Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Хаха, това трябва да е някакъв майтап, и то не заради мразенето, а че нямало да има време и пари за фризьор, маникюр и парфюм заради лапето.

7.   Е чак пък цял живот да сменя пелени... Да сменя, да сменя колко да сменя - 2 години някъде.
Иначе и на мен не са ми приятни - реват, лижавят се, вътят се като шугави. Мисля да си взема някоя жена с отгледано вече.

8.   при така написана история не виждам какви други, освен хейтърски коментари ще получиш. според мен нямаш проблеми с психиката, но имаш такива с възпитанието, с уважението и приемането на другите. смяташ, че твоята особа, наред с парцалките, гримовете и маникюрът са най-важни на света.
особено това за гадното лапе или "изпитвам голяма злоба и ненавист към нея колко е глупава че си е затрила живота" показват сериозни проблеми с ценностната ти система.
жалко, че и майка ти не е разсъждавала като теб...

9.   Мислиш доста глупаво за човек на тия години. Заради такива като тебе на хората, които не искаме деца, ни излиза име на егоистични чудовища и прочее глупости. Дори ми е трудно да повярвам, че някой може да е толкова ограничен. Не си по-различна от вманиачените майки, които смятат оаканите пелени на отрочето си, за висша форма на изкуство. Както и да е... Имаш абсолютното право да не искаш деца по някакви си твои съображения, НО си длъжна да споделиш това с партньора си преди да правите каквито и да е планове за съвместен живот. Така е редно. Той ще прецени дали да остане с теб или да си търси друга половинка. Отдавна споделих вижданията по въпроса си с моя приятел, предупреден е и ако реши, че иска деца, е свободен да търси щастието си с друга жена. Толкоз.

10.   Ако си склонна на психолог, по-добре е да ходиш. Той може и да не промени нагласата ти, но поне ще разбереш защо мразиш дори идеята за дете. В твоя случай става дума за отвращение и омраза към децата по принцип. Иначе не си длъжна да имаш деца, но си длъжна да установиш на какво се дължи патологията ти. Явно сама си стигнала до извода, че е патология, щом говориш за психолог. А ако психологът нищо не успее да промени, трябва да се разделиш с приятеля си. Освен и той ако не е като теб - тогава нямаш никакъв проблем да продължиш с него.

11.   До някъде страховете на Авторката са оправдани, но не защото децата са отвратителни или нещо такова, а защото у нас имаме изкривени разбирания за гледането на деца -след като създадеш дете едва ли не трябва да си му роб и то отвъд 18 г. възраст, а до 40 г. „децата“ взимат пари от родителите си и дори живеят у тях, на практика до самото си пенсиониране и отвъд това си роб на децата си и техните нужди. Може би това е отвратило и плаши Авторката, може би тя има майка, която се е отказала от живота си заради деца, но по-скоро заради глупавите си разбирания как да гледа деца.
Аз чакам дете, над 30 г. съм с образование и кариера и нямам никакви такива опасения. Съпругът ми вече има две деца от първия си брак и нито сменя пелени, нито се е отказал от живота си заради тях, а те са научени на самостоятелност от малки и след 12 клас работят и ако не напълно, то поне от части си покриват разходите, а след като завършат вече на 100% ще са си стъпили на краката. От моите родители след 19 г. възраст и 1 лв. не съм взела, а обратно - аз им правя подаръци и ги каня на почивки. Без мен те никога нямаше да видят дори бг. Черноморието, вече 3 почивки в чужбина съм им финансирала, отделно знаят, че като остареят и се разболеят всичко ще им е осигурено. Тоест обратното в случая се получава - Авторке, ако имаш акъл да отгледаш и ОБРАЗОВАШ децата си, не само няма материално да се лишаваш, а точно обратното - и на старини ще можеш да си позволиш стандарт на живот отвъд мизерната пенсия, защото ще имаш подкрепа, но ако създадеш готованковци и пикльовци и 50 г. ще сменяш памперси. Зависи си от теб.

За себе си планирам да родя децата си едно след друго. Ще взимам максималното майчинство и като родя едно след друго за 3 години реално ми минава сменянето на памперси, а след това има детски градини, училища, занимални и елитни интернати. Общо взето след колко време ще се грижа интензивно за децата си? 2-5 години. Най-много.
С две думи като родител днес имаме много повече помощ, стига да може човек да си го позволи и никой, но най-вече стига родителят да има достатачно акъл да научи децата си на самостоятелност, не да сменя памперси на 30 годишни синчета, да дондурка внуци от необразованите си деца, направили белята на 18 и тем подобни глупости. Не са виновни обаче децата, а родителите, което означава, че ние като родители определяме правилата на играда, Авторке. Тоест не е нужно да се отказваш от живота си като майка, но ако нямаш друг живот....такива са жените, за които говориш - нямат друг живот, освен да са майки.

Авторката обаче реално по-добре да няма деца щом има такава нагласа. Жалко е обаче, че реално собствената ѝ майчица или близките с глупавото си разбиране за майчинство като отказване от живота едва ли не е отвратило млади жени като Авторката от майчинството като цяло.
Аз също се възмущавам от млади момичета под 20-25 г., които нито учат, нито работят, а са възприели майчинството като единствената си задача в живота. Това е вредно за тях, но и за децата им. Може би и такива жени са отвратили Авторката в обкръжението ѝ и са я накарали да мисли, че в децата е проблемът - не, в родителите е проблемът. От теб зависи дали ще сменяш памперси 2 години или 30 години, ти си господарка на живота си и ти определяш как ще се гледа детето, не обратното

12.   До номер 11
Моето разбиране за деца е почти същото като авторката(без крайностите) но благодарение на теб сега виждам нещата по малко по-различен начин. Благодаря ти! Всичко най-добро с теб и твоето детенце :)

13.   Измислена тема, и то тъпо измислена сори!

14.   Автор
Поставям кариерата и работата си на първо място, искам да се развивам професионално, искам да успея в живота си, А направя ли го ще се чувствам толкова щастлива дори няма да имам нужда и от приятеля си. Въобще не ми е до това да готвя да му пера и да гледам деца, искм да работя само и единствено за себе си да съм горда от себе си независим а от никой. Искам да имам бъдеще А не да живея в кухнята и да тикам колички.

15.   Е, не, щом не искaш, недей! Но си длъжнa дa говориш зa товa с момчето и aко не е нa същото мнение, трябвa дa се рaзделите.
Aз имaм две децa, създaдени с любов и желaние.
Нaскоро съпругът ми ми подхвърли уж между другото зa трето и aз изтръпнaх. Нa моментa нищо не кaзaх, a реших все пaк дa го помисля преди дa кaзвaм кaквото и дa е.
Но кaто зaпочнa дa ми говори вече нещa от родa нa "виж кaкви сa хубaви момчетaтa ( децaтa ) сегa еднa госпожицa" и подобни рaзни... и НЕ. Не искaм повече децa. Щaстливa съм с тези, които вече имaм, но повече нямa дa имa.
И понеже се опитa дa понaтисне, се ядосaх и му кaзaх дa си търси желaещa и дa си прaвят децa, aз съм до тук. Сегa обикaля кaто вълк нaоколо и се чуди кaк дa се извинявa, зaщото го прaтих дa спи нa дивaнa докaто му се изясни, че моят "инкубaтор" е зaтворен пермaнентно.
Но при теб е други, нямaш никaкви децa и е редно дa говориш зa товa с приятелят ти преди, a не "когaто му дойде времето".
От хорско мнение инaче не трябвa дa ти пукa, никой нямa дa поеме твоите aнгaжименти и грижи, но пък всеки ще ти дaде aкъл щедро.

16.   Отиди на психолог, ако темата я истинска.... има нещо много по-дълбоко, какво не знам. Тази твоя агресия не е нормална и тона, че съдиш другите за избора им да сменят памперси. Всеки има право на гледна точка. Живота е много по важен от парфюми и фризьор. Но ти си знаеш това е твоята ценностна система.

17.   И аз не искам деца и не се кефя много на някои разглезени дребосъци, ама чак злоба... Защо злобееш? Всеки да си прави каквото си иска, ти си решавай за себе си. Скоро ще стинете до този разговор с мъжа ти и ще се наложи всеки открито да си каже вижданията по въпроса и после да рвшите дали някой е готов да направи компромис (макар че според мен едно дете не трябва да е компромис за единия от родителите си) или да се разделите по живо по здраво.

18.   Имаш нужда от повече разум авторке, за съжаление виждам дори само от един твой кратък пост, че ти липсва едно правилно разбиране за живота. Трябва ти някой да ти обясни, че живота не е пари за парфюми, фризьори и маникюри а са важни стойностните неща. Трябва да четеш полезни за душата ти Богооткровени книги които ще разширят съзнанието ти и ще влеят разум в сърцето ти. В момента ти имаш много ограничено, повърхностно разбиране за живота който за теб се свежда до това да можеш да се глезиш с процедури за външния си вид.

21.   Нормално е. И аз не понасям деца.

22.   Здравей!
Прочетох историята ти и ми се стори много лигава и надута. Майка съм и то на много ранна възраст за някой индивиди, но не ми дреме. Дали съм си съсипала живота не знам, но знам, че съм най щастливият човек на света. Семейството ми е здраво и всички сме щастливи заради това малко човече. Моят съвет е, че трябва да кажеш на приятелят ти, че не искаш деца, защото ги мразиш, ако е злобар като теб и не иска деца ще остане с теб, ако иска и това му е целта ще те напусне и това е. Повечето мъже търсят приятелка с която да съжителстват с нея, когато вече искат деца. Определено има нещо объркано в теб, щом мразиш деца и заради това трябва да идеш на психолог за да откриете проблема, защото омразата и ненавистта са лошо нещо, особено към деца, което нещо може да се крие в твоето детство и по скоро твоята майка. Една отлична майка и като цяло домакиня и съпруга изглежда добре, има всичко, грижи се за мъж и дете, домакинство и ходи на работа, а да не забравим, че трябва да дава всичко в леглото за успеха на нея и на мъжът и.

23.   1 - И като гледам каква стойност, се мъкне по улиците, бачкаща на минимална заплата, пърдяша иноригваща се, направо си е за похвалство, решението на авторката.

24.   Oт 11 до 12, радам се, че малко съм те накарала да се поразмислиш. Не е нужно да изхвърляш детето с мръсната вода както се казва. Това, че определено хора без никакви цели, преживявания, интереси живеят за децата си е техен проблем, не наш, нали? Не се отказвай от майчинството, само защото разни хора правят грешката да се откажат от живота си, кариерата си и целите си заради него - това са хора пак казвам, които и без това друга цел нямат и в друго не са постигнали успех, освен в елементарния процес на размножаването.

До Авторката

Ами, миличка, кой е казал, че 100% от жените-майки навън живеем по начина, който описваш? У нас поне не виждам какъв ти е проблемът да родиш дете и да си гледаш кариерата - има детски градини целодневни, има училище и занималня след него, а ако си толкова амбициозна, ще имаш и пари за домашна помощница и за химическо чистене. Да ти имам и проблемите, честно и глупавите страхове - хем кариера и пари искаш да правиш, хем те е страх, че трябва да чистиш и переш. Е, то едното изключва другото, скъпа.

Аз лично чистя само за удоволствие, за да се разсея понякога, но си имам чистачка и прането ми отива на пералня. Освен това като се роди детето ще си имам и помощ за него, а след това както описах - детски градини, училища, след 10 г. интернат в чужбина. Моите родители не ги виждам да са се отказали от каквото и да е било заради родителството. Помагала им е баба ми до някъде, но честно казано сме били самостоятелни като деца
Това, че има родители, които действително се лигавят около децата си и се превръщат в бръщолевещи на бебешки език клоуни си е тяхен проблем. Това, че има глупаци, които дондуркат децата си до Христова възраст си е техен проблем. Защо го превръщаш в твой и се отказваш от майчинството заради глупости?
Ти виждаш само негативните примери и си си въобразила, че ще си като тях, но кой е казал, че ще си като тях не разбирам
Я се огледай наоколо - бъка с успели жени на високи позиции и не знам някоя да се е отказала специално в България от майчинството заради кариера.
Ти просто трябва да внимаваш да не забременееш много млада и преди да си натрупала стаж и кариера. Също внимателно избирай бащата и дори да нямаш деца внимателно избирай с кого ще се обвързваш, защото не малко жени са си паднали на задника заради неправилен избор на мъж.

Един мъж много повече може да те завлече в живота от едно дете. При детето ти като родител имаш власт, а при мъжът не е така. Ще те повлече неподходящ мъж и с пари, и с лоши контакти, и с лошо име и после каквито и амбиции да имаш... нахаос ще си се отказала и от майчинство, но и нито кариера ще си направила, нито нищо

Аз напълно те разбирам, но според мен грешна ти е стратегията. Ти бягаш от майчинството просто, защото се страхуваш, че няма да се справиш и това ти е реалната причина.
Но по-добре може би така. Който го е страх от мечки, той по-добре да не ходи в гората

Аз имам друг подход към майчинството. То е предизвикателство, но след като съм се справила с толкова по-сложни проблеми, хора, ситуации, не ме е страх от едно мършево бебе, още повече ще че е моето собствено и ще е под мой 100% контол поне в началото.
Не ме интересува другите хора какви лигли и лигльовци си отглеждат, това е техен проблем и избор.

Замисли се малко ти с твоите умения, образование и изобщо дали ще се оставиш на едно или две пикленца с акъл колкото 1 пиле? Какво си се спекла - кой определя правилата на играта - родителите, разбира се, не децата. Ако в твоето семейство е обратното, това е проблем на майка ти, не твой. Ти можеш да си направиш друг вид семейство.

Освен това изобщо в момента не ти е проблем, а просто мислиш с някакъв мъж да се нанесеш. Нито иска деца от теб, нито брак ти е предложил - какво си се шашнала.

Щяла да чисти, да готви, да прислугва - ами сега не си ли чистиш, момиче? Или имаш прислуга, което е добре де. Много препоръчвам, но трябва първо да постигнеш известен успех в живота, после ще се освободиш от подобни задължения и ще имаш повече време за истински важните неща в живота, включително за майчинството.

Внимавай да не направиш обаче огромна грешка като се откажеш от майчинство заради глупости, защото като цяло жените имаме срок на годност, нали знаеш? Не можеш като някои господа да си кажеш на 50 г., че искаш бебета. При теб на 38 г. най-късно е край и финито. Ами после?
Все някога и най-успешната кариера има своя край, а и на мъжете не може да се разчита, че ще те обичат и останат до теб до живот. При децата не е така.
Те не могат да си изберат родителите и те обичат безусловно поне в началото, а ти какво ще сториш от това... си е твоя работа.

Ок, твоето решение има известни предимства в следващите 10 г. от живота ти, но след това??? Какво правиш след това, когато си стара за парти и кариерата залязва.

Замисли се малко.

25.   Не забравяй, че ако положението ти е по-благоприятно, винаги има и гледачки за памперсите.

27.   Авторката е с крайно промит от феминизма мозък, иска единствено да има кариера и независимост за да си угажда на прищевките - маникюри, фризьори, парфюми и тем подобни. Деца не иска за да не си разваля маникюра и дори се надява да изхвърли в бъдеще и приятеля си след като вече няма нужда от него за да не се мине да направи някаква саможертва за него. Направо си е завършена феминистка. Жалко за нея, защото не си дава сметка за горчивия край на такъв начин на живот а той е превръщането и в самотна, крайно нещастна и депресирана жена която се пита къде е сгрешила и защо не е щастлива след като уж е постигнала всичко каквото е искала. Една жена която няма мъж до себе си, истинско и трайно семейство за което да се раздава и грижи и за което прави много компромиси и деца които да я радват и осмислят дните и винаги ще бъде нещастна, защото не е изпълнила предназначението си а то е да продължи рода. Без това нещо живота и губи смисъл и тя не може да е щастлива и доволна а изпада в едно вцепенение, отчаяние и безутешност а стане ли на определена възраст шансовете и да създаде семейство граничат с нулата. Тази мъдрост обаче засега е много далече от съзнанието на авторката, в този момент тя е заета единствено с мисълта да отстрани всеки който би и попречил да се кипри и грижи за маникюра си. За нейно нещастие обаче живота си тече и не чака никого а изпуснатите шансове са перманентно изгубени. В крайна сметка тези тела в които живеем като направени от пръст ще се и върнат в пръстта - в гробовете, но е хубаво да сме оставили след себе си поколение - нашата плът и кръв която да продължи да живее и след нашата неминуема кончина. А за тези които осъзнават това им споделям, че има и друга смърт освен физическата смърт и има и друг живот освен телесния живот и разликата между двете се крие във вярата в Бога и Христа и стремежа ни да живеем праведен живот.

28.   На 23 години съм. не съм още баща и съпруг. Каква майка ще излезе от теб бе жена. Мразиш деца ами това е егоистично.

Аз когато видя майка с дете се радвам,защото не искам да бъда сам.

Сега живея сам но сестра ми дойде да живее при мен. тя е на 13 години и е ДЕТЕ .

30.   Няма лошо да не харесваш деца, аз също не харесвам и също не искам деца. Проблемът е, че ти ги мразиш. Аз не ги мразя, просто не искам мои деца. Има нещо сбъркано в теб, така че ще е добре да потърсиш помощ.

31.   Имам двама приятели -мъже, които не искат деца. Единият даже си направи вазектомия, за да е сигурен, че дори случайно няма да стане баща. Другият си разби семейството, защото жена му пък искаше. Така че има и такива мъже, които не искат деца. Намери си един такъв и ще сте щастливи. А на сегашното гадже му кажи, че не искаш деца, да си реши той за себе си какво да прави.

34.   Нормално ли е да мразя досадни чичаци, които сами си пишат и си коментират измислените истории?

35.   Е как така ще мразиш деца??? Нали и ти си била дете! Най-големия дар от Бог е да имаш детенце. Ако нямаш деца кой ще те гледа като остарееш и пенсията не ти стига да си купиш един хляб. Те се сладки, малки, милички и ще реализират това, което ти винаги си искала, но не си успяла. С две думи ще имаш втори живот. Само ако забременееш ще усетиш майчинството в себе си и ще забравиш за всички думи, които сега си си мислила!

36.   И аз не искам деца, дразнят ме, но не ги мразя. Едно е да не искаш, друго е да мразиш. Въобще не е нормално да мразиш каквото и да било без причина.

37.   Мъж на 23,

Добре бе авторке, ние какво да направим в тоя случай!?!? Със или без тази тема нещата при теб си остават такива, каквито са. Не разбирам защо обаче ни занимаваш с егоистичната ти особа. Не ни интересуват такива като теб!

38.   Ами според мен авторката се озлобила така на тема "деца", защото много хора не подхождат с приемственост, когато някой каже, че не желае да има деца (а причините за това най - често се коренят от негово детство) - веднага се почват едни въпроси, психо-атаки, натяквания, интервенции... И е съвсем реално едно такова отношение от не един или двама души да я е агресирало до тази степен!
Дори може би преди нагласата й не е била така силно против към децата, но нейните близки и не малка част от обществото ни като цяло е допринесло за това днес тя да мрази идеята да има свои деца. (силно се съмнявам, че наистина мрази деца, както и каквито и да било други живи същества).

А на хората, които я критикуват ще кажа да продължават в същия дух, дори към възможно повече други млади хора - РЕЗУЛТАТИ ОТ ОТНОШЕНИЕТО ИМ СА ВИДНИ! Също така са КАТЕГОРИЧНИ и НЕПОПРАВИМИ!

Малко извън темата, но пак е за родителствуването: моето мнение е, че е крайно време ДА СЕ СПРАТ ВСЯКАКВИ ПОМОЩИ и БОНУСИ за деца НА ЗДРАВИ родители (освен, ако не става дума за деца със сериозно заболяване)!
Какви са тези безплатни учебници до 4ти клас моля ти се, безплатна храна ли какво там закуски... абе тези дни се оплакваха по тв за някакви филии изцапани с лютеница ли какво там беше... ВСЕКИ, който иска ДА Е РОДИТЕЛ ДА СИ ПЛАЩА САМ ВСИЧКО ОТ-ДО !!! (така ще редуцираме и ромите малко от малко)

39.   Не, не е нормално. Да изпитваш симпатии при вида им - да, да изпитваш безразличие - да, да не желаеш собствени деца - да, нормално е, но омраза и отвращение? Категорично не е нормално.

40.   Аз съм на 16 и онзи ден се наложи да гледам бебето на ядна позната на майка ми. И... не беше най-приятното нещо което съм правила. Денят ми мина дундуркане и успокояване на бебе. Сменяне на наакани памперси, бърсане на омазано дупе, хранене, чистене на повръщано, и така целия ден. Беше ме гнус може би, защото не беше моето дете. И все пак мечтая един ден да имам дете, макар и след около 10 години.

41.   Нормално е, аз съм мъж и също мразя децата, още съм на 24 но когато тръгна да се женя ще търся жена точно като теб да не иска и тя деца, за да можем да пътуваме и да си живеем живота, сори но не се чувствам като човешки развъдник и осеменител! И всеки има право да мрази и да харесва определени неща, аз пък мразя всички псевдоморалисти, които критикуват без да погледнат себе си!
Жоро

42.   "Нормално ли е да мразя деца? ", пита авторката на тази статия. Макар, че самата авторка е била също бебе и дете, преди да стане пълнолетна.


Напълно подкрепям коментар номер 35! Децата са Дар Божий и радост за една нормална семейна двойка от истински МЪЖ и от истинска ЖЕНА! Против съм осиновяването на деца от хомосексуални "двойки"-това ще съсипе и унищожи самите деца, когато имат за родители изроди като обратните!


Моят отговор е, че да мразиш деца, бременни жени, майки с бебета или бездетни съпрузи с осиновени деца- това НЕ Е НОРМАЛНО! Това е извратено, думи на егоистичен, себелюбив, горделив човеконенавистен човек. Има и сред майките горделиви и надменни спрямо тези, които искат да имат деца, но поради здравословни причини(а не поради не искане и нежелание за деца, предишни аборти(детеубийства в майчина утроба)от предишни връзки и др. ). Човек да е надменен и да мрази някой, че има дете или деца;и обратното родители с деца да мразят бездетни-това не е приятно на никому.

Драга авторке, това, което си мислиш спрямо и срещу родителите с деца, бременни жени и най-вече малките деца-това не е човешко, не е нормално. Познавам венчани съпрузи, които копнеят да имат деца, но поради здравословни причини(най-вече при жената, мъжа е в добро състояние, но жената не може да забременее-при това семейство няма аборти! Те са против абортите, както и аз също съм против детеубийствата! ) за сега не могат да имат рожби. А така желая и искат, но не се получава! И до ден днешен са бездетни.

Драга авторке, дано да си промениш мнението си. Когато узнаеш, че си забременяла, ти какво би извършила? Ще дадеш ли на това детенце в твоята утроба живот, или ще го абортираш и убиеш като някоя побесняла убийца(в твоята кипяща омраза към децата, включително и към твоето дете! )? Надявам се, че ще си промениш мнението и няма така да разсъждава мрачно.

Успех!

45.   Така, да разкажа накратко и моята история (към която искам да ти дам и съвет). Края на януари 2017 г. прекратих 3-годишна връзка точно по тоя повод. 2014 г. като станахме гаджета тя ми намекна, че един ден ще иска да си имаме деца. Аз още тогава и казах, че съм решил да нямам деца, но тя го прие на майтап. Общо около 6-7 пъти се е опитвала да ми подхвърли идеята да си направим деца, но аз бях непреклонен. След като видя, че съм сериозен се разделихме по живо, по здраво. Та съветвам те да направиш същото с твоя.
Просто не ме привлича идеята да стана родител.

Мъж на 26 г.

46.   Нали знаеш че и Ти си била от онези бебета в количка

47.   Извинявам се, че ще бъда груба но вие госпожице сте жена без абсолютно никакви чувства и не говоря за това, че не искате дете а затова как ги описвате. Ама момиче ти каква си била преди 20 години, едно от онези гадни лапета. Майките с колички, към които изпитваш ненавист си обичат децата и ако те чуят ще те пребият и то заслужено, не харесваш децата но те не са гадини а същества, които имат нужда от люлюбов. Леле добре, че не всички са такива или сигурно щяхме да се самоунищожим. И твоята майка също се е лишила от личен живот заради теб. Не е грешка да се раждат деца, иначе как щеше да има хора, и това да имаш дете не означава да нямаш личен живот а да му предадеш повече смисъл.

48.   Е, как да няма чувства? И омразата е чувство...

По-добре наистина да няма деца, че да не страдат после горките с такава майка.

49.   Наистина №48 е по-добре да няма деца.

50.   Правилно против помощите за деца това е от джоба на всички други вместо да качат пенсиите или да направят пътища, какво общо имаме ние че някой си е вдигал краката

51.   Така е н50, много си прав/а, ама много хора са на принципа, че като си направят детенце и всичко ще им потръгне най - после. И те управляващите точно това целят - бедността да се размножава, да има нова и свежа рая, а това се постига, като се втълпява системно на масите, че едиствения им шанс да бъдат щастливи е, ако се размножат, и че всичко друго в живота е по - маловажно, че за всичко друго в живота има време и. т. н., което в много случаи напред във времето се оказва илюзия.. целта е постигната.
Народ с финансови проблеми и нисък стандарт на живот се управлява по - лесно.
Сега може да ми скочат тука и да ми кажат, че съм против живота и някакви такива, но както и да е. Аз съм за КАЧЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ.
Важно е качеството, а не количеството!

Освен това мой коментар от тази тема е и коментар38.

52.   И ти си била дете. Всички сме били деца! Парфюмите и фризьорите не са най-важното! Важна си ти. Но щом така мислиш... С това нищо няма да постигнеш

54.   Аз не изпитвам злоба към децата, но не мога да ги понасям. Може би защото децата са най-жестоки и не мислят какво казват и правят, и как нараняват хората. Имах кошмарно детство с постоянни подигравки от много деца, и може би това ми е повлияло. Като бях малък ме караха да гледам чуждите деца/на роднини и приятели на семейството ми/, и това може би доразви злобата към тях. Обиждаха ме, псуваха ме, замеряха ме, А в същото време трябваше да бъда нащрек, за да не им стане нещо, и така по 3-4 часа семействата им обикаляха като отвързани, а аз стоях и търпях глупостите на челядта им. Когато поотраснаха само казах никога не искам да имам деца. Толкова много време прекарвах с тях, че сега като видя бебета и деца ми се повръща. Приятелката ми иска да имаме деца, но тя знае моето мнение и казва, че го приема, но не знам дали няма да избяга с някой, защото тя желае поне за 2-3 деца.

56.   Според мен нямаш проблем, а имаш по-силно развита интуиция и си усетила какво е да отглеждаш дете без дори да имаш такова. Сменянето на памперси и бутането на количка е най-малкия проблем. Но постоянния дразнещ рев, недоспиването и тоталната липса на свободно време са способни да изпълнят с омраза всеки. Както стана в моя случай. Ако знаех какво представлява гледането на дете, никога нямаше да тръгна да раждам. Щях да си гледам кефа, а не да робувам на малките тирани, все пак човешкия род изобщо не е на изчезване и не е нужно всеки да се възпроизвежда на всяка цена. Хубаво е поне че има жени които знаят какво искат (и не искат).

57.   Имаш проблем, да. Дечицата са най-скъпоценното нещо, което може да се случи в живота на човек по принцип. Да не забравяме, че всеки такъв, който не харесва деца и мрази децата или не иска да прави деца е раждан от майка и баща с любов (е, почти всеки, има и много не планувани дечица).

58.   Мен са ми забавни такива като н57 като почнат специално да ровят някакви стари теми, не защото търсят нещо сходно на своите лични изживявания, а ей така, с цел да напишат нещо в опозиция/на контра/ на въпреки.
Или просто най - професорски да завторят 'имаш проблем, да'.

Излиза, че и майка, и баща са раждали.. значи горещо препоръчвам на н57, ако смята да става родител или вече е такъв, то спешно да вземе да се образова, защото неграмотният родител е невъзможно да бъде авторитет в очите на дечицата си - планувани, или непланувани.

59.   И неплануваните дечица са раждани. Не ги е донесъл щъркела.

60.   Браво на №45, поздравления от мен, евала му! ... Това е. Усетил се човека, че не е за него това, и си го казва откровено-тъпото е, че не му е повярвала тая бившата му, а е трябвало време да мине, за да го разбере наистина, че да се разделят като нормални хора! ... Щото 3 години връзка никак не е малко, поизненадан съм, че не го е взела насериозно още отначало, но как да е, въпроса е че е разбрала в крайна сметка... По темата-и аз не мога да ги понасям, и аз не се виждам изобщо никак с малко дете, и ревове и т. н., да не ви приказвам, че сестра ми вече има такова, края на годината ще прави едва 3(момиче), и е нещо страшно направо! ... Бе проклето същество бе, само нещо да му се откаже и веднага почва: най-лошото е, че на моменти тя самата не знае кво да прави с него, па е по-малка от мене-дерзайте! ... Като идват у нас винаги съм малко или много "на нокти" с туй дете, и просто... Нито се е уредила още и финансово и всякак, нито нищо, и нейния за капак излезе пълен боклук(с огромно самочувствие иначе, а затънал в дългове), абе направо-не е за приказване! ... Наближавам вече 30-те и не смея дори и да си помисля за подобно нещо, а тя-ужас! ... Ама да се оправя сега, не е мой проблема, че не е мислила и не се е предпазвала, когато е трябвало! ...