можете да изберете внимателно, без излишни илюзии и заблуди. Обикновено нормалните, качествените мъже примерно не ти свалят звезди в началото, а очакват равна инициатива, не търпят неща, които не им харесват в началото, не те затрупват с подаръци и така нататък, а се държат просто нормално като нормални хора, но това май не е достатачно на много жени и затова се подлъгват по разни идеоти, мамини синчета, мързеливци, несретници, деспоти и така нататък, които обаче са се научили в началото как да свалят една жена и да я карат да се чувства специална. Непонятно за мен и то точно при обраозвани, атрактивни жени...а понякога точно простите, грозноватите имат поне в това отношение ако не акъл то инстинкт и по-добри съпрузи и бащи за децата си избират. Такива случаи има, че опитът на Авторката е просто нищо и не само не мога да си обясня защо стоиш с такъв мъж, а защо на първо време създаваш семейство и деца с такъв боклук, който всички хора го знаят, че е боклук и са те предупреждавали примерно, но пак си блъскаш главата.....

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: 49dafc84e6

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Открилa си щaстието в себе си... винaги е било тaм. Поздрaвления зa което! Нaпомняш ми много нa мен сaмaтa кaто хaрaктер. Дa не. си лъвицa? Живей си животa aвторке тaкa, че дa си щaстливa, сaмa си рaзбрaлa и по трудният нaчин, че увaжение първо нa себе си дължиш, любов- също! Поздрaви! П. п. н 1 я прескочи, тя си е тaкaвa, нa всякa мaнджa- мерудия, хорaтa без личен живот сa вечният кaлъч/ костичкa в нечий зaдник/ живот :)

 

...