Държи се с мен, всякаш не съм й дете.
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 1784 пъти
Здравейте, иска ми се да Ви споделя една част от живота си, защото не вярвам, че някой друг би ме разбрал. А вие като непознати може би бихте ми дали по практически съвети.

Момиче съм, на 19 (почти 20) години, от голям град. Завърших спортно училище и предполагам съм добро дете на родителите си. Нашите са разделени от 18 години, като развода им се състоя преди 7. Баща ми е грубо казано бивш наркоман (така му се е стекъл живота предполагам), майка ми работи като мед. сестра. Имам брат от друг мъж, който в последствие също заряза майка ми и детето си. За което доста пъти съм чувала майка ми да обвинява мен. Но както и да е.

С нея сякаш никога не сме се разбирали, когато бях малка се забърка в много лоша компания, тогава ги наричаха мутри май. Не ми се ще да си спомням. Имаше човек до нея, който системно я пребиваше, независимо дали е пред мен или където и да е другаде. Миля, че този човек я промени много. На 12 баща ми се опита да се върне при нас, но наркотиците си оказаха действието и след побой, от който аз също си отнесох последствията изчезна. Както правеше винаги си тръгваше от нищото и оставяше всичко, което е имал при нас. Не си взимаше нищо освен личната карта. Понеже той е от Варна, а ние живеем в София, почти всяко лято заминавах при него, баба ми и дядо ми във Варна. Ако не беше лошият живот на майка ми, то беше този на баща ми. Него също съм виждала пребит и какво още не. Един от приятелите му почина пред очите ми, след като в пияно състояние падна от един мост. Но както и да е. Да се върна на темата, от която идва заглавието ми.

След всичко, което се случи, като много неща не ми се ще да споменавам, след като се роди брат ми- аз още повече затънах. От малък бях покрай него постоянно, едва ли не го отгледах аз. Нямах тези тийнейджърски години, като всички останали деца. То и детството ми не беше кой знае какво, но..
Обичам малкия повече от всичко и всички, и до сега правя всичко за него. След като на 17 се изнесох от нас и заживях с приятелят си-вече 3 години, нещата не се промениха кой знае колко. Продължавах да гледам и брат си. Научих го на всичко, от първата думичка, до английският език. Разбира се майка ми това не го забелязва.

Преди няколко месеца тя замина в чужбина, като остави грижите за малкия на мен и приятелят ми, с обещанието, че в краят на това лято ( в интерес на истината я чакам дори тези дни да се обади) че ще дойде да ни вземе и да заминем с нея. Аз, брат ми и приятелят ми. Да се установим, защото тук нещата не вървят на добре. Проблема е там, че винаги, когато се обажда, тя не говори с мен, винаги говори с малкия. Дори не пита как съм. И въпреки, че съм на 20г, вече голяма.. ми е мъчно, че дори в друга държава тя не се интересува от мен. Аз съм свикнала постоянно да я няма, да не сме като останалите майки и дъщери, но факта, че дори не желае да говори с мен, или ако го прави само се заяжда, ме боли. Не очаквам благодарност, всъщност не очкавам нищо, но се надявах да види, че мога да й помагам, че не съм чак толкова лоша, за колкото тя ме има. Опитах се да й го кажа, с нормален тон, не съм викала или нещо подобно, но тя ми затвори.

После ми се обади отново и ми каза, че този тон да съм го държала някъде другаде. Яд ме е на себе си, че постоянно й прощавам. А съм й простила много неща, нищо, че ми е майка и трябва да е обратното. Имам чуството, че тя все още изживява своя 2ри пубертет.. Баба ми винаги е казвала за нея, че тя е като кукувица и зарязва всичко. Никога не съм я чуствала близка, тя е добър човек, но към всички останали, не и към мен. Знам, че живота й е бил тежък, че не й е било лесно.. но не искам аз да съм причината за това. Много пъти съм я питала защо изобщо ме е родила, щом единственото, което прави е да ме наранява-а тя ми казва, че глупости не й се били слушали.

Не знам, в мен ли е проблема.. Опитвала съм се да бъда перфектното дете, но тя винаги е недоволна... Моля ви, изкажете си мнението, дайте ми съвет. Какво да направя за да се сближа с нея? Да й покажа, че има човек, на който въпреки всичко му пука за нея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 4 месеца hash: 10b9716f42

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Просто скъсай всички връзки с нея щом не те уважава или и кажи това, което си ни написала.

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: f6828a7ad9

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей, при така описаната ситуация единствения вариант, който виждам е да я оставиш временно да се оправя сама - под някакъв предлог да и кажеш, че вече не можеш да се грижиш за брат си. Вероятно ще ти е трудно, но както се казва - човек не може да оцени какво има докато не го загуби, явно майка ти е такъв човек. Според мен така е с всичко в живота - ако не стигнеш сам до своите истини, никой друг няма силата да те убеди.

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: ba1bb28491

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Майка ти те обича, но не го изразява... Може да не умее да го покаже или просто е схваната/дървена. Не може да я накараш да е друга, такава си е-темперамент. Освен това като по-голямо дете тя е стоварила голямата отговорност върху теб, а и има големи очаквания от теб. За това се държи така. Тя дори не осъзнава от какво те е лишила и колко страдаш. Просто не очаквай да бъде каквато не може да бъде... и поведението и няма да те наранява. Ти не си причина за нищо в нейния живот. Спри да искаш да се доказваш за перфектна пред нея-няма никакъв смисъл. Не би трябвало нейното одобрение да се превръща в зависимост за теб... и като не го получиш да се разтройваш. Концентрирай се върху твоя живот и не и се връзвай толкова. Не очаквай оценка от нея. Миличка, няма повече какво да направиш, за да и покажеш, че ти пука за нея и да се сближиш с нея ако това до сега въпреки всичко което правиш не се е случило....

 

...

горе^

преди: 8 години, 4 месеца hash: 4881c8049b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз съм почти като теб но съм на 16 и моят баща почина от наркотиците. Брат ми мама не го оставя на мен но на мъжа и който е доста несериозен и вобще не го гледа а за мен.. Все едно аз съм най-лошата тон и държа а даже не говорим. Пари не ми дава направо като някакви познати сме. Може би като си имат майките второ дете от друг мъж ни забравят или защото ги е яд на мъжете.

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: f139985da7

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Най-мъдрият съвет, който мога да ти дам е да приемеш родителите ти като отделни хора и отделни личности. Те явно не са си изиграли ролята на родители както трябва, а ти вече си голям човек, който е стъпил здраво на земята и без тяхна помощ. В момента, в който ги приемеш като познати, с които по стечение на обстоятелствата си израснала, ще започнеш да ги разбираш. А с разбирането ще дойде и твоето успокоение, а с времето и разбирателството.

 

...