Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей,

предполагам си млада. Аз самата съм на 25, нямам деца, но съм живяла със свекър и свекърва.

Допуснала си няколко грешки-какво значи те са решили да живеете с тях? Ти право на глас нямаш ли? Мнение нямаш ли? В чужда къща не си е живот! Дали ще са свекър, свекърва, твоите родители, брат, сестра, приятел- чужда ли е къщата трябва да се съобразяваш.

Аз когато заживяхме с родителите на мъжа ми му казах: Не е завинаги, само за малко, докато съберем пари. И когато събрахме капитал аз поставих ултиматим да се изнесем или си тръгвам. Защото не издържах!

Моят съвет ще е критикуван, защото е да поговориш с мъжа си, да му кажеш, че не ти е добре, че искаш да се изнесете и това е. Ако не е съгласен тръгвай сама с детето. Защо го казвам ли?
Аз самата съм изсрастнала само с майка, станала съм човек мисля, работя, издържам се, имала съм само един партньор в живота и се разбираме без скандали. По-добре да се разделите, отколкото скандали с мъжът ти, с бабата и дядото и детето да става свидетел на това. Децата лесно приемат нещо за нормалмо, защото те само това са видели. Ако той не може да се пусне от мама и тати и не вижда, че се тормозиш, най-добре без него.

Ако все пак решиш да останеш приготви се за война! Но си на чужда територия и ще загубиш. Поговори докато е време преди да си на границата на полудяване. В чужда къща винаги се съобразяваш, по-добре на квартира, отколкото да бъдеш изнервена, да плачеш и да го прехвърляш на детето.

Пиши какво е станало! Успех!

7.   А като нямате дом и финанси, а явно и не мислите еднакво, за какъв чеп го роди това дете? ! На някои хора, на никоя възраст не им идва акъла ;) ж20!

8.   Ами какво правиш, взимаш детето и отиваш при твоите родители. И мъжът ти като дойде, му кажи, че искаш да живеете с него при твоите родители. Ако не иска, си е негова работа. Ти се държиш прекалено плахо с него и с родителите му. А си майка. Трябва да имаш самочувствие и да отстояваш позициите си. Иначе ще страда детето ти. И ти, разбира се. Но твоите действия и мисли на първо място рефлектират върху детето ви. А мъжът ти как е посмял да се договаря с тях зад гърба ти. Без да те попита искаш ли да живееш при родителите му? Изобщо сега си майка, действай със самочувствие и със съзнанието, че правиш това детето ти да е добре. Детето е нещастно, когато вижда майка си нещастна и смачкана. Изнасяй се оттам и не позволявай на мъжа ти да те пренебрегва, когато взима важни решения за вас.

10.   Аз те съветвам да си тръгнеш от там. Аз също съм епилептик и знам напрежението как се отразява и до какво може да доведе.
Ти нямаш ли родители? Можеш да отидеш при тях, а мъжът ти ако държи на тебе, ще дойде и той.
Хора научете се да пишете грамотно най- сетне. Не сте ли чували за точки, запетаи и още други знаци?

11.   Колко зли същества сте жените, колко наперено го раздавате, когато ви е широко около врата, но когато живота започне да ви стяга бримката, започвате с оплакванията, колко е трудно сами да отглеждате децата си. Като напусне мъжа си, какво ще постигне, само временно ще си начеше егото и след седмица ще започне с оплакванията. Да отидела при родителите си, а мъжът да отиде да живее при тях. Значи тя не може със свекърва, а мъжът й, трябва да търпи тъща!? Та това е самоубийство за него, трябва да е мазохист та да си причини това. Със свекърва, две змии по лесно ще се понасят, но мъж с тъща-змия, ще бъде погубен само за дни.

12.   как ще расте детето ти в истинско семейство, като майката е нещастна? имаш сбъркана представа за всичко.

13.   От Авторката:Живяла съм цял живот в малкия град и бяхме за година в София, но не смятам че ще ми е трудно сега да свикна пак с малкия град тъй като не съм се откъснала чак толкова. Говоря с мъжът си много пъти за това нещо и той не предприема никакви действия. Имаме възможност да сме на квартира, имаме възможност и да отидем у нас но той си иска да сме тук и да градим "нещо наше". При майка ми няма да го насилвам да живее... първо че тя е в София и второ те се разбират отлично всъщност. Не поема отговорност към семейството което е решил да създаде явно. Много пъти съм му казвала че искам да се променят нещата защото не издържам и ще си тръгна още докато бях бременна... но всичко продължава и до сега а детето е на половин година вече. Търпя прекалено дълго но никой не се съобразява с моето мнение. Имам чувството че и защото не сме със сключен брак допълнително ми се заглушава правото на глас.

14.   Освен да се изнесете, не виждам друг удачен изход. Мъжът ти е голям пън и егоист, щом не му пука за теб. Един истински мъж сам гради дом за семейството си, не живее при мама и тате щот така му е по - удобно. И няма как да не вижда, че ти страдаш. Просто не му пука. И не смятам, че е правилно да търпиш някой или нещо само заради детето. Едно дете може да живее и с един родител и на квартира, стига да го обичат и да се грижат добре за него. Лошатата семейна среда е много по - лоша за децата. Не вярвам мъжът ти да се промени, затова ти пожелавам да намериш кураж да се махнеш и потърсиш щастието. Току виж си срещнала някой истински мъж, който знае как да гради дом и семейство, не е вързан за полата на мама и уважава жена си!

15.   Здравей отново! Аз съм #6.

Колкото и да говориш не види ли, че си готова да действаш няма да направи нещо. Аз когато поставих ултиматум след 150 разговора, си събрах нещата и си тръгнах. Казах : Аз те обичам, искам да сме заедно, но не мога да живея така. Или се изнасяме или се разделяме. Нямам желание да полудея заради някого. И се изнесохме. И знаеш ли, сега като сме само двамата даже гости за повече от седмица не търпи.
Само с разговори твоят мъж си мисли, че няма до посмееш да си тръгнеш и няма да направи нищо.

И само искам да вметна, че колкото отговорност има той към вашето семейство, толкова и ти. Трябва не да очакваш някой да се съобрази с твоето мнение, а да взимате решения заедно. Право на глас имат и двете страни. Решението се взима заедно. Какво значи да се съобрази? Значи единия решава какво и как ще стане и дали да се съобрази с другия? Тропни малко, покажи че си твърда, покажи, че си готова да действаш. Само с приказки няма да те вземе на сериозно.

Излезте само двамата на вечеря, обясни му, дай му време да помисли как иска да постъпите и му кажи, че ако си мисли, че ще го чакаш вечно не е познал. Даваш му малко време, стягаш куфара и това е. Иначе цял живот ще се тормозиш. И ще тормозите и детето.

16.   И като иска да градите нещо свое какво прави по въпроса-къде го това "свое", в къщата заедно с родителите му ли?
А ти направи така, че да се заключваш горе. Мъжа ти да сложи едно резе на вратата. Кажи, че не е удобно така-може да си гола, може да спиш, може нещо друго. Не винаги е удобно да влизат изведнъж така без да почукат и да те стряскат.
.... Така е в чужда къща-каквото искат това правят и снахата не я зачитат. Старите са досадни и не се сещат, че с действията си дразнят и пречат. Снахата се свива и преглъща всичко и не и е удобно да им прави забележка, а мъжа се прави на разсеян.... Позната картинка.

Гледай по-бързо да се изнесете от там. Така ще е най-добре. Ако не ти първа тръгни с детето... мъжа ти ще дойде. Ако не ви последва-не ти трябва такъв льольо-да си стои при техните тогава. Толкова ли не вижда какво ти причинява това съвместно съжителство и как се чувстваш, защо не взима мерки....

17.   На колко години е детето?

18.   До авторката от №1
Някак нелогично звучат излиянията ти в №2. Да си майка и домакиня и да ходиш само вечер "евентуално" в кухнята на дома означава че очакваш свекървата да сготви и мие чиниите на мъжа ти да чисти кухнята ит. н. Живееш почти година там и още не си поела задълженията на домакиня в семейството си. Да не говорим че не се разбира ти въобще храниш ли се и къде и кой ти готви, след като не слизаш в кухнята? То за 6 месечно бебе е ясно че храната му се купува полу готова каша или готово пюре, но ти не си само майка а и съпруга.
Много се извинявам ама да казваш "Реши че трябва да отидем да живеем" КОЙ РЕШИ? или "Когато се реши да... той е говорил с родителите си и са решили да живеем тук. " КОГАТО СЕ РЕШИ също изключва твое мнение. Звучиш все едно теб са те занесли там като чувал, звучиш като доста нерешителна жена, как така той реши без да те осведоми питал родителите си и те решили ти да живееш някъде си. Бас правя че той е предложил на теб и ти си се съгласила той да пита родителите си. Опасността от спонтанен аборт не е състояние в което да не можеш да си кажеш мнението на мъжа си, да не си била в кома и да са те занесли? Той реши, когато се реши, те решили, А ТИ КАКВО РЕШИ? да мълчиш докато те носят натам накъдето са решили? Айде моля ти се стига ни залъгва.
Права си че като си родител имаш задължения да възпитаваш, но нямаш никакви права да казваш как другите хора да се държат. Другото което е че твоите задължения са да възпитаваш, но задълженията на баби и дядовци е да глезят особено малките си внуци. Не може да изискваш от баби и дядовци да бъдат строги възпитатели защото задължението възпитание е твое.
Имаш прекалено големи изисквания към другите, към свекъри към мъжа си, а изискванията ти към самата теб са силно занижени.
Хлопало се докато спи детето, не може да изискваш всички да ходят на пръсти, всъщност можеш първия или до средата на втория месец след раждането, сега обаче детето ти трябва да свиква че слънцето не се върти около него, но какво да пиша тя майката си мисли че слънцето се върти около нея. Пречели ти да нахраниш детето, все едно ако го нахраниш 10-20 мин по късно детето ще гладува. Събудило се детето ок като му се прииска да спи ще заспи, щом в даден момент си играе с дядо си после като огладнее ще яде. Вместо да използваш тези 10-20 мин за нещо полезно ти се трепеш да се нервираш, остави ги да си играят и свърши нещо за себе си за съпруга си за дома си после като се наиграят тогава ще храниш.
Добре разбирам че си под напрежение и мислиш че тези хора ти мислят лошото, но това не е вярно, просто трябва да се успокоиш, да не си толкова дребнава, и да не се нервиш от дребни и незначителни случки, заради дребнавото ти мислене ще изгубиш голямото в живота си.
Какво значи това изречение: "Не поема отговорност към семейството което е решил да създаде явно. " ти знаеш ли как действа безотговорния мъж? Осъзнаваш ли че ако ти имаше безотговорен мъж щеше да си на квартира в някоя мизерна дупка с закъснял наем и тормозещ те за пари хазаин, нямаше да имаш пари да нахраниш детето, често щяха да ти спират тока, а мъжът ти всяка вечер щеше да е в пивницата и като се върне да те побийва ей така за спорта.
Съвет: Спри да се оплакваш на мъжа си, ще го загубиш, той цял ден работи за да имате вие пари да сте нахранени облечени да имате ток и други удобства. Като се върне вечер в къщи мъжът ти има нужда от усмивка, прегръдка и чиния топла манджа, а не от това да чуе колко са лоши майка му и баща му. Особено ако "родителите му се държат идеално пред него", така оплаквайки се често от тях вината остава в теб, на какво да повярва човека на очите си ли или на думите на постоянно ревливата си жена. Постави се на негово място, погледни нещата от неговия балкон. Ако идете на квартира нали не си мислиш че съседите ви ще ти пазят пълна тишина заради детето ти? Да ще имаш свободата да храниш детето в точния си час обаче заради наема ще сте ограничени от към финанси и качеството ви на живот от финансова гледна точка няма да е на това ниво.

19.   От № 6, 15 до № 1, 18

Не мога да Ви разбера, какво значи да е благодарна, че мъжът й не пие и не я бие? Всеки мъж трябва да е такъв, а не да е плюс, че не ни бие и обижда. А ако тя е някоя златотърсачка, да иска да ходи на почивки, до мола, да не иска да готви и грам и да иска детегледачка той ще оцени ли това като плюс, че тя му гледа детето, не ходи по молове, а сигурно след година даже ще работи наравно с него?
Не мога да разбера как може да давате съвет да се радва, че не я бият?

И да безотговорни са, но не само той, а и авторката, защото имат дете без да са готови. Но може би имат пари за квартира? А той просто не иска. Да градиш в дома на мама и тате не е свое!
И не мисля, че нейните очаквания са завишени. Защото е съвсем нормално дори и в чужда къща да ти чукат на вратата. Знаете ли какво ми се е случвало? Да изляза от банята по халат, да се кача в стаята с мъжа ми и докато си обличам пижамата и съм гола, майка му да влезе, а той също е в стаята. И аз й казвам, че съм гола, той е там и тя отговаря: Аз съм, аз съм, спокойно!
Моля?? Това нормално ли ви се вижда- аз гола, той седнал на леглото, тя влиза в стаята и даже не изчаква да се облека? За мен е нормално да се чука на вратата, да се съобразиш независимо дали си в своята или чужда къща!
И как да възпитаваш, когато ти се месят? Тя ако ги свикне да глезят после като му прави забележка ще й казват: Недей, остави го, не му се карай и как се възпитава така? Ти се опитваш да го накараш да си легне, защото утря е на детска градина, а те пред него ти казват да го оставиш. И какъв респект ще има това дете към теб? Глезенето е за малко, като отивате на гости. Когато живеете заедно се съобразяваш с решението на майката и бащата на детето.
И финансовата гледна точка не винаги е всичко за всеки. За мен и сега на квартира, когато пестим и се ограничаваме е по-добре отколкото като живеехме с родители и те купуваха храната и плащаха сметките. Искам само да кажа, че аз за сметка на това готвех за 5 човека, перях, простирах, гладих и чистих. Така че не съм стояла на готово, но за мен парите нямат значение, ако психически не се чувствам добре.
А да не говорим, че имам познати живели с родители и плащаши почти всичко. Имах двойка младоженци, които пазаруваа, плащаха сметки и даже даваха на заем. И какво спестяват те? Един наем, голяма полза на фона на тормоз.

Към авторката: Изнасяйте се и не го мисли. Не може да си сигурна доброто ли ти мислят, прструват ли се или не, заради това си отивайте и това е. Всеки вкъщи, ако искат да ви помагат пак ще го правят. Да видиш нас сега как ни оценяват като ходим да помогнем, но като бяхме там всичко на наш гръб и пак нищо не сме правили.

20.   На чужд гръб и 100 тояги са малко. Много лесно се дават съвети, бягай, зарязвай го, дай ултиматуми и т. н.!? Прави впечатление, че все жени дават такива съвети, а знаем пословичната завист на жена към жена. Според мене, тези постове които съветват авторката да напусне мъжа си и ходи да гони михаля, са все на неуспели жени, които са в по тежко положение от това на авторката и имат желание и дружи жени да станат като тях. Щом дълго са живели в малкият град, значи могат да си решат проблемите в него, не града е причината. Не стана ясно, можели да отидат да живеят в дома на майката на авторката, защото майка й живеела в София!? Авторката софиянка ли е(пише, че само 1 година са живяли в София), дома на майка й, в малкият град ли е, а тя временно живее в София!? Най добрият вариант е младите да живеят самостоятелно, но понякога, не винаги това е възможно. С парите които биха давали за квартира, биха могли да си повишат жизненият стандарт. Щом къщата е на два етажа, лесно може да се направи друга кухня и самостоятелен санитарен възел, ако няма такъв. Всъщност защо се опитваме да даваме съвети, авторката не иска съвети, а само се оплаква. Живота си е неин, тя си решава как да го живее, и ако не е доволна, да се сърди на себе си.

22.   От 18 До 19
Правилно казваш че не си разбрала! Обяснено е точно и ясно /за повечето хора/, че безотговорният мъж пие, бие и не дава пари в къщи, и това че мъжът на авторката не е безотговорен както тя го набеждава.
Както изглежда по разказа ти още си доста млада и на доста въпроси от живота не си си отговорила сама за себе си. Пишеш че за теб решението да се изнесете от твоите свекъри на квартира е било правилно и твърдиш че за всички семейства е правилно, но дали е така? Аз обаче от 43 годишния си опит в живота като жена снаха и бъдеща свекърва съм на друго мнение, вярвам че точно за №19 решението да се изнесат на квартира е правилно, но за авторката не мисля че е решението трябва да е същото. Мисля че има голяма разлика между №19 и авторката, като мислене и мн други неща. Може само да си вадиш извод от това, че ти №19 никога не си имала нужда от помощта на свекърите, докато авторката твърди "забременях и ми трябваше помощ" тя е имала нужда някой да я води на прегледите, когато мъжа и работи. А дали е добре да се присламчиш към някого когато имаш нужда от помощта му и после когато вече нямаш нужда той да ти помага да го плюеш. Докато ти №19 си перяла, чистила и готвила за петима, нашата авторка "евентуално слиза вечер в кухнята". По добре прочети авторката сама и намери разликите между себе си и нея и тогава твърди че за двете ви е правилно едно и също.

23.   От авторката: Не се оплаквах а исках съвет. И всъщност от всичко написано тук успях да намеря правилния начин и седнахме всички и говорих с тях. Казах им абсолютно всичко и свекървата се разсърди но свекъра ме разбра. Все пак решихме с мъжът ми че няма нужда да се тормозя (повярва ми на края сигурно защото говорих с родителите му) и решихме да си купим къща. Днес ще ходим да гледаме тук в квартала 2 къщи и ако не преценим че някоя е подходяща утре ще гледаме 3 апартамента в съседния квартал. N18 мисля че най точно ме разбра и благодаря за което. Благодаря на всички които изразите мнение дори и тези които се нахвърлихте върху мен. Когато не си го преживял не знаеш какво е. Ще ни отнеме малко време докато оправим всичко по новия дом но ще е наш и ще го има спокойствието, уединението и ще мога да възпитавам детето така както трябва.

24.   Браво, че си го убедила. Много се радвам, че сте си запазили семейството. При мен беше по- различно. Къщата, в която живяхме с майка му беше негова, а майка му се чувстваше господарка. Той мълчеше, като глухоням, а аз в последствие се поболях от нерви.

25.   Твоят проблем е, че ти искаш мъжът ти да промени нещо. Само че за какво му е, той не страда. Ти като си здрава, ходиш ли на лекар? Ето, на него всичко му е наред, защо да предприема нещо?

Ти страдаш, ти имаш нужда от промяна и никой друг няма да ти я направи. Нито свекърите ще се променят, за да ти е добре, нито мъжът ти ще си развали рахата.

Затова, взимай си живота в свои ръце. Идентифицирай си желанията, предвиди последствията и действай за себе си.