Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

113.   От 18 да авторката: Мила писахти съобщение на мейла, който остави!

114.   112 ама вярно.

116.   Здравей миличка! Моята история е също като твоята с единствената разлика, че аз останах и след аборта с моя приятел за което и до днес се питам дали не трябваше да го оставя, заради това което ми причини, защото мнението на другите (майка ми, баба ми... ) не беше от голямо значение, стигаше ми приятеля ми да ми каже, че ще запазим бебчето. Молих... плаках... тръшках се. Уви.. на 8 септември преди 3 г. се наложи да направя аборт. До последно със сълзи на очи, като малко дете се молих "Нека го запазим, ще се справим.. не ме принуждавай да го правя" но не!

Преди да забременея сме си говорили с моя приятел, че ако забременея някога, колкото и да сме неподготвени ще си гледаме бебето, но като опря шило го гъзило му се промени бързо мнението.. И кой е потърпевш от цялата история.. единствено аз. Също като теб немога да си го простя, толкова обичам децата и много исках да го запазим.

След аборта постоянно сънувах, че сам бременна.... сънувах едно светло кестеняво момиченце с чуплива косичка да ме вика, имах чувството че полудявам. Искрено ти съчувствам, няма думи който да ти кажа и да те успокоя, защото тези дето ги разправят, че било в 5, 6 или 7 седмица и не било още развито да ги разправят на някой които не го е преживял. Все си мисля как сега щях да имам едно малко детенце на което да се радвам.

Ще ти кажа, че с времето ще се пооправиш, пак ще се сещаш, неизбежно е, но малко по-рядко. Болката в душата ти ще остане също толкова голяма колкото и в деня в който разбра, че вече го няма. Може би след време ако даде Господ да си имаме дечица, болката ще изчезне, но до тогава ще гледаме по улиците бременни жени, ще им се радваме и ще се надяваме скоро ти да срещнеш правилния човек с който да създадеш семейство, а може би и аз ако не със сегашния ми приятел то с някой който наистина умее да моема отговорност и с който да се чувствам наистина сигурна.

Надявам се по някакъв начин да сам ти помогнала... и няма да мислиш за такива глупости като самоубииство, помисли как след време ще имаш едни прекрасни дечица, как ще им се радваш.. мисли позитивно аз така правя и се чувствам по-добре. Ако иамш нужда да поговориш с някого аз съм насреща. Успех за вбъдеще.

Б. М.

117.   Здравей, моята история е същата като твоята. И аз разсъждавах по същия начин и ужасно много страдах. При мен това се случи преди 4 години. Уплаших се, сломи ме липсата на подкрепа. Не искам да обвинявам никого, но е факт, че вместо подкрепа от блзиките си, получих твърд психологичекси натиск. Болно ми е как майка ми се радва на бебетата на братовчедки, само защото са законно сключили брак, а не прояви капка любов към своето бъдещо внуче.

За първи път виждам, че и други са го преживели толкова тежко. На мен все ми привеждаха примери как "хората правели аборти всеки ден" и ми се казваше, че едва ли не съм луда да го изживявам толкова тежко, че аз съм единствената, която реве. За това се радвам все пак, че видях този форум (надявам се да са истински историите тук, а не някой да се гаври с хора с проблеми)

Искам да помоля авторката да пише отново какво се случва с нея и по-специално премина ли нежеланието й за дете? Защото аз толкова много исках да имам деца, винаги съм мислела, че това е смисълът на живота, но след това, което се случи, аз не искам да имам повече деца и това чувство много ме плаши!!! Не мога да кажа, че съм преживяла вината, не съм, но все пак се опитвам да вървя напред, а нямам никакво желание. Страхувам се, че няма да бъда добра майка. Аз не можах да си опазя първото си дете, убих го, а как бих могла да бъда майка на друго.
Номер 116 и 82 съчувствам ви, бъдете силни, пишете и вие как сте

118.   Има предпазни мерки за тая работа, никой не мисли и бърза се едно трябва да прави секс на някаква определена дата.

119.   От 116 към 117: Съжалявам мила и за твоята загуба.Питаш ме как съм.. все така сама с мислите си :S А към 118 мога да се обърна само с това: дано не дава Господ да преживееш тоя ад, през който сме минали хиляди жени по една или друга причина.. И ако нямаш какво да кажеш по темата с което да помогнеш, моля те запази си коментарчетата за себе си, понеже явно си доста ограничена. Малко съпричастност бе мам*а му, не бъдете толкова жестоки към хора които са изстрадали. Т'ва жените сме... змии ядящи се една друга.

120.   Абе, момиченце има хора който не могат да имат деца. Едно детенце не могат, ЕДНО... НЯМАШЕ да се справиш, вярвай ми! Нито щеше да можеш да купиш маркови дрехи, нито да платиш частно училище. НАй-много детето да те пита всеки ден, защо си го родила и защо не си абортирала вместо да го мъчиш в тоз Ебан / простете за израза / свят. Най-много детето щеше да се пререже вените... за да не се чувства НЕЖЕЛАНО. ЗАщото едно дете се нуждае от БАЩА, за да се чувства ценено и желано. Явно ти нз. какво е, разбирам расла си с 2-ма родитетя... Поздрави майка си от мен и кажи, че е спасила един живот от мъки.

121.   Аз съм момиче на 19 майка ми е искала да направи аборт, но родителите на баща ми са я спряли. Тя ме роди и ме остави в дом за деца и когато е подписала е казала: Днес аз предадох рожбата си... Голям грях ти е да знаеш, защото и моята майка е щяла да го направи заради майка си да я послуша и да изпълни заръката и! Но живота продължава мила създай си семейство. Бори се и никога не предавай рожбата си, никога... моля те !!!!!!

122.   Здравейте,

преди един ден направих аборт в 8 седмица бях. Не се чувствам виновна за този избор, който направих. Защото бащата не искаше да поеме никаква отговорност, дори и не плати за аборта. Добре, че не обрекох себе си и все още нероденото ми първо дете на мъки, страдания и обвинения. Когато бях малка, след като брат ми почина на 12 години, той беше 2 години по-голям от мен - от сърдечно съдова недостатъчност. Беше увреден при раждането и живота на майка ми и на него са били на косъм. Родителите ми 12 години се опитваха да оправят уврежданията (глухоням, епилептични припадъци, с годините кожата спираше да зараства от рани и т. н. ). Консултираха се с много лекари, но все ги пращаха за зелен хайвер, все пак беше преди 1989 г. Сблъсквахме се с омразата на обществото, която беше отвратителна.
И не смятам, че съм направила грешка в момента, като махнах първото си дете. Беше ме страх да не мина през историята на родителите ми. И благодаря на майка ми, че ме подкрепи за аборта и беше на моето мнение, че няма нужда един малък човек да страда, защото нямаше да има баща, който се отказа от него. А и големия ми страх от увреждания на бебо, ме накара да променя в 7-мата седмица решението си.

А и дете, което е станало по време на алкохолно опиянение и не е планирано - според мен е доста рисковано да се ражда.

Благодаря за изслушването!
Към авторката: погледни вътре в себе си и се обичай. Друг съвет не мога да ти дам. Живота е пред теб, а той е много сладък с лек горчив отенък, иначе нямаше да бъде интересен.

123.   Към номер 122 - хубаво е, че си доволна от своя избор, но ми се струва, че не разбираш жените, които са писали по-горе. Те всъщност не са искали аборт, а обстоятелвстата или хората около тях са ги подтикнали в безизходицата да направят нещо, което за тях е било много болезнено, а сега вече са сигурни, че е било погрешно.

Представи си да си искала детето, но никой да не ти е подал ръка! Съвсем различно е и трудно се преживява.
Доколкото разбирам никой не ти е оказвал натиск да родиш детето, което не си искала, докато при мен и при други жени е имало натиск да НЕ родим дете, което не сме планирали, но не вярно, че не сме искали!

Не се заяждам, просто искам да уточня, че този разговор не е за или против аборта по принцип! Тук става въпрос за аборт, който нито е бил по медициснки причини, нито е бил избор на майката

124.   Аз също исках бебето, иначе нямаше да пиша и да си намирам оправдания защо съм направила аборт. Разказах ви причините за да се почувствам по-добре вътрешно и действително ми подейства успокояващо.
А и според мен всичко си има причина, когато трябва да се направи нещо. Излях си душата и писах как се чувствах един ден след аборта. Нямах избор да го оставя, но с нетърпение очаквам да си имам бебе от мъжа, с който живея и го обичам.

Като не са искали аборт, защо са го направили. Винаги може човек да се опълчи на натиска. Не се заяждам. Но е трябвало да са по-борбени, вместо да се предават. Винаги се намира начин за да имаш дете. Според мен майката решава, да това е труден избор, в който трябва една жена да разсъждава известно време, какво може да осигури на съкровището, което е вътре в нея и на което му бие сърчицето. А не като е направила избора да го махне и после да обвинява майка си или приятеля си, а не помисли логично, че не е дошъл момента да има дете.
Според мен, жените които са писали тук, ще си имат страхотни деца и ще дадат всичко от себе си на тях. Ще са много добри родители, след като са преживяли страданието.

Едно дете е истинско съкровище, което трябва да се възпитава правилно, да му се дава цялата любов и подкрепа. И според мен затова трябва да се помисли, за да няма деца с тъжни очи и с лошо детство.

Благодаря и лек и успешен ден с много усмивки. Живота е пред вас и ще си имате желаното дете, а може и да са повече. Но им дайте цялата си любов и най-доброто възпитание.

125.   Авторке, извинявай за грубото ми отношение, но! Майка ти е себична глупачка, която мисли само за себе си и която се води от мисълта, че ти си нейна собственост. Не си я била обичала - айде бе. Тегли й майната, това не е човек, който заслужава да има такава дъщеря! За мен е абсолютно престъпление една майка да се държи с детето си по този начин, в непосилен за него момент. Такива като приятелят ти-мухльовци, които се страхуват не само от отговорности, а и от самите себе си, заслужават сами да си умрат. Знай и вярвай, че ще се справиш САМА, ще преодолееш този ужасен етап и ще дойде спокойствие и за теб. Не мисля, че имаш вина за аборта-била си несигурна, нямала си с кого да споделиш и никой, който да ти помогне. според мен такива кошмарни моменти в живота идват, за да покажат колко човек е сам със себе си и да го подложат на изпитание. няма как да споделя мъката ти от погубения живот, признавам, но знам какво е да се измъчваш ежедневно, да не си пълноценен човек, да имаш кошмари и да живееш в един емоционален ад! Много ще те боли, но ще отмине един ден. Животът още е пред теб, ще имаш деца. Недей да се самообвиняваш, защото вината е най-малко твоя. Да се чувства виновен този, който е направил детето в теб и тази, която те е отритнала. Някой ден може би двамата ще го осъзнаят, но ще е безвъзвратно късно.

126.   Миличка, престани да мислиш за това. Кажи си, че не е бил моментът. Млада си, какво не бих дала сега да съм на твоята възраст, имаш време и ще дойде момента душицата на твоето дете да се върне пак при теб. Целувам те.

127.   Аз също направих аборт, но моят беше защото във втория месец бебето ми умря в мен. Докторите не можаха да установят какво се е случило с бебето ми. Повярвай те ми няма значение дали е желан или не аборта е мъка за цял живот. Няма нищо по лошо от загубата на дете и аз не мога да го преживея още. Болката е голяма, но не трябва да се предаваме. Живота понякога е много несправедлив.

128.   До авторката - Здравейте, прочетох Вашата история и част от коментарите (не всички) и реших да споделя и моя опит - на 26 години съм и преди 6 месеца приключих 3 годишна връзка. Тази нова година получих предложение за брак (тогава още не бях бременна и предложението беше невероятно) от бившия ми вече приятел, когото обичах страшно много. Бяхме планирали всичко около живота си - харесахме си жилище, обичахме се (поне аз го обичах), всички ни смятаха за перфектната двойка. Сватбата ни трябваше да бъде сега лятото, но след като получих неимоверна "психо атака" (казвам го с изключително умиление и най-добри чувства) от бъдещия ми съпруг, склоних да забремения и преди сватбата (оставаха 2 месеца и реших, че след като и двамата страшно много искаме бебче, мога да си прежаля много лесно тънката талия за роклята). Забременях от 1вия опит (по основателни причини знам кога е станало). Бяхме много щастливи, особенно таткото. Планирахме си сватбата с огромно желание, но все на първо място излизаха плановете за бебето - как ще си го гледаме и как ще му се радваме. Няма нужда да казвам, че аз бях най-щастливата жена на света, защото чаках дете точно от ТОЗИ мъж, а той беше НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ мъж на света защото, цитирам - "не искам просто дете, искам дете точно от теб".

И след като се наложи да отидем да живеем при родителите му за 2-3 месеца докато направим ремонт на новия си апартамент - нещата пропаднаха. Майка му винаги ме е харесвала страшно много, но след като стигнахме до момента, в който аз исках да изкажа мнение относно това как да изглежда собствената ми сватба и собственият ми апартамент, тя ме намрази. Просто има родители (визирам бившата ми бъдеща свекърва), които наричат собствения си егоизъм и желание да се наложат, да удовлетворят собствените си желания и стремежи - любов към детето си. Разбира се, че никой тук не може да разбере историята, тъй като не познава мен, нито него, нито майка му - но това няма значение. Лошото е това, че тъй като той вярва на майка си до крайна степен и е много привързан към нея (искам само да кажа, че никога не съм искала той да спира да е близък с майка си и баща си) - повярва на нейните думи а тя в рамките на една седмица, без никой да разбере и без нищо да ми каже в очите, успя да провали живота НИ! За 5 мин животът и на двама ни рухна, той ми каза, че колкото и да ме обича не може да пренебрегне майка си (която междувременно въртеше сцени) и аз трябваше зимата, в студа, да си взема 1 чифт дънки и да изляза на улицата, бременна, в нервна криза, с булченската рокля на ръце (преносно разбира се - тя беше за поправка тогата) и да се кача на колата си, за да отида при майка ми (в друг град).

Казвам това, за да придобиеш представа, че това бебе е било ЖЕЛАНО и ПЛАНУВАНО - не че има някакво значение, предполагам. Израснала съм в семейство на изключително интелигентни хора, с принципи и морал, хора, които са ми дали неимоверно много и са ме възпитали да мисля първо за другите и след това за себе си, защото човек е социално същество и не може да наранява, обижда и пренебрегва всичко около себе си, да мачка, за да задоволява болното си Его.

След като за 5 мин животът ми от небесата и мечтите се срути в краката ми, наложи се да напусна още на следващия ден работата си, да се върна в родния си град като се отделя от приятели и познати, да забравя за любовта, сватбата и най-вече за човека, дойде и моментът с бебето.

Бях в 10тата седмица когато направих аборта - пред мен не е стояла дилемата да задържа детето или не (исках да го задържа, но не можех). Моля те да ме разбереш правилно - тук идва моментът на егоизма и здравия разум. Имах и имам възможност (финансова) да гледам дете сама, исках страшно много да го родя, не ме интересуваше, че може би така щях да остана цял живот сама, знам, че майка ми нямаше да ме остави и щеше да го обича и гледа без значение дали то има баща или не, аз нямаше да обичам детето си по-малко за това, че то няма баща, сигурна съм, че можех да бъда най-добрата майка, защото исках да съм такава. НО НАПРАВИХ АБОРТ! Защо ли - прочети отново този параграф и ми кажи къде е включено детето - НИКЪДЕ! Точно затова направих аборт.
Това, че аз ще страдам цял живот и ще се мъча, че съм убила първото си бебче, трябва сама да го понеса. Предпочитам аз да страдам, аз да се измъчвам, на мен да ми тежи тази мисъл, отколкото да накажа едно нищо не разбиращо малко бебе за това (само и само защото аз искам това бебе). То какво е виновно, че баща му предпочете майка си пред него, какво е виновно, че аз не съм преценила правилно баща му и баба му и цялото им семейство докато му е било времето, какво е виновно, че аз съм направила грешния избор - НИЩО! ТОГАВА ЗАЩО ТО ТРЯБВА ДА СТРАДА???? Не мила моя - АЗ и ти сме направили грешката, така че ние сега трябва да си платим за това! Не децата ни!

Винаги съм била против абортите, но не смятам, че някой може да се изказва за нещо, което не е преживял. Предпочитам аз да плача и да страдам всяка вечер до края на живота си ако щеш, отколкото детето ми някой ден да плаче, че няма татко, че татко не го иска, че баба го е изгонила преди да се роди. Какво да кажа на една малка душичка когато ме попита "Мамо, защо аз нямам татко?" и как да му обясня, че то не е виновно за нищо???? Как да заместя другите бащи, които водят децата си на разходка и играят с тях? Как да му дам това, което му се полага?

И понеже знам какво е да нямаш баща (за съжаление моя баща почина в катастрофа когато бях на 18) - знам какво е да се чувстваш различен от другите. Не бих искала моето дете да се чувства така. Разбира се не само аз съм с един родител, но това не е правилно - детето има нужда и от майка и от баща.

Знам, че бившият ми мъж също много страда за детето - плакал е като бебе когато разбра за аборта и други неща (но те не са важни сега). Важното е, че този, които направи грешката, той трябва да понесе последствията - и това съм аз!!!! Не детето ми.

Болката няма да е по-малка след това, което ти казах, но това е правилното решение - не може ние (двете с теб) да измием съвестта си като родим по едно детенце, на което не можам да дадем това, което се полага. Да - ние ще ги обичаме и това е достатъчно за нас, но за тях? Те искат ли само майки - сигурна съм, че не! Колкото и да сме перфектни, те искат да имат и бащи, които да са винаги до тях. А вариянта аз да травмирам детето си от малко като го подмятам половин седмица в едната къща, половим в другата и то да става отдушник на омразата между мен и баща му (или между целите ни родове) - не съществува!
Съжалявам за дългото си излияние, но това, което исках да кажа е, че в този случай абортът е правилното решение, защото една НЕЕГОИСТИЧНА майка би направила така - първо ще помисли за това как е добре за детето, а след това за себе си. Да, моето дете не се роди, но по-добре така, отколкото да се чуди цял живот с какво е по-лошо от другите на площадката, в детската градина, в училище, че то няма баща и че баща му не живее при него. А недай си Боже никога да не го потърси.
ГРЕШКАТА Е НАША И НИЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОНЕСЕМ БОЛКАТА ОТ НЕЯ, НЕ ДЕЦАТА НИ.
Разбирам те, и на мен ми е тежко, ноооо.....

129.   Виж нормално е в такъв момент на непредвидена бременност да поискаш помощ от най-близките, в случая майка ти, незнам защо не ти е помогнала, но в това време не е лесно да се отгледа дете - особено в България. Нормално е след като най-близките ти хора са ти обърнали гръб да не намериш друг вариант.. трудно е когато си сам да отгледаш здраво дете и то в добри условия. Има толкова млади момичета, които от няма и къде са правили аборт, аз лично не съм и не мога да си представя каква болка изпитваш, но не си сама. Трябва да бъдеш силна, поговори с психолог, опитвай се, не се предавай! Надявам се, че съм била полезна, надявам се да намериш щастие, никой не заслужава такава болка.

130.   Номер 44, дразните ме така. С тази думичка ОСЪЗНАВАМЕ какво се опитваш да направиш? Толкова ли не разбираш, че и този ембрион щеше да ОСЪЗНАВА, ако му се даде този шанс. Това са пълни глупости. Господ дава живота и ако ние хората не се намесваме да го убиваме то ще стигне до момента в който ще има мозъчна дейност и ще осъзнава. Това че един ембрион не ОСЪЗНАВА е така защото ние прекъсваме пътят по който е тръгнал. АБОРТА Е УБИЙСТВО НЕЗАВИСИМО В КОЯ СЕДМИЦА Е И В КОЙ ДЕН Е. Разберете го вече и спрете да се самозалъгвате само защото така ви е по-добре на егоистичните души да мислите. "Един ембрион на седмица НЕ ОСЪЗНАВА, че е човек, защото НЯМА СЪЗНАНИЕ" Да те питам защо няма? Ще ти кажа защо, защото хора мислещи като теб не им позволяват да има. Иначе Бог си създава детето вътре в утробата и то тръгва по пътя в който ще осъзнава, но ей такива модерно мислещи егоисти като теб се оправдават. Ами няма да, няма на 4-5-6 седмици няма, но след още 4-5 ще има. Защо това не го казваш Или по-точно трябва да кажа ЩЕШЕ ДА ИМА.
До авторката: добре е че осъзнаваш и приемаш толкова тежко това което си сторила, но стига вече. Достатъчно си страдала. Сигурна съм, че друг път няма да повториш тази грешка. Знам, че те боли, знам че ти е тежко, но трябва да осъзнаеш, че не можеш да промениш нищо, със страданието и болката си няма да върнеш детето ( защото то си е дете). Приеми го факт е, че каквото и да направиш, дори и да се самоубиеш няма да го върнеш. Колкото по скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще е за теб. Достатъчно се измъчва толкова години спри вече, прости си.
А детенцето ти знай, че е в Рая сега, защото не знам колко е имало сърце, мозък и всичко останало в мига на аборта, но със сигурност знам че е имало ДУША, която много те обича и сега е рая.

131.   А тия, дето хвърлят бомбите и убиват, те дали имат съвест и колко от нас ги осъждат изобщо, или просто си слушаме новините.

132.   Оф... изобщо не ми допада този начин на писане, но ти си някаква изперкала с много слаба психика. Стегни се малко, започни да тренираш. Влез във форма, запознай се с нови хора. Обърнах внимание, случайно на един коментар, че не си била в БГ. - Ми СУПЕР!!! Колкото и да ти тежи, продължи напред. Изпълни мисията си, роди дете. Пък то е ясно, че няма как да го забравиш. На леля ми й почина в ръцете 6 месечното й дете и преживя страшни неща, но се оправи САМО и ЕДИНСТВЕНО, като си роди детенце от сегашния й мъж. Ако пък не можеш да родиш, просто си осинови. Съжалявам, че ти говоря така, но съм ми е писнало да слушам оплаквания. Хората се опитват тук да ти помогнат, ти им противоречиш. В крайна сметка защо сподели историята си??? ;] Замисли се.. да не би винаги на този свят да е имало нет и компютри. Губила съм много на този свят, а съм едва на 16. Не ми говори, че не знам и не разбирам. НАПРОТИВ, разбирам те прекрасно. Просто ти трябва стимул. Излизай по кафета, ходи на шопинг, слушай музика, прави нещо, което искаш, а не стой свита в себе си. Това е живота, боклук и половина ;]] Хубаво е, че имаш съвест, но май ти е в повече. Дай да сключим сделка - раждаш дете и изчакваш около годинка да порасне. Ако не ти поотмине мъката се самоубиваш? !? Пфф глупости!!! Просто го направи : или си роди или си осинови дете и стига. Кажи си "Аз съм силна и мога" и е*и майката на живота. :}}

134.   Авторке как делиш детето на ембрион и зигота и плод и тем подобни. За твое НЕуспокоение ще кажа че от първата клетка на зачеването това е Е било твоето дете. Със или без сърце. Не органите му го правят твое дете. Сърце не ми даде да направя аборт. Бях убедена че господ злата фея или еди кои си ще ме накажат със нещо друго. Имах бебе на седем месеца страх ме беше, ако убя едното, че някои ще ми отнеме другото. Че няма пари че за краткото време откакто бях женена открих един нов мъж. Отблъскващ и неприятен нищо общо с благия човек които беше преди сватбата. По всички правила трябваше да направя аборт. Но сърце не ми даде. После треперех да не родя изрод, или да умре при раждането за наказание че съм искала да я махна. Но се роди тя малка тъмноока мъхеста и чернокоса. Същинска маймунка. Трябваха ми две секунди да се влюбя в нея. И ми е слабост. Но пък се притеснявам за сина си да не пострада заради това че другото ми дете ми е слабост. Разбираш на къде бия. Такива като нас цял живот се изтезават и самообвиняват. Не искам да те мъча не за това ти разказах за моите страхове и обмисляни аборти. Отиди на църквата и запали една свещ за тая невинна душа. Оплачи го ако така ти идва отвътре. Може би ще имаш други деца. Може би тая болка е многократно усилена и заради това че таткото те е изоставил. Много парчета са се скъсали от твоето сърце. А може би това е начинът да оцениш какво имане е детето и когато вече родиш да го пазиш като такова. Знаеш ли както казват неведоми са пътищата господни. Тая рана може би? ! има само един лек. Не да го заместиш. Не го приемаи така. Утробата ти просто ще роди братя и сестри не заместници на твоето първо бебенце. И тая обич и тая милост само тя може да излекува болката ти. И се накараи да не поемаш само и единствено ти вината за всичко. Имаш вина но не е само твоя за да се наказваш. Имал милост и към себе си. Даи шанс и на други животи.

136.   Здравей, ако още следиш темата. В шеста седмица - лунарна или гестационна не е ясно има ли сърдечна дейност. Тя се появява след 8-ма. Никой лекар не изчислява лунарните седмици, а само гестационните. Което означава, че връщаш 2 седмици назад и то ако неразположението ти е на 28 дни. Така, че бебето е било само една точица без сърдечна дейност. Не те оправдавам и успокоявам. На много хора с години не им се дава шанс да имат бебе. Аз самата имам два спонтанни аборта и смятам, че хора като теб са за съд :( Вместо да се обвиняваш, вземи прочети повече....

137.   Няма връщане назад .За какво беше толкова глупава да направиш този аборт ?

141.   БОГ решава. Така е трябвало да стане. Помислете и за другия вариант, ако бяхте го родили и не можехте да се справите и бяхте принудени да го дадете в дом? Щом човекът, чието дете сте носили е бил безотговорен, дали детето му нямаше да носи неговия характер? Ами ако станеше така и след всички ваши жертви то се отнесеше с вас така както баща му? Майка ми и баща ми са се оженили с любов. Силната обич на баща ми и болезнената му ревност беше причина за безброй скандали и за съжаление бой. Майка ми така и не намери сили да се разведе с него, защото тя не можеше да бъде самостоятелна. Не знам дали ревността на баща ми е била с основание или не, но дори и да е била не приемах нещата да се решават с бой. Така майка ми търпя и се грижеше за него до дълбока старост, но болката от унижението, на което беше подложена стоварваше върху мен защото съм приличала на него. Питате ли ме как живеех с болката, че майка ми най-малко не ме харесва, а може би и не обича? Какво съм виновна аз за техните отношения? Случилото се между тях ме накара да бъда прекалено предпазлива в отношенията с мъжете и не създадох семейство. После пък майка ми цял живот ме упрекваше за това да края си. Така, че катосте минали по единия път няма как да знаете какво щеше да се случи по другия път. Продължете напред! Достатъчно сте млада и имате време

142.   Здравейте! Случайно попаднах на тази тема, започнах да я чета с интерес, но след като прочетох десетина коментара, написани от жени, ми стана много неприятно и тягостно. Не мислех да вземам отношение и да коментирам, защото мисля, че няма кой да помогне на авторката, грешката й е непоправима, и цял живот ще си я заплаща. Учудващо е, и най вече плашещо, мисленето на много жени, с каква лекота приемат аборта за нещо безобидно, и се самоуспокояват, че това живота го изисква. №128, добре е разбрала истината, но я интерпретира погрешно, явно в изгода на гузната си съвест. Ето какво пише:-"Не мила моя - АЗ и ти сме направили грешката, така че ние сега трябва да си платим за това! Не децата ни! " И още от 128 :-" защото една НЕЕГОИСТИЧНА майка би направила така - първо ще помисли за това как е добре за детето, а след това за себе си. " Каква чудовищна дързост, от загриженост към детето, тя предпочита да го убие, а тя да си живее живота необременена. В историята само постъпката на Кочо Чистеменски е логична, той наистина е мислил добро за детето си, предпочел е той да го убие в Баташката църква, отколкото да го остави, турците да се гаврят с него и жена му. Не мога да разбера съвременните жени, лекомислени са преди секса, а мъдри след него!? Но тогава тюхкането вече не помага, станало е НЕПОПРАВИМО КЪСНО! Нито психолог, нито психиатър могат да променят нещата, най много, чрез химия да замъглят мисленето на авторката, но това няма да й поправи грешката. Единствено, тя си знае болката, и никой няма право да я съди, достатъчно е, че тя се самоосъжда, но мисля, че няма право да се самоубива. Живота се дава от Бога, и само той го взема обратно. Минали са вече 3 години, и вероятно времето е намалило болката, но темата ще остане актуална, докато свят светува, дано съвременните момичета си вземат поука от нея!

143.   119, " Т'ва жените сме... змии ядящи се една друга. "-без коментар! Няма друго животно на земята, освен човека, което да убива децата си!? Големият разум, твори и големи грехове!

145.   Здравей, авторке!
Моята история е малко по-различна, но по някои неща прилича на твоята.
Забременях непланирано и бях много уплашена как ще се справя.
Бащата на детето беше до мен и щеше да поеме отговорност.
Но не получих ни най-малка подкрепа от майка ми. Не ме е молила да правя аборт, но и по никакъв начин не показа/каза, че в случай на нужда ще ми помогне.
Бях много объркана, уплашена, мислех само за пари - откъде ще намерим пари, за да гледаме детето, понеже бях без работа. Мислех да се самоубивам.
Постоянно плачех, изпадах в истерии, дори търсех информация за аборт.
Тъкмо когато леко се бях поуспокоила и почвах да си представям мъничето как ще го гушкам, как ще се грижа за него, на контролния преглед в 9 седмица, лекарят не успя да чуе сърдечна дейност. Ембрионът беше спрял да се развива в 6 седмица.
Наложи се аборт.
И мен ме разяжда вината, че убих мъничкото човече в мен с негативната енергия, с това, че се е чувствало нежелано и затова е решило да ме напусне.
Никога няма да го забравя това и не знам дали ще успея да си простя.
Сега изпитвам такава празнота...

146.   Това което преживяваш е наистина ужасно но не се обвинявай' да имаш дете не значи само да го родиш а и дА разчиташ на някой, както психически така и финансово в днешно време е лукс да имаш дете и да му усигориш нормален живот. Твоята история ди някъде ми напомня на една приятелка, бяхме съквартирантки имахме и хазайка. Имаше приятел от скоро и беше забременяла реши да направи аборт защото приятелят и не го искаше а беше сам самичка на света имаше хазайката ни за баба, тя беше много добра женица даваше една малка стаичка под наем на символични пари за да не е сама, беше вдовица. Но съквартирантака ми забременя веднага след аборта и и казаха, че и този път ако го махнеедва ли ще може да има деца повече, а приятелят и естествено пак неискаше, разделиха се. Това момче беше съсипано ходеше като призрак в къщи и незнаеше как да постъпи. Тога аз и хазайката ни седанахме да поговорим с нея. Хазайката ни заяви, че наем няма да и взема докато детето не тръгне на ясла и тя не започне пак работа за храна също тя щяла да се погрижи това да не го мислела аз и обещах, че плащам и нейните сметки и с каквото мога ще помагам било то памперси адаптирсно мляко и т. н. хазайката също така и каза, че единия внук още пазели кошарата и щяла да и я даде да я ползва в този момен видяхме блясъка в очите и и надеждата която и вдъхнахме. Естествено нищо от това не се случи когато вляза в четвърти месец приятеля ибеше размислил и си я прибра сега са едно щастливо семейство. Ако имаше някой от когото да чуеш тези думи съм сигурна, че нямаше да махнеш детето, затова не се обвинявай не всичко завършва с хепи енд. Понякога е нужно само от няколко думи да ти вдъхнат надежда но ти мила не си ги чула и затова симпостъпила така, и аз бих постъпила като теб. По добРе ли би се почиствала цял живот да лишаваш детето си от елемнтарни неща.

151.   Здрaвей aвторке нaдявaм се, че вече си успялa дa преодолееш болкaтa от минaлото и си се съсредоточилa в своето бъдеще. Прочетох повечето коментaри и смятaм, че повечето хорa сa ти дaли добри съвети. Един от тях в които нaй вече трябвa дa се вслушaш е именно този, че трябвa дa си простиш и дa си дaдеш шaнс дa имaш друго дете зaщото, aко не го нaпрaвиш товa вече ще бъде огромнa грешкa и всичко което си изтърпялa кaто болкa ще е било нaпрaзно. Нaмери твоя човек обсъдете нещaтa предвaрително дa е ясно че и двaмaтa сте нaясно с товa, , че искaте бебе и действaйте успех.

152.   Успех!

153.   Темата е отпреди 7 години, но едва ли болката ти е отминала напълно, затова ще кажа две неща:

- ти си била предадена от човека, който би трябвало да ти е най-близък. Вината не е само твоя. Била си поставена в дилема с нечовешки психически натиск. Приеми, че каквото си сгрешила, Бог ще прецени от къде до къде се простира твоята вина, и от къде до къде тази на майка ти. Не си виновна само ти!!! Така че, просто живей почтено и уважавай себе си, и това е;

- от коментарите до тук и въобще от всички останали посоки, познати, медии, разбираш, че за много хора аборта е право, на което гледат точно така, както на правото да могат да си щракат с пръсти. Те нямат твоите терзания, за тях ти изглеждаш абсурдно, за тях това в утробата на майката не е човешки живот, а само една латинска дума (фетус) и настояват на правото да могат да се отърват от въпросния фетус, когато и както поискат, както човек бих се отървал от мравка досадно лазеща по врата му. Опитай се да обясниш на тези хора как ти чувстваш всичко това. Няма да върнеш живота на твоето бебе, но може да спасиш нечий друг и от това да ти олекне.

(За протокола да кажа, че смятам темата за аборта, по принцип, за изключително сложна. Против аборта съм, но не заемам крайна позиция и естествено, наясно съм, че има ситуации, в които няма как да спорим за и против, като тази, в която е застрашен живота на родилката. Но по-горе писах за конкретния случай на авторката. )

154.   Ето това ме вбесява. Направи ли жената аборт, цялата гадост се изсипва върху нея, рядко някой се сеща да потърси сметка и на бащата на детето, който е духнал от отговорността си. Това е от причините аз лично да преценя, че не искам нито съпруг, нито деца. Нямам вяра на мъжете. Дори да имах желание за деца, не бих искала да съм и самотна майка. Достатъчно примери имам край себе си с приятели и познати, неслучили на партньори. Калпави снахи и зетьове, които не си мръдват пръста да помагат за грижите за децата, или домакинството, или не дават децата да се виждат с бабите и дядовците, и тн.
Към авторката, просто си взела решението, което си сметнала най-добро за теб, предвид обстоятелствата. Всеки има свой път в живота и има право да решава за себе си, дори решенията му да не се харесват на околните, като разбира се, е добре до известна степен да се съобразяваме с тях и да се стремим да не им вредим. Но има решения, които само ние можем да вземем, и при взимането на които трябва да мислим главно за себе си. Вкючително да станеш родител. Това не е лесно, изисква много жертви и не трябва да се подхожда лекомислено към него.

155.   Не се обвинявай, не му е било писано да се роди. Аз също съм със спонтанен аборт, но има и жени, които раждат мъртви деца. Ако на някого не му е писано няма да се роди...

156.   Изповядай се! Само Бог дава утеха! Ходи на литургия и се моли всеки ден!

157.   Според мен трябва да простиш на себе си, но не и на майка си, защото тя е долна егоистка! Не иска да помогне дори и малко, при това за малко, докато си стъпиш на краката! А приятелят ти е жалък страхливец и долна мижитурка! А колкото до тая с 12-те аборта-тя няма сърце и изобщо не разбира болката на абортиращите жени и на майките, които години наред не могат да имат деца, въпреки че се опитват, искат и имат възможност да им осигурят бъдещето! И защо тази жена не се подложи на стерилизация, след като не иска да има деца? ! Според мен тя е за психиатър, а не ти!