 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Асоциална съм
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2986 пъти
Здравейте,
Ето го и моят проблем - на 24 години съм и нямам никакви социални умения. Нямам приятелки, нито гадже и никога не съм имала. Винаги ми е било трудно да общувам с хората но напоследък усещам че нещата се влошават - когато говоря с някои заеквам, държа се неадекватно, не знам какво да кажа, освен това говоря тихо и повечето хора (колегите ми) се дразнят от това и ми правят постоянно забележки. В последните месеци се чувствам много зле - дори започнах да получавам пристъпи - разтрепервам се, не мога да дишам и да спра да плача.
Мисля че всичко е започнало в детството ми - когато бях малка живеех на село при баба и мама - не съм ходила на детска градина а в селото имаше 2-3 деца. После като тръгнах на училище ме записаха в едно съседно село ( където в класа бяхме 6 човека). Освен това майка ми работеше в това училище и постоянно ме контролираше, знаеше всяка моя стъпка и постоянно ми правеше забележки. След това се преместихме в града защото аз отидох в гимназия, и там нещата не станаха по-добре. Децата веднага надушиха че нещо не ми е наред и ме отбягваха. Майка ми продължи да ме ограничава - аз никога не отидох на дискотека, ако след училище закъснеех малко телефона ми се счупваше от звънене а после майка ми ми четеше конско и плачеше. В университета пак същото - учих в университета в града защото майка ми не ми позволи да отида другаде - мислеше че няма да мога да се оправя, постоянно ми внушаваше вина че тя е посветила живота си на мен а аз съм щяла да я изоставя, че съм била неблагодарна.
Чувствам че изпадам в дупка - постоянно чувствам вина - дори не знам защо, мисля си че ще изживея живота си в самота, чувствам се непълноценна и това много ми тежи. Мисля че трябва да отида на психолог.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 280979fcce |
|
1. Трябва да минеш през една пишка и ще се опрсеиш. И аз на 19 бях доста безконтактен, ама една как от университета като ме яхна и след това ми минаха всякакви притеснения.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 641cbe038b |
|
2. Момче на 17 години съм. И аз съм в такова положение в момента. Според мен и ти като мен имаш социална фобия. Сигурно си срамежлива (причината, поради която си нямаш приятел най-вероятно), притеснителна и т. н. Истината е, че няма как да се промениш, ако тъпчеш на едно място и не вземеш живота си в ръце. Това е и смисълът му - човек да се развива постоянно, докато не умре. Дори не знаеш кога ще е последния ти ден, ами ако утре си отидеш от този свят, какво ще си постигнала? Аз лично взех живота си в свой ръце - почнах да ходя на фитнес, лека по лека започнах да излизам от зоната си на комфорт и да приемам себе си. Това, че съм интроверт не е нищо лошо. И тези хора си имат плюсове и минуси, както екстравертите. Просто вземи живота си в ръце, започни да излизаш от зоната си на комфорт, погрижи се за тялото си и всичко друго, което може да те обогати като личност. За това, че си нямаш гадже - знам, гадно е. И аз също никога не съм имал. Но това не се дължи на това, че съм грозен, а просто защото съм изпуснал няколко възможности, защото съм срамежлив. Сигурен съм, че и твоя случай е такъв. Случвало се е да харесвам няколко момичета и винаги са си играели с мен, защото не действам и в техните очи съм някакъв мухлио. Ето защо вече просто ми писна, ще дойде момент, в които те ще ме търсят, а аз ще съм този, които ги реже. Съжалявам, че малко се отклоних, но предполагам разбра на къде бия. Не се определяй като жертва, защото не си единствена. И аз го правех преди, винаги се оправдавах да започна да действам, но просто си кажи майната му и започвай. Само на 24 години си, но това не означава, че е твърде рано за промяна, защото животът си минава страшно бързо. А и на хората не им пука за теб, затова няма никакъв смисъл да се притесняваш когато говориш с тях и т. н. Ето защо това е хубаво нещо, всеки гледа себе си. Просто така е изградено обществото. Късмет! Препоръчвам един канал в Ютуб - SimplePickUp. Попринцип е предназначен за мъже, но и на теб ще ти помогнат, имат специално клипове за социалната фобия, изгледай ги, най-малкото ще те мотивират да започнеш, а от там от теб зависи дали ще продължиш или не.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 0d5dcfb05d |
|
3. Не се предавай, а гледай малко по малко да се социализираш. Имаш още да се развиваш и учиш и ще ти паднат и на тебе шансове, дали нова работна среда или нови съседи, но ще попаднеш на хора, които те оценяват, разбират и също и момчета ще те харесат :))
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 443e133f79 |
|
4. Здравей мила, наричам те по този начин въпреки че не се познаваме, защото докато четях написаното те почувствах толкова близка, сякаш се познаваме от години... Ако знаеш само колко добре те разбирам, защото съм в абсолютно същото положение с изключения на някои малки разлики, но това, разбира се, са само нюанси. Толкова меланхоличен и затворен съм станал, че вече не знам за какво съм и жив. Иска ми се да ти помогна, защото толкова рядко се срещат такива момичета, а точно те са тези, които заслужават внимание, за разлика от болшинството откровено тъпи, надути и лигави кифли. Ако искаш остави някакъв начин за връзка, ще се радвам да поговорим, да си споделим някои неща, с непознати поне е по-лесно, а и две глави (би трябвало да) мислят по-добре от една, нали? :) Само да не е телефон, защото ме е срам да говоря :)) Знам и че няма да ми го дадеш. Ако го направиш ще можеш да бъдеш сигурна, че ще си единственото момиче, с което съм си писал от години... Каквото и да стане - успех, ще ти стискам палци, наистина!
Момче (уж мъж.. ) на 26.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 340456a833 |
|
5. Комуникацията е нещо което се развива у човека. Зарежи ги тия глупости за миналото и майка ти. Отиваш и комуникираш с хората. Покани колеги след работа на по бира в някое кафе или най—добре бар(тамън ще се научиш да говориш високо). Да видиш колко бързо ще се социализираш.
|
...
| преди: 8 години, 1 месец hash: b6d22cf65a |
|
6. Много тъжно, обсебваща майка, несигурно младо момиче. Да говориш с нея няма смисъл, тя ще продължи да те манипулира. Тези майки не го правят нарочно, просто не осъзнават какво причиняват. Не я укорявай, избягвай скандали. Просто започни да живееш и ако се намеси прекалено много й напомни, че си на 24. Ако плаче и прави сцени с твърд тон й казваш "Мамо, обичам те много и знам какво си дала за да ме изучиш, но е време да поема по своя път". Не й позволявай да ти внуши вина, ти имаш свой живот и трябва да го живееш. Казваш, че учиш, имаш колеги, те не ходят ли никъде след работа и лекции? Съвсем неангажиращо, кафе, кино? Майка ти да звъни, вдигаш, казваш, че си добре и толкова. За психолог е по-скоро тя, не ти, но едва ли ще отиде. Около мен жените на около 50 с големи деца масово се записват на разни курсове- йога, танци, ... Знам, че не е универсално решение, но може би и твоята майка би имала желание да опита нещо ново за да спре така да се фокусира върху теб?
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: ab6aeeb23e |
|
7. Проблемът е майка ти. Тя се е вкопчила в теб и те тормози и мачка. За да станеш самостоятелна просто отиди в друг град. Намери си работа там или учи. Не й позволявай да ти затрива живота. Той си е твой и имаш право да го изживееш по твоите правила и нужди, а не по чужди. Бори се за свободата си и за това да живееш своя живот, а не да си нечий придатък. Бори се да промениш ситуацията.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: d1dbe84c11 |
|
8. Споко.... нещата ще се оправят не губи кураж идва следващ тираж. В шибана ситуация си, но има и други хора в подобна ситуация. Едно разбрах от тъпия живот - не се отказвай и не се предавай докато си жива, никога!
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: b94735a99e |
|
9. Номер 1 ме кефи :)
Според теб лечението на този е проблем е "пишка" :) Подозирам, че и доста други проблеми "лекуваш" така :)
Нека те светна за някои неща, ей тъй, да си знаеш. Тва, че някоя кифла в университета я е досърбяло и ти си и бил подръка, не значи, че си си оправил проблемите. Или, че изведнъж си станал мноо готин и вървежен пич, ръиш ли. Значи, че си все същия задръстен идиот който се е отворил, че тва между краката ти от време на време може и да е пожелано от някоя.
Но както се сещаш (впрочем, едва ли) това което ти можеш да предложиш, може да го предложи обсолютно всеки един един мъж. Тъй, че спокойно можем да кажем, че си просто един "кур", така както от време на време казваме за някоя жена, че е "пу*ка". Просто това е най значимото и интересното (доколкото употребата на тези термини е подходящо в случая) нещо което можете да предложите - анатомичните си части. В тва отношение нямате голяма разлика с циганите.
Авторке, истината е, че в стремежа си да те опази, майка ти ти е направила мечешка услуга и те е травмирала за цял живот. Изконното право, и най вече - фактор, за развитието на едно човешко същество, е свободата. Да общува, да открива света, хора, идеи. Понякога да греши. Но и да се учи от грешките си. Така се гради личност и характер. Единсвеното което майка ти е постигнала, е било да те изолира от света, към който ти сега много трудно се адаптираш. Твоята история силно ми напомня за един филм - "Пианистката", "The piano teacher". Силно те съветвам да го гледаш, за да знаеш в какво не трябва да се превръщаш.
Но поне има надежда. "Първата стъпка към решаването на даден проблем е признанието за съществуването му".
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: f7976853c5 |
|
10. Днешно време не е срамно (а понякога наложително) да посетиш психолог :) Мисля, че доста ще ти помогне :)
Ема
|
...
| преди: 8 години, 1 месец hash: e073093992 |
|
14. Не е срамно всички хора, които чувстват проблем, да посетят психолог, дори за една консултация. 20-30 лева все могат да се отделят, но поне ще могат да кажат проблема си и да им се помогне. Ако не - има организации, в които има психолози и семейни консултанти, като социална услуга и там консултирането е безплатно. Направете го, докато не е станало късно. Не се примирявайте, защото всички хора имат право на щастие.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: c544ef1f5a |
|
15. От авторката: Благодаря за коментарите. Записах си час при психолог за другата седмица. Наистина искам нещата да се променят.
В офиса ми има едно момиче, има двама братя, който също работят във фирмата, ако знаете колко весело и задружно семейство са. Екстроверти са, имат много приятели и още повече познати, много позитивни хора. Постоянно обикалят страната, вършат щуротии, ходят на езда, гаджета и т. н. Това ме кара още повече да съжалявам за нещата, който съм пропуснала и ще пропусна. Четох и статии за случаи като моя - навсякъде пишеше, че това е дълъг процес, но не мога да се откажа, много искам нешата да се променят.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: c544ef1f5a |
|
16. От авторката: Благодаря за коментарите. Записах си час при психолог за другата седмица. Наистина искам нещата да се променят.
В офиса ми има едно момиче, има двама братя, който също работят във фирмата, ако знаете колко весело и задружно семейство са. Екстроверти са, имат много приятели и още повече познати, много позитивни хора. Постоянно обикалят страната, вършат щуротии, ходят на езда, гаджета и т. н. Това ме кара още повече да съжалявам за нещата, който съм пропуснала и ще пропусна. Четох и статии за случаи като моя - навсякъде пишеше, че това е дълъг процес, но не мога да се откажа, много искам нещата да се променят.
|
| преди: 8 години, 24 дни hash: 43182feb9a |
|
17. Здравей, авторке :) Разкажи какво стана при психолога? За мен ти имаш тревожно разстройство. Но не се притеснявай, с време и воля, всичко ще се оправи. Защо не се насилиш да излезеш с колежката, с двамата братя? Трябва да се бориш срещу това, което е в теб, за да го преодолееш. Не позволявай на майка си повече да те ограничава. Обясни ѝ какво се случва с теб, едва ли го иска. Аз имах период, дълъг, в който бях с ниско самочувствие и се притеснявах от връстниците си, момичета главно, това ми създаде доста проблеми. Отстрани обаче явно не ми е личало, какво ми е. Имах си приятели, гаджета също. Но заради проблемите с някои хора, започнах да получавам паник атаки. Стигнах до психиятър и антидепресанти дори. Сега вече всичко е наред. Късмет!
|
| преди: 8 години, 15 дни hash: 1dcc4bac7c |
|
18. Здравей, и аз ще предложа това което някой по горе го направи, покани някоя колежка на бар, пийни едно малко пък ще се отпуснеш. Време е да наваксаш това което си изпуснала в гимназията - забавленията, секс, наркотици и алкохол :)
Поне си млада, на 24 години, все още можеш да се отракаш, разбира се без да прекалаяваш в другата крайност.
Ако беше момче щях също да ти предложа да отидеш на проститутка, ама не знам дали за жени има такова нещо.
Има още нещо от което според мен трябва да почнеш, ако ме послушаш ще ти помогне. Преди всички гледай да се преведеш в привлекателен вид. Купи си хубаи дрешки, махни си мустаците, оправи си косата и т. н. Най-верояно си се занимарила, но това не бива да те плаши. На жените красотата ви дава много самочувствие.
Поздрави и успех!
|
...
| преди: 8 години, 2 дни hash: c544ef1f5a |
|
19. От авторката: ходих на психолог и като цяло съм разтревожена защото психолога ми обясни че това като цяло е дълъг процес и може да отнеме години да се социализирам. Освен това сеансите са скъпи и не мога да си позволя да ходя редовно. С майка ми не може да става и дума да споделя. Но се разрових в интернет за литература свързана със свръхпротективни родители и последствията от това и как да се справим (дори в една статия се споменаваше че подобна асоциализация се наблюдава при затворници прекарали десетилетия в затвора и че те рядко се връщат към живота, след което ревах цял следобед). Мисля да се обадя на баща си (с мама са разведени и той се ожени втори път) да го попитам дали мога да им отида на гости (те живеят на морето).
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 340456a833 |
|
20. А бе момиче ти си на 24 излизай и се забавлявай. Сега ти е момента. Поговори с ваще. Кажи им, че изкаш да се забавляваш, да се запознаеш с нови хора, да си намериш приятел. Съвсем човешки неща. Те ще ти влезнат в положение. Аз като излизам с приятели казвам само "Излизам и не ме чакайте". Щото може да се върна след 1 час, а може и да ме няма цяла нощ. Кажи някой ден на майка ти "Излизам и не ме чакай". Трябва да свикне с това, че не може да те контролора.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: d71c0b0cb1 |
|
21. Едно разбрах - с майка ти нямате нормална връзка! Тя те тероризира, маниак на тема контрол - и ти си развила страх, че без нейното съгласие не си добре. Тя е твърде властна - а ти не и се опълчваш. Докато не и се противопоставиш, няма да пораснеш. Тя те задушава. Не казвам да си груба, но тази битка от теб трябва да се води. Трябва да сложиш в граници нейното месене в живота ти. Поговорете на 4 очи, като и обясниш как се чувстваш, когато се държи така с теб. Минала съм през лека форма на твоето. Здрава връзка без доверие няма. Бог дава заповед да почитаме баща и майка, но обсебването не е любов. С малки стъпки си отвоювай свободата обратно. Ако трябва ползвайте консултант психолог. успех
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: b94735a99e |
|
22. Номер 9 съм.
Някои хора дадоха добри идеи но аз лично не мисля, че нещата са толкова прости и повечето хора осъзнават как и защо протичат подобен тип процеси.
За да се обоснова ще започна отдалеч. Да вземем например тези готини 3ма твои колеги. Нямам нищо против тях, не ги познавам но честно казано завиждам на подобен тип хора. Не защото са много весели, готини или прочие. А защото живеят в удобен розов балон през който всичко им се струва... ами розово. Случка от ежедневието - разхождам се в градинката пред театъра Вазов в късния следобед. Мрачно, студено време. Една бабичка в оръфани дрехи седи и се чуди дали да ми поиска пари. Аз пък преценям дали е от "професионалистките" (т. е. дето тва им е работата и са много добри актьори) или жената наистина е закъсала. Тя не казва почти нищо а аз чета лицето й, очите. Преценявам, че е от истинските, подавам и 20 лв и тя избухва в плач. Казва ми, че е потънала в кредити, няма пари даже и за лекарства а сина и има рак и не могат да си позволят лечението. Покрай нас минават хора, усмихнати, ведри говорят си техните работи. Бабичката е невидима за тях.
Поуката от такава случка - такива неща се случват всеки ден. Толкова много болка има по света (а това не е задължително да е далеч от нас, даже напротив), че само посредствен и лекомислен човек може да каже, че е щастлив на фона на всичко това.
Сега, това не значи, че трябва всички да се превърнем в мрачни нихилисти. Напротив. Но аз лично не мисля, че е честно(най вече пред самите нас) да си мислим, че всичко е чудесно и просто трябва да се научим да се забавляваме, както средата се опитва да ни втълпи. Или ако искаш, отиди в един старчески дом и си поговори с възрастните хората. Техните истории са много интересни и биха те накарали да се замислиш за много неща.
По въпроса за психолозите - моите уважения към тях и техните пациенти, но не мисля, че един осъзнат човек има нужда от психолог. Поради простата причина - психолога няма да ти каже нещо ново за теб самия, нито ще ти каже какво да правиш. Той просто ще те накара сам да признаеш пред себе си какво наистина те боли и какво наистина искаш. А това са фундаментални въпроси които всеки един човек трябва да се научи да си отговаря сам за себе си. Ако не успее, ще си носи последствията, без значение дали е редовен клиент на психолозите или не.
Истаната е, че няма универсална теорема или лек за щастие. За всеки човек е различна. Просто в днешния свят където има толкова много "бял шум", е трудно да чуеш себе си. Защото целта на този изкуствено генериран и дирижиран "бял шум" е да си мислиш, че ти си този "бял шум". Което разбира се, не е вярно. Без значение дали го осъзнаваме или не. И затова стана толкова модерно да се ходи на психолог. Не знам дали ще ме разберете.
Но за да кажа нещо конкретно - наистина е добра идея да се приобщиш към тези 3мата, да опиташ от техния живот. Излез със тях, попътувай с тях. Ти си млада, няма да е трудно да си намериш и компания. Но внимавай с феномена "имам да си наваксвам живот", защото именно по този начин човек допуска още по големи грешки. Т. е. алкохол и секс, както ти препоръчаха, едва ли ще ти помогне особено. Не, че съм против тези 2те неща, не ме разбирайте погрешно :) Просто казвам, че не трябва да са самоцел :)
Но не забравяй, че тези 3мата не са живели твоя живот, нито ти ще живееш техния. Просто попадайки в нова среда за теб, ще откриеш нещо ново. За теб самата, за хората, за света. А именно това значи да живееш, да се променяш. Точно това трябва да направиш ти. Особено в социален аспект.
"Най добрата защита от света е да го познаваш много добре"
П. С.
Честита Нова Година на всички. Пожелавам ви преди всичко здраве и късмет и най вече - да си говорите за по ведри неща :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
