Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Бих дала един съвет - намерете си вие собствен смисъл на живота. Има хора на вашата възраст, стават приемни родители - явно не сте се нагледала на деца, още сте млада и здрава. Защо не направите едно такова добро дело? Такова дете никога няма да иска да се дистанцира от Вас и ще ви бъде цял живот благодарно и ще бъде до вас, защото знае какво е да нямаш никого.

Разберете ни, нас порастналите деца, ние се намираме в активната част от живота си, работим, имаме грижи, имаме наши деца....ако не ви се обаждаме, то не е от безхаберие или забравяне, а просто или не сме в настроение, или не искаме да слушаме добронамерени съвети, оплаквания, мрънкане... Има просто някаква причина. Цитат от моя приятел
- Не се обаждам на майка, защото не ми се слушат мрънкания - обаждам й се веднъж в месеца, когато съм в колата и само се правя, че я слушам...наговаря се тя цял час и после имам месец спокойствие, ти как може да се обаждаш толкова често на вашите- това не е нормално!!!
Иначе, не завиждайте на майките, чиито порастнали деца са наблизо. Вуйна ми искаше да бъде най-добрата свекърва на света, а разби без да иска с „вниманието„ си семейството на сина си. Чак след развода и изнасянето на жената с детето в друг град, те пак се събраха и са много щастливи.
Никога няма да Ви разбера, дори след 25 години, защото не смятам да имам деца, преди да имам друг смисъл в живота си и на вашата възраст ще си гледам живота без ангажименти. Децата се създават не за да бъдат до нас, да ни гледат и т.н. - и в библията пише, че те не ни принадлежат. Ако имахте смисъл в живота, различен от ролята на майка, сега нямаше да копнеете по „загубения син„ - който си е жив и здрав, работи си и си има семейство. Какво искате повече?

7.   Сещам се и за едно предаване на Карбовски за наш емигрант в Австрия - селско момче, добър каменоделец, тук семейството му едвам вързвали възлите. В Австрия работи по гробищата, специалист по надписи върху надгробни плочи - добър занаят, подсигуряващ добър стандарт. Отдавна си имат къща, две коли, жена му работи, децата са в добри училища, идват си редовно до родното село, помагат и на родителите. Изуми ме майка му, на въпроса "Какво пожелаваш на момчето си?" веднага и много убедено каза "Аааа, да си идват". Карбовски я пита "Ами тук как ще живеят, селото умира и беднотията става все по-голяма?" и последва желязната патриархална логика "Ще живеят като другите, бедно, но да са около нас, ние ще им помагаме". Явно на тази женица и липсва възможността да дава наставления на сина си и на снахата и да им гледат прасе и зеленчуци, за да са зависими - както са я карали преди 500 години, пак така да е. Стоманена логика - нашите прадеди са живели без ток, без комуникации, без битова техника - за какво ни е и на нас. Имаме две големи деца и отсега знаят - ще им финансираме само добро образование, после нека си стъпят на краката, да видят свят и да се реализират, където искат - ще се радваме да постигнат повече от нас, където и да е по света.

Не сме забравили родителите си, но ежедневното звънене е повече от досадно, съгласен съм с Хера - не ни се слушат мрънкания и безкарайни демодирани съвети - ние отдавна се справяме абсолютно сами с живота и то добре - какво повече от това? Не искаме нищо и когато трябва проявяваме нужното уважение, но нашите даца ще се развиват по различен начин и желаем да ги видим самостоятелни и независими и не държим да са близо да нас - държим да бъдат щастливи и удовлетворени от себе си и постигнатото.
Мечо Пух

8.   ех, това последното изказване е наистина много правилно.
аз все още не съм станала майка, но една друга майка на 32 годишното си дете, се опитва с ''вниманието, грижата и помощта си да ни съсипе живота и до момента се справя отлично.Желязната логика-живеем с тях, храним се с тях, перем си дрехите заедно е само не спим заедно, но ако можеше и това щеше да стане.С вечните думи ние винаги ще ви помагаме.Въпросът е те на нас или ние на тях.Свекърва ми все повтаря аз като майка това, аз като майка онова.Но явно е сляпа или егоист, защото не вижда, че с задушава сина си и той не е щастлив от това, но мълчи и и угажда.Това как ви се вижда? Това, че синът ви се е дистанцирал не е защото не ви обича, а просто защото има свой живот и има нужда от пространство.Разберете го и ви уверявам, че ще бъдете по-близки!

9.   Аз съм майка на 20 год. син. Разбирам ви напълно. Истината е, че децата порастват и имат свой живот. Както ние се радваме на тяхното щастие, така и синовете и дъщерите се радват. ако родителите им са добре. Просто е - отнасяйте се един към друг като приятели.

10.   Мечо Пух, напълно съм на твоето мнение.
И един пример - моя приятелка роди на 18. Прибира се и свекърва й вече се е настанила в семейната спалня - традиция било. И така свекървата и снахата в семейната спалня с новороденото, а бащата в кухнята!
Апартаментът е над 100 квадрата, но спокойствие никакво, а свекървата, която трябва да живее на горния етаж, си влиза и излиза, когато си иска и до ден днешен. Отдавна е изгонена от спалнята, но бащата спи още в кухнята, защото навремето не е успял да се наложи. Жена му отдавна си има любовник и така - семейство про форма.
Такива примери имам 1200. Рядко обаче след развода на такова семейство, втория брак е неуспешен. Те вече знаят какво искат и най-вече - далеч от фалшивия модел тип Листопад.
Не случайно България е луднала по тези сериали - носталгията по османския начин на живот е голяма. За радост, има доста хора като Мечо Пух, които са възпитали децата си в европейски начин на живот. Четете българските класици, четете Хайтов за подтиснатите снахи, за младите хора, които крият любовта си от родителите, за свекъри и свекърви, за българи от старо време.
Нека живеем като европейци и оставим българите от старо време в романите, за да живеем спокойно и благоденствено. Това е добре и за старите, и за младите. И „старите„ имат право на личен живот и щастие на старини!
Мари

11.   номер 1 много правилно" Иначе - гледайте си живота, не проектирайте вашите мечти върху нас и ни оставете на мира да си взимаме решенията и да си търпим последствията, да си раждаме деца и да си ги гледаме, да си живеем както искаме. Обичаме ви, но не можем да понасяме опяването и непрекъсанти съвети и въпроси от типа- Какво яде, маме
Дайте ни въздух и ние ще ви се обаждаме. "

12.   Майки, внимавайте да не "инвалидизирате" социално синовете си. Бъдете приятели с тях, но не искайте да са вечно до полата ви. Дайте им правото на собствен живот, когато пораснат. Така даже повече можете да разчитате на тях.

Мъж на 40 години съм и не минава ден, в който да не упреквам майка си вътрешно, че е била толкова привързана към мен и не ме е учила да се справям сам със живота.

13.   Да, всички сте много ангажирани, с много проблеми и задачи и т. н. , но кой от вас успя да даде някакъв смислен отговор на жената, или още по-добре съвет към по-младите - как да възпитат децата си, така че след години да носят в сърцата си топлината и обичта на собствения си дом и майчина обич. Така че при всички затруднения и проблеми да милееш за майка си, да ти е свидно да се прибереш у дома и да знаеш колко ти липсва това, да имаш нужда да се заредиш от обичта й... . това е отговорност на родителя. Да възпита детето си обич и грижа, да се чувства спокоен, обичан и защитен у дома и винаги очакван. За съжаление тоталитарният манталитет възпитаваше към по-строго отношение към децата, към страх и почитание към родителя и никаква обич, а след години очакват децата им да милеят за тях. Ами НЯМА, няма как да стане при положение че вие не им давате нищо от себе си, а очаквате те да бъдат задължени затова, че сте ги родили и отгледали, но това НЕ Е ДОСТАТЪЧНО! ! ! Отгледах сина с толкова обич САМА без баща, и знам че на него където и да е, колкото и проблеми да има, той търси време за да може да ме види, да се почувства обичан, обгрижван и очакван в собствения си дом и да знае че тук ще намери само спокойствие, обич и утеха.

14.   @12

Точно това направи майка ми с мен - социално неадекватен, мекушав, да не забравя ниското самочувствие и самооценка идващи от това, че не успях да постигна болните и амбиции и цели, които ми поставяше.
Е поне това бях до 24 годишна възраст, когато най на края успях да се отцепя от нея.
Взех, без нейно разрешение голяма сума пари, нейните пари, всъщност направо ги откраднах така да се каже и е напуснах. Най-доброто решение в живота ми. Здравето и се влоши доста след случая - все пак жена на 64 години.

От тогава се минаха две години и само 2 пъти съм отговарял на обажданията и. Честно казано изпитвам удоволствие от това, че я държа в неведение. Искам да и е гадно, да се чувства зле, да се мъчи. Има ми нещо...

В крайна сметка постигнах това което искам - самостоятелност и финансова независимост.

15.   Аз имам голям син и ми беше много трудно докато не разбрах, че неговият живот си е негов и не може да го споделяме вечно. Четох много и разбрах децата не ги отглеждаме за себе си а за самите тях. Отначало след като се ожени дори ми беше сърдит защото исках да знам повече за живота му ако мога с нещо да му помогна. Разбрах че няма смисъл да му помагам отгледала съм го прав, здрав и образован, той сам може да се справи по добре и от мен с нещата от живота. Пък ако има нещо лошо то бързо се научава. Щом не се обаждат често значи са добре. Сега когато си живея своят живот той сам ме търси "мамо как си", не можете да си представите какво щастие изпълва душата ми. Помагам им само ако искат помощ за внуците, не се натрапвам и така станах по често нужна. Дори снахата ми се обажда за съвети когато имат семеен проблем. Тя знае, че няма веднага да защитя синът си, знае че ще получи разбиране и женска подкрепа, знае че няма да нападна нито нея нито него.

16.   Тя авторката въобще не иска да обсебва синовете си, доколкото разбрах Търсеше подкрепа и разбиране.

Прегръщам те! Аз съм млада и зелена, но като се омъжа ще подбутвам мъжа си по-честичко да ходим на гости на майка му. Имам по-голям брат и знам какво е да не смееш да се обадиш, че да ни те скарат :)

Ако си била добра и обичаща, щастлива жена, която не е "превземала" синовете си и докато са били при теб, то те винаги ще се връщат -за съвет, за прегръдка, за утеха :)

Имам чувството от споделянето ти, че наскоро последното пиленце е излетяло? Така ли е?

Ето няколко неща, които ми хрумват:
1. Говори със снахите. Ама миличко така, нали? накарай ги (смисъл не с нож в гърба:) да ви идват често на гости.
2. Измисли си две дати (не прекалявай) в месеца, когато да бъдеш сама със синовете си - разходка, кафене, вкъщи пред телевизора. време, в което те ще ти споделят проблемите си и радостите си. Предложи им го, да видим дали ще са съгласни, ако не са - не настоявай!
3. Пиши смело в скайпа - какво толкова! Пиши как се чувстваш, пиши за себе си (без мрънкания колко ти липсват и колко хубаво е било - малко тактика) Нека виждат, че си щастлива - това ще прави и тях щастливи! НО като си изпишеш редчетат и ти е олекнало, винаги добавяй едно "не ми отговаряй ако нямаш време, аз имах само нужда да ти разкажа, ти ще го прочетеш като можеш"
4. НЕ ЗВЪНИ по време на работа! Много е дразнещо. Куп проблеми ти висят на главата, шефа те тормози, колегите те изнервят, едно чудо неща, които не си свършил и майка ти ти звъни да се разберете кога ще ходите на гости на леля ви Пенка - познай кой си го отнася? Звънкай или преди работа (половин час, за да е сам и да пътува към работното място, за да може да ти обърне внимание) или малко след работа. Ако нацелваш промеждутъка, който се получава между работата и вкъщи - съвършен синхрон :)
5. Не се изтърсвай непоканена на гости! Много е неприятно. И аз живея далеко от майка си и знам какво е. Направил си си график за деня и тя звъни на вратата -влиза, сяда, правиш й кафе. Нито да я питаш "Майко, кога ще си ходиш? ", нито да й обясниш, че трябва да си ходи... Винаги ПЪРВО СЕ ОБАЖДАЙ ако ще ходиш на гости.

Но най-важното! НЕ ЗАБРАВЯЙ да бъдеш винаги щастлива от живота си! И дебни за тяхното щастие. Наблюдавала съм мног ослучаи, когато някой приятел не живее добре на новото място, но пред майка си се прави, че всико е екстра... за да не я тревожи. А като вече стане нетърпимо за маскиране - престава да я търси, за да не заподозре нещо и да се ядосва само!

Няма как да дебнеш за това ако те е страх да създадеш някакъв редовен контакт с тях и да пренесеш взаимоотношенията си на едно ново ниво, а именно МАМА - МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ!

Това ще те успокои, защото ще си сигурна, че при проблем ще те потърсят и дори като не те търсят чест, ще знаеш, че всичко е наред!

Успех! И много те гушкам! Всичко е наред.. :)

17.   Номер 13: "да се почувства обичан, обгрижван и очакван в собствения си дом и да знае че тук ще намери само спокойствие, обич и утеха."

аз: Всичко това един зрял мъж го намира ПРИ ЖЕНА СИ.

18.   И от мен един пример жалко че не е точно по темата. Така баща ми мъж на 55 години. Зад гърба си има два развода три деца и куп любовници. И зад всичко това стой БАБА ми. С нейния показалец който цял живот размахва и с позата делва -ръцете на кръста и поглед на убиец психопат. С това описание е прокудила две снахи и две внучки остана само брат ми но той е още малак и зелен и още понася тези чупки и стойки . Само не знам как е о спяла така да задуши баща ми как го е подтиснала толкова това вече доста години се чудя.А той милия ми татко е толкова слабохарактерен че като него няма. ЖАЛКО ЧОВЕК БЕЗ СОБСТВЕН ЖИВОТ . Сега се запозна с една жена пак ама баба пък не я хареса и сега отново му трови живота баща ми се стопи за месеци но тя си държи на нейното няма да стане какво то иска татко ще стане това което иска тя и точка по въпроса.Тя ще си отиде от този свят ама за татко ще е късно вече да се завърти някоя жена до него. САМО мога да кажа жалко за татко

19.   до номер 18

Ти не можеш ли по някакъв начин да се намесиш? Бабите са малко по-склонни да "слушат" внуците си!
Нещо от типа "Бабо, никога, ама чуваш ли абсолютно никога няма да ти проговоря повече и ще настроя брат ми срещу тебе ако разбера, ако имам и най-малкото подозрение, че пак се опитваш да се бъркаш в историите на татко"

а на тати можеш да кажеш:
"Виж сега, баща ми - я по мъжката малко! аз тебе слушам ли те за нещо? Така.. ти тогава ми кажи защо се водиш по акъла на баба ми. Какво сам ли искаш да си останеш? Аз тази жена сега я харесвам, допада ми имам желанието да я опозная и ако ще се съобразяваш с нехаресването на баба, то не си мисли, че ще продължа да се държа с теб по същия начин. Оттук насетне, където и да те видя все ще наричам "мамино синче"

Нали можеш да си измислиш нещо, което ще ти пасне. Това, разбира се ако имаш желание да помогнеш!
Аз така ако съсипват баща ми.. няма да си стоя кротко! И не съм! Моята майка е горе долу като твоята баба и от нея съм го пазила, въпреки че "нямам право" да се бъркам в семейните им отношения. Като почнеше да командори и го гледам как този мъж-скала й отстъпва, просто съм я избутвала от стаята.. или директно съм й казвала да престане да се държи така, защото АЗ я намразвам, за баща ми не знам!

Сега не живея при тях! Татко страшно много ми липсва иимам ли проблем - марш при него. Майка гледам да я избягвам, въпреки че тя е нахална и все се бърка... ужас! Не я търся при проблем!

жена,23

20.   Към авторката.
Сега разбирам как се чуства моята майка.
При нас се получи същото, но неможе цял живот да ви стоиме до полите. Аз лично нямам толква време за моята за което тя страда. А когато отида да се видиме само се разтроива или се караме или заяждаме и после губя интерес да ходя. Недеи да отблъскваш момчето от себеси нека живее свои живот все пак ти си му казала "варви".

21.   Обичам майка си и баща си. НО!!! Отегчителните разговори пардон въпроси:-какво си имате за ядене, кал имате ли, върви ли колата, пари имате ли? А чухте ли сега, има това- онова да се плаща... Държа да отбележа, въпреки че от време на време ни подпомагат финансово, всичко останало си е наша грижа. Едно време ходеха на почивки, заведения сватби и прочие културни събития. Когато ми се обадят (всеки божи ден )винаги сме вкъщи. Оставям всичко, за да говоря с часове с тях. Не дай боже да не чуя телефона. Следва задължителна инструкция, че трябва да си го нося закачен на врата. Да допуснат че сме приятели, че може да караме празник с хора на нашата възраст? ! Те имат планова. Планове за нашите дни час по час. Дали ние искаме дали имаме свои планове. Особенно баща ми през ум не му минава. Въпроса "как сте" не значи душевно или духовно как се чустваме? То значи ядохте ли, сити ли сте сякаш имаме само тупани. Ако споделя чуства ми се отговаря -еее така е щерко. Не трябвало да съм страхлива. На другите също не им било лесно. Аз просто изразявам мислите си на глас пред родител ама уви... тълкува се като слабост. А борбата си я водим ежедневно. Ако попитам родителите си -как сте? Остави ни нас -отговорът. Ако не попитам -нас питаш ли ни как сме? Шах. Случвало ми се е да вървя напред назад по улиците между едни и други ангажименти. Нямам време за забавления за приятели. Иска ми се да чуя глас на обичан човек. Тежко ми е искам просто да получа облекчение. Да ми кажат какво правиха днес какво видяха да чуя нещо различно от собствените си проблеми. Вдигам телефона и се почва. Яде ли, спа ли защо така направи, защо иначе. Какво да кажа как да попитам, ако нещо ми трябва. БОЖЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Това се учи първите седем години аз сега съм на 35. Казваме си чао. И празнина. Случи ми се веднъж след такъв разговор да се строполя на една пейка и да заплача. От онзи плач без звук където само сълзите ти текат и имаш чуството че ще ти пръсне гърлото. Задъхах се стана ми лошо. Една позната каза наскоро нещо -човек губи родителите си още преди да са си отишли от този свят. Жалко. Ако синът ви госпожо е на линия в скайп, но не ви казва и здрасти уверявам ви не е от липса на време и грижи. Помислете как говорите какво говорите дали сте адекватен събеседник. Скоро майка ми зададе такъв въпрос разговаряйки по телефона с 30 годишния ми брат -папкаш ли маменце? Какво папкаш? Наложи се брат ми да и каже че когато се научи да говори с него като с мъж, а не като с бебе тогава ще разговарят отново. И настъпи 3 седмици тишина помежду им. Искам си майката. Тази жена която ме подлудява, която иска да ме обърне наново на бебе коя е тя не я познавам.

22.   А бе майките винаги сме много лоши. Аз за това спрях да се обаждам, писна ми да съм виновна за нещо. Имало е месеци, през които не съм се обаждала и те не ми се обаждаха. И изведнъж всичко се промени. "Мамо, да те питам нещо.... " И започнаха те да ме търсят. Като станат на 18 - 19 и си мислят, че всичко знаят и са готови да те отритнат, само и само да докажат колко много знаят и колко са пораснали. Наистина има майки, които са решили, че трябва цял живот да им бършат задниците. Е, това е трудно за издържане.
Трябва да се намери златната среда.
Аз си имам свой собствен живот, а децата ми са част от него.

23.   Всичко това ми предстои.... Дано успея да се възползвам от съвсем уместните съвети тук и да оставя момчето да порасне. Човек винаги за себе си е прав, само отстрани се виждат грешките.

24.   И аз съм мaйкa на 26 годишен син. Мрaзенa съм затова че му осигурин добро образование, което той не завърши, затова че му дaдох пари нaзaем да си плaти дълг към лихвар, които той не върнa, мрaзенa съм затова че му нaмирaх работи които той не искa да работи, мрaзенa съм затова че в бг зaплaтите сa 500 лв, мрaзенa съм затова че съм болна и нямам пари. Парите свършихa и любовтa на синa ми също. Искам да се мaхa от дома ми но и това не се случва. Товa е живот покрaй един омрaзник дето е невинен ммайка му е виновнa за всичко. Де тоя късмет да искa да е сaмостоятелен, да почувствa удоволствие от да се спрaвя сaм.

25.   Номер 24, направила си една единствена грешка - да разглезиш маминото си синче. Направила си го всъщност за себе си, не за него - за да си купиш внимание и любов. Най-верояно от най-ранна възраст си го научила така.
Аз обичам майка си, макар че нито образование ми е осигурила, нито работа - тя беше просто до мен, имах спокоен и сигурен дом, но ме остави и сама да живея! Животът без материална подкрепа от родителите е труден, но само в началото - животът на синчета като твоето е труден цял живот

26.   Според мен коментарът на номер 1 е напълно достатъчен.

27.   Не искам да заставам на ничия страна, нито на майките, нато на младите. Явно такъв спор се е завихрил. Младите се виждат вече големи и зрели, искат самостоятелност, а едно елементарно нещо не са разбрали, ДА НЕ БЪДАТ НАХАЛНИ. Да, това е много отвратителна черта на сегашните млади. Навирили носове, правейки се, че всичко знаят и всичко могат, се слагат на всяко гърне похлупак. Кой им иска мнението в тази тема? Те могат ли да мислят логично, върху това което четат? Вникнаха ли в смисъла на темата на авторката? Погледнаха ли от нейна гледна точка към живота? Някои дори и деца още нямат, но зрели съвети дават, какво трябва да правят родителите!? Желанието на жената-майка е толкова ясно е изразено, че и човек с по посредствено мислене ще я разбере, а то е:-" ИСКАМ ДА МИ ОТГОВОРЯТ МАЙКИ НА ПОРАСНАЛИ СИНОВЕ КОИТО СИ ТРЪГНАХА ПО живота надалеч ". Какво по ясно искате, защо млади хора, на които никой не иска мнението се намъкнаха нахално в темата и я провалят? Жената иска да общува и беседва със жени в нейното положение. Тя не е написала, млади хора, Вие как се отнасяте към по възрастните си родители. Такива теми има много, младите да си пишат там, оставете майките да си излеят мъката една на друга! Ако се смятате вече за порастнали и зрели, ще ме разберете за какво става дума.

28.   Към номер 27: Ами така е навсякъде и за всичко в нашия свят.
И за това сте виновни вие - опитните и зрели хора!
Включително и в интернет пространството.
Не знам дали си забелязал/а, но например в теми на млади хора и тинеджъри, които се оплакват от родителите си, или от нещо в живота им - че не могат да се справят, че не им върви, че не им харесва и веднага се "намъкват" зрелите хора с тяхната винаги "правилна" гледна точка - уж да дадат съвет, ама всъщност чисто си изливат част от собствения си негативизъм. Сякаш с кеф заливат темите на нас по - младите с антисъпричастност!
А ние се нуждаем от точно обратното.
Е както и всеки човек се нуждае от съпричастност,
разбира се.
И да, за протокола, някои от тези "зрели хора" също нямат деца и едновременно с това са забравили какво им е било, когато те са били деца, когато те са били млади.. дали поради защитна реакция, дали по други причини..

Та, всички знаем приказката "Каквото повикало - такова се обадило".