Споделена история от Семейство |
Осиновиният ми син бройка родната ми дъщеря?!
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 8756 пъти
Здравейте! Аз съм жена на средна възраст, в доста сложно положение и деликатна ситуация... Ако търся началото на тази грешка, ще трябва да се върна още в ученическите години, когато от глупост, невежество, и криворазбран срам от хората, направих един криминален аборт. После се ожених за добро момче, но не можах да забременея и си втьлпих, че е от аборта. Минаха три години след сватбата. Свекърва ми и майка ми взеха да мърморят, а мъжът ми почна да ме гледа накриво… Затова се съгласих, без много да се опъвам и замислям, да си вземем хранениче, т. е. да си осиновим дете. Братовчед ми работи в тази система и ми намери наистина подходящо бебе – здраво и хубаво, с български произход, някаква студентка го оставила. Отпусна ми се душата! Кръстихме детето Найден – на свекъра ми, и всички бяхме щастливи. Минаха две години и забременях, родиха ми се момчета- близнаци, които нарекохме Евгени и Калоян. Година по късно се появи и дъщеря ми - Ангелина, а две години след това се роди и втората - Василена. Така от бездетна, изведнъж станах многодетна майка, ама не се оплаквах, обичах си децата по равно и еднакво се грижех за тях.
Поне се опитвах доколкото мога, да е така. Никога не съм лишила от нищо което и да е от децата си. За съжаление обаче, на света няма пълно щастие. Взетото от нас чуждо дете израсна грубо, непослушно и злонамерено. Вече е на 16 години, но всички съседи се оплакват, че е невъзпитан, държи се грубо и невъзпитано с тях, че нарочно разбива пощенските кутии, звъни по звънците и се крие, хвърля пясък в отворените прозорци, кърши цветята в градинките на чуждите къщи… Хванахме го с баща му, че ни пребърква джобовете и краде пари, че подправя подписите ни в ученическия си бележник, че взима насила от по-малките си братя и сестри джобните, които им даваме.
Гледам ги понякога, седнали на масата да вечерят, и виждам със свито сърце, че родните ми деца са като мене – тихи, скромни, възпитани, свенливи. А осиновеното видимо е от друга порода – като пилето, излюпено от подхвърлено в чуждо гнездо яйце – твърде едро, твърде шумно, твърде нахално. Всеки път, когато не го гледаме, то посяга и краде от чиниите на по-малките, или ги рита под масата. Какво ли ни чака занапред? Краят на онази история за кукувичето, дето изблъскало другите птичета от гнездото, не е чак толкова приказен, това се случва и в живота. Не смея да си го помисля, че ще се случи и на нас. Виждам, че Найден възмъжава - почва да се окосмява, открих едно порнографско списание в леглото му, хващала съм го да гледа порно клипчета, а и забелязах, че следи сестричката си Ани с погледи, които хич не са братски… Може би си въобразявам, но по-добре е да съм нащрек, отколкото да стане нещо страшно. Грешката, която допуснах навремето – от паника, че няма да имам свои деца, да осиновя чуждо, е вече непоправима, но можех ли да знам какво ме чака, когато поех малкото бебе в ръцете си? Много ви моля - посъветвайте ме как според вас да постъпя, в така създалата се ситуация, или дали притесненията са ми основателни?
|
