Споделена история от Семейство |
Толкова близо, а толкова далеч.
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1043 пъти
Имам сестра и много приятели и мога да кажа, че от странична гледна точка имам идеален живот, но истината е, че имам само майка ми.
Имам и най-добри приятелки, за които си имам едно наум след последния ни спор. Сестра ми беше най-близкия човек и винаги заставаше зад мен, докато преди 3 години не си хвана приятел, е от тогава с нея сме толкова близо, живеем заедно (той живее с нас), но заради него ния с нея се отдалечихме може би. Тя само него приема за опора и за човек, който ще я подкрепя винаги и ще е до нея и вече си е изградила нейн свят с мечти и надежди за тяхното бъдеще, вече не си споделя с мен, пренебрегва моите проблеми. Майки ми е единствения човек, който винаги и завинаги ще си остане до мен, но това е проблема, че в най-кофти дните ми когато просто искам да я прегърна и да изрева целия скапан ден, който преживях - то тя е на 300 км от мен. Със сестра ми учим в столицата, а тя е в стария ни град, рядко имаме финансовата възможност да пътуваме и страшно много ми липсва мама. Пишем си, говорим си, плакала съм й по телефона... тя ми е единствения близък човек. А аз съм бунтарка така да се каже и за всичките ми грешки и за депресирани моменти с наркотици, цигари, секс, първо влюбване и идиотски постъпки - то мама винаги се опитваше да ме предпази, но от моя инат после бършеше сълзите ми само тя. Новия град не ми харесва изобщо, то вече не е нов още една години и завършваш гимназия, няма време за местене и глупости, но много ми е мъчно, че когато имам физическата нужда да поплача и да прегърна единствения човек, който обичам безкрайно много, който ме е дарил с живот и ме е изгледал, то е на 300 км... Чувствам се понякога толкова зле колкото в момента, не съм много социална, по-скоро имам интуиция и чувство за хората от първата ни среща и няма желание да комуникирам с всеки, в гимназията имам 2, 3 приятелки извън гимназията много, но както казах имам си едно наум, че никой не е до теб за винаги и толкова са ме наранявали, че единствено мама е моята най-добра приятелка..
|